АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





България

Мургави бедни отличници
Веселина Седларска


Възможна ли е сделка между училището и гетото, от която да печелят всички

„Четох във вестника, че по телевизията започват да излъчват 30-минутен интелектуален блок от 7.30 до 8.00, за да образоват Америка. Няма да образоват Америка, дори да започват и в 6.30." От всички смешни неща, които е изрекъл комикът Гручо Маркс, това е едно от най- смешните. За съжаление също толкова невярно.

Европейският съюз дава 10 милиона лева за строителството на ромски къщи в България. Ромите ще бъдат ангажирани в строителството им, за да се почувстват техни стопани, каза министър Томислав Дончев. Извинете, но най-категорично отказвам да участвам във вашата халюцинация - това пък го казва на Европейския съюз и на министъра всеки разумен човек, който е наясно с ромския проблем. Европейците може и да се заблуждават, че като дадат пари за построяване на ромски къщички в България, ромите ще останат в къщичките си и вече няма да ходят да зацапват пейзажа им. Министърът може и да се радва, че у нас ще влязат едни пари, и то точно в годината на едни избори. Ще се зарадват шепа роми и няколко строителни фирми от общинските обръчи. И толкова. Проблемите, емиграцията, заплахата не просто ще останат - те ще станат още по-големи. Защото те нарастват не от липсата на построените с ромски труд и европейски 10 милиона лева къщички. Те нарастват с нарастването на безработицата и неграмотността.

Ромските проблеми са толкова много и толкова тежки, че не е възможно да бъдат решени нито всички, нито бързо. Парите и ресурсите трябва да се насочат към онези един-два проблема, чието решаване ще изтегли и останалите. За да се откроят тези един-два проблема, трябва да се гледа малко по-далече, отколкото до изборите.Тогава ще се види, че ако родителите роми не работят, нещата ще стават все по-зле, но ако децата роми не ходят на училище, нещата в един момент ще станат необратимо зле. Майките и бащите - на работа, а децата - в училище, това е, което трябва да се направи. Къщичките са подробност, сценография, имитация.
Да сте чували напоследък колко ромски деца не ходят на училище? Няма как да сте чули, скоро не е казвано. Да сте чували, че в селските училища вече почти няма българчета? Ако в селото има български семейства с деца, те пращат децата си на училище в най-близкия град. Да сте чували скоро, че децата изкласяват в така наречените ромски училища, без да могат да четат и да пишат? Не, вече нито се учудваме, нито се възмущаваме от това. Да сте чували за друг резултат от извозването на роми с автобуси до добрите градски училища, освен за проблеми с родители, които не искат децата им да учат в един клас с роми? И да има друг резултат, не е бил оповестяван. Накрая: да сте чували образователният министър да говори със специално внимание за образованието на ромските деца?

Ромската неграмотност е най-тежкият проблем, който се задава откъм бъдещето. Той ще се стовари върху България с неподозирана мощ. По чисто демографски причини това е бъдещата работна сила - неграмотна, неквалифицирана, деградирала, обречена да избира между престъпност и просия. Това ни чака. От този омагьосан кръг може да се излезе само ако ромите го поискат, а българите го приемат. Нито е възможно, нито е нужно всички роми да го направят едновременно. Но за онези, които поискат да напуснат блатото на гетото, трябва да има шанс. В съвременния свят този шанс минава през образованието. В САЩ шансът се нарича KIPP (Knowledge is Power Program). Програма „Знанието е сила".

Гручо Маркс е много остроумен, но не е прав - времето има решаващо значение в образованието. До този извод стигнали американските психолози, които си поставили за цел да разберат защо децата от бедни семейства от афро- и латиноамериканската общност изостават в училище. След дълги и обстойни изследвания те стигат до извода, че бедните деца изостават не в процеса на обучението, а в свободните часове, в свободните дни, във ваканциите. Вечерите, съботите, неделите, лятото - там е теренът на изоставането, а не в класната стая. Където средата с нищо не подкрепя образованието. Следователно: ако бедните афро- и латиноамериканчета искат да бъдат толкова добри, че не само да продължат в колеж, но и да заслужат стипендия, те трябва да учат повече време, да положат повече усилия. Ако тези деца искат да се измъкнат от гетото, трябва да прекарват повече време в училище, бил изводът.

Оттук нататък само въпрос на време е било да се появи училище, което ще предложи на бедните чернокожи семейства следната сделка: „Ние ви предлагаме детето ви да не живее живота на гетото, да бъде първото от семейството, което ще завърши колеж, при това с успех, който ще му гарантира стипендия. Но вие трябва да знаете, че то ще прекарва в нашето училище много време и ще учи упорито. Имаме ли сделка?" Шегата настрана - договор наистина се сключва, но разговорът със семействата започва малко по-различно, обикновено с любезния въпрос: „Какво бихте направили за детето си?"

Първото KIPP училище е основано от двама учители - Дейв Левин и Майк Финберг, през 1994 г. в Хюстън, щата Тексас. Думата основаване е необичайна, но да се основе училище в САЩ не е необичайно. Вече в 41 американски щата има закони за така наречените чартърни училища - това са публични институции, които се финансират от държавата, но са се откъснали от нейните регулации и имат свободата сами да определят начина на обучение, съдържанието на програмата, квалификацията на учителите и педагозите. Поради статута на училищата, които се конкурират с традиционните публични гимназии, родителите проявяват по-голяма отговорност и заинтересуваност към процеса на обучение. За чартърните училища е по-важно постигането на конкретни, специфични, понякога местни цели и резултати, записани в хартата на училището (charter - харта, оттам и името на училищата). KIPP училищата са чартърни, в тяхната харта целта е с повече време и повече усилия да осигурят шанс за постъпване в колеж на деца от бедни чернокожи семейства. Да бъдат училища, в чиито класни стаи губещите се превръщат в победители.

Учебният ден в тези училища започва в 7.30 и приключва в 17 часа. Това не е време за писане на домашни. Домашните се пишат вечер вкъщи и отнемат от два до четири часа допълнително. Два пъти в месеца се учи и в съботните дни - от 8.30 до 13.30. Лятната ваканция започва три седмици по-късно, отколкото за обикновените училища. Така единственият свободен летен месец е август. В крайна сметка децата в KIPP училищата учат 60 процента повече от децата в обикновеното училище. Срещу това им се гарантира, че ще постигнат резултати, които ще ги класират в колеж с оценка, достойна за стипендия. Семейството от своя страна гарантира, че детето ще изпълнява условията. Сключва се договор. Семействата кандидатстват за училището, има списък на чакащите.

Шестнайсет години след създаването на първото училище от този род KIPP училищата в САЩ са вече 99 в 20 щата. 24 от тях са начални, до четвърти клас. 60 училища са от 5-и до 8-и клас, най-масово търсените. 15 са от 9-и до 12-и клас. В момента в тях учат 27 000 деца. 80 процента от тях са от бедни семейства, 95 процента са с афро- и латиноамерикански произход. До този момент в американското общество има една-единствена критика към училищата от веригата „Знанието е сила" и тя е, че там изтощават учениците. Че натоварената програма е непосилна за всяко дете. Но организаторите не отстъпват. Те твърдят, че това честно е било заявено при сключването на сделката. Броят на училищата продължава да расте.
Сещате ли се каква ще е реакцията, ако в България се създаде такова училище? Да оставим настрана това, че няма как да се създаде училище според потребностите - у нас създаването на училища е стандартизирана и унифицирана държавна работа, а не гражданска инициатива. Да си представим, че все пак се създаде днес. Утре то ще бъде дадено като пример за дискриминация, вдругиден ще бъде заклеймено като емблема на сегрегация, а малко по-късно ще бъде осъдено като отнемащо човешки права. У нас терминологията е важна, не смисълът. Ние можем да удавим в терминологична безсмислица всеки смисъл. Ние сме царе на имитацията. За нас интеграцията се свежда до това ромското дете да ходи на едно училище заедно с българските деца, а не да знае и може, да се състезава, да си сътрудничи, да побеждава.

KIPP училищата са гъвкав вариант. В тях може да се ходи през първите четири години - за да се даде добър старт на ученика, да се изградят навици. После детето може да се прехвърли в обикновено училище. А може да се сключи договор само за класовете от 5-и до 8-и - когато родителите са преценили, че детето изостава. Или пък само от 9-и до 12-и клас - за по-добра подготовка непосредствено преди кандидатстването в колежа. Децата получават безплатен или на ниски цени обяд в зависимост от доходите на семейството. Един път в годината училището финансира и организира екскурзия с образователна цел. Всичко това е описано подробно в договора. Това е американска формула, ние ще трябва да намерим своята. На тях това им решава проблема, това са направили. Те са конкретни, практични хора, на които високопарното говорене не върши достатъчно добра работа.

За сравнение - изказване на образователния министър Сергей Игнатов от началото на тази седмица: „За 48 процента от българските първокласници майчиният език не е български. На пръв поглед някои биха казали, че това е застрашително, но всъщност не е точно така. Независимо че на тези ученици майчиният език не е български, всички сме български граждани и тук е ролята на културноисторическото наследство като инструмент за изграждане на национално самосъзнание на български граждани и едновременно - на европейски."
Високопарните думи срещу черния делничен труд. Благообразието на демократичните термини срещу онова, което на практика ще свърши работа. Имитацията срещу усилието. Няколко къщички (пилотни - с езика на проектите) срещу морето от неграмотност, в което ще се удави бъдещето на България. Ние сме на този хал, защото избираме първото. А го избираме, защото то устройва сегашното гласуване, сегашните апетити за властта, сегашното ограбване. „Защо трябва да се грижа за бъдещите поколения? Те какво са направили за мен?" - пак Гручо Маркс. Пак много смешен, пак неправ.

 



назад съдържание напред





съдържание


Кой ще яхне юбилея?
100 години от рождението на Тодор Живков В политическия календар на 2010-а цъка бомба ...


ВОТ такая партия
Пламен Юруков се връща в политиката с "Воля, отговорност и толерантност" и със същия характерен ...


Изостря се апетитът за риск
Инвестициите във взаимни фондове ще заложат на по-доходоносни активи През миналата година взаимните фондове ...


А къде е Ленин?
...



...


Пет мига от живота на Веселин Ранков, актьор и преподавател в НАТФИЗ
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.