АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Интервю

Рияд Ал-Малики, палестински външен министър: Български възпитаници са на ключови постове в Палестина
Къдринка Къдринова

 

 

 

 

Министърът на външните работи Рияд Ал-Малики е едно от най-авторитетните и популярни по света лица на Палестинската власт. В предишни правителства е бил също така министър на правосъдието и на информацията, както и говорител на МВнР. Оглавява палестинската дипломация от 2009 г. На 15 и 16 август т.г. той гостува в България, където има срещи с президента Росен Плевнелиев и с външния министър Кристиан Вигенин. За Вигенин това бе първото посрещане на ръководител на чуждестранно МВнР от началото на мандата на настоящия ни кабинет. Рияд Ал-Малики изнесе в София лекцията „Близкоизточният мирен процес и палестинско-израелските преговори”. Гостът бе любезен да даде интервю за „ТЕМА”.

 

Уважаеми г-н министър, позволете ми да започна с един личен въпрос. Вие имате инженерно образование. Магистратурата ви е от Политехническия университет в Ню Йорк, но бакалавърската степен сте получили в най-стария университет в Колумбия, основан през 1604 г. и поддържан и до днес от католици йезуити. Как се озовахте там? Обичайно ли е палестински младеж да избере да учи в южноамериканска страна? Ако искате, отговорете ми на испански, който сигурно сте научили там.

 

(Отговаря на перфектен испански).

 

- Разбира се, че говоря испански. Не е необичайно палестински младежи да учат къде ли не по света като представители на народ, обречен да е бежанец. В моя личен случай избрах да опозная Южна Америка, защото семейството на чичо ми се беше установило в Колумбия и ми даде възможност да следвам там. В много страни в онзи регион като Чили, Аржентина, Бразилия, Венесуела и т.н. има големи палестински общности. Пътувах доста като студент и опознах добре латиноамериканската действителност. Между другото от София заминавам на посещение във венесуелската столица Каракас.

 

А, значи България е нещо като мост по пътя ви от Палестина до Венесуела...

 

- Не, моля ви, България не е мост. Отношенията ни с България са много важни. Между страните ни традиционно съществуват трайни исторически връзки и ние държим на развитието и разширяването им. Това взаимно желание бе подчертано и при срещите ми с вашия президент г-н Плевнелиев и с министъра на външните работи г-н Вигенин.

 

В разговорите ви в София е станало дума и за обучение на палестински дипломати в нашето МВнР. Дали това не е стъпка към възраждане на сътрудничеството ни в образованието? Навремето у нас имаше много палестински студенти. Какво става с тях днес? Доколкото знам, двама ваши колеги – министри в палестинското правителство, са български възпитаници...

 

- Не са само те. Възпитаници на българските учебни заведения днес са стигнали до много ключови постове в палестинското общество. Това е успех за България и за българската традиция да се предоставят стипендии за обучение на палестински младежи. Това е и аргумент за обсъждане и за връщане към тази практика.

 

Г-н министър, пристигнахте в България в решаващ момент – точно когато започват първите от три години насам директни палестинско-израелски мирни преговори. Как бе коментирана тази тема на срещите ви с българския президент и с външния министър?

 

- Първо, бих искал да възразя срещу определението „решаващ” за момента на преговорите. Не е такъв. В течение на изминалите вече 20 години след споразумението в Осло ние преминахме през твърде много моменти като сегашния. И опитът ни не е добър. Ако всеки път наистина подходът беше за решаване на проблемите, щяхме да сме стигнали до небесата. Така че гледаме на сегашните преговори като на задължителен етап, през който трябва да преминем, за да постигнем договореност за прекратяване на окупацията и на страданията на нашия народ. Колкото до въпросите, които бяха засегнати на официалните разговори с президента и с министъра на външните работи на България, несъмнено темата за преговорите нямаше как да бъде пропусната. Дори аз в известен смисъл да омаловажавам значението на сегашния етап в този процес, и президентът, и външният министър на България проявяват интерес към него и биха искали да знаят как той може да допринесе за разрешаването на палестинско-израелския конфликт. В разговорите се спрях на очакванията и на предполагаемите пречки, както и на възможностите да ги превъзмогнем, за да можем да преминем към следващите етапи на преговорите.

 

Какви пречки имате предвид?

 

- Като журналист несъмнено сте забелязали как израелското правителство се опита да провали първата среща от сегашния кръг още преди тя да се проведе – обяви изграждането на нови хиляди жилищни единици в незаконните селища на окупираните територии. Ние очакваме още доста такива опити, не само свързани с колонизационния проект. Ще ви дам хипотетичен пример. Израел освободи 26 палестински политически затворници, които между другото по силата на споразумението от Осло трябваше да бъдат на свобода още много отдавна. Те са част от по-голяма група от общо 104-ма затворници, които Израел се ангажира да освобождава поетапно. Но какво ще стане, ако това освобождаване започне да се протака? Или пък, както вече се е случвало, отново бъдат задържани някои от освободените 26 души? Това ще е преднамерено спъване на преговорите и подтикване на палестинското ръководство да се откаже от тях. До подобно решение би могло да се стигне под натиска на обикновените палестинци. Вече 20-годишният ни опит с тези преговори сочи, че Израел е много изобретателен в изнамирането на все нови и нови начини да пречи на диалога и да го проваля. Въпросът сега е как да бъде защитен преговорният процес от такива опити.

 

Преди три години тогавашните преговори бяха провалени по подобна на описаната от вас схема. Сега има ли основания за по-позитивен развой на нещата?

 

- Важното е от всички предишни провали да извлечем поуки и усилията ни да са градивни. Защото ние, палестинците, сме народът, който живее под окупация и ежедневно страда от нея. И тъкмо ние бихме имали полза час по-скоро да се постигне договореност. Не бива обаче да отиваме на преговори заради самите преговори. Или на преговори, които целят разкрасяването на имиджа на Израел или изваждането му от политическа изолация. Преговорите трябва да бъдат сериозни, отговорни, трябва да има ясна международна референтна база, трябва да се гарантира, че те ще продължат и че нито една от страните няма да има възможност да им попречи и да ги провали.

 

Как влияе върху този процес вътрешнопалестинската ситуация? „Хамас” и Народният фронт за освобождение на Палестина не приемат преговорите.

 

- Не виждаме тук проблем. Това е атмосферата на демокрация, на която ние в Палестина сме свикнали. Палестинското ръководство получи мандат от своя народ да отиде на преговори и съответно се ангажира и пред народа, и пред всички палестински политически сили всяка постигната договореност с израелската страна да бъде подложена на референдум. Така че позициите на „Хамас” или на Народния фронт в настоящия момент не може да попречат на продължаването на преговорите. Същевременно ние гарантираме на всички политически сили правото да дадат израз на своето собствено мнение, на своята собствена позиция – разбира се, в рамките на едно мирно изразяване.

 

Израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви, че също ще подложи на референдум евентуалните договорености. В случай че народът на някоя от двете страни се изкаже против, какво ще последва?

 

- Ами да почакаме и да видим. Аз силно се съмнявам в изразената от вас хипотеза. Всички допитвания до общественото мнение показват, че две трети от палестинците, както и от израелците са за постигането на договореност, която да сложи край на окупацията. Ако обаче допуснем, че палестинският народ или израелският отхвърли постигнатото в преговорите при един такъв референдум, който е висше въплъщание на демокрацията, тогава това становище трябва да бъде уважено.

 

Обсъдихте ли с българските си събеседници позицията на нашата страна по обявеното вече в Брюксел решение израелските селища в окупираните територии да бъдат изключени от финансови спогодби с Евросъюза от 1 януари 2014 г.? Как това решение на ЕС влияе върху палестинско-израелските преговори?

 

- Решението вече е прието на равнище ЕС. И когато влезе в сила от 1 януари 2014 г., то се превръща в задължително за всички държави членки – независимо какви са били позициите на една или друга държава в рамките на обсъждането и какви резерви е изразявала. Катрин Ащън излезе с категорични указания по въпроса. Що се отнася до отражението върху преговорния процес, смятам, че това решение на ЕС ще помогне до голяма степен. То кара Израел да си даде сметка за действителността, да разбере, че тук става дума за ясни обосновки, базиращи се на резолюциите на ООН. И игнорирането или неспазването на тези резолюции води до негативни последици. Начинът, по който Израел отлага, протака или прескача изпълнението на резолюциите, би трябвало да подтикне държавите, които уважават международното право и го спазват, да прибегнат до подобаващи решения и мерки, за да съхранят авторитета си. Ние знаем колко трудно бе постигнато въпросното решение в ЕС. Същевременно то е показателно за стремежа на ЕС да съхрани високо ниво на морал, принципност и отговорност.

 

Вероятно в разговорите ви в София е била засегната и доста напрегнатата обстановка в Близкия изток. В Египет ситуацията е драматична, а пък точно в деня на срещите ви с президента Плевнелиев и с министър Вигенин в Ливан бе взривен офис на „Хизбула”. Стана ли дума помежду ви за българското становище по повод обвиненията срещу „Хизбула” за атентата в Бургас миналото лято?

 

- Не, точно за това изобщо не стана дума. Разговаряхме за ситуацията като цяло в Арабския свят, за промените, през които преминава регионът, за това, че те са свързани с големи кръвопролития и разруха. Опитахме се заедно да направим прочит на ситуацията, да вникнем по-дълбоко в събитията. Още повече че и ние сме арабска държава, която се влияе от ставащото. Имаме палестинско присъствие в много от засегнатите от сътресенията арабски страни. ЕС проявява голямо внимание и интерес към ситуацията в региона. Обсъдихме тези въпроси, изхождайки от колективната отговорност, от хуманния подход, от вариантите за решения, които да предотвратят увеличаването на хаоса, нестабилността и жертвите.

 

След разразяването на Арабската пролет световното внимание сякаш се разпиля из целия регион, а палестинско-израелският конфликт остана в периферията...

 

- Ако в Египет има 500 загинали за един ден и пожари в много религиозни храмове и на публични места, ако през последните две години в Сирия средно по 200 души на ден намират смъртта си, ако сирийските градове и села са бомбардирани и разрушавани непрекъснато, ако сме свидетели на всички тези атентати и убийства на видни личности в Либия и Тунис, ако десетки милиони демонстранти излизат по улиците, ако в Ирак избухват коли бомби, няма как всеобщото внимание да не е фокусирано върху всичко това. В такава обстановка акцентирането единствено върху палестинско-израелския конфликт би било безотговорно и нехуманно. Но временната промяна на приоритетите не означава задраскване на палестинската кауза, а просто разбиране на реалността. Независимо от всичко палестинският проблем си остава парлив и продължава да привлича вниманието на света. Включително настоящият кръг от палестинско-израелските преговори събуди голям интерес и бе отразен подобаващо, дори за сметка на други събития, разиграли се по същото време и в същия регион. Така че ние не изпитваме тревога и съперничество.

 

Не питах за съперничество, а как в тази регионална обстановка се вписва вашият проблем и каква е цялостната ви оценка за събитията в Арабския свят?

 

- За нас е важно в момента да бъде сложен край на разрухата и кръвопролитията. И в същото време, разбира се, да постигнем прекртяване на страданията на нашия палестински народ. Нека спомена, че 1300 палестински бежанци в Сирия бяха убити по време на събитията там. Всичките 600 000 палестински бежанци, установили се в тази страна, загубиха домовете си и своя ежедневен бит. Бяха принудени за втори път да се превърнат в бежанци. Някои от тях избягаха на други места в Сирия, други в Йордания или Ливан. 50 палестински семейства от бежанците в Сирия пристигнаха и в България...

 

И в крайна сметка каква е оценката ви за цялото това напрежение, обзело Арабския свят?

 

- Тук не става дума за напрежение в региона. В началото това беше опит от страна на арабските народи да отвоюват, да получат своите елементарни човешки и граждански права в страните си. Такива, с каквито разполагат гражданите в България или другаде по света. Но за да се постигнат такива права в арабските държави, трябва да се направят много жертви. А има сили, които са против – и така стигнахме до това, на което сме свидетели в момента.

 

Доколко решаващ е религиозният фактор в сегашната ситуация в Египет?

 

- Ако конфликтът се свеждаше до религия, как тогава бихме обяснили защо мюсюлмани сунити се бият с мюсюлмани сунити? Проблемът изобщо не е религиозен. Проблемът е в каква държавна система би желал да живее египетският народ. Дали това ще е светска държава, или ще е държава, опираща се на религиозни основи. Има сили, които се стремят към първото. Има и сили, които се опитват да наложат второто. Това е конфликт, през който Европа е преминала още преди векове и го е решила чрез отделянето на църквата от държавата.

 



назад съдържание напред





съдържание


Любимците на Любимец
Градът, чиято икономика се движи от дините и дамските прически, има хита в новото българско футболно ...


Жителите на Реформаторски блок
Новата сграда в дясната махала е на път да се пренасели и не е ясно как домсъветът ще взима ...


Рияд Ал-Малики, палестински външен министър: Български възпитаници са на ключови постове в Палестина
Министърът на външните работи Рияд Ал-Малики е едно от най-авторитетните и ...



...


Започва с Б и завършва на О
...


Пет най-красиви автомобила за 2013 г.
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.