АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Градът

За хората и хлебарките
Искра Ценкова

Министерството на културата нехае за къщата на Гьончо Белев, дарена от съпругата на белетриста. Писателят кроял планове да забогатее като производител на малинов сироп



На ул. “Светослав Тертер” № 19, в дъното на запустелия двор безславно доизживява дните си къщата, в която е живял писателят Гьончо Белев. Името на автора на “Случки от живота на Минчо Минин” и много други романи и разкази днес не говори нищо дори на обитателите от съседните сгради. Върху олющената фасада липсва паметна плоча. Гьончо Белев и съпругата му Любица загубват твърде рано единствената си дъщеря Верка. След смъртта на съпруга си през 1963 г. Любица Белева продава първия етаж. В края на живота си тя завещава втория на Националния музей на българската литература с тайното желание един ден в него да намери място скромен кът, посветен на съпруга є. Цели десет години министерството не влиза във владение на имота. През 1989 г. къщата е регистрирана като


паметник на културата
с историческо значение


но процедурата спира дотук. Справка в архива на НИПК показа, че сградата не е допроучена и не е обявена в Държавен вестник  като паметник на културата. Това обаче не променя статута є. “Тази сграда трябва да се опазва също като всички останали паметници на културата”, коментират специалистите.
През последните години за известно време в апартамента се помещава издателство “Нов Златорог”, макар и за кратко помещенията се използват и като канцеларии от музея. След това Министерството на културата завърта ключа и забравя имота си - днес в него се разхождат само хлебарки. От продънения покрив се стича дъждовна вода, която разяжда паянтовата сграда, построена през 1924 г. Директорката на Националния музей за българска литература Румяна Пашалийска твърди, че е сезирала писмено Министерството на културата за проблема, но не е получила отговор. “За да се ремонтира имотът, са необходими хиляди левове. Ние като второстепенен разпоредител не можем да направим нищо без Министерството на културата. А то няма средства да поддържа дори музеите, в които се съхраняват ценни експонати”, отбелязва Пашалийска. Така дарението на Любица Белева се превръща във воденичен камък, метнат на врата на културното ведомство.


Кой е Гьончо Белев


Роден е в Ихтиман, но с присъщото си чувство за хумор на въпроса откъде е отговаря на шега: “От Дирекцията на железниците.” Не изтраял майка му да пристигне в София и се родил във влака. Като говорел, леко фъфлел, но сладкодумните му лакърдии и завидната му начетеност събират винаги голяма компания край неговата маса. Често фантазира различни истории, но когато стане въпрос за политика, сменя тона: “Не е ли полудял светът, щом луди и маниаци го въртят на пръста си, както искат”, повтаря често пред приятели.
През 1923 г., 34-годишен, той се радва на първата си отпечатана книга - “Тайно страдание”. Следващото му по-голямо литературно завоевание е сборникът с разкази “Филм и каменни въглища”. До 1944 г. името му е свързано с романите  “Бентът трещи”, “Животът тече”, “Пукнатини”, излезли един след друг в три поредни години. Когато се появява поредицата му “Случки из живота на Минко Минин”, писателските кръгове признават, че срещу тях стои голям автор, който този път се е добрал до истинска златна жилка. Дори и скептично настроеният към левите творци  критик Владимир Василев, редактор на  списание “Златорог”, пише ласкава статия за  “случките” на Гьончо Белев. До края на живота той оставя след себе си още няколко книги - “Червена заря”, “Какво видях в Америка”, “За маслиненото клонче в Париж”, “Пътуване из демократична Германия”, “Картини из Румъния”...
Дори и когато славата го спохожда, семейството живее твърде скромно. Култът към вещите не е присъщ на писателя с бохемски нрав. Скъпата домашна подредба, тежките мебели, килимите, сервизите за него са излишна суета. 


Мрази дантелените пердета, тъй като му напомнят
за решетки


Работната му маса е винаги отрупана с книги и всевъзможни дреболии. “Много се сърдеше, когато разтребвах, за да почистя - не можел после да си намери, каквото търси”, разказва в спомените си Любица. За да стои прав листът на пишещата му машина, си прави приспособление от тел. Негово изобретение е и сгъваемата поставка за ръкописите му. Увлича се и от рисуването и се опитва да изобрази върху хартията героите, докато ги описва в книгите си. Домът му е пълен винаги с животни - кучета, котки, кокошки, зайци, а приятелите им се шегуват, че в домашната зоологическа градина липсва само маймуна. Любимка сред всичките зверчета обаче е вълчицата Глория. Тъй като е твърде гласовита, семейството се принуждава да я повери на военните. Тя обаче често се измъква от новия си дом и се връща на ул. “Светослав Тертер” 19. Един ден дори сама натиска външния звънец и чака да є отворят. “Как се е изхитрила Глория да звъни, не ми беше ясно. Но едно беше сигурно - никой друг не беше идвал”, разказва Любица в спомените си.  Котките също се привързват бързо към писателя. Често Гьончо седи на писалището и работи, а на рамото му мърка с часове любимата му котка.

 

Авторът на “Случки из живота на Минко Минин” в дома си на ул. “Светослав Тертер” № 19

Вместо вратовръзка носи на врата си широка черна панделка,  пенснето му е окачено на черна лентичка зад ушите. Така изразява презрението си  към еснафщината. Типичен бохем, той се обгражда със себеподобни - писатели, журналисти, артисти. Пуши много и често осъмва с компании в любимите си кръчми “Батенберг”, “Копривщица”, “Средна гора”. Добряк по природа, печели лесно приятели, но и ги губи лесно заради внезапните си прояви на сприхавост. Въпреки това има достатъчно верни другари. “Ако поискам от всеки мой приятел по 10 лв., ще стана милионер”, шегува се пред съпругата си.
Един от най-добрите му другари е Димчо Дебелянов. Сближава ги любовта им към природата. Двамата скитат с часове заедно из горите, а след това се отбиват в Арменското кафене, където по това време се събират младите писатели. Така


Дебелянов въвежда приятеля си в литературните среди


много години преди Гьончо Белев да е прописал. Около масата им често засядат и Добри Немиров, Рачо Стоянов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Асен Златаров. Дружбата на Димчо и Гьончо е пословична. Докато Гьончо е още ерген, двамата делят една квартира. Спят на един креват, заедно гладуват и поделят една бутилка, ако случайно им падне някой лев. Един ден хващат трена и заминават за Костенец. По пътя  запяват с пълно гърло Стамболовата песен “Не щеме ний богатства, не щеме ний пари...”. За да потвърди презрението си към финикийските знаци, Димчо вади от джобовете си всичките банкноти и ги изхвърля през прозореца.
Друг път посред нощите, на връщане от ресторант “Батенберг”, поетът се катери на един сандък и започва да рецитира стихове на няколко крачки от двореца. “Господин поете, моля ви, по-тихо! Утре Негово величество ще ми се кара, а може и да ме накаже”, призовава поета респектираният от стиховете стражар. След смъртта на Димчо над писалището на Белев до края на живота му стои една увеличена снимка - Гьончо и Димчо се гледат очи в очи. И двамата брадати, с нахлупени на главите си широкополи шапки.
Подгонен от немотията, по време на управлението на Стамболийски той е принуден да стане


фиктивен член
на земеделската партия


за да го назначат като чиновник в Министерството на вътрешните работи. След деветоюнския преврат става жертва на партийната чистка наравно с останалите мастити земеделци. Става един от честите гости в канцеларията на полицая Гешев. Но поради  липса на партиен актив цанковисткият режим му спестява “срещата” с бесилото. Злополучното му партийно членство обаче го оставя дълго след това без препитание. Никой от високопоставените му приятели не смее да си заложи името, като му ходатайства за работа. През това време семейството преживява с учителската заплата на Любица. За късмет пак приятел го взима на работа като залесител заедно с Николай Хрелков. През годините припечелва и като банков чиновник, като коректор, като репортер в столични всекидневници. Опитите му да се превърне в богат земеделски предприемач също завършват с фиаско. Заедно с един заможен берковчанин решават да произвеждат малинов сироп и сладко. Кроят планове как ще си наемат работници за бране на малините из балкана, как ще отворят фабрика за преработката на плода. Гьончо изчезва от София за дълго, но след това се връща още по-беден и по-гладен от предпредприемаческия си период. Въпреки това не намразва малиновия сироп и често черпи гостите си с ароматния еликсир. Когато в края на живота си спира поради астмата цигарите, често вади от бюрото кутия “Родопи” и вдишва дълбоко мириса на тютюн. Въпреки разклатеното си здраве не престава да “чопли”, както сам се изразява, когато става дума за работата му. Пише на ръка между астматичните си пристъпи, а в другия край на стаята Любица преписва на машината лист по лист.
След 9 септември семейството се премества за известно време в Панагюрище, където Любица е учителка, а през това време някои от съседите им обявяват набедения земеделец за

народен враг. Новата власт


“превзема” къщата и настанява в нея съветски военни


Малко преди да си отиде от тоя свят, Гьончо Белев уговаря с издателство “Български писател” да издадат том с негови избрани произведения. Притесненията му, че издателството няма да удържи на думата си, се оправдават. Книгата излиза цели три години след неговата смърт, при това съкратена наполовина. Недовършена остава и последната му книга “Панорама на една епоха”. 



назад съдържание напред





съдържание


Знаем ли какво ни чака в ЕС?
Експерти не предричат драми в икономиката, но усърдието на администрацията ни да угоди на Брюксел прави още ...


Волна компания
Радетели за бази на НАТО, за помашка партия и за правата на македонците в България се присъединиха към ...


Лунна офшорка
Според някои лунатици най-близкият спътник на Земята е на път да се превърне в Мека за бизнеса, защото всеки, ...


Адвокат Тодор Батков: По-добре от Брюксел да ни командват, така ще ни оправят
Вече станаха очевадни някои неморални уговорки между тройната управляваща коалиция. Не съм оптимист, че тя ще ...



...


Електорат и ерекция
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.