АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Етноси

Езика си давам, вяра не давам
Искра Ценкова

Ние сме най-старите българи, твърдят гагаузите от Варненския регион, въпреки че все още разговарят помежду си на своя тюркче

 

           

 Подредбата на старата гагаузка

 къща във варненското село Кичево

 почти не се различава от българската

          Тавата с вкусната сют кърма на

            Кичка Жекова бързо се изпразва

 

Инат човек, дебела глава, казват за гагаузина гилметата, които го познават отблизо. Или по-точно: трън, посаден на пън. А какво е това гилме? - питаме на гагаузка земя Яни Филчев, кмета на варненското село Кичево. Гилметата са всички пришълци на гагаузка почва, превежда изчерпателно Филчев. Това ще рече, че каже ли веднъж "не", гагаузинът дума назад не връща, дори да осъзнава, че е сгрешил. При това е страшно докачлив, особено ако го наречеш "турчин", твърдят за себе си местните. Едно време ходели с ножове, забодени в навущата си, готови да ги извадят, ако дори само одраскаш българското им самосъзнание.

Попиташ ли гагаузина какъв е, най-честият отговор ще бъде: Как какъв - гагаузин, но българин, ески булгар, което ще рече стар българин.

Колкото и еднакви или различни да са като генезис спрямо останалите българи, гагаузите си остават самобитен, колоритен и странен етнос, за който поради различни политически причини у нас се знае твърде малко. Те са единственият тюркоезичен народ, който изповядва православното християнство. Според едно от най-силно застъпените становища у нас, към което се придържат още Г. С. Раковски и проф. Любомир Милетич, гагаузите са българи, които насилствено се отказват от майчиния си език с цел да запазят вярата си - обратно на българомохамеданите, които приемат исляма, но пазят езика на предците си.

Исторически съществуването им е документирано за пръв път в средата на ХVII век. За гагаузкото потекло съществуват твърде много версии, но според учените цялата истина може да излезе наяве едва след като се разсекретят архивите на Турция. Езикът им е близък до турския, но помежду си го наричат "гагаушки" или "тюркче", за да се различава от другия. Като православни християни никога не са носили фереджета и шалвари, а богослужението в църквите им се извършва на църковнославянски.

 

Казват, че в почетния ескорт и охраната на Фердинанд е имало само гагаузи, тъй като според царя те са били най-храбрите му воини, готови да умрат на поста си, но да не се върнат назад. Всъщност и Фердинанд е поддържал версията, че гагаузите са ески булгар. Според местното население прословутият им инат се дължи на необходимостта векове наред да се доказват, че не са второ качество хора - както пред турците, така и пред българите. Заради нечуваната им храброст и познанията им по турски по време на Балканската война гагаузите са използвани като ударен отряд в боевете при Чаталджа и при превземането на Одрин, разказва Филчев.

Според последното преброяване от 2001 г. българските гагаузи наброяват 540 души. Тази цифра не е точна заради българското самосъзнание на повечето от тях. По данни на Националния статистически институт през 1900 г. броят на гагаузите у нас е бил 5051 души, но по неофициални данни през 1970 г. в страната ни са живели около 40 хил. гагаузи. Населяват североизточната част на България най-вече в района на Балчик и Варна, но се срещат и в някои селища на юг от Стара планина.

"При първото преброяване след демократичните промени се писах гагаузка. Но кметицата ме привика: Тодорке, ти пък каква гагаузка си, след като майка ти и баща ти са българи? Дай да станеш и ти българка, та да не объркаме статистиката.

Така числото на гагаузите у нас намаля с още една бройка", разказва през смях учителката Тодорка Станчева, докато разглеждаме етнографската гагаузка сбирка в местното основно школо. На една от стените са закачени мъжките и женските носии - типичният за Източна България чернодрешки костюм и двупрестилченото женско облекло. Духовната култура на гагаузите също не се отличава от източнобългарските обичаи. Един и същ празничен календар, еднакви празнични ритуали, едно и също хоро. Само дето едно време на сватба българи и гагаузи играели две различни хора. Българите тропали в единия край на площада своето хорµ, а гагаузите играели в другия му край гагаузко хµро. Толкова не си имали вяра, че дори и в църквата по време на проповед заставали от двете страни на олтара. Гагаузка мома на българин не приставала. А сега така са се омешали помежду си, но пак спорят кой от кой е пµ българин.

 

В бутафорната пещ на гагаузката къща "се пече" тава с местната баница, която бързаме да снимаме, защото всички са категорични - днес баница няма да има. Ще я налагат в четвъртък за гости. Жените са достатъчно ангажирани с други работи, кой ще седне да ти запретва ръкави и да точи кори с часове. Пък и днешните гагаузки жени са осъвременили баницата си. Вместо да размятат тънките и прозрачни тестени листи, просто отиват в магазина и купуват пакетче кори. Няколко часа по-късно благодарение на Кичка Жекова от съседното село Орешак все пак опитваме гагаузката баница, която се оказва твърде близка до традиционната българска. Едва след като записваме старателно рецептата, разбираме, че всяко гагаузко село си има своя специалитет. Орешевската баница например се нарича сют кърма и се прави от надиплени като плисе кори, залети с прясно и кисело мляко, в което е разбита щипка сода, а след това са прибавени няколко яйца. И ако домакините в Орешак прибавят на баницата си малко сирене, то в Кичево заливат корите с подсирено мляко. Към типичната гагаузка кухня спадат още ястия с екзотични имена като йош мери, триеница, тарама чорба, улма чорба, дюшеме... Всъщност на повечето блюда в местната трапеза само имената им звучат различно. Джиджи папа например гагаузите казват на пържените филийки с разбито яйце, което в превод ще рече шарена хапка, красив хляб  - разяснява даскал Димов и предупреждава: "Не търсете различия. Вижте уредбата - типична българска, селска къща. Само името й е друго, тук я наричаме гагаузки зид по подобие на турския, но в нея няма нищо турско". Ангел Димов е твърде убеден, че гагаузите са първите българи, заселени тъдява още преди покръстването при цар Борис. Те приемат християнската вяра, но не дават езика си, затова и до днес продължават да говорят на тюркски. "Тръгнете по Черноморието на север и го заобиколете, ако знаете гагаузки, ще разберете всички и всички вас ще ви разберат", твърди Димов и като доказателство добавя, че на езиковедите тепърва ще им се отвори много работа, защото им предстои да доказват колко от гагаузките думи имат български корен и обратното. Ама какво всъщност означават тези наши въпроси и това ровене в специфичното гагаузко наследство? Дали не се опитваме да ги изкараме турци, поглежда ни все по-недоверчиво Димов. Толкова емисари бродят напоследък в региона и се опитват да заличат българското в гагаузите, като търсят етнографски, фолклорни и други различия...

 

Даскалът и кметът са сред двадесетината представители на българската делегация, изпратена миналата година на Първия международен конгрес на гагаузите в териториалната автономия на Молдова от 1994 г. Гагауз Ери, известна също като Гагаузия. И двамата още носят часовници с надпис "Гагаузия", но са твърде войнствено настроени при споменаването на конгреса. Инициативата събира на едно място представители на повече от двадесетина държави, а целта й е да подсили самочувствието на етноса и да подчертае историческата му значимост в международен мащаб. Извън пределите на България гагаузите се срещат в днешна Турция, Гърция, Македония, Румъния, както и в някои от бившите съветски републики като Молдова, Казахстан, Украйна, Таджикистан, но през последните години могат да се открият дори в Бразилия и Канада, разказва Филчев. Някои от тях смятат, че са наследници на узите или куманите - тюркоезични племена, които се заселват по нашите земи заедно с печенегите след превземането на страната от византийската империя през 1018 г. Историческите данни обаче са категорични в едно. Голяма част от гагаузите поемат на север в резултат на преселническите потоци на българското население по време на руско-турските войни през XVIII и XIX век.

 

От всички хипотези за етническия им генезис най-лансирана в момента в днешна Гагаузия е теорията за турския произход на етноса, разказва Филчев. Според нея гагаузите са турски мюсюлмани, заселени по варненското Черноморие и приели християнската вяра през XIII век. Никой не обръща внимание на факта, че в известната Алея на славата в град Комарт, столицата на Гагаузия, всичките значими за гагаузите личности носят български фамилии. Засилените политически опити гагаузите да се отдалечат от българския си произход и да бъде пренаписана историята им карат българската делегация на няколко пъти да напуска демонстративно залата на конгреса. България е в дълг към гагаузите, подчертават в един глас даскалът и кметът.

 

Думата "гагаузин" се появява едва в края на ХIХ век, но изследванията върху етимологията й са твърде противоположни. Според 74-годишния Костадин Жеков от село Орешак тя е по-скоро прозвище, дадено от турците на местното население, приело турския език. "Какво значи гагауз? Гага на български е човка или клюн. Гага се уз, казвали турците на този, дето е взел правилната посока според тях, като е приел езика им. Знам го от моя дядо, който почина на 93 години. Едно време в селото турчин не е смеел да замръкне, за да не му отхвърчи главата. И сега сме най-чистото село в цяла България", твърди Жеков.

В съседното Кичево пък има само едно турско семейство, но за да го държи "под око", кметът го настанил до църквата. Всъщност малко села могат да се похвалят със светилище с подобна история.

 

Селският храм "Свети Георги" е издигнат през 1857 година. За целта най-богатият човек в селото - чорбаджи Георги, дал най-хубавото място от имота си. След това отишъл при търновския валия, за да поиска разрешение за строеж. Може, рекъл валията, само ако преди това построите джамия. Почнали местните да зидат минарето, а зад него усилено кипял градежът на църквата. Един ден селото осъмнало с църква вместо с джамия. Как точно минарето се е превърнало в камбанария, днес можем да гадаем по изкривения четириъгълник, с който гагаузите надхитрили турците преди век и половина. Зехтин ея човек, което значи - винаги ще гледа да излезе отгоре като масло, това сме ние, гагаузите, смеят се местните.



назад съдържание напред





съдържание


Какво става в Румъния
Покрай вътрешнополитическите трусове от дуела между президента Бъсеску и премиера Търичану северните ни съседи няма ...


Лица назаем
Прочути изпълнители започнаха да теглят листите с кандидати за Европейския парламент. За разлика от новите си ...


Филиз Хюсменова, представител на ДПС в ЕП и водач на листата за евродепутати: Ще сезираме Конституционния съд за правото на глас на българските граждани
Госпожо Хюсменова, европейската практика и първите социологически прогнози очертават ниска избирателна ...


Генералният директор на БНТ Уляна Пръмова
...водих новинарска емисия. Преди 15 години през месец май казах "Довиждане" на ...



...


Проект: "Тютюнът убива"
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.