АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Медии

Журналистката Райна Константинова: Влюбих се в радиото завинаги

Разбрах, че за наградата “Сирак Скитник” съм номинирана от трите програми на БНР. Мисля си, че това е не толкова лично признание, колкото колективен знак за преживяното заедно, казва тазгодишната носителка на приза за цялостно творчество

 

 



Райна Константинова взе голямата награда “Сирак Скитник” навръх 71-вата годишнина на БНР. За пети път държавното радио раздаде призовете си. Шефката на медията Поля Станчева лично връчи почетната награда за цялостен принос на Райна Константинова - директор на Радиокомитета на Европейския съюз за телевизия и радио. Призът за радиожурналистика и оригинални идеи отиде при Таня Милева от предаването “Семейна събота” на програма “Христо Ботев”. Статуетка за заслуги в музикалното радиотворчество беше връчена на Димитър Николов от радио “България”. За принос в технологичното развитие и обновление на медията пък беше награден Здравко Славов.
На церемонията БНР даде извънреден приз на българската секция на Би Би Си, която прекрати съществуването си в края на миналата година. Носители на наградата за цялостен принос досега са били Богомил Нонев, проф. Веселин Димитров, Божана Димитрова, Вили Казасян.

Госпожо Константинова, получихте “Сирак Скитник” за цялостно творчество в конкуренция с Калин Катев и Александър Владков. Доволна ли сте от тези “конкуренти”?
- Най-напред нека кажа, че наградата е за цялостен принос в развитието на радиото като обществена институция. Една кауза, която става все по-важна заради припряната комерсиализация не само на медиите, но и на мисленето. Затова всички, които работят честно за тази кауза, трябва да бъдат уважавани. И Калин Катев, и Александър Владков са силни личности и ярки имена. Техният принос към Българското национално радио е огромен и двамата напълно заслужават тази награда.
В интерес на истината Александър Владков беше първият, който през 1990 г. на едно бурно събрание в радиото заяви, че то трябва да се превърне в публично-правна институция. Тогава никой не го разбра, бяха заети да му искат оставката. А Калин - талантлив, поливалентен, искрен, втъкан в модерния формат на “Хоризонт” - е от златното поколение журналисти на радиото, заради които то и днес е на първо място по доверие.
Имате 20-годишен стаж в предаванията за чужбина на БНР и сте минали през всички стъпала на служебната йерархия, каква е равносметката ви?
- Давам си сметка, че от дистанцията на времето нещата изглеждат по-романтични, по-приглушени, може би субективни, че няма възможност тук да спомена имената на толкова много хора, за които радиото е не просто място за работа, а съдба. Равносметката след близо 5 години в Женева е, че радиото ме научи на търпение, на уважение към усилието и таланта, към различното мнение. Даде ми приятелства за цял живот. Разбрах, че за наградата “Сирак Скитник” съм номинирана и от трите програми. Мисля си, че това е не толкова лично признание, колкото колективен знак за преживяното заедно. Имало е и има в радиото хора много по-ярки и талантливи от мен, по-достойни в ежедневното усилие на този труден занаят. Тази награда е за всички тях заради общата ни биография.
Ще разкажете ли някои любопитни, парадоксални или пък драматични истории, с които е свързана работата ви в БНР?
- Постъпих в радиото през 1973 г. след конкурс в Английската редакция за литературен сътрудник 8-а степен. Имах огромен шанс - тогава там работеха много интересни хора, свободомислещи, интелигентни, скептични, беше весело и шумно, пишехме и говорехме на английски, имахме много слушатели, бяхме като остров, далеч от интереса на цензорите и идеологическите клишета. Над нас беше Тамара Тачева, съпругата на Александър Геров, достолепна като кралица.
Тогава се влюбих в радиото, както се разбра - завинаги и въпреки всички трудности. После бях редактор, репортер, водих предавания. През 1988 г. Коста Филипов, тогава директор на радио “България”, написа две страници докладна записка до началниците в Комитета за телевизия и радио, за да ме предложи за заместник главен редактор в централната информационна служба - не бях член на партията. Следващите две години бяха може би най-драматичните в новата история на България и на БНР. Колегите от радио “България” ме предложиха за директор и за това време си спомням като за истинска социална революция. Страната се люлееше от митинги, стачки, страсти, програмен хаос, обсади на радиото, избори, отчаяние и надежда, провокации в ефир и една неистова, отпушена социална и творческа енергия. В радиото се създадоха 11 синдикални организации, заседавахме по 18 часа за нов трудов договор. Един ден Иван Обретенов влетя от Народното събрание и ни показа хвърчащ лист с три реда - 10-о постановление на Министерския съвет за собствен приход от реклами, подписан на коляно от Иван Костов, Иван Пушкаров и Александър Томов. През 1993-а Обретенов беше избран за генерален директор и ме покани за свой заместник. От това време имам спомен за безкрайни събрания, промени, омрази и любов; за масовото напускане на ярки имена, емблематични за радиото.
Най-тежките моменти бяха не когато през 1995 г. ме уволниха с обвинението, че съм агент на ЦРУ, нито когато през 2001-а радиото се вдигна на 57-дневна стачка заради политическия избор на генерален директор. Това бяха срамни моменти за политическата класа в България. През март 2001 г., в разгара на масовите уволнения заради стачката, исках да напусна. Няма да забравя какво ми казаха тогава Петьо Галев, Катя Лещанска и Силвия Великова, вече уволнени. “Ти ще стоиш тук, защото има нужда от теб. Ние скоро ще се върнем.” Тогава разбрах, че става дума за нещо много по-важно и по-голямо от личните ми чувства. Това беше и трудният изпит, който радиото издържа, за да докаже, че е наистина обществено.
Вие сте първата жена директор в Европейския съюз за радио и телевизия. Ще кажете ли какво точно означава това, с какво е свързана работата ви и как стигнахте до този пост?
- Европейският съюз за радио и телевизия е най-голямата организация на радио- и телевизионни оператори в света. Създадена е през 1950 г. и в момента има 73 постоянни и 47 асоциирани членове - обществени и частни, от цял свят. Извършва огромна дейност по обмен на радио- и телевизионни програми. Приоритетна задача в момента и през следващите три години е развитието на радиото в дигиталната епоха като мултимедия.
Питате как стигнах до този пост? През април 2001 г. беше обявен конкурс за директор на радиото в EBU и от фирмата в Ротердам, която набираше кандидати, ми се обадиха с покана да участвам. По това време бях член на радиокомитета на EBU - изборна длъжност. Тогава в БНР дойде Поля Станчева, нещата се успокоиха и след един месец колебание подадох документи. От 17 кандидати шестима бяха допуснати до интервю, което се проведе в седалището на EBU в Женева. В журито бяха президентът на EBU, един от вицепрезидентите, генералният секретар и президентът на радиокомитета. Едночасовата професионална дискусия за проблемите и развитието на радиото като медия, която проведохме, ми се стори дар Божи в сравнение с публичния политически разпит, на който бях подложена от НСРТ три месеца по-рано. След това ми съобщиха, че съм избрана единодушно, и ми предложиха 6-годишен мандат. Така дойдох в Женева и получих фантастичния професионален шанс да работя пак за радиото, но в много по-голям и отговорен мащаб. Наистина съм единствената жена директор в EBU, но се надявам, че уважението и приятелството на колегите и на екипа тук не се дължат само на това.
В каква посока според вас трябва да се развива съвременното обществено радио?
- Съвременното обществено радио в Европа може да се характеризира с една дума - динамично. То е в постоянно развитие, прави дигитални стратегии, за да достигне до по-голям брой слушатели, усъвършенства качеството на програмите си, търси младата аудитория. Има и много проблеми - конкуренцията е голяма, финансирането е постоянна грижа, но фактът, че 2/3 от европейците слушат по 3 часа на ден радио, че то е по-търсено и по-популярно от всякога, говори за неговото добро здраве.
Как се развива българският радиопазар? Защо въпреки огромния брой радиостанции за малкия ни рекламен обем все още няма фалити?
- Нямам достатъчно данни, за да анализирам българския радиопазар в неговата цялост, пък и не е справедливо да правя това отвън. Мога само да кажа, че частните радиостанции са необходими заради по-големия избор и плурализма на мненията. Струва ми се обаче, че регулаторните органи трябва да осъзнаят своята отговорност при лицензирането - мнoгoтията в ефира не означава качество, ясните критерии са задължителни, контролът е неотменим. Според европейските стандарти радиобизнесът не е скъпа работа в сравнение с телевизията, но между написването и изпълнението на един бизнесплан има разлика. Прозрачност на финансирането, уредени права, меродавно изследване на аудиторията, програмно разнообразие - тези критерии са задължителни. А защо радиоточките не фалират - ето една хубава тема за журналистическо разследване.
Очевидно е, че сте изключително ангажирана жена. Как ви понасят вкъщи, с какво се занимавате извън работата си?
- Израснах в голямо и весело семейство и въпреки че сега то не е толкова голямо, искам да благодаря на най-близките си хора за търпението и любовта, които ми дават.
Иначе наистина нямам свободно време, много пътувам, обичам да срещам нови хора, да разговарям с тях, да научавам неща. И да се разхождам с моята прекрасна, весела, пълна с живот Кора. Който има ирландски сетер, ще ме разбере.

 



назад съдържание напред



съдържание


Бащи и деца
В опит да намерят изгубената си идентичност десните партии извадиха от нафталина позабравен спор от началото на ...


Къде изчезна “кабинетът в сянка”
Опозицията не се изявява като алтернатива на властта, а БСП няма резервно правителство Когато казват ...


Големи страхове след големите надежди
За първи път официален документ призна, че парите от ЕС носят рискове. Дали това е началото на евроскептицизма ...


Проф. Стоян Денчев: Не е възможно политиката и бизнесът да живеят на различни планети
Човек може да бъде на политическата сцена, но може да бъде и в мизансцена, както и зад завесата. ...



...


Направи си сам
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.