АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Тема на броя

Кой ще яхне юбилея?
Калин Първанов, Искра Ценкова

 

 

100 години от рождението на Тодор Живков

 

В политическия календар на 2010-а цъка бомба със закъснител. Шнурът й не води към съдебната зала, където главата на „Октопода" чака реабилитация, преди да приключи регистрацията в ЦИК, нито пък е свързан с процедурни спорове кога да бъдат насрочени изборите за президент и кметове.

На 7 септември се навършват 100 години от рождението на Тодор Живков - най-дълго управлявалия България политик, отношението към когото и до днес разделя обществото на народ и елит. Годишнината няма как да бъде заобиколена. 100 години след рождението си и 13 години след смъртта си Живков има всички шансове отново да участва в предизборна кампания, макар и задочно.
Честването на неговата 90-годишнина през 2001 г. в родния му Правец събра политици, които се оказаха в първия ред през следващите две петилетки. Уважение към честванията и към роднините му тогава засвидетелстваха Бойко Борисов - току-що встъпил в длъжността главен секретар на МВР, и Георги Първанов - председател на БСП, комуто след няколко месеца предстоеше да бъде избран за президент на България. Днес двамата отново са в центъра на събитията, макар и в ролята на

съперници за
властта

с амбиции да се задържат колкото се може по-дълго на сцената. Историците са категорични: в демократични условия никой не може да доближи рекордния престой начело във властта на последния комунистически лидер.
Съвсем не е за пренебрегване и отношението на онези 49% разочаровани жителите на България, които считат, че демокрацията им е донесла повече вреди, отколкото ползи. На обратното мнение са едва 24% в проучване на агенция „Медиана" от ноември 2010 г. Според същата анкета 34% биха възстановили предишния строй, ако зависеше от тях, а само с 2% повече са онези, които предпочитат сегашния. По средата са 30%, които се затрудняват да направят подобен избор. Политиците отлично знаят, че с носталгия не може да се управлява. Но без съобразяване с носталгичните настроения е още по-трудно да се дойде на власт.
Подготовката за 100-годишнината на Живков вече е в ход. В Правец дори ще имат двоен повод за тържества. На 16 октомври се навършват 30 години от обявяването на селото за град с Указ на Държавния съвет, подписан лично от най-известния правчанин. Засега инициативата за честванията е в семейство Живкови, а политиците се ослушват с подчертан интерес. „Доколкото имам информация, в момента се формира организационен комитет. Ако получа покана, ще се включа в него. Живков е част от българската история", казва Красимир Живков, областен управител на Софийска област и бивш кмет на Правец. Самият Живков е избиран типично „по живковски" - като независим кандидат с едновременната подкрепа на БСП и ГЕРБ, получавайки над 81% от гласовете.

Наследникът му на поста в Правец - Никола Нитов, е бивш секретар на Общинския народен съвет по Татово време, а сега е местен председател на ГЕРБ. „На този етап все още не мога да кажа нищо по въпроса, все още се уточняват някои неща. И в единия, и в другия случай ще има комитети, които ще бъдат водещи. Като местна власт няма да създаваме проблеми на никого. Ние сме за това да решаваме проблемите, а не да ги създаваме", усуква по правешки Нитов. По думите на Евгения Живкова - внучка на юбиляря, Нитов вече е провел предварителни разговори с нея. Според бившата депутатка от Коалиция за България все още няма сценарий, а само идеи. Вероятно в Инициативния комитет ще бъдат включени интелектуалци и съратници на дядо й, а покани ще бъдат разпратени до всички държавни институции. „Всеки ще прецени дали има желание да присъства, ние не искаме този ден да се политизира", заявява Живкова. Желанието на семейството е музейната сбирка в Правец да се обогати с експонати от фондовете на НИМ, които събират прах по мазетата в бившата сграда на резиденция „Бояна".

Председателят на Съюза на комунистите в България Костадин Чакъров - някогашен съветник на Живков, добавя още една фигура, достойна да се впише в духа на тържествата: Симеон Сакскобургготски. „Първанов вече ходи в Правец като президент и мисля, че пак ще дойде, но тази роля като символ сега повече ще подхожда на царя . Ние

трябва да
срещнем епохите

и да ги примирим", предлага Чакъров. По думите му Симеон при всички случаи би стоял по-добре на предстоящото честване, отколкото лидерите на БСП, на които щяло да им личи колко са неискрени и нечестни спрямо „виновника" за тържествата. Чакъров очаква да дойдат представители на църквата и на патриотични организации, а комунистите от неговото поколение щели да се включат, но без да претендират за ръководната роля. Колкото до Бойко Борисов, авторът на книгите „Вторият етаж" и „Нашествието на демократите" е склонен да оправдае негово отсъствие. „В момента Борисов не представлява само себе си, а и държавата. Има политически реалности, на които е пленник и функция и с които трябва да се съобразява", разсъждава бившият съветник на бившия Първи.
Премиерът наскоро беше принуден да се обяснява пред европейската десница за „отношението си към бившия социалистически диктатор", след като Синята коалиция докладва в Брюксел за изказването му, че би било огромен успех за всяко правителство да постигне и една стотна от построеното от Живков. Впрочем Борисов е показвал, че подкрепата на Европейската народна партия му е мила, но още по-мила му е подкрепата на широките народни маси. Вън от съмнение Иван Костов и Мартин Димитров ще следят внимателно програмата на премиера в началото на септември. Ако правителственият кортеж предизборно кривне към Правец, двамата ще се направят на много разсърдени. Но заедно с това ще благодарят за възможността да се разграничат като „автентична десница".
Деликатна е и ситуацията вляво. В материалите на чуждите агенции БСП все по-рядко е наричана „бившата комунистическа партия". Заедно с това все по-малко българи разпознават БСП като партията на Тодор Живков, което си е

нож с две
остриета

При формирането на социалистическия елит образът на "човек от народа" отдавна не е на почит за разлика от новия политически типаж „син на баща си".
По думите на Евгения Живкова БСП досега не проявява интерес към организацията на юбилея. За всеки случай обаче датата 7 септември е включена в политическия календар с по-важни събития, който апаратът на „Позитано" 20 подготвя за нуждите на своето ръководство. „Не съм ангажиран много в темата", казва депутатът от Софийска област Кирил Добрев, според когото с подготовка е ангажирана местната партийна организация в Правец. В честванията по-тясно ще бъде въвлечен Българският антифашистки съюз. Председателят на организацията Чавдар Стоименов е категоричен, че БАС ще отбележи юбилея най-вероятно с възпоменателно събрание и статия в левия печат, но без да го превръща във водещ акцент в годишната си програма. „Ще уважим сантименталността на нашите членове към социалистическия период в добрия смисъл на думата. По всяка вероятност ще акцентираме върху държавническата дейност на Живков, а не толкова върху ролята му в антифашистката борба, защото по тази тема има още спорове", казва Стоименов.
Всъщност отношенията на бившия Първи с участниците в съпротивата винаги са били деликатен въпрос. Една от причините за това е силно преувеличената му роля в антифашисткото движение, очертана в историографията преди 1989 г. В средата на 60-те години Живков създава Комитет на борците против фашизма и капитализма в България, членството в който е съпроводено с различни привилегии. Замисълът му както винаги е прагматичен: от една страна, опитва се да укроти „старата гвардия", а от друга - хитро настройва широки обществени слоеве срещу нея.

Години по-късно и част от „гвардията" не му остава длъжна. След падането на Живков през 1989 г. дори и в средите на комунистите благодатна почва намира митът за Живков като агент на царските тайни служби, внедрен в революционното движение. Тогава сред тях доминира митът за „добрата" партия и „лошия" лидер, който се е опитал да я разсипе.
20 г. по-късно се налага нов мит за разграничаването на „безспорните постижения на Живков" от цялостния провал на комунистите и на партията им.

Предстоящият юбилей се приема спокойно от водещи представители на историческата наука. В Софийския университет вероятно ще се състои научна конференция по темата. Директорът на Института по история към БАН акад. Георги Марков не би влязъл в инициативен комитет за честванията, но смята, че Живков е политическа фигура, която трябва да бъде оценена с всичките си плюсове и минуси. Колежката му в Историческия факултет на СУ доц. Искра Баева се надява датата да бъде

отбелязана по
исторически начин

който да покаже постигнатото от Тодор Живков заедно с ограниченията на времето, както и ограниченията, които той сам си налага.

Историците сякаш са постигнали съгласие по един от най-спорните моменти в 35-годишното управление на Живков - приписваното му намерение да превърне България в 16-а република на Съветския съюз. На 4 декември 1963 г. с одобрението на пленум на ЦК на БКП той се обръща с писмо до съветския лидер Никита Хрушчов, в което заявява желание „за по-нататъшно сближение и по-тясно свързване на икономиката на България с икономиката на СССР". И Марков, и Баева са на мнение, че писмото е по-скоро тактически маньовър, с който авторът цели да си вдигне цената пред Москва и да издейства още по-изгодни условия за доставката на руските технологии и природни ресурси. Обратната хипотеза - действително желание за присъединяване към друга държава противоречи на най-силния инстинкт на Живков да разширява и да запазва неограничената си власт.

Именно тази черта от управлението му буди несъмнен интерес от съвременна гледна точка заедно с прословутия прагматизъм на Живков, който често не познава граници с цинизма. В книгата си „Тодор Живков" от поредицата „Знаем ли..." доц. Баева излага емблематични примери за управленския почерк и политическия нюх на бившия Първи. Кариерата му в голямата политика започва със заемането на поста Първи секретар на Софийския градски комитет на БКП, за което решаваща се оказва подкрепата на една от най-влиятелните и обаятелни фигури в партията - Трайчо Костов. Година по-късно, когато той е заклеймен като враг под диктовката на Сталин, именно софийската организация начело с Живков настоява Костов не само да бъде изключен от БКП, но и да бъде подведен под съдебна отговорност. На митинги в София се подема скандирането „Смърт за Трайчо Костов". Това не пречи на Живков години по-късно, когато вече е оглавил партията, да предприеме плавен процес за посмъртна съдебна реабилитация на осъдения си другар.

Пътят на Живков потвърждава и няколко златни политически правила - умението да се озовеш в точното време на точното място и никога да не отписваш този, който изглежда незабележим. Историята показва колко е сбъркал в оценката си старият комунист Йонко Панов, който в изказването си пред Априлския пленум през 1956 г. заявява, че няма нищо против този другар, но той няма качества за високия пост на Първи секретар на ЦК на БКП: „Такива като него има най-много 500 души, но това са хора със средни възможности." Подобна теза застъпва и главният организатор на въоръжената антифашистка съпротива Добри Терпешев:

„Той е

толкова дребен, че
не можеш да го забележиш

 

така както не сме го виждали и по-рано. Сред малкия брой партийни членове в миналото поне хиляда от тях са на неговото равнище." Всесилният Вълко Червенков пък, когото правчанинът наследява начело на комунистическата партия, заявява още през 1947 г. по негов адрес, че „това е един празен дърдорко". Уязвеният забавя отговора си, но не забравя. Няколко години по-късно Панов е обвинен от Живков, че е „пропит до мозъка на костите си от фракционна дейност", а ветеранът Терпешев е заклеймен, че е „влязъл в нашата партия по погрешка" и че е „един съвършено безпринципен човек". Двамата са свалени от всички постове, а бившият вожд Червенков е изключен от БКП. Без съмнение в политическата си дейност Живков е злопаметен и отмъстителен, без да стига до крайности и до самоцелна жестокост.
Всичко това обаче са детайли, които ще привлекат интереса главно на изкушените от историята и политиката. За общественото мнение образът на Живков ще се слива с представата за т.нар. реален социализъм и всеки ще го оценява от собствената си камбанария или през съдбата на своето семейство.
В последните 3-4 години доц. Баева е направила над 300 анкети по темата със студенти от различни специалности и факултети. Отговорите са в силна зависимост от гледните точки на техните родители. „За разлика от 80-те и 90-те години обществото днес е доста разслоено и разделено по повечето въпроси, включително и в мнението си към съвременната политика и близкото минало. Хубавото е, че това говори за плурализъм -

 

не всички
мислят еднакво

 

Като изключим крайно отрицателни и крайно положителни отговори, повечето от младежите смятат, че по времето на Живков е имало социална стабилност, но е нямало свобода", коментира Баева.
В предстоящите дискусии сигурно ще бъдат припомнени и редица световни класации за жизнен стандарт, които неизменно поставят Живкова България в първата петдесетица. Съвременният им аналог - Индексът за човешко развитие, който е въведен през 1993 г. от Програмата за развитие на ООН, класира страната ни на 62-о място през 2002 г. Едва през 2010 г. - двайсет години след свалянето на Живков, България се завръща на 50-ата позиция.
И още един любопитен щрих: докато управлява, Живков присъства в уличния фолклор с различни имена - най-често с „Бай Тошо", но не и с най-популярното си съвременно прозвище. „Тато" се появява в популярния жаргон години след падането му от власт като израз на обществени настроения, които можем да открием и в актуалния политически избор на българите.

 

За и против (към една от снимките)
Тодор Живков (1911-1998 г.)

+ Въвежда пенсии за селяните
+ Скъсва с политиката на „македонизация" в Пиринския край
+Закрива политическите лагери с най-тежък режим
+ 33-годишното му управление е най-дългият мирен период в историята на България

- Поставя въпроса за сливане на българската със съветската икономика
- Въвлича България в потушаването на „Пражката пролет"
- Провежда т.нар. възродителен процес по преименуване на българските мюсюлмани
- Оставя страната с огромен външен дълг (според някои оценки достигащ до $10 млрд.)

 

 

 



назад съдържание напред





съдържание


Кой ще яхне юбилея?
100 години от рождението на Тодор Живков В политическия календар на 2010-а цъка бомба ...


ВОТ такая партия
Пламен Юруков се връща в политиката с "Воля, отговорност и толерантност" и със същия характерен ...


Изостря се апетитът за риск
Инвестициите във взаимни фондове ще заложат на по-доходоносни активи През миналата година взаимните фондове ...


А къде е Ленин?
...



...


Пет мига от живота на Веселин Ранков, актьор и преподавател в НАТФИЗ
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.