АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Тема на броя

Любимците на Любимец
Светослав Спасов


Градът, чиято икономика се движи от дините и дамските прически, има хита в новото българско футболно първенство

 

Ако в средата на юли футболен специалист или журналист бе направил подобна прогноза, колегите му щяха да го принудят да легне по гръб и да гледа в една точка на тавана, докато извикат доктор и санитари. Днес също малцина могат да си обяснят какво става. След петия кръг на Висшата лига отборът „Любимец" от едноименния южен град е лидер в класирането и има повече точки от „Левски" и ЦСКА, взети заедно - 12 срещу 11. Миналия уикенд „дините", както репортерите набързо нарекоха отбора от Любимец, стана тимът от най-малкия български град, оглавявал някога „А" група. В момента звездите от миниатюрната община, която според преброяването през 2011-а наброява 7654 души, са на първо място с по-добра голова разлика от „Литекс" и с точка повече от шампиона „Лудогорец". В следващия кръг доскорошният член на „Б" група гостува в града на Гриша Ганчев. „Любимец" вече победи отбора на Кирил Домусчиев - в първия кръг с 1:0.
Освен че е от много малък град, „Любимец" е и доста странен отбор. Спортните журналисти изчислиха, че 13 от 20-те му картотекирани футболисти са били в него и през миналия сезон, когато играчите се блъскаха по картофените ниви на „Б" група. Шест от новите попълнения за „А" група също идват от долните дивизии. Специализираната преса вече лепна на възпитаниците на треньора Красимир Мечев етикета „отбор от футболисти, които грандовете освободиха като безперспективни". Медиите визират най-вече състезатели като Майкъл Тевия и вратаря Цветан Димитров, несполучили в „Левски", голмайстора Самир Аяс, освободен от ЦСКА, и недооценени талантливи играчи като Тодор Колев от „Черно море", който в момента опитва да възроди кариерата си. В „Любимец" обаче нехаят за подобни епитети и сами се определят като добри футболисти, които едва сега са имали късмета да попаднат на добри началници и на добро място за футбол - Градския стадион в Любимец.


Този стадион наистина изглежда като добро място. Притежава един от най-качествените терени, а около него има още три отлични тренировъчни игрища. Подземна напоителна система под всяко от тях помага на настилката да не се износва дори при интензивна употреба. На трибуните има 4700 седалки. 2000 от тях са сложени специално по случай влизането на „Любимец" в „А" група.


Сградата на стадиона блести от чистота и свети от прясната боя. Шефовете великодушно са превърнали част от сектор „А" в безплатна VIP зона с тапицирани фотьойли и столове за около 300 гости, на които се раздава кафе, минерална вода и т.н.


Успехите на „любениците" вече предизвикаха екзалтация, но нетолкова в града, колкото в близките и по-малко близките села и градове. Изненадващо или не, най-трудно по тима се палят именно неговите домакини. В миналия кръг, когато „Любимец" победи „Пирин" (Гоце Делчев) и оглави таблицата, по трибуните имаше около 1500 души, от които само 500 бяха местни, разказва Мария Йорданова. Ученичката поддържа фенстраницата на любимия си отбор във Фейсбук. 18-годишното момиче се води и нещо като шеф на фенклуба на „дините".
"Около 500 дойдоха от Харманли и още толкова от Свиленград - уточнява тя. - И двата града са по-големи от нашия и в тях има повече млади хора. Но си нямат силни отбори, затова идват да гледат нас. Отборът на Харманли играе в „А" Окръжна група, а пък „Граничар" (Свиленград) - във „В" група."
Страницата на „Любимец" се следи от българи в цяла Европа и дори от бивш неин съгражданин, живеещ в Шанхай, радва се Мария. До старта на новия шампионат сайтът имал само стотина приятели, но сега вече са повече от 600. „След като бихме „Лудогорец", за една нощ феновете се увеличиха с 300 човека. А след мача с „Ботев" стигнаха 600. Не ми се мисли какво ще стане, ако на 1 септември победим и „Левски", смее се тя.


Въпреки това фенклуб на „Любимец" фактически няма, признава момичето. „Има няколко човека, които от време на време пътуваме с отбора - казва тя. - Шефовете на противниковите отбори дори се изненадват, като видят, че с „Любимец" идва агитка. Неотдавна в Бургас хората на „Нефтохимик" се ядосаха на нашите водачи, че не ги предупредили по-рано, за да приготвят сектора за гости.
Мария пътува с отбора, защото приятелят й играе в него. От четири години тя е гадже на халфа Иван Минчев, известен в града като Меси. През 2011-а казанлъчанинът стана най-младият капитан на „Любимец", след като преди това няколко пъти бе избиран за полузащитник №1 в тима. След това дори направи трансфер в „Локомотив" (Пловдив), но само за няколко месеца. После отново се върна в Любимец. „Аз също заминах с него, защото беше лято и не бях на училище - разказва Мария. - Впоследствие ръководството на „Локото" се смени и новото реши, че няма нужда от него. Затова пак се прибрахме тук."
Мария смята, че основната причина за успехите на клуба е, че шефовете се отнасят с уважение и с разбиране към играчите. Заплатите не са като в грандовете, но се взимат редовно, подчертава тя. Когато футболист получи оферта, шефовете не решават сами дали да я приемат, а често питат и играча за мнението му. „Колективът е отличен и това помага много - обобщава ученичката. - Сега дойдоха доста нови момчета заради „А" група, но се надявам атмосферата да си остане същата."
Мария смята, че клубните босове тепърва трябва да се учат на маркетинг и реклама. „Населението на Любимец е застаряващо и бедно, а младите само чакат да завършат училище, за да отидат да учат в друг град - разказва тя. - След 12-и клас човек просто няма какво да прави в Любимец. Ясно е, че при това положение трудно ще съберем агитка. Хората мислят за прехраната си и не им е много-много до футбол. Затова шефовете трябва много да се постараят, за да запалят града. На нас например могат да помогнат да организираме фенклуба и да изложим в него артикули на „Любимец" - фланелки, шапки, шалчета. В момента, дори човек да поиска да си купи отнякъде екип на отбора, няма откъде. Затова на стадиона може да видите повече зрители с фланелки на английски и на испански отбори, отколкото на „Любимец".
18 от 20-те футболисти на „Любимец" живеят по квартири или в хотел в града, а двама - в Свиленград. За десет от състезателите е наета голяма двуетажна къща.
„Животът на футболиста от „Люлимец" не е много интересен, но пък за сметка на това липсата на забавления им помага да се съсредоточат повече върху футбола - признава приятелката на Меси. - Аз съм единствената приятелка на футболист, която живее в Любимец. Гаджетата на останалите живеят или учат в други градове. Или идват за мачовете, или ги чакат да се приберат, когато кръгът свърши и треньорът пусне отбора за ден-два. Когато футболистите все пак са в Любимец и имат повече свободно време, ходим и до Свиленград. Там има повече кафенета, хубава дискотека и басейн."
Плановете на Мария за след гимназанията са да стане студентка там, където любимият й Иван направи следващия си трансфер. Ако направи такъв. Ако не се случи, тя ще кандидатства в пловдивския университет „Паисий Хилендарски".


Анонимният бос

Успехът на „Любимец" може да се обясни с две думи - Атанас Сталев. Вероятно най-богатият любимчанин е толкова болен по футбола, че е направил за градския си тим толкова, което никой в Русе, Шумен, Велико Търново. Кибиците на Градския стадион разказват, че преди Сталев да се захване с „Любимец" в центъра на игрището са се варели компоти, на източната трибуна са пасели крави, а на западната - овце. Бизнесменът взима грохналия Градски стадион на концесия, след което почва лека-полека да го ремонтира и разширява. Днес съоръжението е в толкова добро състояние, че босът вече може да помисли и за глезотии като палми пред централния вход. Както вече стана дума, освен официалния терен вече има още три, земята под които е купена от Сталев.


Футболната слава на бизнесмена е толкова голяма, че преди няколко месеца кметът на Велико Търново Румен Рашев официално го покани да стане акционер в местния „Етър", за да го спаси от разпадане, накъдето бившият шампион се бе запътил и където в крайна сметка стигна. Причината бе, че бизнесът на Сталев в момента е преди всичко в старопрестолния град. Там той притежава печелившия завод за електродвигатели и електротелфери „Елмот", който приватизира през 90-те години на миналия век. Преди това се е занимавал и с безмитна търговия на ГКПП „Капитан Андреево". Този бизнес обаче вече е продаден, уверяват масово хората в Любимец.


Ако собственикът на „Челси" Роман Абрамович плати досега близо 1 милиард паунда, за да стане един от най-известните хора в света, босът на „Любимец" плаща масрафа на отбора си, за да остане абсолютно анонимен. 50-годишният бизнесмен може да бъде видян с отбора на лагерите и на контроли и почти никога на официални мероприятия. Стане ли дума за интервю или за телевизионно участие, Сталев изчезва яко дим.
Преди няколко години по време на шумните акции срещу митничарското село на брега на язовир Ивайловград вестниците писаха, че част от незаконните имоти там са на Сталев. В единия дори имало и частен зоопарк. Всъщност стана ясно, че Сталев е купил за 25 000 лева бившето училище на несъществуващото на картата село Ставри Димитрово.


Преди да се изкачи до „А" група, „Любимец" дълго време бе в сянката на съмненията за участия в черно тото. През 2012 г. президентът на „Славия" Венци Стефанов заяви след домакинската победа на тима му над „дините" с 3:0 в среща от турнира за Купата на България, че е смутен от начина, по който любимци са допуснали два гола в собствената си врата още до шестата минута от първото полувреме. Белият бос нарече играта на съперника си „странна". След като „Любимец" влезе в елита, вестник „7 дни спорт" публикува материал, според който Атанас Сталев изгонил бившия треньор на отбора Стамен Белчев, защото „милионерът се хванал за главата, като разбрал какво се върши в "задния му двор". В същия текст се намекваше още, че хора, свързани с „Любимец", печелят от манипулиране на мачове на... юношеските отбори, с какъвто клубът наистина разполага. От южния град отново не обърнаха внимание на обвиненията, а след четирите победи на играчите в „А" група този сезон вече никой не се сеща за приказките за черното тото.

 

Светският живот в Любимец заема 100 кв. м

И ако в Любимец не цари футболна атмосфера, която да подсказва, че градският отбор е лидер във Висшата лига, то още по-малко витае предприемачески дух. В околността няма предприятие, което да осигурява заетост и добри доходи на местните, каквото имаше в Севлиево, когато „Видима Раковски" играеше в „А" група. Освен общината футболният отбор вероятно е вторият най-голям работодател в селището. Хората в Любимец не крият, че прехраната им идва преди всичко от нивите и от това, което продадат на прекупвачите на плодове и зеленчуци. Статистиката на кметството показва, че 5200 декара от обработваемата земя в района е засята с дини, 800 - с пъпеши. За доматите остават 400 дка, а за картофите и тиквите - по 200.


На голяма част от магазините в центъра на града висят
табелки „Дава се под наем". Търговците обаче предпочитат да наемат маси на открито, чиито наеми със сигурност са по-ниски. Ламаринените подвижни съоръжения масово стоят празни и заключени, докато пред тях търговците продават направо на тротоара. Освен офисите на 2-3 банки работят няколко сергии за локум и бонбони, няколко магазина за дрехи и доста стрелбища и детски въртележки - само в центъра те са пет.
В Любимец има и доста фризьорски салони. Бизнес за тях очевидно също не липсва. Почти всички, които още се интересуват от мъжкото внимание, излизат на улицата с прически в перфектно състояние. Пред всеки втори магазин може да се види млада или по-зряла гражданка на Любимец, облечена в дълга рокля и с грим, сякаш абитуриентският й бал е довечера. Модната линия на повечето прически е като от епохата на ранната Нелина или на ранната Глория (или Шер от „Морски сирени" за онези, които никога не са се сблъсквали с реалиите на попфолка). Но все пак става дума за прически, които със сигурност са правени часове. Това придава известна доза сюрреализъм на обстановката в иначе заспалото градче, притиснато почти през целия ден от 40-градусовата жега.


Светският живот е разположен на около сто квадратни метра в центъра. Толкова горе-долу е площта на бистро „Джани". Това е единственото място, където младежите (и не само) могат да се събират на прохлада. Масите в заведението са ценни почти колкото ложите във Виенската опера. Който седне на тях рано сутринта, когато „Джани" отваря, получава шанса да види, скрит под сянка, всичко интересно, което ще се случи през този ден в града. Истината налага да се отбележи, че съществува голяма опасност денят му да мине в напразно чакане. Но в Любимец никой не гледа на това като на проблем.
Сигурно е обаче, че ако прекара предобед повече от час в „Джани", със сигурност ще се сблъска с някой от футболистите на „Любимец". Те обикновено заемат някоя от централните маси в заведението и личат отдалеч по татуираните до китките ръце и по модерните подстрижки. Момчета с подобен външен вид може да се видят единствено пред заложната къща, намираща се на няколко пресечки по-надолу. Малко след нея е родната къща на Кристалина Георгиева, която вече е собственост на други. Освен българския еврокомисар известни любимчани са актьорите Венцислав Кисьов и Стойчо Мазгалов и бизнесменът Николай Банев.
Футболните звезди на „Любимец" задължително сядат в „Джани" така, че да могат да наблюдават всичко, което минава по площада. В същото време бройкането не трябва да пречи на разговорите и на сърфирането по мобилните телефони, от които играчите четат спортната преса и се информират за важните събития във футбола. Преди мача на „Лудогорец" с „Базел" тази сряда най-обсъжданата тема бе как босът на шампионите Кирил Домусчиев е обещал премия от 50 000 евро на играчите, ако победят и влязат в групите на Шампионската лига. Престоят на футболистите в „Джани" приключва около обяд, когато те отиват да се нахранят в близкия снек бар. Следва задължителният следобеден сън и тренировка, която заради непосилните жеги в Любимец започва след 19 часа.
В 17.30 приключва работният ден за останалите жители на града. „Въй, днеска са убих от сидйене!" - признава продавачка в един от магазините за дрехи втора употреба. След работа идва времето, в което любимчани може да обърнат повече внимание на децата си. Освен да стрелят по стрелбищата и да се возят на някоя въртележка, сред любимите забавления на малките е захарният памук, който се продава на централния площад.

 

Звездата

 

Капитанът Антон Огнянов: Тук се работи спокойно

 

След победата като гост над многомилионния пловдивски „Ботев" в четвъртия кръг, капитанът на „Любимец" Антон Огнянов бе избран за футболист №1 на кръга във Висшата лига. Това със сигурност е най-голямото индивидуално отличие за родения на 30 юни 1988 г. полузащитник. След срещата спортните сайтове съобщиха, че треньорът на ЦСКА Стойчо Младенов е поискал шефовете на отбора да купят Огнянов до края на трансферния прозорец на 31 август.

 

- Тони, в понеделник гостувате на „Литекс" и играете от 21 часа. Играл ли си друг път на осветление?
- Доста пъти. За мен мачът на осветление няма да бъде проблем, надявам се да не е и за другите момчета. От тях има също няколко, които са играли мачове вечер, а другите дано не се огънат. Лично аз предпочитам късните мачове, защото е по-хладно.

 

Искаш ли да отидеш в ЦСКА? Писаха, че Стойчо Младенов те иска в своя отбор...
- Чух, но предпочитам да мисля за „Любимец". Сега съм футболист тук и се чувствам добре. Имам договор с г-н Сталев и правата ми на състезател са при него. Ако той сметне, че трябва да премина в ЦСКА, ще говорим.

 

Какво правиш в Любимец през свободното си време?
- С още едно момче сме на квартира в блок в града. Имам си стая, където на библиотеката държа и приза за играч на четвъртия кръг във Висшата лига, с който бях удостоен. Там са и другите ми отличия. Имам 4-5 индивидуални награди и три медала.
Когато не сме на режим, което е рядко, и не съм се прибрал в Стара Загора, излизаме с останалите момчета. Понякога ходим до Свиленград. След някои от последните победи ходихме там на дискотека, за да отпразнуваме.
Гледам на Любимец не като на място за забавления, а като на база, в която тренирам и играя. Радвам се, че стадионът ни е много модерен и съвременен и че има отлични възможности да се подготвям и да се усъвършенствам там.

И приятелката ти ли мисли така?
- Тя живее в Стара Загора. От време навреме идва, понякога остава и на мачовете, когато има възможност.

Не иска ли да си по-близо до нея?
- Иска да играя добре и да се развивам. Знае какво работя и не се намесва в решенията ми.

Кой те съветва за кариерата? Имаш ли мениджър?
- Никой не ме съветва, сам решавам. Нямам мениджър. Може би щеше да е по-лесно, ако имах, защото мениджърите имат контакти и могат да ги използват, за да уредят някой футболист в един или друг отбор. Знаете, че понякога договорите се уреждат на масата, не на терена. Аз обаче се оправям сам, въпреки че понякога това ми носи трудности и проблеми. Досега съм играл в родния „Берое", който се разпадна в един момент, когато президент ни беше Николай Банев, в „Нефтохимик" и шест месеца в „Ботев" (Пд). Навсякъде съм се старал максимално, но е имало и места, на които треньорите и шефовете не са ме изчаквали да се приспособя и да почна да давам максимума. Затова сега съм благодарен на „Любимец", където съм вече от две години и където се работи спокойно и с дългосрочна програма.

Кого питаш, преди да подпишеш договор?
- Никого, чета, мисля и подписвам. И сам воинът е воин.

На какво обръщаш внимание?
- На условията и на срока. Ако те ме задоволяват, останалите неща не са толкова важни.

 

Номер 13: Апостол Карамитев

 

Ирина Вагалинска

 

Всяко друго лято новина като „Обама се сдоби с нов домашен любимец" щеше дълго да се върти из медиите, но не и този август. „Любимец" излезе начело в „А" група" за часове измести президентското куче Съни от страниците за спорт и куриози. А филмовите фенове тутакси си припомниха коронната комедийна роля на Апостол Карамитев в най-забавната лента на Володя Янчев.
Всъщност в „Любимец 13" (1958 г.) актьорът играе за двама - близнаците Радослав и Радосвет Гълъбови. Първият е талантлив провинциален футболист, влюбен в софийската красавица Елена (Гинка Станчева). Брат му пък е безделник, женкар и комарджия, погнат от кредитори за просрочени заеми. Докато Радослав се мъчи да открие адреса на Елена, Радосвет получава възможност да се скрие от милицията: треньорът на футболния тим към софийското предприятие „Витоша" погрешка го ангажира за нападател и при това е доволен, че е надхитрил конкуренцията.


Новото попълнение получава фланелка с номер 13, апартамент на пъпа на София и интензивно ухажване от страна на целия колектив на предприятието. И как не - директорът Строгов (Пенчо Петров) е запалянко, който може да накара подчинените си да викат на мач само с едно мръдване на веждата. В кабинета му виси надпис: „Предан на футбола - предан на профсъюза", така че касиерката Филева се смята длъжна да поднесе аванса на младия Гълъбов на сребърна табличка под съпровода на самодеен оркестър. Глезенето на „звездата" продължава чак до неизбежния провал на стадиона. Уви, тренировките с хазяйката в хола не са достатъчни, за да направят от Радосвет футболист. Той ще тича хаотично по терена, ще крие топката под дрехи и ще вкарва с ръце чак докато изкара съдията Георги Калоянчев от кожата. Накрая се мята на носилката на медицинския екип, а появата на брат му подръка с Гинка Станчева окончателно разтурва заблудата.


Освен големи актьори в малки роли като Лео Конфорти, Георги Парцалев или Константин Коцев в „Любимец 13" може да се видят и истински футболисти - от „Спартак" и от „Родни криле". И ако второто име ви се вижда странно, можем да добавим още няколко реални попадения от „Б" група, където се състезава въпросният софийски тим. През 1956-1957 г. в класирането се задържат „Пренос-превоз" (София), „Партизанин" (Русе), „Завод 12" (София) и „Завод „Сталин" от Перник. По същото време най-популярните имена за футболни отбори са „Спартак" (има такива в Плевен, Пловдив, Варна и София), но също „Урожай" (от Комощица, от Пордим, от Ново село и от Сливница), „Ударник" (Варна, Плевен, София) и „Червено знаме" (Петрич, Кюстендил, Самоков, Павликени).


Иначе година преди излизането на филма шампион е ЦДНА (Централен дом на народната армия, както се нарича през 50-те тимът на ЦСКА). А „Левски" може и да е на трето място, но осигурява главния филмов консултант по футбол - някогашния голмайстор, вече успешен треньор Георги Пачеджиев. Същият, който през 1962 г. извежда България за пръв път на финали на световно първенство по футбол.

 

 

 Треньорът Красимир Мечев: Заслужаваме първото място

 

 

Г-н Мечев, най-добрият отбор в България ли е в момента „Любимец"?

- Нека да не изпадаме в еуфория, защото е едва петияj кръг. Някои отбори тръгват по-силно в началото, после потъват, а други се засилват впоследствие. Надявам се „Любимец" да е от тези, които ще се представят на високо ниво през целия шампионат. Не казвам, че все ще бием, искам да играем добре. Мисля, че в момента заслужаваме първото място, което заемаме. Вярно е, че победата ни в Пловдив срещу „Ботев" дойде след много силна игра на вратаря, по пък срещу „Нефтохимик" в Бургас ние нападахме и правехме положенията, а пък голът го вкараха домакините.

Пише се, че „Любимец" е отбор от футболисти, недооценени и отхвърлени от по-класни тимове...
- Не мисля, че футболистите ни са били недооценени на други места. Просто тук харесваме такива състезатели - млади, с желание да се развиват, перспективни. Мисля, че в Любимец умеем да взимаме максимума от състезателите си. Не ги овикваме, не ги натоварваме със свръхочаквания, не искаме невъзможното. Футболистите ни са добри и ние периодично им го подсказваме. Лично аз обичам отборът ми да е основно от състезатели на около 23-24 години, които обичат да играят с топката, не се крият и са жадни да се доказват, нахакани. Ако можех, те щяха да са гръбнакът на отбора ми и щеше да има няколко по-опитни, около които младите да растат. За мен към всеки български отбор на година трябва да се внедряват по един-двама юноши, за да се развива и българският футбол.

Голмайсторът Самир Айес каза, че в отбора има малко шефове и че това е предпоставка за успех. Съгласен ли сте?
- При нас се получава. Вместо много администратори е важно да има повече футболисти, които да издържат на дългия сезон. Знаете, че тази година шампионатът ще е не от 30, а от 38 кръга и че ще се иска наистина добра подготовка. Не ги обременяваме с цели „на всяка цена", мотивираме ги да играят добре, да учат и да искат да се усъвършенстват. Ако духът в отбора е такъв, резултатите неминуемо ще дойдат.

По-лесно ли щеше да е, ако отборът принадлежеше на по-футболен град?
- Тук си ни е добре. Хората ни обичат и се интересуват от нас. Постоянно питат как са състезателите и какви проблеми имаме. Разглеждаме „Любимец" не само като отбор на града, но и на Свиленград, Харманли, Симеоновград и на целия регион. Идват хора чак от Хасково да ни подкрепят.

Колко струва отборът на „Любимец" в момента?
- Момчетата са млади и ако сега струват общо 1 милион, до края на първенството цената им може да се покачи и до 5 милиона. От опит знам, че нашият президент Атанас Сталев има много точен поглед върху пазара и че никога не е спирал футболистите, когато е ставало дума за тяхното развитие. Идеята ни е те непрекъснато да израстват и когато някой от тях види бъдещето си навън, пречки не са му правени. 2-3 от нашия отбор играят в „Берое", имаме момчета и в „Левски", така че фактите потвърждават думите ми. Никой не е бил спиран или пък възпрепятстван от някакви неразумни трансферни суми.

Ако Атанас Сталев не издържаше отбора, имаше ли други начини „Любимец" да съществува?
- Казвам ви направо: футбол в Любимец нямаше да има. Този човек толкова е „болен" по футбола, че прави неща направо свръхвъзможностите си. Как иначе 7000-ен град щеше да има стадион за почти 5000 зрители, един от най-модерните в страната, и отборът му щеше да играе успешно на ниво „А" група? При положение че никой освен него, не дава и 1 лев за футбола.

На кое място ще бъдете в края на шампионата?
- Не се мисли за това, мислим как да играем добре, как да вкарваме съвременните методи на подготовка и тренировка, как да подобряваме тактическото и физическото състояние на футболистите. Със сигурност искаме и през следващия сезон „Любимец" да е член на Висшата лига.

Как успявате да накарате тези 20 млади момчета да не правят „глупости" след мач, при положение че в района няма много забавления?
- Момчетата знаят, че са дошли тук да играят футбол и че това е тяхната професия. Имам им доверие и се опитвам да се държа либерално с тях. След всеки кръг имат по ден-два почивка и тогава имат възможност да се приберат по родните си места. Когато са тук, сме им осигурили всичко да почиват и да се възстановяват. Никой не съм спрял да отиде до Свиленград на дискотека, да се позабавлява. В района обаче всичко се знае и футболистите сами разбират, че трябва да внимават и да служат за пример, защото и млади, и стари ги наблюдават и ги следят под лупа.

 



назад съдържание напред





съдържание


Любимците на Любимец
Градът, чиято икономика се движи от дините и дамските прически, има хита в новото българско футболно ...


Жителите на Реформаторски блок
Новата сграда в дясната махала е на път да се пренасели и не е ясно как домсъветът ще взима ...


Рияд Ал-Малики, палестински външен министър: Български възпитаници са на ключови постове в Палестина
Министърът на външните работи Рияд Ал-Малики е едно от най-авторитетните и ...



...


Започва с Б и завършва на О
...


Пет най-красиви автомобила за 2013 г.
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.