АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Хора и улици

Спомен за баница
Искра Ценкова



Коя е най-късата улица на света и как „Великан" събира Съветски с Московски

 

Баница - зачервена, хрупкава, вита или редена, топла, с аромат на препечени тънки кори, с масълце и бяло сирене. С чаша айран или боза, ако може, мечтаем на глас, докато криволичим из някогашния квартал „Крива река", днес - района на „Пирогов". Явно сме поогладнели, обяд е, а улицата, която търсим, носи апетитното име "Баница". На ъгъла й се заковаваме на място, не е за вярване! Улица "Баница" може да влезе в рекордите на Гинес за най-късата улица на света. Дълга е не повече от педя, върху единия й тротоар са стъпили две къщи, а единствената сграда върху отсрещния е застинала в профил. Уличката мирише на изгорели газове от автомобилите, които профучават по съседния булевард "Тотлебен", а в радиус от километър няма и помен от баничарница. На № 2 дворът зад металната врата, неотваряна кой знае откога, е отрупан с шума и изгнили круши, в дъното му клечат два прогнили запорожеца, а в средата му виси унило, вързана за дърво,

забравена стара люлка

Жълтата къща на ъгъл е спомен от стара София. Кои са били стопаните й, защо са я напуснали - явно отдавна, как са живели? На №4 се е сгушила доста по-скромна къщица с външна тоалетна, със сателитна чиния и бунар в двора, а зад оградата й се издига нов и напет блок, с който започва пряката на "Баница" „Ами буе".
70-годишната Милка Захариева, по професия психиатър, живее в съседство с "Баница". Жената вдига безпомощно рамене, когато я питаме защо улицата носи необичайното име. Ами така се казвала, откакто я знае, може да е и заради вкусните баници, които месели, точели и печели жените в квартала. Захариева премята в ръце пазарска чанта с кисело мляко, хляб и други продукти. Разказва за новогодишната баница с късмети, която пече за внуците, дава ни рецептата, но за улицата - не знаела нищо. И ни отпраща при портиера на съседната кооперация. „Кирчо трябва да знае - вдига рамене на свой ред портиерът. - Блокът е вдигнат на мястото на бащината му къща."
74-годишният Кирил Георгиев държи магазинче за чанти в другия край на София. Той е и моделиерът на аксесоарите, които продава. Дълги години е бил майстор-сарач в „Спортпром", изработвал кожени колани, чанти, сувенири... След промените заедно със сина отворили малък цех и започнали да продават чантите си на едро. Сега синът му шие в работилницата, а Кирил ги моделира и върти ей това магазинче заедно със снаха си. Така денят му минава по-лесно. Все някой ще влезе, за да разгледа, ще се заприказват и слънцето залязло. „Баница ли", клати глава Георгиев - колко е кратка народната памет! Народът се интересува от чинията само. Който стъпи на улицата, все печена баница си представя. Че то и
наблизо баничарници няма
Навремето не само баниците, но и козунаци не се продавали, жените ги месели у дома си. Баничарниците са измишльотина на модерния свят. Сега купуваш една баница, дъвчеш я по улиците, качваш се с нея в тролея, а тя се рони по седалките, по пода, оставя блажни петна...
Преди много години на ъгъла на "Баница" и "Ами Буе" имало фурна. Всички жени от "Кривата река" носели в нея тави с баници, с гювечи, с меса за печене. Сутрин фурнаджиите вадели хляба, а към обяд зареждали печивата. Улицата цял ден миришела на топъл хляб, на пухкави баници и на вкусен гювеч. След фурната, където сега е ъгловата кооперация, едни радомирци държали бозаджийница в барака. "Виждал съм как джапат в някаква каша. Като бяхме деца, радомирецът ни караше и ние да тъпчем с крака. Ставаше страхотна боза. Наливаха я в гюмове с чучурче, радомирецът качваше гюма на гърба си, обикаляше квартала и викаше: Бозаджиятаааа, бозаджиятаааа! Поръчаш ли си боза, сипва първо в една стъклена тумбеста чаша малко вода, разклати я с няколко завъртания на китката, лисне водата и налее боза в чашата", разказва Георгиев. След бозаджийницата имало обущарско дюкянче.
Нямало никакви коли, най-много файтонът на Чакмаков да мине. Преди 9 септември на № 4 живеело семейството на евреина Шарли. Евреите напуснали дома си след 1944-а. След време из квартала се разнесла вестта, че Шарли е убит при Тел Авив. Еврейската къща станала общинска, в нея се нанесъл милиционер, дошъл от някакво провинциално селце или градче, и започнали да викат на еврейската къща милиционерската. По онова време що народ се изтекъл от всички краища на страната милиционери да стават, столичани да са. В запустялата ъглова къща на № 2 живеел фабрикантът Чакмаков, собственик на карбидна фабрика, един от най-големите богаташи в София. Кирил вече не помни малкото му име. В София се шушукало, че преди 9 септември Чакмаков имал
нелегална печатница за фалшиви пари
но понеже давал и на германците, и на партизаните, народната власт го пожалила и го оставила жив.
"Чакмаков притежаваше цяла кооперация на улица "Евлоги Георгиев", в която след това живееше и Антон Югов. След 1944 г. му взеха всичко и той се хвана като работник в строителството. Спомням си го в края на живота му - върви по улицата висок, слаб, леко прегърбен, на гърба с ватенка. Имаше три деца, живи са и досега", разказва Кирил Георгиев. Според него "Баница" била най-мръсната улица в стара София - без канализация, с вада за отпадните води, винаги кална, както и съседната "Тотлебен", докато "Ами Буе" открай време била наредена с павета. Асфалтирали я някъде през 60-те години, а я канализирали едва преди 30-ина.
Кирил помни и бомбардировките в близкото 9-о училище. Бомбата паднала в единия ъгъл на училището, а той и семейството му - скрити в мазето. "Чу се като във филмите едно ф-и-иу. Майка ми ме стисна и рече: Край! След малко сградата се подмести и се върна обратно. После пък, след 9 септември, германските пленници ремонтираха училището. В него съм учил. А свидетелството в четвърто отделение ми го даде Елин Пелин с автограф върху "Ян Бибиян на луната" - за отличен успех. Училището и до днес се казва "Елин Пелин", разказва изправен сред наредените по рафтовете чанти Георгиев.
Някъде към 1996 г. строителна фирма му предложила да бутне бащината му къща и да го овъзмезди с апартамент. Фирмата съборила къщата му, изкопала един огромен ров и изчезнала. Ямата зеела дълги години, пълна с вода. А наоколо деца играят, един ден едно от тях се подхлъзнало, паднало в рова. Когато започнал ремонтът на бул. "Христо Ботев", Светлана Гебрева, шефката на строителния контрол, наредила да изхвърлят в ямата на „Баница" изкопаната пръст. 1200 камиона запълнили дупката, но мястото останало празно още 7-8 години. Накрая кумецът му пак разкопал дупката и вдигнал сегашната сграда. Искал да вземе и милиционерската къща, но тя е залепена за къщата на Чакмаков, синът му пък не се съгласил да я даде...
„А името на улицата откъде идва ли - връща се на повода за срещата ни Кирил. - Баница е някогашното българско село на територията на днешна Гърция - в Серско, където
в сражение с турския аскер
загинал Гоце Делчев. Жителите му участвали активно в Илинденското въстание, след това в Балканската война, а по време на Междусъюзническата гръцката армия изгорила селото, част от местните били избити, други избягали в България, трети се разпръснали по света..."
Княжевската улица "Великан" също лъже очакванията ни. Е, малко по-дълга е от "Баница", но по би й подхождало да се казва улица "Джудже", ако говорим за размери. Сава Съветски се смее, нищо че отдавна е свикнал и с митологичното име, и с размерите на улицата, на която е роден. Да кажеш, че поне къщите й са гигантски или на нея живеят някакви големци, а то... преди трийсетина години била заобиколени с поляни и с царевични ниви. Сума ти години улицата била покрита с чакъл. Като деца се биехме с камъни, главата ми беше с шевове, все спукана. После изникнали и нови къщи, асфалтирали улицата, но днес е кръпка до кръпка, без един квадратен метър с еднакъв асфалт.
Съветски е строител. Занимава се с всичко - бояджийство, минерални мазилки, изолации, но покрай кризата се застоява повече у дома си. Обяснява странната фамилия с полските си корени. Дядо му бил от дворянско потекло, избягал по време на Кримската война от родината си. Фамилията му била Съвитски, но в тоталитарните години след чиновническа грешка станала Съветски. Фамилията останала, по онова време била актуална. Вършела им дори работа, макар и за битовизми. В квартала например често имало аварии и на тока, и на водата. Колкото и да звънят съседите, дни наред никой не идвал. Тогава майка му вдигала телефона: Ало, обажда се Мария Съветски, елате да ни оправите водата. И аварийните групи пристигали веднага. Откъде да знаят коя е тая Съветски? "След промените смятах да се прекръстя на Антисъветски...", смее се Сава. Преди време търсел наематели. "Приятно ни е, Московски", рекъл мъжът, който чакал пред портата им на "Великан". Е, събрахме се, подал ръка Съветски.

 



назад съдържание напред



съдържание


Унгарски конституционен гулаш
Луксозното издание на новата унгарска конституция тежи 3.300 кг и може да бъде купено срещу 15 000 форинта (около ...


Déjà vu* на Ларгото
Волен Сидеров спря издаването на партийния вестник "Атака" заради орязаните субсидии и излезе на ...


(шоп)Ски инат
Независимо каква ще е развръзката на споровете около пистите на Витоша, снежните спортове стават все по-недостъпни ...


Свири, хармонико, свири!
...



...


Пет мига от живота на: Валери Йорданов, актьор
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.