АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Култура

Петият сезон
Елица Димова


Вера Гоцева между лятната омая, меланхолията на ломографията и дигиталното живеене



В януарското лято посред зима на масата в столичния “Сохо” две чаши с вода трептят под удара на думите. Меланхолия. Дигитално живеене. Орлов мост. Промяна. Иракли. Визуална поезия. Клишета. Наука. Дразнители...

Вера отпива ледена глътка и избира най-важната от тях: Su. “На турски е и означава вода”, пояснява момичето скрито зад стария лентов фотоапарат. За снимките й се заговори преди месец, два, когато подреди дебютната си изложба “Арфа на тревите”. С нея Вера Гоцева се измъкна от рамките на блога си - lomovera, и насочи обектива към цяло едно движение възникнало в началото на 90-те. “Терминът ломофотография идва от австрийската компания Lomography, която преди години започва да лансира реплики на стари руски фотоапарати. Наричат ги камери-играчки (toy cameras photography) или модерни копия на старите двуобективни камери, които снимат със 120 мм лента. Днес това е доста скъпо хоби, а играчките вършат страхотна работа, носят онзи стар дух и най-важното - работят с 35 мм лента”, обяснява Вера. Но култ сред почитателите на ломофотографията си остава съветския модел “Ломо Компакт-Автомат (ЛК-А) от 1983 г. Именно с такъв Вера щраква половината от снимките си, а за останалите разчита на Black bird fly. Днес блогът й е включен в световна селекция за значими ломо блогове от същите онези австрийци, които превръщат ломографията в световно движение, а самоуката фотографка реди снимките за втората си изложба – Su. От турски. Отпиваме още една глътка.


На посоки


Вера е като камера-играчка в ръцете на опитен фотограф. Както и да подходиш знаеш, че няма за сбъркаш. До скоро криейтив директор на медийна компания и лайфстайл журналист, един от основателите на Софийския фестивал на науката и жури на FameLab (конкурсът за млади учени на Британския съвет), едно от десетките лица на протеста на Орлов мост и фотограф с поетични наклонности. Сега разбирам защо някои от снимките й са проявени със смес от точни пропорции вода, нескафе, витамин С и сода за хляб. “Цели две!”, смее се Вера. Обича експериментите. Твърди, че науката е най-първата й страст, а лентовата фотография - последната, но по-силна от всички.

Оказа се точно това изразно средство, което години наред търсих. Преживяване от самото начало до края. От това да избереш апарата, лентата, да използваш 36-те кадъра внимателно и да чакаш резултата. Всяка лента е като изграждане на отношения. Трябва да се погрижиш кадрите да са хубави и да дадеш максималното от себе си. А ломофотографията е моята визуална поезия”, допълва Вера Гоцева.

Заради хобито си, което е напът да превърне в професия, без да иска влиза в ретро клишето, което от няколко години натрапчиво наднича от музиката, киното, модата... “Не е залитане, а емоционален процес, който не е спирал през всички години. В последно време е по-осезаем, защото съвременността ни е нереално технологична. Това е и причината днес толкова рязко да се вкопчваме в миналото. Миналото, в което нищо не беше толкова публично, свързано, дигитализирано и студено”, допълва Вера. От последния научен фест в парка Заимов” се сеща за изследване, показващо как рекламата и маркетинга влияят на мозъка ни. „Оказва се, че сетивата на днешните деца са отслабнали 20 пъти и те имат нужда от много по-силни дразнители – шум, цвят, допир. А когато изпаднеш в едно такова дигитално живеене е много лесно да се разминеш с реалността”, допълва фотографката.

След „Арфа на тревите” фен от Германия й написал, че изложбата е чудесна, но се надява следващата да е по-добра. Вера се смее на думите му. „Нямам за цел да правя нещо, което е по-добро от предното, а да споделям това което ме вълнува, категорична е тя. Затова преди месеци грабва фотоапарата и се оказва в центъра на протестите на Орлов мост.


Точка на кипене


Фоторепортажът й от размирните дни още обикаля из интернет, а снимката й озаглавена because we love our nature превърна протестиращия човек от Орлов мост в Човек на годината в класацията на Българският хелзинкски комитет. „Бях там защото исках. Фотоапаратът взех инстинктивно. Протестите на Орлов мост са важни, защото показаха, че ни има и не сме толкова малко, колкото на някои им се искаше. Не сме платени и манипулирани. Направих снимките точно по тази причина – почувствах се длъжна да покажа хората от улицата. Бях гневна на начина, по-който медиите ни „нарисуваха” – първо като малко, второ като някакви хора, които са случайно попаднали там, и не на последно място – като еколози! Истината е, че възмущението ни от управлението в последните две, три години си намери израз в този протест. Хората бяха там не защото обичат да ходят на Витоша или на Иракли, а защото това е посегателство. Поредното и не се търпи. След икономическото и социално отнемане, природното се оказа нашата точка на кипене”, обяснява Вера Гоцева.

Твърди, че пред надеждата предпочита промяната. Тук и сега. Няма идея до къде ще стигне с фотографията, но ще продължи да опитва. „Трябва да се действа, защото само чрез полагането на реални усилия се появява надеждата”, допълва тя. Последният път когато хвърлила доста труд били снимките на многолюдно ромско семейство, но резултатът не й харесал. Защото показах това, което всички знаем – че са бедни, децата им са голи, боси, но нищо не добавих. Всички останахме там където бяхме – в стигмата. Искам да науча как да продължа...”, усмихва се Вера. За сега най-ценните съвети в занаята получила лично от иранския фотограф-документалист Бабак Салари. „С годините се убедих, че хората, които са много добри в това, което правят са и безкрайно отворени да го споделят публично, защото не ги е страх, че ще се провалят ако другите се облегнат на техните умения”, допълва тя. И вдига фотоапарата за следващото си усилие.


Лято посред зима

Изложбата SU е за онези топли дни прекарани по пясъчните брегове на турските Гьокчеада и Бозджаада и босите стъпките оставени по плажовете на гръцкия Лимнос. SU е слънце. Има я онази меланхолия, която присъства във всичките ми снимки, но тук е друга. Не онази есенно-зимна тежест, а сладката, лятна омая, която те носи като в сън когато си близо до водата. Мечтаех си да има лято посред зимата и ето, че то се случи...”, споделя Вера Гоцева Ломофотосите й ще се появят в коуъркинг пространството “Сохо” на 18 февруари.



назад съдържание напред





съдържание


Великолепният кютек
Ахмед Доган стана жертва на задкулисността, за която неведнъж допринасяше с 24-годишното си присъствие в ...


Един хубав ден за българската “Демокрация”
СДС възражда за втори път легендарния вестник, отново със съмнителната заявка, че няма да е партиен ...


Силициево равно поле
Всеки лев за иновации в България – тухла в националната офис сграда! В пустинята на ...


Обикновено хулиганство
...



...


Най-странните места в света
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.