АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Свят

Великата февруарска арабска революция или игра на домино в "Туитър"
Владимир Митев


 

На арабска демократична пролет ли сме свидетели? Или за пореден път задкулисни сили дирижират събитията в Близкия изток? Каква промяна носят протестите в Тунис, Египет, Йемен и други страните от региона? Накъде ще тръгнат тези общества, след като сегашното напрежение спадне?

Много неизвестни бележат бъдещето на разбунените арабски държави, но е ясно, че двигател на народното недоволство са средната класа и младите. Протестите преминават под знака на социалните мрежи Туитър и Фейсбук, създали нерешим проблем пред стремежа на дългогодишните диктатори в региона да контролират информационните потоци в страните си.
Каузата, която изведе масите по улиците на арабските градове, има своите нюанси наред със социалните специфики на всяка държава. В основата й е борбата за политическа промяна, която да донесе повече свободи, да включи във властта по-широки обществени слоеве, да осигури отговорно управление, да защити бедните от растящите цени на храните. Да даде перспектива.

Приказката за народния глас, който най-накрая бива чут в Тунис, Кайро, Сана, Аман и другаде, обаче е твърде идеализирана. Лозунгите на улицата винаги достигат изменени до кабинетите на властта, пречупени от дебелите стени, през които минават. А и събитията в Тунис и Кайро показват, че единство в исканията на протестиращите има най-вече по въпроса за отстраняването на политическия вожд от властта. Оттам нататък се преплитат разнопосочни амбиции, които отварят пространство за политическо пазарене.

Сценариите за развитие на кризата, възникнала в редица арабски страни, са няколко. В Тунис улицата помете държавния лидер и неговия кабинет, но армията, ползваща се с доверието на народа, пое контрола над страната и осигури ред в условията на преход. При сравнително плавната промяна, която не мина без човешки жертви, остана старият министър-председател, а всички други министри бяха сменени и в политическия процес се включиха нови партии. От Великобритания се завърна лидерът на ислямистката формация „Възраждане" Рашид Ганучи.

Край Нил военните също застанаха на страната на народа и на практика поеха нещата под свой контрол, след като Хосни Мубарак назначи за вицепрезидент и министър-председател именно техни представители. Вицето Омар Сюлейман предизвика особен интерес сред анализаторите, които смятат, че именно той може да поеме юздите на държавата и да осигури на Мубарак достойно оттегляне.

Дали и в египетския случай преходът ще е плавен или "организиран" (както препоръча американският президент Барак Обама), след като Мубарак обяви, че няма да участва в изборите през септември? Отсега са ясни някои от бъдещите кандидати за поста на държавен глава - например председателят на Арабската лига Амр Муса и завърналият се след дългогодишна работа в Международната агенция за атомна енергия Мохамед ел-Барадей.
Ако улицата в Кайро вземе връх и принуди Мубарак преждевременно да капитулира, открилият се властови вакуум може или да бъде запълнен с някой спуснат отвън кандидат - като Мохамед ел-Барадей, или с вътрешен човек от армията - като шефа на Генералния й щаб например. В страната може и да настане хаос, както се случи за един ден в края на януари. Тогава полицията и армията получиха указание да не действат и улиците на Кайро се изпълниха с избягали затворници и мародери. Хилядите протестиращи трябваше сами да раздават правосъдие, когато се сблъскваха с антисоциалните елементи. Последните сблъсъци между проправителствени и антиправителствени сили в Египет показват, че страната може и да се плъзне в спиралата на още по-остро обществено разделение. Но във всички промени, които предстоят, е ясно, че армията ще играе водеща роля.

Друг възможен сценарий за развитие на кризата в арабските страни е властта да направи компромис. В Алжир например протестите доведоха до по-социална политика при цените на храните. В Сирия за 4 и 5 февруари бяха насрочени антиправителствени демонстрации, а организаторите пуснаха колажи с президента Башар ал-Асад като нацист. Самият Асад даде интервю за в. "Уолстрийт джърнъл", в което увери, че курсът на неговото управление по принцип е реформаторски и не се разминава с желанията на сирийците. Той съзря в сегашните безредици в Близкия изток не само вътрешни причини, но и външни, свързани с конфликтите в Палестина, Ирак, Афганистан. Според него "новата ера", в която навлизал регионът, можела да доведе или до "повече хаос", или до "повече ред".

В Йордания протестите целяха постигането на по-добри икономически условия и демократизация на обществото. Кралят смени премиера с поръката за „истински политически реформи". Те би трябвало да са свързани с по-голямо отваряне на политическата система, включително към ислямистите, които са местно крило на египетските „Мюсюлмански братя". Ислямистите обаче не са доволни от личността на новия министър-председател Ахмед Шафик и, изглежда, конфронтацията ще продължи.

Напрежението се засили и в Йемен, където на 3 февруари се проведе „Ден на гнева" по аналогия с първата египетска демонстрация. Президентът Али Абдула Салех вече съобщи, че няма да се кандидатира за изборите през 2013 г. Дали обаче улицата ще има търпение да чака още 2 години?

В световните медии се появиха информации за протести и в държави като Мавритания, Судан и Мароко. В Либия правителството превари нагнетяването на вътрешно напрежение, угаждайки на гражданите си с план за строеж на обществени жилища на стойност 24 милиарда долара.

Сред участниците в сегашните протести в Арабския свят има и либерално настроени хора, търсещи свободи, и традиционно потискани от светските режими ислямисти. Разноликостта им е една от основните причини всяка от външните сили с отношение към региона да вижда в Туитър революциите онова, което я устройва да види.

Руски анализатори изтъкват антиамериканския привкус на демонстрациите, защото те са насочени срещу държавни глави, лоялни към Вашингтон. Самите САЩ действат предпазливо. В случая с Мубарак Вашингтон дълго призоваваше само към реформи. Египетският президент бе верен американски съюзник и предвидим партньор на Израел, а заради политическите му заслуги бившият британски премиер Тони Блеър дори го титулува като "сила на доброто". Едва след едномилионното шествие на 1 февруари в медиите се появиха информации, че Белият дом настоява египетският президент да подаде оставка.

Междувременно обаче Wikileaks пусна поредната си порция "изтекли" поверителни документи и от тях пролича, че още през 2008 г. администрацията на Джордж Буш подготвя свалянето на Мубарак чрез специален семинар за бунтовнически лидери и чрез разпространяването в Египет на продемократична литература. Един от участниците в такъв семинар дори е цитиран да казва, че 2011-а ще е годината, в която президентът ще бъде принуден да сдаде властта.
На фона на всичко това като многозначително безлична се откроява реакцията на ЕС към сегашния кипеж по арабските улици. Старият континент отеква главно като ехо на американската позиция, въпреки че размирният регион е само на едно Средиземно море разстояние от Европа, а не от САЩ. Заседание на Съвета на външните министри от ЕС на 31 януари призова за „организиран преход" (същия израз като на Обама!) и правителство с по-широка социална база в Египет. Не по-избистрено се изказа ЕС и за кризата в Тунис. Затова на 3 февруари в дебат по повод реакцията на тунизийските събития европейските депутати приеха критична за външнополитическото ръководство на съюза резолюция. Тя констатира неспособността на ЕС да развие "истинска последователна и ефективна външна политика по отношение на своите партньори". Междувременно световните медии се надпреварваха да предават изказванията на лидерите на трите ключови играчи на близкоизточния терен - Израел, Турция, Иран.

Премиерът на Израел изрази притесненията си от възможен възход на ислямистите в управлението на бъдещ Египет. То може да застраши сигурността на Израел, след като „Мюсюлманските братя" са в тесни връзки с окопалите се в ивицата Газа бойци на „Хамас". Египет е особено важен за Израел, след като бе първата страна от Арабския свят, която подписа мирен договор с Тел Авив и бе верен партньор в досегашното 30-годишно управление на Мубарак. Израелското ръководство несъмнено стиска палци Мубарак да запази позициите си или поне да осигури гарантиране на статуквото в египетско-израелските отношения.
Според министър-председателя на Турция Реджеп Ердоган Мубарак трябва да се вслуша в „хуманистичното" послание на народа. Всъщност стотиците хиляди демонстранти открито заявиха, че президентът трябва да си ходи. При възникващите нови условия в Близкия изток е твърде вероятно именно Турция да се превърне в модел за държавите, желаещи да съчетаят светско и религиозно. В този дух например се изказа тунизийският ислямистки лидер Рашид Ганучи.

Съобразно интересите си тълкуват събитията и иранските лидери. Консервативните медии в страната не спират да повтарят, че ставаме свидетели на ислямистка революция в целия Близък изток, макар да е добре известно, че ислямистите са в най-добрия случай само част от широката база на бунтовете. От своя страна лидерът на иранската опозиция Мир Хосеин Мусави вижда в египетските размирици демократични искания - като на неговото движение на Зелената вълна при протестите в Иран от 2009 г. Впрочем тогава иранската опозиция също се възползва от широките възможности на Туитър и Фейсбук, за да организира феновете си.
Размириците в Близкия изток имат и силен резонанс в световната икономика. Страхът нещата да не стигнат до затваряне на Суецкия канал накара международните цени на нефта да скочат до над 100 долара за барел. Борсите в региона се сринаха. Шокове разтресоха и валутните пазари на т.нар. развиващи се икономики, сред които Египет, Турция и други. В анализ за в. "Файненшъл таймс" икономистът Нуриел Рубини се опасява, че е възможно светът да навлезе за пореден път едновременно в инфлация и рецесия - нещо, което и преди се е случвало при сътресения в Близкия изток и при поскъпване на петрола.
Редица страни изтеглиха от Египет своите туристи. Две изключения направиха впечатление. Доста българи и руснаци предпочетоха да си довършат вече платените почивки в египетските курорти, където според тях било тихо и мирно. И как не - твърди се, че самият Мубарак се е махнал от нажежения Кайро и е избрал да се подслони в резиденцията си в идиличната курортна Шарм-еш-Шейха под охраната на войници, танкове и бодлива тел. Може би репетира за скорошно луксозно пенсиониране...

 

 



назад съдържание напред





съдържание


Кой ще яхне юбилея?
100 години от рождението на Тодор Живков В политическия календар на 2010-а цъка бомба ...


ВОТ такая партия
Пламен Юруков се връща в политиката с "Воля, отговорност и толерантност" и със същия характерен ...


Изостря се апетитът за риск
Инвестициите във взаимни фондове ще заложат на по-доходоносни активи През миналата година взаимните фондове ...


А къде е Ленин?
...



...


Пет мига от живота на Веселин Ранков, актьор и преподавател в НАТФИЗ
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.