АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Икономика

Меко приземяване, твърдо приземяване...
Николай Танев

Кредитните агенции закономерно се оказаханай-предпазливи в прогнозите си за предстояща криза  на европейските икономики в преход

 

          Първият голям инфраструктурен проект, осъществен след приемането на България и Румъния в ЕС, ще бъде изграждането на Дунав мост 2. Това е и доказателство за възможностите, които еврочленството дава на страните във финансов план, и за подкрепата за националните икономики. Споразумението между правителството на Румъния и правителството на Република България за процеса на строителството и въвеждането в експлоатация на този обект бе подписано през юли 2007 година 

 

"Икономистите предвидиха успешно девет от последните пет рецесии" -  гласи една известна мисъл на Пол Самюелсън. Именно тази мисъл като че ли най-успешно обяснява сигналите, че икономиките на балтийските страни, България и Румъния са заплашени от "твърдо приземяване".
Предупрежденията от МВФ, ЕК, международни анализаторски компании, банки и кредитни агенции не са от вчера. По-различното сега е, че петте икономики на България, Естония, Латвия, Литва и Румъния се анализират като едно цяло и резултатите от най-лошите примери по всеки индикатор бяха директно отнасяни за всички страни. Още е пресен примерът с  доклада на анализаторския отдел на датската "Данске банк" от март тази година, в който се прогнозираше, че кредитният рейтинг на повечето от десетте бивши социалистически страни - сега членки на ЕС, може да бъде намален до декември. Правеше се и извод, че най-голяма е опасността за Латвия и Румъния, а по-малка - за Естония, Литва, Словакия и България. Подобна прогнозистика беше използвана многократно и от други авторитетни институции, за да предупреди за растящите рискове пред петте  икономики.


Какъв е проблемът и защо по-голямата част от независимите икономисти не подкрепят тезата за предстоящо "твърдо приземяване" на българската икономика? На пръв поглед в тези заключения и прогнози има голяма доза истина и те  отговарят на икономическите реалности в разглежданите страни. Обаче поставянето на няколко страни с различна структура на икономиката и ниво на развитие и конвергенция на една плоскост рискува да пропусне важни особености и да доведе до погрешни изводи. Не случайно именно кредитните агенции, които в най-голяма степен развиват бизнеса и репутацията си на основата на адекватна оценка, се оказаха най-предпазливи в прогнозите си за предстояща криза на петте икономики.
Все пак има индикатори, които пораждат безпокойство, включително за ситуацията в България.


Например дефицитите по текущите сметки на страните са основен проблем и рисков фактор. Това е  неизменна тема за дебат в икономическите среди през последните години най-вече поради растящия дефицит на САЩ и кризата в Югоизточна Азия преди около 10 г. Голяма част от икономистите продължават да гледат на дефицита по текущата сметка като на негативен сбор между националните спестявания и инвестиции. Може би най-важната промяна през последните 20 години е налагането на принципа на свободната търговия и либерализацията на движението на капитали. По този начин в отворени икономики като българската стана възможно вътрешното търсене да не се ограничава до обема на текущия национален доход. В такава среда външният дисбаланс на отделните страни е по-скоро правило, отколкото изключение и формирането на дефицити по текущата сметка на платежния баланс само по себе си не може да се интерпретира като индикатор за фундаментални дисбаланси. Какво тогава е тревожното в показателите на петте страни? На пръв поглед данните показват високи номинални стойности на дефицит по текущата сметка по всички стандарти - 22.3% за 2006 г. в Латвия, 15.7% за същата година в България. Подобни високи нива обаче не са прецедент и в Европа. Добре известни са равнищата от 14% в Ирландия през 1981 г. и близо 10% в Португалия преди 7 години. Това даде основание на някои чуждестранни анализатори да говорят за предстоящо европейско  повторение на азиатската криза от 1997 г. Ситуацията в случая обаче е по-различна най-малкото поради един  съществен фактор - членството на страните в ЕС.  Има достатъчно основания да се смята, че тези страни ще успеят да реализират дългосрочен растеж и да последват примера на други страни като Испания, Португалия и Гърция, които в рамките на 20 г. постигнаха удвояване на реалния БВП на глава от населението.  Въпреки че никой не се заблуждава, че догонването на реалните доходи ще бъде бърз и непрекъснат процес, общата прогноза трябва да бъде позитивна. Присъединяването на страните към ЕС представлява истинска макро- и микроикономическа революция, даваща възможности за лесен и сравнително евтин достъп до финансиране. На микрониво това води до потребление на основата на очаквания за по-високо ниво на постоянен доход, което е един от факторите за разширяването на дефицита по текущата сметка на всички икономики в преход. На макрониво се касае в много по-голяма степен за набавяне на необходимия капитал с външно финансиране на фона на традиционно ниските нива на вътрешни спестявания.


Ако  анализираме ситуацията в България, ще видим, че по много показатели българската икономика е в по-добри позиции от останалите страни и няма основание за привеждане под общ знаменател. Данните показват, че България има по-добри показатели в сравнение с балтийските републики. Данните към третото тримесечие доказаха, че финансовата сметка покрива двойно дефицита по текущата сметка, а преките инвестиции в страната отново покриват целия дефицит по текущата сметка. Това, разбира се, не трябва да се приема като възможност за безкраен "живот на кредит" на българската икономика. Ясно е, че натрупването на задължения към външния свят не може да бъде устойчиво десетилетия наред. В определен момент всяка страна трябва да започне да изплаща натрупаните към външния свят задължения (т.е. да реализира излишък), което създава определена степен на несигурност, тъй като не може да се прогнозира кога тенденцията ще се обърне и какъв ще бъде импулсът за това. Парадоксално или не, страните, които имат по-успешен модел на развитие, т.е. с по-висок растеж и външен приток на капитал, са много по-податливи на дефицит по текущата сметка от страни със слаб растеж, които привличат по-малко капитали. Дилемата тук е да се направи правилна оценка на устойчивостта на дефицита, на неговите причини и последствия, така че да се запази позитивната инерция на икономиката, а не да се действа контрациклично заради самата макростабилност. Защото се стига до абсурда -  на определен етап теоретично се оказва, че е по-добре да си беден, защото няма опасност да "се приземиш твърдо". Само за пример - единствените години, в които България няма дефицит по текущата сметка, са кризисните 1996-1997 г.


Вторият аргумент за песимистична прогноза е кредитният бум, който се наблюдава в анализираните страни и според много анализатори предвещава сериозна финансова криза. Един от най-песимистичните доклади в началото на годината дойде от Световната банка. В него анализаторите на институцията посочваха, че рисковете от свръхкредитирането са много сериозни и могат да доведат до "прегряване" на икономиките и големи външни дисбаланси, създаващи уязвимост от непредвидими външни шокове. Отново на пръв поглед има логика - кредитният бум подклажда инфлация и стимулира вноса на потребителски стоки, а оттам влошава търговския баланс. От друга страна, достъпът до кредит става все по-лесен за нискодоходни групи, което влошава качеството на кредитните портфейли и може да доведе до криза. Други анализи посочиха, че клоновете на големите банки в Източна Европа може да не получат никаква помощ при евентуална криза, като най-често се препоръчваше централните банки в съответните страни да предприемат ограничителни мерки за преодоляване на създадените дисбаланси. Подобна политика обаче не отчита ограничените възможности за монетарни и фискални намеси  на правителствата и централните банки  и се базира на нереалистичен сценарий на развитие. По отношение на първия аргумент - въвеждане на кредитни рестрикции, той не може да се прилага еднозначно за всички страни. Така например България, Естония и Литва са в условия на валутен борд, при който паричното предлагане зависи от притока на чуждестранна валута към страната. В ситуация на рекордни нива на преки инвестиции и трансфери намесата на централната банка да ограничи паричното предлагане чрез административни мерки върху кредитирането е практически неефективна. Още повече че налагането на административни мерки в България преди две години доказа, че кредитирането на домакинствата се забавя значително по-слабо от корпоративното кредитиране, което в крайна сметка има негативен ефект именно върху правилното разпределение на капитала в икономиката, а оттам и върху икономическия растеж. Вторият аргумент - за евентуален отказ на европейските банки да финансират своите източноевропейски подразделения в случай на криза, също е неприемлив. Макар да е вярно, че с малки изключения подразделения на големите банкови корпорации в страни като България и прибалтийските републики не са централна част от техните стратегии за развитие, то публичният негативен  ефект върху имиджа на всяка една банка, която "върне ключовете" насред евентуална ликвидна криза, би бил огромен.  Въпреки рекордния растеж на кредитирането през последните години в петте страни  съотношението на задлъжнялостта на домакинствата към банковата система спрямо БВП е много под средните за съюза 15 нива. България също има ниско ниво на задлъжнялост на домакинствата, което отново потвърждава хипотезата, че автоматичното включване на страната "в пакет" не отговаря на икономическите реалности.


В този смисъл абсолютизирането на дефицита по текущата сметка и ръста на кредитирането, както и поставянето на България автоматично в групата на страни с по-лоши показатели като Латвия например е дълбоко погрешно. Това води само до  ерозиране на доверието както вътре, така и извън страната и се превръща в пречка за плавно преодоляване на външните дисбаланси в дългосрочен план.

 



назад съдържание напред





съдържание


Дим без огън на “Дондуков” 1
Пушилката по коридорите на властта след поредното разцепление в НДСВ се вдигна, а след нея се видя, че никой в ...


Бръмбар в ябълката на раздора
Новата Държавна агенция "Национална сигурност" е основно поле за битки във вътрешната война на БСП. ...


Спокойствие за 200 лева
Българинът застрахова на първо място колата си, след това - живота, и едва на трето място - имота ...


Хорхе Волпи, мексикански писател, и Карлос Брионес, испански учен и поет: Стратегията на егоиста погубва света
Интервю на Къдринка Къдринова с двама гости на Института "Сервантес" за науката и литературата, за ...



...


Права вместо право
...

РЕКЛАМИТЕ В БРОЯ
М-ТЕЛ 
ГЛОБУЛ 
НАФТЕКС 
CANON 
PIRAEUS BANK 
AIR LAZUR 
RENAULT 
OPEL 
БИЗНЕС ПАРК ВАРНА 
МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ 
BALLANTINE'S 
JOHNNIE WALKER 
АКТАВИС 
ЛИБРА 
GERRY WEBER 
НОВИНИТЕ.BG 
РАДИО ВИТОША 
BRAVO RADIO 
FM+ 
ИНФО РАДИО 
ФОКУС 
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.