АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





България

На Безименната земя
Искра Ценкова


Ако си стъпил на социалното дъно, спасяваш кожата си както можеш, всъщност - както ромите от квартал Максуда

 

На западния скат на дерето още от шосето гледката е шокираща. Гетото на Максуда, най-големия ромски квартал във Варна, тънe в тонове отпадъци. В тази част на града забравяш, че си само на минути пеша от модерния център. Копторите, сглобени с подръчни материали, сe надвесват над вонящия канал. По улиците полуголи деца дишат лепило, а хероинът, доверява ни Ирина, се предлага на всеки ъгъл. Мястото е истинска инфекциозна бомба - с мръсотията и крайната си мизерия, с нелечимата туберкулоза, която коси цели семейства. Всичко лошо тръгва от Максуда, казват варненци - кражби, проституция, сутеньори, наркомани, наркопласьори, трафиканти на хора... В гетото е особено популярен и платеният секс между мъже. Не става въпрос за гейове, а за хетеросексуални мъже, които правят секс за пари с други мъже. Общността не ги съди, за тях това е норма, както и проституцията, на която казват „Евала!". И се хвалят каква къща са вдигнали и обзавели с пари, заработени от дъщерята - проститутка зад граница. Затова и въвлечените в търговията с плът лесно свалят маски, ако спечелиш доверието им. „Преди време млад мъж ми предложи да му стана сутеньор. Питам го какво ще стане, когато полицията ни залови. Ще им кажем, вика, че си мойта медицинска сестра", смее се Ирина Андонова, медиатор в етническата общност, докато чакаме с Лейля и Зарко да се появи Н.Х., майка на пет деца, върната поетапно наскоро от Белгия. Махалата не знае какво значи „медиатор", няма и пълна представа за думата „трафик" - последната свързва най-вече с черната търговия с органи зад граница. Наричат Ирина „нашият психолог", смятат я за социален работник. Като медиатор тя е част от ромска мрежа за подпомагане на изпадналите в беда от гетото - шестима са, по двама в екип. Обикалят квартала, стъпват там, където

дори полицаите се страхуват да влязат

и се опитват да покажат на закъсалите пътя, по който да се измъкнат от безизходицата. За да придобият нужните им умения за работа с хора с рисково поведение, са обучени специално. Част са от екипа на сдружение „Съучастие", фокусирало усилията си към най-уязвимите прослойки. Работили са по програми за превенция на ХИВ и СПИН, на туберкулоза, на противообществени прояви, а от две години консултират етническата общност в региона за предотвратяване трафика на хора. Повечето от жертвите не знаят правата си, дори човешките.
Ирина е от малцинството в малцинството - българоговорещите роми, но покрай мисията си е научила добре турски. Циганите в региона се смятат за миллет - турчеещи се хорахане-рома (най-многобройната ромска група в България). По време на Османската империя обслужват турските казарми и се ползват с особен статут, по-висок от този на другите, плащат и по-ниски данъци. Лошото е, че през последните години младите, които изобщо не говорят български, стават все повече. Ромите в морската столица са около 20 хил. души, съсредоточени в четири махали. Максуда е най-многолюдната, тук живеят 12 хил. души. Ромското царство се пръква почти на пъпа на днешния град малко след Девети септември. Част от къщите са незаконни, но пък имат санитарни възли. През 90-те години тук се стичат роми от цялата страна, търсещи препитание. Строят кирпичени къщи, сковават бараките си в Дерето - място без канализация, с вонящи бунища, пръскащи зараза. Те и до днес са най-нисшата социална прослойка на квартала, в който има всичко - и мръсни пари, и окичени със злато ръце и вратове, и грозна имитация на царски палати. Но и роми, които държат къщите и улиците си чисти, плащат данъци. Та дори и българи, които имат нещастието да живеят в Максуда.
Гетото във Владиславово прилича на Максуда по социалното си разслоение. По неофициални данни то приютява около 4 хил. роми. Истинската му миазма обаче е Гъбената махала. През последните десетина години в нея се самонастаняват пришълци, къщите им - повечето от картон и фазер, никнат като гъби след дъжд. Махалата е без канализация, 90% от постройките са без течаща вода, половината нямат тоалетни, някои са и без електричество, само с едно легло като покъщнина, а мнозина от жителите й нямат акт за раждане и документ за самоличност. Според проучването на НПО-то от 130 къщи в Гъбената махала само в две има по един човек с постоянна работа. Циганите в Аспаруховата махала са около 3 хил., но животът им е по-сносен, благодарение на двете местни училища децата са поизучени. Етническата общност в село Каменар наброява около 2 хил. души, повечето от които се изхранват от боклука на Варна. Всеки от ромските квартали е тясно специализиран в рисковите практики. Каменар се препитава от проституция и трафик на новородени.
Свиква се с всичко, казва Зарко с въздишка, когато става дума за туберкулозата. Само на 500 м от дерето на Максуда е градският тубдиспансер, въпреки това най-опасната форма на болестта - мултирезистентната туберкулоза, поразява безнаказано белите дробове на най-бедните. Зарко и колегите му прекрачват рано сутрин копторите, за да събират гнойни храчки с милион бактерии в тях и да ги занесат за изследване. Болните често не пият хапчетата си, а при прекъсване на лечението се развива резистентност. Трябва да им напомниш да си глътнат медикамента. В трафопост в село Каменар откриват семейство, всички заразени - и майката, и децата. Бащата не се интересува от тях. Майката рови в боклука, за да ги изхранва. „Изведохме ги от трафопоста, но се оказа, че няма къде да ги настаним. Социалните настояваха децата да бъдат прехвърлени в институция, но те не искаха да се делят. Един германски пастор се грижеше за тях. У нас

няма социални домове за семейства

Майката получи усложнения и умря, лекарите едва спасиха децата. Няма как, разделиха ги. Ето как от здравния проблем влизаш в социалния или се натъкваш на престъпление", отчита Ирина. Още един пресен случай: 19-годишна майка с бебе иска да изостави детето си в институция. Няма с какво да го храни, живее с него и леля си в невъобразима мизерия. Помагат й с общи усилия - с храна, с дрехи, но това не решава дълготрайно проблема. Жената е потенциална жертва на трафик на плът. Започват усилена работа - информират я колко млади жени са изведени зад граница, какво се случва с тях, как да избегне дебнещата я опасност, как да реагира, ако попадне в друга държава и е принуждавана да проституира. Дават й визитка с координатите си. Един ден звъни лелята. Племенницата й тръгнала за Германия като работник в кухня. Сега се обадила от непознат джиесем, който успяла да открадне. Връзвана е в мазе, бита, дрогирана, принуждавана да проституира, няма документи за самоличност. По-късно става ясно, че е изведена с намесата на турски сводници, че е препродавана два-три пъти. Консултирали я как да действа, информирали за случая служители на ГДБОП. След пет месеца в плен сега младата жена отново е в гетото. „Продължаваме да работим с нея. Но тя отново живее в същата мизерия, а трафикантите са наблизо. Няма право на социални помощи,

държавата я наказва

защото е напуснала страната. Издействахме й еднократна помощ, но толкоз. От немотия може дори да продаде детето си в чужбина", опасяват се медиаторите от „Съучастие". Само през последните три месеца те са се опитали да помогнат на 157 жени, пострадали или потенциални жертви на търговията с плът. Те са най-трудният контингент. Заставаш пред човек, който мечтае да се измъкне от мизерията, гради планове за по-добър живот. А ти се опитваш да му попречиш да ги реализира, за да не преживее още по-голям кошмар.
Сдружение „Съучастие" работи от миналата година по българо-френски проект, насочен към етническите групи в района на Варна с фокус ромското население. Проектът е пилотен за общината и ще приключи през януари 2014 г. За реализацията му френското правителство е подсигурило сумата от 67 650 евро. По него хората от сдружението си сътрудничат с Националната комисия за борба с трафик на хора и община Варна, Националната мрежа на здравните медиатори, Българската асоциация по семейно планиране - неправителствени организации с опит с деца и жени в риск от ромската общност. Ако проектът се окаже успешен, ще послужи като модел за цялостна държавна политика в превенцията на трафика на хора сред ромите. „Френската държава предпочете Варна и региона, защото българите, жерви на трафик, са главно от тази част на страната, включително Добрич. Варна е една от трите общини с трафик на бременни с цел продажба на бебета. Другите две са Бургас и Сливен, отделни случаи имаме и в Плевенско. Районът е специфичен, в него е съсредоточен както външният, така и вътрешният за страната трафик. Роми от по-бедните региони са доведени и експлоатирани край морето", разяснява Илиян Ризов, председател на „Съучастие".
Държавите, в които най-често попадат жертвите, са Гърция, Германия, Полша, Белгия, Холандия, вече и Швейцария. Фиктивни бракове с мъже от Шри Ланка пък изпратили неотдавна много ромски жени в Кипър. Каналджиите били българи, живеещи на острова. Жените получавали за услугата по 2-3 хил. евро. Но пропищели -
шриланкците не им давали развод

Ползвали ги.
„За трафик с бебета вече има хора със сериозни присъди. Каналджиите бяха от Максуда, а бебетата от Каменар. Жените са получавали около 1000 евро, но крайната цена на бебетата е 50-60 хил. евро. Проблемът е морален. Човекът е превърнат в стока, а за майката няма наказание. Една от тях е залавяна няколко пъти. И всеки път твърди, че е отвлечена. Още е на свобода", възмущава се Ирина, докато чакаме да се появи Н.Х., върнатата от Белгия майка на пет деца. Идва - синеока, хубавка, личи си и под вехтите дрехи. Ирина, Зарко и Лейля разговарят с нея за ремонта в къщурката, където живее - стая, която прилича по-скоро на кокошарник, само с едно легло на пръстения под. Кирпичената постройка няма вода, нито ток, но пък е собствена. Н.Х. също е наказана от държавата за напускане на страната. Лишена е от социални помощи за шест месеца. Не може да разчита на нищо отникъде, майка й е с психични отклонения. В момента им помага само сдружението - медиаторите носят храна, ще платят и ремонта на къщурката. Младата жена още не им доверява какво е правила в Белгия, но те се досещат.
„Е, проектът го има. Ние консултираме хората и ще го правим, без да спираме. Но какво от това, като липсва финансова подкрепа. Как да убедиш жената да поеме друг път, особено когато децата й плачат и умират от глад. Тя не се замисля, отново се връща и пак става жертва", въздиша Ирина.
„Европейските пари изобщо не стигат до гетата, отиват в мафиотските НПО-та. Ние дори не сме виждали европейски пари. Тук са парите на отделни държави - Франция, Холандия, немски фондации, но не и от Брюксел. Няма адаптирани програми. Липсват пари за спешна помощ. Нужни са малки местни фондове, не да чакаме цял месец социалните служби да реагират. Парите ни трябват веднага - за лекарства, храна, легло, печка...", ядосва се Илиян Ризов. В някои случаи реакцията им трябва да е светкавична. Покрай случая с Н.Х. се наложило в рамките на един ден да нахранят децата, да осигурят психологична помощ на майката... Събрали оттук-оттам пари, повечето им дал един депутат. Европейски, не наш.



назад съдържание напред





съдържание


Любимците на Любимец
Градът, чиято икономика се движи от дините и дамските прически, има хита в новото българско футболно ...


Жителите на Реформаторски блок
Новата сграда в дясната махала е на път да се пренасели и не е ясно как домсъветът ще взима ...


Рияд Ал-Малики, палестински външен министър: Български възпитаници са на ключови постове в Палестина
Министърът на външните работи Рияд Ал-Малики е едно от най-авторитетните и ...



...


Започва с Б и завършва на О
...


Пет най-красиви автомобила за 2013 г.
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.