АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Свят

Тунизийската изненада
Божидар Чеков

кореспондент на "ТЕМА" в Париж


След дългата взаимна идилия в икономическите интереси със Зин ал Абидин Бен Али Западът се обърка в реакциите си при свалянето на диктатора

 

Ако тунизиец спечели златен медал на зимни олимпийски игри в ски-дисциплина, неговото постижение едва ли ще изненада френските политици и медии толкова, колкото революцията, съборила президента на Тунис Зин ал Абидин Бен Али, когото световните медии вече без притеснение наричат диктатор. В първите часове на кризата френският министър на външните работи г-жа Алио Мари дори предложи на Бен Али полицейска помощ за прекратяване на безредиците. За нейно оправдание госпожата беше стъпила в Quai d'Orsay (адресът на френското МВнР) само няколко дни преди да избухнат вълненията в Тунис. Преминала по-рано през постовете министър на правосъдието и министър на отбраната, тя явно не бе имала време да се запознае нито със същността, нито със силата на революционната вълна, надигнала се от другата страна на Средиземно море. За френската дипломация, която се има за втора в света, подобни грешки и колебания са трудно допустими.


В Тунис живеят и работят постоянно 32 хиляди френски граждани, а тунизийската диаспора във Франция надвишава 600 хиляди души. Поради създалото се неловко положение президентът Никола Саркози трябваше лично да дава обяснения за проявената от френската дипломация неориентираност. В няколко последователни изявления той призна, че комплексите на бившата колониална империя все още не са забравени. Именно те според него са основната причина за демонстрираната резервираност на Париж. В настъпилото объркване посланикът на Франция в Тунис Пиер Менат получи заповед безславно да стяга куфарите си. Чрез жертването на дипломата Саркози изпрати недвусмислено послание към всички негови колеги, които доставят грешна информация за положението в страните, в които са акредитирани.
В същото време френските банки се разбързаха да запорират авоарите на диктатора и неговото семейство. Едновременно с това започна преброяване на многобройните недвижими имоти в Париж и провинцията, водещи се на бившата първа тунизийска фамилия. Огромното богатство на клана Бен Али не е само във Франция. Милиарди са пръснати между Швейцария, Дубай и Аржентина. Никой не познава точно общата сума. Знае се само, че между 1 и 2 тона злато почиват в американската база Fort Knox редом със златните резерви на САЩ .
Заблудата, която попречи на медии и политици да предвидят събитията в Тунис, не беше само френска, а всеобща. След дворцовия преврат на Бен Али, извършен срещу стария и болен Хабиб Бургиба на 7 ноември 1987 г., страната тръгва по пътя на „модерния капитализъм". Осъществена е бърза приватизация, пришпорена от полицейския юмрук на Бен Али. Към Тунис потича поток от чужди капитали, нищо, че държавни предприятия и земя се продават на безценица. Важен е растежът. Има ли растеж, ще има и блага за всички. И за министрите, и за инвеститорите, и за банкерите. Корупция?! Че къде в Африка няма корупция? Бившият първи полицай е човекът на ситуацията. Под негово ръководство икономиката върти на пълни обороти. През 1999 г. БВП на страната е 21 млрд. долара. Само за 10 години той е удвоен. През 2010 -а БВП е почти 42 млрд.! Който и да било африкански президент може само да завижда на редовния 5-процентен годишен растеж.


Отличните статистически резултати позволяват на Бен Али да оправдае пред външните наблюдатели диктаторското си поведение. Опозицията е разбита, дисидентите са хвърлени в затвора, а ислямистите - прокудени в чужбина. Пресата е с намордник и управляващата партия печели 5 поредни избори с около 90% от гласовете. На всичкото отгоре представителите на тази еднопартийна система (RCD) са приети с почести в Социалистическия интернационал, понеже са се провъзгласили за социалисти...
На 14 януари т.г. Бен Али и съпругата му Лейла избягаха позорно от Тунис. Едва на 16 януари по предложение на френските социалисти тунизийската RCD е изключена от СИ - организацията, обединяваща социалистическите партии от цял свят. След дъжд качулка...
Привидната слепота на „демократичния Запад" има своето обяснение. Безкомпромисен с исляма, Бен Али успя да си изгради в очите на всички образа на незаменим пазител на светските принципи. Заедно с това подобно на повечето диктатори той умееше да посреща добре. В луксозните хотели на брега на морето международни величия, държавници и журналисти прекарваха незабравими моменти в охолство и комфорт. Репортажи и впечатления от видяното и преживяното в Джерба и Хамамет подхранваха с години разговорите в западните канцеларии. През 70-те и 80-те години генералният секретар на Френската комунистическа партия също редовно летуваше в двореца в Ексиновград. Завърнал се във Франция, Жорж Марше хвалеше убедително завоеванията на българската работническа класа под мъдрото ръководство на Тодор Живков. Поговорката за стоте тояги на чужд гръб се разигра и в тунизийски вариант, а огромното мнозинство западни политици, финансисти и журналисти не само позволиха, но и помогнаха на семейство Бен Али в продължение на 23 години да си присвоят икономиката на 10-милионната арабска държава.
Трябва все пак да се признае, че преди да се самозабрави, диктаторът от Тунис постави основите на задължителното образование. В последно време образователната система всяка година пускаше на пазара на труда по 150 хиляди младежи, повечето от които дипломирани. Едва една трета от тях намираха работа.
Причините са преди всичко структурни. Поради всеобщата корупция на държавните чиновници тунизийските предприемачи се изхитриха и оставиха предприятията си на семейно ниво, с не повече от 10 души персонал. Повече от половината на големите промишлени предприятия са чужда собственост. Останалите, които са притежание на клановете на Бен Али и на съпругата му Лейла Трабелси, зависят изцяло от външния пазар. Чуждите компании се управляват от вносни европейски кадри. Малките тунизийски фирми не растат поради изброените по-горе причини и икономиката на страната се оказва разделена - като два етажа на една и съща къща, но без връзка помежду им. Това структурно разделение блокира пазара на труда и увеличава безработицата най-вече на дипломираните млади кадри. До 60-те години на ХХ век Франция поемаше излишъка от тунизийски работници. Но онова време отдавна е минало. Французите и другите богати европейци предпочитат да инвестират в страните с евтина работна ръка извън Европа.


Погледната по-отблизо, обратната страна на икономическия медал на Тунис има и още едно голямо петно. Това е външният дълг, който расте по-бързо от икономиката. Лошо продадените още навремето предприятия не позволяват на държавата да отдели сама пари за модернизация и за инфраструктурни проекти. Започва взимане на пари отвън.
Гордостта на Тунис е туризмът Low Cost. Друг важен стопански фактор е текстилната промишленост. Шивашките работилници, както и делокализираните от Европа телефонни централи използват многобройна работна ръка, но с ниско заплащане. Мизерните заплати са средство за преживяване, но не и двигател за развитие. Те ограничават възможностите на потребителите и обричат вътрешния пазар на живуркане. От друга страна, туризмът и производството на ишлеме са предназначени само за износ. Печалбите от тях се реализират вън от страната. По този начин Тунис - държава, която не може без външни заеми, по силата на обстоятелствата стана износител на... капитали.


Именно тази тежка икономическа ситуация на фона на социалната несправедливост и на липсата на отдушник (политическа алтернатива) постепенно нажежи температурата на тунизийското общество - чак до революционен взрив. Необходима беше само една искра. И тя дойде в лицето на 26-годишния Мохамед Буазизи. Дипломираният продавач на зеленчуци със своята саможертва сложи край на диктатурата и върна надеждата в целия Арабски свят.
Революциите винаги са резултат на социални и политически абсцеси. Чрез тях насилствено се сменят даденостите от миналото и се полагат основите на нови условия за живот. Всяка революция има характерен елемент, който с времето придобива силата на символ. През 1789 г. за Франция това беше гилотината. В сегашната революция в Тунис и във всички, които се вдъхновяват от примера й, характерният елемент са модерните мрежи за комуникация. За диктаторските режими съвременната гилотина се казва интернет.



назад съдържание напред





съдържание


Кой ще яхне юбилея?
100 години от рождението на Тодор Живков В политическия календар на 2010-а цъка бомба ...


ВОТ такая партия
Пламен Юруков се връща в политиката с "Воля, отговорност и толерантност" и със същия характерен ...


Изостря се апетитът за риск
Инвестициите във взаимни фондове ще заложат на по-доходоносни активи През миналата година взаимните фондове ...


А къде е Ленин?
...



...


Пет мига от живота на Веселин Ранков, актьор и преподавател в НАТФИЗ
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.