АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





България

Малките тайни на големия рейтинг
Таня Джоева

Политиците превръщат имената си в търговска марка,
но “решение за купуване” избирателите демонстрират
само пред урните

 


Може ли един държавник да се радва пет години на космическия рейтинг от 70-80% и внезапно да загуби президентските избори? Отговорът е положителен, защото случаят е познат.
Дали същата ирония на съдбата ще споходи и сегашния държавен глава, предстои да се види. От няколко месеца насам Георги Първанов се е вкопчил в двубой с кмета Бойко Борисов за най-високото място в стълбицата на одобряваните политици и неизменно се “върти” около 70% одобрение. Според някои от социологическите сондажи президентът е с едни гърди напред и пази равновесие на върха. Други дават предимство на столичния кмет, който също рядко пада под 70 на сто. 

 


   


Още като главен секретар на МВР бате Бойко извисяваше ръст, което предизвикваше ревността на политиците. Подозрението, че държавниците не гледат на конкуренцията му с добро око, го накара публично да помоли социолозите: “Извадете ме от рейтингите!” Те решително отвърнаха, че не може. Което главният секретар на МВР прие от сърце.
Как сега Първанов и Борисов - вече като столичен кмет с неколкомесечна политическа закалка, се гонят, застъпват и разменят на върха, ще може да се проследи и през следващите месеци. Но


как социолозите
се явяват рефери


и дали оценките им са напълно безпристрастни, остава скрито за очите на зрителите.
Според специалисти обективна картина на популярността на политиците може да се получи само ако няколко агенции направят коректни и национално представителни сондажи в един и същ отрязък от време и с една и съща методика - опит, който гилдията не е предприемала дотук.
Историята на родната социология, която процъфтя през последните 15 години, не разполага за жалост със собствени примери доколко изследванията отразяват реално обществените настроения в рамките на допустимата грешка и доколко може съзнателно да манипулират процентите. Световната практика обаче предоставя поучителни случки и теми за размисъл. Най-общо казано, манипулацията се извършва чрез формулировката на въпроса, чрез подреждането и интерпретацията на отговорите.
Пример за влиянието на формулировката дава скандалът “Уотъргейт”. През 1973 г. четири социологически агенции задали шест различно оформени въпроса дали към Ричард Никсън трябва да бъде приложена процедурата по отстраняване от длъжност, или президентът трябва сам да се оттегли. Процентите в полза на импийчмънта варирали от 10 до 53 в зависимост от езиковата форма на питането. Най-нисък процент - 10, събрал неутрално формулиран въпрос, а най-висок - следната изпъстрена с манипулативни термини словесна конструкция: “Ако Сенатската комисия “Уотъргейт” реши, че президентът Ричард Никсън е замесен в прикриване на факти, мислите ли, че Конгресът трябва да го обвини в държавно престъпление (да го отстрани) или не?”
При класация на политици според доверието им в обществото огромно влияние върху резултатите оказва подреждането на отговорите, тоест на техните имена. До какви отклонения в числата може да доведе позицията в анкетната карта, показва пример със сондажите в САЩ по време на кандидатпрезидентската кампания между Джордж Буш-баща и Майкъл Дукакис от 1988 г. Оказало се, че когато името на Дукакис се спомене първо, той води с 12 пункта пред Буш, но когато на първо място се спомене Буш, преднината на Дукакис спадала до 4 пункта.
Примерът е описан от Ървинг Креспи в “Обществено мнение, сондажи и демокрация”. На него и на христоматийния случай с Никсън се позовава и доц. д-р Венцеслав Бондиков, социолог и зам.-декан на Факултета по журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Скоро Бондиков ще преиздаде книгата си “Манипулации в комуникацията” в допълнен вариант, който описва как може да се постигне манипулацията чрез емпиричните социологически изследвания. 
“В примера Буш - Дукакис става дума за появата на т. нар. позиционен ефект, според който отговорите, заемащи по-предни места, получават по-големи процентни натрупвания - обяснява социологът. - Разликата от 8 процента се получава при наличието само на две имена, а какво би се получило, ако отговорите не са два, а двадесет или тридесет?! Логично е да се предположи, че колкото по-надолу социолозите са поставили дадено име, толкова предпочитанията към него ще бъдат по-малки”, подчертава Бондиков. Малкият трик учените обозначават с понятието “дистанция на отказването”. Това ще рече, че от един отговор нататък респондентът, тоест запитаният гражданин,


не чете изобщо останалите
възможни позиции


В класациите, които се публикуват в българската преса, участват обикновено между 25 и 30 политици.
В същото време изследователите на общественото мнение могат да подредят обектите така, както те намерят за добре - да речем, по азбучния ред на първите имена или на фамилните. Могат да изберат и съвсем други критерии - например според процентите, получени при последното допитване. Но кое как се прави, не е ясно, тъй като анкетните карти не се предоставят на любопитните. Затова пък се тиражират интерпретациите на числата. Хитрини в запас изследователите имат дори когато се наемат да оценят делата на отделния политик, без манипулативно да го “конкурират” с други колеги, работещи “на ползу роду”. Тук на помощ идва играта с цифри.
“Социологът може да зададе въпрос “Как се отнасяте към политиката на президента?” и да получи следните резултати - 35% я одобряват, 30% - не я одобряват, а 35% - нямат мнение. Вярната интерпретация изисква да се споменат всички отговори, но би могло да се постъпи и по друг начин - да се съобщят само първите две позиции и умишлено да се забрави за неотговорилите, чийто процент се равнява на тези, които се отнасят положително”, изтъква Бондиков и допуска, че когато акцентът падне върху одобряващите политиката на президента, то интерпретацията ще бъде: “В страната повече са тези, които одобряват дейността на държавния глава.”
Когато процентната разлика между харесващите и нехаресващите е малка, може да се стигне до още по-драматични социологически решения. “При 36% одобрение, 32% - неодобрение, и 32%, които нямат мнение, е ясно, че провежданата политика е силно дискусионна - смята социологът от СУ “Св. Климент Охридски”. - Но броят на положително настроените може изкуствено да се повиши, като се преизчислят отново процентите само на отговорилите. Тогава одобрението стига 53%, а неодобрението - 47%.” В така оформилата се спорна среда гръмкият извод, че повече от половината подкрепят президента, съдържа и триумфални нотки. Значението на подобен извод е голямо, тъй като в деликатния баланс между одобряващи и неодобряващи всеки пункт е важен, а част от потребителите на подобни изследвания несъмнено се влияят от резултатите, намерили широка медийна разгласа.
Манипулативна ситуация може да се създаде дори когато въпросът не предлага само два възможни отговора - одобрявам или не одобрявам. Скалата може да е разделена на пет оценки и да се получат следните резултати: изцяло одобрявам - 5%, по-скоро одобрявам - 45%, и одобрявам, и не одобрявам - 5%, не одобрявам - 30%, и изобщо не одобрявам - 15%. В ситуация като тази отговорността на социолозите главоломно нараства. Ако откроят резултатите от двата полюса, ударението пада върху заключението, че повече хора изобщо не харесват президентските (или кметските) дела. Ако обаче се съберат процентите на първите две групи, то картината изцяло се променя. “Коректният анализ изисква първо диференцирано отношение и чак след това обобщено”, подчертава Бондиков.
При задаването на въпрос - одобрявате или не, и при предлагането на оценъчна скала като, да речем, “справя се отлично”, “доста добре”, “посредствено” или “зле”, отговорите се различават съществено, доказват редица изследователи. В компетентността на социолозите е решението какъв разделителен праг да използват за разграничаване на благоприятните от неблагоприятните оценки. Според някои учени, които правят паралел с маркетинговите проучвания, само върховите оценки може да се сравнят с решението на потребителите за купуване на дадена стока (което се прави при пазарните проучвания) и съответно да бъдат интерпретирани като достатъчна ангажираност с оценката от страна на анкетирания. Сравнени с пазарните проучвания, сондажите в полето на политиката и обществените отношения предоставят повече варианти за манипулации и свободни интерпретации по няколко основни причини. Една от тях е, че поради железните закони за конкуренцията в медиите не би могло да се появи изследване, което класира търговски марки - например прах за пране, в което продукт с първата буква от азбуката най-вероятно би оглавил и самата класация. Тиражирано под формата на неоспорими проценти, то с право би разярило конкуренцията и би довело дори до завеждане на съдебно дело. Бизнесът поръчва социологически сондажи за собствена консумация. Партиите и политиците правят два вида поръчки - за вътрешна употреба и за публично огласяване.
“Една от причините за политическите манипулации през маската на неутралността и обективността е в комерсиализацията на пазара на емпирични изследвания и подчиняването им на определени икономически интереси, т.е. те са дълбоко свързани с моментната конюнктура и са подчинени на някаква социална поръчка. Големият брой социологически и маркетингови агенции, които в момента съществуват на пазара, и търсенето на “място под слънцето” притискат някои от тях да приемат поръчки с предизвестени резултати”, смята доц. Бондиков. Именно изследванията с предварително зададени данни обикновено намират място в масмедиите. Социолозите биха могли да възкликнат като Архимед: “Дайте ми опорна точка и аз ще обърна света!”
Още преди три десетилетия Пиер Бурдийо стигнал до крайния извод, че “обществено мнение не съществува”. Защото “проблематиките, поставени чрез проучване на мненията, са подчинени на политически интереси и това доста силно насочва както значенията на отговорите, така и значението, което се предава на публикуването на резултатите”. Поради това Бурдийо обобщил:


Проучването на мнението
е инструмент за политическо действие


С помощта на услужливи изследователи политиците масово се възползват от този инструмент. За да се приложи в тяхна полза магията на числата, често пъти първо се обработва общественото мнение, а после се публикуват резултатите от сондаж, който потвърждава политическите тези. Няма например изследване в България, което да не доказва, че едно внушително мнозинство от граждани желаят членството на страната в ЕС.
За измерванeто на личната им популярност пък те прилагат авторекламата. Тя има бързо въздействие, когато за целта политикът се възползва от дадено събитие. В едно наскоро публикувано изследване например Нихат Кабил е откроен като министърът, чиято популярност се покачва, а обяснението е, че това било резултат от активното му поведение по повод на създалата се опасност от разпространение на птичия грип. Странични наблюдатели смятат обаче, че по повод обществения стрес заради множащите се случаи на заразени птици Кабил е успял да си направи добра автореклама със засилено присъствие в медиите. Публичният имидж на политиците се обгрижва от достатъчен брой PR специалисти. Аксиома е твърдението, че колкото по-разпознаваемо е лицето на политика, толкова по-големи са шансовете му да попадне на открояващо се място в рейтингите. 

 

     


С помощта на PR идеите политиците налагат имената си като търговски марки, а колкото по-познати са те, толкова повече потребители ще посегнат към съответния продукт. Трябва да се спомене, че в сравнение с европейските държави у нас се забелязва увлечение към меренето на личните рейтинги.
Разликата между стоките в супермаркета и политическите фигури е в това, че своеобразното “решение за купуване” потребителят взима пред избирателната урна. То може да се различава драстично от процентите на одобрение, които държавникът е получавал с помощта на социолозите. Но до политическия Видовден може да се самонаслаждава на народната любов. 

 

Социологически вариации 

 

Само в рамките на два месеца социологическите проучвания дават достатъчно поводи за стъписване пред обективните на пръв поглед числа. Според сондаж от януари президентът Първанов се радва на 75% одобрение, а Бойко Борисов на 70%. Месец по-късно други агенции сменят местата им. 
С ръка върху пулса на народните настроения някои социолози отчитат, че педофилският скандал в парламента се е отразил неблагоприятно върху рейтинга на елита и одобрението към... правителството и премиера пада. Непряката връзка между заподозрения в педофилия депутат Владимир Кузов и министър-председателя Станишев става още по-причудлива, тъй като на фона на всеобщия срив на доверие същата агенция отчита  покачване на одобрението към Волен Сидеров - лидер на формацията, от чиито листи Кузов влезе в Народното събрание (само две седмици по-рано друго изследване подчерта, че за първи път от изборите насам водачът на “Атака” губи от рейтинга си). Все пак изследователите коректно споменават, че негативно въздействие върху нагласите е оказало и двойното убийство в Пазарджик, както и новината, че парното може отново да поскъпне. Съчетанието между трите събития водело до забележимо изменение в настроението спрямо управлението - от 37% през декември разочарованите скочили до 49%. Но в същото време е трудно обясним фактът, че именно министърът на енергетиката Румен Овчаров качвал рейтинг и че вътрешният министър Румен Петков се радвал на устойчиво одобрение. 
Одобрението към Стефан Данаилов също е непоклатимо и той остава най-харесваният министър - види се, симпатиите не се влияят от скандали като завършилата приватизация на “Бояна филм”. 
Известна дистанцираност към цифрите би трябвало да предизвика и проучване от февруари, което подрежда политиците в обратен ред -  според процента на тяхното неодобрение. При този широко огласен сондаж не става ясно как е задаван въпросът към анкетираните - дали те са били питани първо за тяхното неодобрение или на първо място е стоял въпросът харесвате ли дейността на следните политици. В случая е любопитно също дали резултатите биха били същите, ако местата на въпросите се обърнат. Медиите обаче безкритично приемат числата и върху тях градят сериозни коментари и обобщения, но подобно отношение към цифрите не е българско явление. Магията на числата покорява независимо от политическите традиции и географските ширини.
Учудване би могло да предизвика и изводът, че 70% от българите подкрепят идеята на президента имунитетът на депутатите да бъде сведен само до наказателна неприкосновеност. Високият ръст на подкрепа би трябвало да доведе до обобщението, че огромен процент от българските граждани следят внимателно завръзките в политиката и акуратно изследват понятията, понеже са наясно, че в случая става дума за това депутатите да не може да бъдат задържани без съгласието на НС, но да може да бъдат привличани към наказателна отговорност.

 

Ало, ало

Изкривяване на информацията се получава и чрез широко практикуваните у нас телефонни интервюта. Допитването по жицата не може да бъде национално представително изследване, тъй като в него участват само хора, които имат домашен телефон и чиито имена са в указателя. Когато публикуват данни от такова проучване, социолозите са длъжни да подчертаят тази особеност, но те невинаги го правят. Експресните телефонни интервюта агенциите обикновено оправдават с извънредни събития, които налагали бърза реакция. Фундаменталните обобщения впоследствие правят още по-спорни лансираните тези - в краткия отрязък от време общественото мнение едва ли е било достатъчно улегнало, за да предостави материал за основополагащи изводи.
 



назад съдържание напред



съдържание


Лесни съкровища
Да ограбиш музей в България е като детска игра. Почти никъде няма надеждна охрана, никой не иска да застрахова ...


Малките тайни на големия рейтинг
Политиците превръщат имената си в търговска марка, но “решение за купуване” избирателите демонстрират ...


Бронирана кредитна карта
“Транскарт” за първи път пуснаха у нас международна разплащателна чип карта, която е почти ...


Лов на вещици няма да има, но ще бъда безкомпромисен към корупцията
Интервю на Любомира Будакова с главния прокурор на България за модернизирането на прокуратурата, набъркването є в ...


Темане
...


Генерална грешка
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.