АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





България

Подробности зад пейзажа
Веселина Седларска


Докато политиката отнемала и натрапвала богове, хората от Девинските села разбрали, че бог е един

 


Не е кой знае каква изненада, че в България няма село Богат. Нито пък е изненада, че има село Беден. Намира се встрани от препоръчваните маршрути в Родопите. Беден е село, което се отминава. Освен ако не те спре заради името си.


Ако се съди по некролозите, доста мъже тук се казват Юри. И със сигурност сте чували поне за един от тях - Юрий Буков, родът на световноизвестния пианист е от село Беден. Некролозите са налепени на малък подслон край пътя. „Това спирка ли е?" Само в сряда, казва мъжът. Това е денят, в който през селото минава автобус. През останалото време е нещо като пенсионерски клуб, в смисъл, че има сянка и на пейката могат да седнат трима души. Мъжът се казва Юри Киров, чака да се напълни клуба, тоест да дойдат още двама.
Забелязали ли сте, че бедните места са обезщетени с богата красота? Ако можеше да се продават пейзажи, село Беден щеше да се казва село Богат. (Двайсетина километра на юг друго село живее от пейзажи, в Беден обаче представата, че трябва да се живее от картофи се е залежала от времето на текезесето, тежко боледува, но не умира.)
Около 400 души живеят тук. Към 150 от тях не са пенсионери и те са в Кипър, Гърция и други гурбетчийски държави. Останалите живеят по формулата имаш-крава-пиеш-мляко.
Тук хората не само са чели и гледали „Време разделно", те са го живели. И докато се чудя коя нишка да дръпна, за да се разплете тази неловка тема, Юри казва: „Ние сме българи." Оглеждам се за църква, няма. Край селото имало две, малката и голямата, сега са название на местности. Иглата на минарето се е забила в небето и кърпи два облака. Юри обяснява: „Никой не влиза в джамията. Ходжата от Девин идва за някое погребение, но на повечето кметът чете по едно слово и толкова. Никой в селото не говори турски. В селата извън Родопите местностите са с турски имена, а тук винаги са били с български - Петковица, Средни кръстници, Долна Равня. Хора като теб се чудят как да ни наричат - помаци ли, мохамедани ли, та да спестя чуденето - българи сме."
Кратко и ясно, но само на пръв поглед лесно и просто. Имам приятелка от тези села. Когато навремето кандидатствала в едно от специалните за района училища с пансион, написала, че е помакиня. Не я приели, трябвало да е туркиня. На следващата година се писала туркиня, приели я. Когато завършвала й казали, че за да получи диплома, трябва да си смени името с българско и да казва, че е българка. А когато остана без работа и реши да си търси поминъка в Гърция, я посъветваха да се представя за каракачанка. Животът на тези хора е белязан от рани, които времето чопли, като се преструва, че превързва. Големият пианист Юрий Буков е българин, обаче оня там човечец с кравата... Или пък бабката зад оградата. Тя казва, че е българка, обаче ние веднага сме готови да спретнем симпозиум за цветовете на забрадката й, които някак не ни изглеждат твърде български.
В този момент пристигат Здравко и Евтим и „клубът" е налице. Те са идеалната двойка за вечно приятелство. Здравко недочува, а Евтим говори малко, предимно с цитати от народни песни. Ако го попиташ как вижда положението в страната, ще отговори: „Сбъркала Яница пътя..." Положението в селото е някак по-ясно от националното - половината гласуват за БСП, другата половина за ГЕРБ. „Е как тогава кметът е от ДПС?" Много просто, ето как. Имали кметица от БСП, но не искали да я имат пак. Предпочитали Румен Каров. БСП обаче се заинатили, издигнали кандидатурата на старата кметица. ДПС се усетили накъде духа вятърът и застанали зад Каров и макар тук ДПС да не е на почит, избрали техния кандидат. В село Беден партиите въобще не са това, което са по площадите.
Ако искате да чуете най-екзотични идеи за партийно строителство, елате в Беден: всички партии да се съберат в една, да се приеме закон, който разрешава три партии, да няма никакви партии... Различните гледни точки се пресичат само на едно място: депутатите да са най-много 120 души, да нямат безотчетни пари, партиите да се финансират колкото в Германия. Юрий гласува за БСП, затова има право да ги критикува: „Голямата грешка на БСП е, че не може без ДПС, а двете не могат без „Атака". Много хора на тези избори гласуваха за БСП, защото те обещаха да върнат болницата."
Така стигаме до голямата болка на Беден и всички околни села. Преди две години задлъжнялата с два милиона болница в Девин бе закрита. После се оказа, че и юридическата яснота за собствеността върху болницата е толкова зле, колкото финансовото й състояние. Шестнайсет! Това число (произнесено по този начин, с удивителна) ще чуете и в най-краткия разговор на тема здравеопазване. Шестнайсет души от общината са починали в линейки, превозващи ги до болница в Смолян или Пловдив. Личните лекари работят на място, дават и направления, само че специалистите са вече много далече, за много от болните - недостижимо далече. Всеки ден в Девин пристига от София линейка, която взима проби за изследвания. В Девин е имало две лаборантки, сега безработни. Както и да се направи сметката, тя повече прилича на бизнес, отколкото на грижа за хората. Новото правителство обеща да погаси дълга и да отвори болницата до есента. „Надяваме се да си изпълнят обещанието, затова не искаме правителството да пада. Предишното го видяхме какво направи, остави ни без болница." Няма в тази позиция нито партии, нито състезание на филмови стереотипи („Дързост и красота" срещу „Богат, беден"), няма нови леви срещу стари десни. За други неща става дума, за здраве и за живот. Жената на Юри е починала малко след като линейката пристигнала в Пловдив, инфаркт. А ако въпреки обещанията правителството не отвори болницата? „Ще протестираме. Няма да има прошка."
Тези хора може и да не са чак толкова бързи, но не са и чак толкова кротки. Тук онази капка, за която вече не е останало място в чашата, пада по-бавно. Тук всичко е протяжно: релефът, жестовете, думите. Когато става дума за това дали е възможно някой да злоупотреби с етническия мир, повече вярвам на думи, произнесени на тази пейка, отколкото от парламентарна трибуна. „Как мислите, възможен ли е конфликт по тези места?" Здравко не чува въпроса, от него отговор не чакам. Евтим рови в главата си из файловете на народните песни и тъй като не намира подходящ, отговаря компромисно с поговорка от овчарския си стаж: „Какво да ти кажа, някой път голямото става от малко, нали знаеш на един мех мляко една лъжица подкваса му трябва." Юри се произнася: „Ако стане беля, между нас ще стане тази работа. Няма да е между българи и турци."
Здравко си води някакъв свой разговор в главата: „Двеста декара..., двеста декара, а в ония големите магазини имало френски картофи..." Здравко Чуренски е наследник на двеста декара земя, която пустее, както и останалите общо три хиляди декара на хората от Беден. Три хиляди декара земя, доказано създадена да ражда най-хубавите картофи, е празна от години. Някои опитали да засаждат, но пък нямали пари за огради и дивите свине ровели посева. Нито младите веднага ще се върнат от чужбините, за да гледат картофи (както предлага Здравко), нито текезесето е трябвало да се запази (както смята Юри), нито дереждето е без изход (както е убеден Евтим), но когато три хиляди декара земя пустее, а на пазарите в страната на купчините вносни ГМО-та стои надпис „Смолянски картофи", нещата никак не са наред.
Никой ли не иска да направи бизнес в това хубаво село, не са ли го забелязали инвеститори? Ето този въпрос не биваше да задавам. Защото той разтреперва брата на Юри, Румен Киров, който се присъединява към разговора. Румен е бил директор на училището в Беден цели 25 години. Вече няма училище, има само сграда, която била продадена за... „Колко мислите? За 100 000 лева! Колкото един апартамент. Това е солидна сграда с 27 отделни помещения и 7 декара двор. За сто хиляди лева! Ей го, пустее. Само като си помисля как съм се карал на децата за една чертица по стените." Може да стане санаториум - казвам, - може да е дом за деца, за възрастни хора, зелено училище, защо пустее? Румен Киров не вярва, че не се сещам: „Защото купувачът чака друг купувач, на когото ще го продаде за един милион, то толкова си струва." Какво може да направи гражданското общество на село Беден, освен да походи малко по нервите на героите от печалния търг? Подали жалба в Девин - нищо. Подали сигнал в прокуратурата в Смолян, сега чакат. То ние това можем, заключава Евтим, да чакаме и да се мъчим.
„Ще чакаме ние държавата да ни оправи, как пък не! - това го казва Алеко от село Ягодина, само на двайсет километра по на юг от Беден. - Като чакахме, какво стана - нищо! Пет пари не дава никой за нас. На мен ми е достатъчно държавата да не пречи, обаче това, виж, тя много обича да прави." Разликата между Ягодина и Беден е една пещера. Село Ягодина обича (това е думата - обича) Ягодинската пещера. В нея могат да се видят две чудеса: първото - какво може да направи капка, която пада на едно и също място 275 000 години, второто - българи в екип, които работят с мерак, с усмивка и без да се спестяват. Екскурзоводите тук са необикновени като сталактоните. Най-любезните хора на света са направили най-необикновените сладка от горски плодове и ги предлагат на сергии. Всеки продавач знае всичко за всеки полускъпоценен камък. В ресторанта си скъп гост. В Ягодинската пещера можеш да сключиш граждански брак (това сериозно), да се разведеш можеш в близката „Дяволското гърло" (това несериозно). Всичко, което може да донесе приход от, в, около една пещера, селото е измислило и направило с мерак.
Алеко Солаков е шофьор на един от джиповете, които водят туристи 700 метра нагоре към връх Св. Илия. „Пещерата вече осигурява стотина работни места за селото. Ние сме 70 на 30. Трийсет на сто християни, 70 на сто мюсюлмани. Разлика между нас няма. А бе какви 70 на 30, атеисти сме всички. Вярваме в себе си, в комшията, в планината, в пещерата. В картофите разбрахме, че вече няма поминък, изнудват ни прекупвачи. Затова сега правим каквото препоръча бате Бойко - всеки сади за себе си. Той нали така каза, всеки да си сади картофите. Е, на тази държава ли да чакам? Преди четири години измислихме това с джиповете. Офроуд. Екстремна работа, кипва кръвта. Направихме на върха една площадка, надвесена над 700 метра бездна, нарекохме я „Орлово око". Погледнете, моля, надясно - Рила, Пирин, насреща - Гърция, надолу - страх ви е да погледнете 700 метра надолу, но се налага, защото иначе няма да ви сваля с джипа. Имаме си туристическо сдружение. То че държавата няма да дойде да ни я направи, няма, ама дано не дойдат някои мутри да опънат лифт и да изритат джиповете. Над двайсет мъже от селото си изкарваме хляба с тези джипове. Хубава работа имаме - красива природа и възхитени хора. Абе какви партии, какви пет лева, на предните избори гласувахме за ГЕРБ, сега за БСП-то. За болницата ами, за какво друго?"
Господа министри, не пречете на хората да обичат своята пещера. Върнете болницата в Девин! Помогнете на хората да намират своите пещери. Непременно върнете болницата! Улеснете пътя на незаменимите смолянски картофи от пустеещата земя до купувачите. Не се правете, че не забелязвате малката девинска община, само защото там хората не се стремят към върхове, а просто се раждат със знанието как се живее по върховете - заедно! И отворете болницата!

 

 



назад съдържание напред





съдържание


Любимците на Любимец
Градът, чиято икономика се движи от дините и дамските прически, има хита в новото българско футболно ...


Жителите на Реформаторски блок
Новата сграда в дясната махала е на път да се пренасели и не е ясно как домсъветът ще взима ...


Рияд Ал-Малики, палестински външен министър: Български възпитаници са на ключови постове в Палестина
Министърът на външните работи Рияд Ал-Малики е едно от най-авторитетните и ...



...


Започва с Б и завършва на О
...


Пет най-красиви автомобила за 2013 г.
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.