АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Общество

Бавачката ми е вампир
Катерина Хапсали

 

 


Основната алтернатива на детските градини и на издръжливите роднини крие страховити подводни камъни

 


Първата се напи зрелищно на кръщенето на сина ми. Затанцува на масата, докато задълженията й поемах аз.
Втората го изведе без връхна дреха, при това в разгара - по-точно, в абсолютното замръзване - на зимния сезон. После две седмици вдигахме температури. Синът ми от простуда, а аз - от нерви.
Третата беше перфектна. Но предпочете да почне държавна работа пред това да сменя памперси в сивата икономика.
Кошмарът с кодово име „бавачка" се оказа не някаква измислица - поредната градска легенда за родители с изтънели нерви, а

абсолютната, грозна реалност.

Реалност, в която всеки ден се борят десетки хиляди родители:
Тези, чиито храбри наследници не могат да бъдат „инсталирани" в детски градини, защото места в общинските не достигат, а частните често не се вместват в семейния бюджет.
Тези, чиито собствени родители - респективно, баби и дядовци на малките човеци - или работят, или са болни, или живеят другаде, или просто не щат за пореден път да трият нечии сополи.
Тези, които не могат да си позволят лукса - или пък затъпяването - да си останат вкъщи.
Накратко: орди родители, които търсят перфектната детегледачка, за сравнително приемливи пари.
В книгата си „Черно мляко" нашумялата турска авторка Елиф Шафак твърди, че пред всякакви престижни литературни отличия, пишещите майки биха предпочели да бъдат наградени с перфектната детегледачка. И се впуска в изтощителен анализ каква трябва да е тя. Очевидно проблемите с намиране на добра бавачка не са само made in BG. Но това надали успокоява родителите на ръба на нервна криза. Ситуацията може да илюстрираме и на филмов език: всички търсят Мисис Даутфайър (да гледа децата като свои и да е пич). Но масово хората попадат на „вампир", като от тийнейджърска лента, пълна с изненади, по презумпция - неприятни. Защото е по-лесно да оцелиш шестица - добре де, петица - от тотото, отколкото да откриеш правилната жена.
След дълъг десант из агенции, предлагащи услугата детегледачка, и след няколко нощи, посветени на интернет форуми по тази гореща тема, изводът, който се налага, е един: родителите мразят детегледачките точно толкова, колкото бавачките мразят работодателите си. Изключения има, те са щастливи острови на разбирателството сред иначе твърде бурното море. Но като цяло картината далеч не е хармонична.
Най-често цитираните оплаквания на гледачките са твърде дългия работен ден, прекалено глезените деца (защото, да не си кривим душата, това, че вашият наследник обича да ви замеря с картофено пюре може да не се окаже по вкуса на баба Донка), допълнителните задължения, като чистене и готвене, които в последствие се оказват част от сделката, липсата на хигиена в дома, както и лошото отношение - или липса на отношение - от родителите към детето. Допълнително масло в огъня наливат и честите случаи, в които родителите решават на своя глава да намалят иначе уговореното заплащане - защото светът и държавата са в криза, или защото просто могат.
На свой ред те се оплакват най-често от „пословичния мързел" на жените, от закъсненията, от навика им

да гледат не детето, а всички турски сериали,

от често назидателния тон, който детегледачката почва да държи, докато не зазвучи съвсем „като свекърва", от бъркането в хладилника (за това - по-късно), от липсата на разходки и от настояването да се получава надница дори за дни, в които жената не е била на работа - когато семейството пътува, детегледачката е болна или пък има празници.
Огромна част от наболелите проблеми биха могли да се решат от само себе си, ако детегледачките работеха на трудов договор. В повечето случаи обаче тези жени остават завинаги в сивата икономика (макар че има признаци за промяна). Регистър на бавачки няма, нито пък съществува някакъв лиценз, и най-често това занимание се оказва за безработните или пенсионирани жени една своеобразна „гара разпределителна" - нещо като това да си таксиметров шофьор за мъжете. Полезно изкопаемо са бавачките, при които говорим за професия и за призвание - най-често такива са някои, но далеч не всички, бивши детски учителки.
Фактът, че няма ясен регламент за задълженията на жените означава и друго: ако, не дай Боже, стане гаф, отговорност за него не може да им бъде търсена по правен път. Отговорността лежи само, единствено и тежко, върху плещите на родителското тяло.
Безбройни се оказват подводните камъни при избора на детегледачка. Дали жената е физически здрава? Ами психически? Има ли криминално досие? Вредни навици? Истински ли са препоръките, които представя на първа среща - ако изобщо има такива? Вярва ли във „възпитателния ефект на боя"? Има ли семейни проблеми, които могат да се отразят на поведението й? Дали не членува в секта? Доколко нейната религиозност - или пък липсата й - може да се окаже проблем в работата? Накратко: жената трябва да бъде проверена.


Затова

хляб за агенциите още има, въпреки кризата.

Те са посредниците, които с детайлни интервюта, прецизно отсяване и доза късмет, могат да подберат точната жена за вашето съкровище, която също да го третира като скъпоценно. Срещу съответната цена - най-често агенциите взимат от родителите половин месечно възнаграждение (на базата на 600 лева средна заплата в сектора в момента). Порочна практика, която утвърдените агенции остро критикуват, е да се взимат пари и от детегледачките.
Сред пионерите в този бранш у нас (и своеобразен хроникьор на бизнеса) е Борислав Огнянов, управител на портала детегледачки.com - една от сериозно застъпените „борси" за детегледачки в масовия сегмент (в по-заможната ниша е „Тина Ви", чийто мениджър Тина Балушева даде специално интервю за ТЕМА - бел. ред.) Огнянов стартира с портала през 2005 - по онова време конкуренцията е малка, работи се на махленски принцип с по няколко жени, най-често лелки от близката детска градина, търсенето и предлагането се осъществяват с вестникарски обяви. Не се разчита нито на сериозна база данни, нито на интернет. Именно на безграничните (буквално) възможности на Мрежата залагат от детегледачки.com, по американски образец. Бизнесът потръгва, потреблението на услугата скача рязко,

успоредно с бума при кредитирането

„Изведнъж страшно много хора дойдоха от провинцията, - спомня си за добрите времена Огнянов, - и все хора, които нямаха възможност да си гледат децата, защото пристигаха в София без баби! Невероятно много работа имаше! Но след като се отприщи кризата и почнаха съкращенията, най-силно през 2009 - 2010, бизнесът спадна наполовина." Респективно - и заплащането на жените. Преди кризата според Огнянов било абсурд да намериш добра детегледачка за 600 лева месечно, на пълен работен ден, всеки делник. Докато сега именно това е заплатата, която огромна част от детегледачките искат автоматично при първо интервю.
Не парите обаче са най-болезнената тема според Огнянов, а сигурността. Затова в агенциите се стараят да проверяват жените доколкото и докъдето могат. Не само да преглеждат профила, в който кандидатката отговаря на ред стандартизирани въпроси, но и личните й документи. Детегледачките, които биват препоръчвани, най-често носят и свидетелство за съдимост, и медицинско, включително бележка от психодиспансер. И въпреки това стопроцентова гаранция не съществува. Огнянов признава, че

„жената може вчера да е минала психотест, а утре да превърти."

Все пак подобни екстремни случаи в агенцията досега не са имали. Основните проблеми остават на дребно-битово ниво - което не им пречи да се оказват камъчетата, които обръщат цялата каруца. Неслучайно някои семейства сменят по няколко бавачки за рекордно време, докато не намерят - и то не задължително - точната жена. Която няма нужда да е перфектна, а просто подходяща за конкретното семейство. Дори когато видимо се получи тази спойка, Огнянов все пак препоръчва между родителите и детегледачката да се подише междуличностен договор - не заради някакво реално правно обвързване, а за да се вижда и след като „меденият месец" свърши какво са се разбрали предварително страните. „Малко е като предбрачен договор, смешно и неловко е, но е необходимо. Защото винаги идва моментът, в който някоя от страните почва да изменя на първоначалните уговорки.„
Две са тенденциите, които според Огнянов започват да се очертават на пазара на детегледачки. Едната е бавачките бавно и полека да излизат „на светло", извън сивата икономика - вече има семейства, които уреждат жените с трудов договор (примерно в семейната им фирма) и им изплащат осигуровки. Все повече детегледачки започват да се осигуряват и сами.
Друга тенденция е свързана с

промяна на демографския профил

Все повече семейства предпочитат младите момичета пред пенсионерките. „Преди имаше наложен стереотип, че детегледачката трябва да бъде един вид баба, - твърди Огнянов. - Но напоследък много родители избират за малко по-големите деца млади детегледачки - защото са по-забавни, а и по-мобилни. Младото момиче не е подходящо за съвсем малко дете, примерно под три годинки, там е добре детегледачката да има значителен опит, да е отгледала свои деца и внуци. Но в момента, в който детето стане един любопитен малък човек, младата детегледачка печели по точки."
Според Огнянов вече се оформял и своеобразен „елит" сред детегледачките - от жени на всички възрасти, които повече от 10 години се занимават точно с това. Елитните бавачки вече приемали труда си не просто като изкарване на прехраната, а като професия. „Не са просто жени, уволнени вчера от завода, които от шивачки стават детегледачки, - обяснява Огнянов. - Те вече са натрупали опит и самочувствие. Но не всички родители биха взели такава жена."

Ябълките на раздора

Храната, съвсем очаквано, се оказва „страшна драма" по думите на Огнянов в отношенията родители-детегледачка. Факт: достатъчно е да прекарете и час в сърфиране из разни женски форуми, за да добиете чувството, че детегледачките са някакви триглави - по-точно, триусти - вечно гладни лами. Изброените случаи често звучат анекдотично, и включват редовното „оглозгване" на хладилника, включително на фризера, от иначе милата жена. „В началото всички много ни се смееха, когато написахме в нашите профили: „с какво се храните обикновено?", - казва Огнянов. - Колкото и да е странно, това е именно с цел да се спестят неловките моменти. Много е важно предварително да се договори всичко. А не после разярени родители да звънят в агенциите с обвинението: „тази жена ми бърка в хладилника и ми изяжда манджата." Някои семейства с по-изразено усещане за лично пространство се съгласявали да дават и допълнителна сума всеки ден, само и само хладилникът и кухненските шкафове да останат неприкосновени.
И въпреки това готова рецепта - междуличностна, не кулинарна - няма. Балансът между бавачка и родители се оказва хлъзгав, с взаимно недоверие и склонност към повишена мнителност. Колкото и прозорлив родител да си на базата на опит и интелигентност, да избереш бавачка за наследника се оказва значително по-сложно от това да му купиш последния модел таблет. Няма как да предвидиш всички усложнения, които могат да произтекат от тази по-скоро лична, отколкото професионална връзка. Затова, какъвто и педантичен подбор да прави агенцията за детегледачки, истината е, че са необходими

„химия" и късмет.

„Имаме клиенти, които си избират измежду чакащите за интервю жени, още преди да влязат. Казват: „Харесах си тази жена, още като я видях." И, знаете ли, много често това сработва."
Или ето пореден пример за това колко важно е да притежаваш т.нар. E.Q. - иначе казано, емоционална интелигентност...

 

Тина Балушева, управител на „Тина Ви":
Най-големият проблем е неспазването на дистанция

 

Г-жо Балушева, вие работите по-скоро в сектора на заможните семейства. В какви рамки се движат заплатите на детегледачките в него?
Зависи от много неща. Най-общо казано, заплащането е от 500 до 1500 лева месечно, спрямо различните изисквания и качествата на жената. Семействата, които дават много пари, го правят в замяна на личното време на кандидата. И съответно детегледачката не може да поставя условия, един вид се дава под наем. Това не е никак лека работа, емоционално натоварена е. Не е като да седнеш пред компютъра в офиса, да стискаш зъби, но после да излезеш от работа и да забравиш.
Когато си детегледачка много важно е да хванеш ритъма на живот в едно семейство. Това е по-важно от образованието ти, примерно.
Кой е най-важният съвет, който давате на родителите при избора им на бавачка?
Винаги казваме на майките да си следват интуицията! Но не по-малко важно е да зададат правилата още в самото начало. Масово се казва „търся свестен човек". Но какво значи това? В наши дни няма такива понятия. Свестния човек ти трябва да си го създадеш, да го вкараш в твоя ритъм на живот. И затова трябва да стъпиш на здрава основа.
Какво значи една бавачка да бъде „проверявана"?
Всъщност това понятие олицетворява единствено недоверието на хората в нашето общество, когато трябва да пуснат чужд човек в дома си. Ние можем да проверим бавачката, но всичко в живота е динамично. Може примерно даден човек три години да е работил в дома ви безпроблемно, но да преживее драма в личния си живот и това да разклати психическото му здраве. Така че абсолютни гаранции не съществуват. Необходимо е постоянно, ежедневно наблюдение. Защото сме имали случай, в който жената започна да употребява твърде много алкохол, след разтърсваща семейна трагедия. И се наложи да бъде освободена...
Когато семействата казват, че искат проверен човек, това всъщност значи човекът да е проследим.
„Проследим"? Това не е ли полицейска терминология?
Не. Проследим значи да разберем къде и колко време е работил, какво е семейството, децата...
Но това е и лична информация, сигурно някои жени отказват достъп до нея?
Да, така е. Заявяват, че това са лични данни. Всеки решава за себе си. Със сигурност обаче от одобрените жени искаме и свидетелство от личния лекар.
А психодиспансер?
Не, защото в момента няма общ регистър и ваденето на подобно свидетелство се обезсмисля. Говорим за една хвърчаща бележка, която не носи информация никому за нищо. Ако сте с адресна регистрация в Горна Оряховица, примерно, и там се водите на отчет с психическо заболяване, ще излезете съвсем чиста ако си извадите документи от психодиспансера в София. Без общ регистър тези бележки са нереални и ненужни.

Кой носи отговорността, ако стане някакъв гаф?
Родителят, защото няма законодателство, което да урежда този въпрос. Промените в тази сфера са свързани с узряването на обществото.
Може ли религиозната принадлежност на кандидата да се окаже проблем?
Ние правим много продължителни интервюта с всички кандидати. Едно интервю продължава около час, ако жената е била одобрена по документи и сме решили да инвестираме времето си в нея. Ако има някакви религиозни крайности, това много бързо проличава. Работодателите реагират различно в такава ситуация - някои са даже по-спокойни, ако в семейството им влезе дълбоко религиозен човек. Случвало се е.
Една 70-година детегледачка има ли шанс?
Да, имали сме случаи в които 70-годишна жена е предпочетена пред по-младите кандидати.
Но все пак тенденцията е да се търсят млади момичета, Вие как си го обяснявате?
Обяснявам си го с енергията и с усмивките. Масово хората искат мили, лъчезарни жени - без проблеми, без кредити, без емоционални утежнения. Защото тегобите са прекалено много и никой не иска още един проблем вкъщи.
Кога най-често се получават конфликтите между родители и бавачки?
Когато жената започне да се чувства в свои води - тогава започват да излизат и нещата, с които семейството трябва да прецени дали да направи компромис или не.
По принцип най-големият проблем между родителите и детегледачките - и нещото, за което най-много говорим (напразно!) със семействата - е неспазването на дистанция между работодатели и работещи. Всяка майка казва: „Аз искам жената да се чувства добре, защото гледа детето ми. Ако тя се чувства добре, ще ми го гледа добре!" Да, но това ще продължи в рамките на месец, два, три, половин година... Оттам нататък идва психологическият момент, в който детегледачката губи реално представата за това кое е нормално и кое - не. Имали сме случаи, в които бавачката казва, че иска кола, защото не може да ползва градския транспорт, че иска нова, значително по-висока заплата... И е получвала тези неща!
Повтаряме на майката, че това не е нормално, че тя е човекът, който води, а не детегледачката. И въпреки това не ни слушат, скъсяват дистанцията. Случвало се е да дадат заплатата на детегледачката предварително. Е, после как ще мотивираш този човек? Не можеш, защото вече си създал грешни взаимоотношения. Това е най-големият проблем, незапазването на дистанция. За да се запази са необходими усилия и от двете страни. Човекът все пак е на работа! Няма значение, че обожава децата, че е като част от семейството - винаги на него трябва да се гледа като на човек, който е на работа. И всичко трябва да се изказва докрай. Не трябва да се приема на доверие, че нещо е разбрано.
Кризата как се отрази във вашия сегмент?
И положително, и отрицателно. Положителното е, че изискванията се смъкнаха в нормални граници. Защото преди 2008 много детегледачки прекаляваха с исканията, злоупотребяваха. И често семействата се съгласяваха! Колкото и да им повтаряхме, че заплата не се вдига „на маса", а заради свършена работа!
А отрицателният аспект си остана за нас, фирмите в бранша. Чисто и просто, клиентите намаляха.

 

ОТНОВО НА РАБОТА

Съществува алтернатива на това да наемете бавачка в сивата икономика. А именно - да вземете жена (или мъж) за гледане на наследника през „Агенция по заетостта". Проектът „Детегледач - шанс за реализация с обучение към заетост" се реализира по схемата за безвъзмездна финансова помощ „Отново на работа" по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси". Основната цел на проекта е да осигури обучение и заетост на безработни лица, като ги преквалифицира в гледачи на деца до 3-годишна възраст.
Интересен факт е, че от обучените 3000 безработни лица, мъжете са 129, като 110 са вече реално работещите представители на „силния" пол. (Тоест, сценарият с Мисис Даутфайър добива реални измерения.)
Родителите сами избират безработното лице (то често е и роднина на семейството) на което да поверят отглеждането на детето си. Трудовото възнаграждение е в размер на минималната работна заплата от 310 лева, с всички видове осигурителни вноски, а хората, които гледат близнаци, получават 370 лева месечно.
Тези осигурени средства са определено по-малко от парите, които детегледачите биха получавали в сивата икономика. Поради този факт има случаи, в които родителите добавят „неофициално" и „на черно" определена сума към вече осигурената по проекта.
„Вземам от Агенцията малко над 300, още толкова ми дават родителите, - споделя детегледачка, закономерно пожелала анонимност.
Подобни случаи обаче не накърняват добрия имидж и цялостната реализация на проекта.

 

 

Държавата третира децата ни като мащеха
12.5 процента изчезване, 70 млн. лв. оскубване

 

Димитър Събев
Драстично се разминава отношението на българските семейства и на българската държава към децата. За българския родител грижата за потомството е не просто инстинкт или отговорност - тя е върховна цел в живота; да не говорим, че много често тази грижа се превръща в обсебване, дори в мания. Неслучайно Захари Стоянов изтъква, че народоосвободителното ни движение бе толкова вяло и отчаяно именно защото родният бунтовник мисли на първо място за децата и семейството, а чак след това за вяра, свобода и други идеали. Но докато „средният" български родител е готов на немислими саможертви за доброто на малките, нашата държава - която по принцип би следвало да е проекция на националните ценности и добродетели - се държи с тях по-скоро като мащеха.
В началото на годината медиите гръмнаха, че от цял век не са се раждали толкова малко българчета, както през 2012 г. Тогава в отговор на лозунгите, че българите ще изчезнат като народ, „ТЕМА" защити отрезвяващата позиция, че сривът в раждаемостта е просто поредната карта на продавачите на страх. В същото време не можем и не трябва да крием, че с раждаемостта в България се случва нещо драматично. По последни данни от информационната система, поддържана от Министерството на здравеопазването, от 1 януари до 4 март 2013 г. в цялата страна са се родили 9730 деца. Това е с 12.5% по-малко от броя на новородените за същия период на 2012 - година, сочена за демографско дъно в новата ни история.
Раждаемостта е показател, който говори за състоянието на икономиката и обществото много повече от измерители като БВП или бюджетен дефицит. Но логиката подсказва, че далеч не само икономическите съображения принуждават хората да се въздържат да правят деца. Та нали българската майка получава обезщетение за раждане в размер на 90% от осигурителния доход в продължение на 410 дни - реверанс, какъвто вероятно не се дава в нито една друга държава? Отговорът е, че след като изсипе определено количество пари върху майката в първата година на майчинството и още малко във втората, след това българската държава с облекчение вдига ръце от грижата за подрастващите.
Съобщения за открити нови детски градини, предназначени да полират имиджа на управляващите, не липсват. В същото време в големите градове родители, които не са социално слаби и не са склонни на документни измами и/или рушвети, нямат достъп до общински детски градини: само в столицата през 2013/2014 г. извън публични ясли и градини ще останат 12 хил. деца. Тази „подробност" добива страшни размери, щом бъде измерена в пари. Частната детска градина в София струва от 550 лв. на месец.Може да се намери детегледачка за 600 лв. за цял работен ден, но изцяло в сивата икономика, т.е. родителите не плащат здравни и социални осигуровки за наетата от тях жена. За семейство с две деца в доучилищна възраст - което впрочем отново трябва да се превърне в социален стандарт, за да се запази нашия народ - разходът за гледане на две деца в работното време на родителите достига, че и надхвърля 1200 лв. месечно. В макроикономически план, само за София годишният разход на семействата заради това, че няма достатъчно места в детските градини, надвишава 70 млн. лв. (12 хил. деца по 6000 лв. годишно).
Това са доста пари за българските стандарти, но проблемът далеч не е само във финикийските знаци. Родителите, които не са социално слаби (или нямат баба подръка), се разкъсват между работа, водене и взимане на децата от градина и даване указания на бавачката. Че работата, т.е. икономическият продукт на нацията, страда от това, е напълно ясно. По-лошо е, че вредните условия, при които родителите отглеждат децата си - неовладяната престъпност и ескалиралата агресия сгъстяват черните краски - стават основен мотив за емиграция.
Не може да се каже, че бившото правителство на ГЕРБ не реагира на тази ситуация. За съжаление постъпките бяха в много грешна посока, предвид обществената полза. Заради злоупотребите във Фонда за научни изследвания, стигнали до ушите на Брюксел, образователният министър Сергей Игнатов загуби работата си малко преди останалите членове на правителството „Борисов." Но делото на Игнатов оцеля: той вече си беше подал оставката, когато парламентът прие единственото му съществено законодателно предложение за над 3 години на власт: държавата да плаща също и на частните градини и училища за всеки поет от тях ученик или дете.
На пръв поглед е логично парите да следват децата: какво значение има дали учебното заведение е държавно или частно? Но предложението на Игнатов, бивш ректор на най-влиятелния частен университет у нас, би облагодетелствало не толкова децата и родителите, а частните училища и градини. Отпусканите държавни пари за частно обучение стават безотчетни. В държавни училища вече се записват фиктивни ученици, за да може да се получава по-висока субсидия: какво да говорим за частните, които са несравнимо по-предприемчиви. Има и по-важен аргумент „против": ако се дадат държавни пари на частни градини и училища, последните с нищо не са задължени да намалят таксите си. В крайна сметка те просто ще усвоят оскъдния публичен ресурс, който би могъл да помогне на родителите и така косвено да намали емиграцията и да насърчи ражданията.
В този смисъл много по-съдържателно е предложението, изказано преди време първо от колегата от „ТЕМА" Калин Първанов: да се предоставят директно на родителите, чиито деца са останали извън публични ясли и градини, ваучери на стойност единния разходен стандарт за дете/ученик. Това би имало от една страна дисциплиниращ ефект за бюджета, който ще губи пари дотогава, докато не открие достатъчно места в публични градини. Освен това така се осъществява най-пълно принципът на свободния избор: родителят сам да прецени дали да даде детето си в частно заведение, да наеме гледачка или да избере друг вариант. В тази посока трябва да работят бъдещите законотворци - тъй като, за щастие, разпускането на парламента осуети „подаръка" на Игнатов. Частното образование има своето важно място в образователната ни система, но не и за сметка интересите на деца и родители. Особено предвид демографската криза, която тепърва ще осъзнаваме.



назад съдържание напред



съдържание


Да дойдат клоуните
В много държави по света, засегнати от кризата, избирателите са разочаровани от основните политически играчи ...


Пламъкът на Пламен
Горящата кауза на Пламен Горанов разтърси всички българи. Вече няма как да сме същите Сигурно не съм ...


Как да постигнем умерен прогрес в рамките на закона
„Като основаваме новата политическа партия, нямаме, а и не можем да имаме и най-малка представа какви добри ...


Президентът в своя лабиринт
...



...


Пет топдестинации в щата Аризона
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.