АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Арт

Кой се страхува от карикатурите
Ирина Вагалинска



Секирата на Дянков, главата на Костов, късите панталонки на Александър Томов и други истории от ателиетата на художниците

 

 

Надуваема кукла от сексшоп полюлява везните на Темида на входа за 36-ата Национална изложба на секция "Карикатура" в СБХ. Събрани на един етаж от сградата на "Шипка" 6, събитията от последната година изглеждат така: законът е лабиринт за удавници, Смъртта чете разписанието на международните полети, сексът е само за продан, коледарите вече са мутри, а пред парламента лениво преживя добиче, разграфено като за транжиране с надписи ГЕРБ, ДПС, БСП, "Атака" и нещо за РЗС под опашката. Картата на България очертава пропаст, над която са се надвесили евронаблюдатели в напразно дирене на форми на разумен живот, но има и други употреби. Тя може да се разпознае в петната от пот по ризата на певеца Веселин Маринов или в контура около гирляндите с подслушвателни устройства, които се вият към Бойко Борисов.

Микрофонията в държавата

 

е основна тема за мнозина от авторите, сред които се откроява Стефан Десподов: той е направил на премиера лице, в което ушите са на мястото на очите.
Бойко Борисов и Цветан Цветанов очаквано са сред най-популярните мишени на карикатуристите тази година, но ще се разпознаят и други: Вежди Рашидов - в статуята на Аполон над надписа Le petit Louvre, Симеон Сакскобургготски - в "Царя на блогърите", Цецка Цачева - в артистичния по форма парламентарен звънец, да не говорим за разнородните шеги с Георги Първанов и Ахмед Доган. Макар че тъкмо в деня на откриването на изложбата ГЕРБ обяви, че си изтегля закона за БАН, Симеон Дянков ще продължи да размахва секира в карикатурата на Жейно Жейнов чак до закриването.


Смущаващото обаче е друго - ако съдим по някои от представените творби, има опасност карикатурата да залитне към гъделичкане на егото на властта. Бойко Борисов тук-там вече е строен левент като от приказките, Мирослав Божков дори го е нарисувал да калява мечове срещу триглавата ламя мафия-корупция-контрабанда. Йорданка Фандъкова сигурно ще е поласкана да се види под корона като момичето от герба на София с надпис "Расте и младее" в интерпретацията на Реме-син.


Къде всъщност свършва хубавата карикатура и започва лошият вкус?
"Там, където решаваш да направиш нещо само защото ти е поръчано. Конформизмът е основната

 

проява на лош вкус

 

в политическата карикатура по целия свят. Но с този въпрос ме карате да си спомня и българския нонсенс от времето на социализма - "дружеския шарж" - коментира Чавдар Николов, един от водещите автори на политически карикатури у нас и член на журито в СБХ тази година. - Сега времето не налага подобни форми, но може би още има инерция. Вече я няма онази цензура, обаче се случва издатели да ограничават авторите в темите. Сред "най-пазените" политици днес по мои наблюдения е Георги Първанов. Има цяла вестникарска група, която не закача управляващите. Но пък няма как да искаме чудеса в жанра, след като по света имат традиции от векове, а ние едва от 20 г. си припомняме какво е да не те е страх."
Сергей Станишев води класацията на Чавдар Николов с най-благодатните за рисуване български политици на прехода. Художникът е доволен, че се е сетил да му направи големи уши преди другите да добавят и опашка, така че опонентите на Станишев да се провикнат - ами какво очаквате от човек, който прилича на мишка! Нищо лично, макар че Чавдар си признава за един конфликт с червените: негови карикатури, публикувани в "Новинар", се появили и на сайта на БСП, без да му искат разрешение. Но най-интересната от неговите истории е свързана с друг министър-председател - Иван Костов. В края на 90-те Николов спечелил конкурс за календар на данъчната администрация. Трябвало да направи

шаржове на 12 политици

 

и когато стигнал до Костов, му се обадили да нарисува нов. Имало някои съображения около главата на премиера - била твърде грубо "отсечена" отзад, трябвало да си е цялата.
"Спомням си, че тогавашният отдел "Кадри" го завеждаше г-жа Мургина. Като чух за нейното изискване, предложих тя да свали ДДС от 22 процента на 20, тогава аз ще добавя глава на Костов. След две седмици пак ми позвъниха от данъчното - да направя още един Костов, както аз си реша. Да не сте свалили ДДС-то, попитах. Оказа се, че изпратили човек в Министерския съвет, който връчил на премиера моя шарж, той си го прибрал с благодарности и всички се успокоили. А на мен ми платиха втори път."


Наблюдения над съвременните форми на цензурата и автоцензурата има и Ивайло Цветков, който за рисунките си в "ТЕМА" тези дни прибави към наградите си още една - на секция "Карикатура" към СБХ. "Имаше ги при социализма, има ги и сега - само че сега причините са от икономическо, а не от идеологическо естество. Заради лични страхове не съм се отказвал да рисувам никого", казва художникът.


Той дели политиците на три групи според реакциите им към карикатурите: "В първата и най-голямата влизат онези, които се правят, че ни няма. Във втората са обидчивите, в третата - феновете. Александър Томов-Лупи например беше недоволен, че съм го нарисувал трътлест и с къси панталонки. Разбрах, че и Бойко Борисов не бил очарован да се разпознае като персонаж в разни ситуации. А феновете си правят колекции - мои рисунки имат Георги Първанов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Гиньо Ганев, Константин Пенчев, Пламен Юруков."


В неговата класация за най-благодатни и лесни за рисуване политици освен Александър Томов влизат Желю Желев, Филип Димитров, Екатерина Михайлова, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Румен Петков, Яне Янев, Цветан Цветанов, Бойко Борисов и Цецка Цачева. Заради "характерните лица и характерните потрепвания из политическия пеизаж".


Дебют на 50 (подлистник)


Шефът на пресцентъра на СДС пробвал с шаржове чувството за хумор на лидерите

Националната изложба на секция "Карикатура" е представителна за професионалистите в бранша. Но има и интересни лаици, които можеш да срещнеш в интернет. Сред тях е бившият шеф на пресцентъра на СДС през 1990-1991 г. Иван Евтимов. От сайта с неговите карикатури и шаржове на Петър Берон, Желю Желев, Александър Лилов, Едвин Сугарев и Филип Димитров като разпънатия Христос научаваме, че авторът преподава социология, а преди това е бил помощник-капитан на кораб. Къде все пак се чувства в свои води?


"Винаги външни обстоятелства са ме карали да сменям професии - пояснява Иван Евтимов. - Пътуванията ми с корабите приключиха, когато паднах от 14 метра и си изпочупих костите. След това завърших философия и започнах работа в Комитета за радио и телевизия. Там поработих 4 г. и ме изхвърлиха с обвинения във всички идеологически грехове. Преподавах и в университета, но ми отнеха научните звания, защото отказах да сътруднича на ДС. Изкарах тежки години, хващах се като сервитьор, като общ работник и какво ли още не, преди да ми разрешат да стана учител. Когато дойде промяната и станах шеф на пресцентъра на СДС, влязохме в конкуренция с бюлетина на комунистите. Нашият се разграбваше, а техният залежаваше, докато не се сетиха да пускат карикатури. Тогава аз се обърнах към художници от "Стършел" с молба да дават рисунки за нас, но те не посмяха. Още се страхуваха. Затова реших сам да започна да рисувам."


И така на 50 Иван Евтимов публикува първия си цикъл карикатури, без да е взимал уроци. Дотогава само си драскал за удоволствие по време на скучни заседания. Постепенно взели да публикуват нещата му в списание "Избор", да го търсят за илюстриране на книги, но той така и не се взел на сериозно като художник. Затова пък редовно тествал чувството за хумор на лидерите. Случвало се и да му се разсърдят покрай карикатурите. "Най-много обичах да рисувам Желю Желев и тъкмо той ме гледаше малко накриво. Петко Симеонов също ми се сърди известно време, бях го нарисувал да бяга с мляко на прах покрай шефството му в Агенцията за чуждестранна помощ. С Александър Йорданов се скарахме обаче заради статия. Смятах, че гладната стачка на депутатите е глупост и си го казах. Не си говорим оттогава. А Жорж Ганчев, колкото и да съм го рисувал, не даваше вид да е бил засегнат. С него се познавахме отпреди да влезе в политиката - играли сме фехтовка през 60-те. Побеждаваше ме, беше много добър в спорта", спомня си Евтимов.


Той самият пък се оказал отличник в приложната психология. В първите дни от работата си като шеф на пресцентъра на СДС постоянно трябвало да връща западни журналисти, защото ръководството на сините не намирало време за срещи. "Искаха да правят интервюта хората и аз знаех колко е важно това, но Желю Желев постоянно отказваше. С часове го убеждавах напразно. Накрая намерих две прелестни демократки, възложих им да водят журналистите при ръководителите на СДС и работата потръгна! Нямаше върнат журналист, а Петър Берон направо се пресели в пресцентъра..."



назад съдържание напред





съдържание


Кой ще яхне юбилея?
100 години от рождението на Тодор Живков В политическия календар на 2010-а цъка бомба ...


ВОТ такая партия
Пламен Юруков се връща в политиката с "Воля, отговорност и толерантност" и със същия характерен ...


Изостря се апетитът за риск
Инвестициите във взаимни фондове ще заложат на по-доходоносни активи През миналата година взаимните фондове ...


А къде е Ленин?
...



...


Пет мига от живота на Веселин Ранков, актьор и преподавател в НАТФИЗ
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.