АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Интервю

Константин Пенчев: Да ударим по масата и да кажем: "Стига!"
Ясен Люцканов


 

Интервю на Ясен Люцканов с председателя на Върховния административен съд за ролята на белите покривки и на златните ланци в кариерата на магистратите, за причината за суровите присъди за полицаи, както и за начина да се мобилизира администрацията

 

 

 

 

Господин Пенчев, казвате, че мнозинството за кадрови решения във Висшия съдебен съвет се формира на бяла покривка сред приятелски кръг. Какво ви пречи да говорите с имена?
- Въпросът е в принципа. Въпросът е има ли истински критерии за оценяване на магистратите - по справедливост, по това, което те работят, по техните истински качества. Има ли критерии за тяхното назначаване, повишаване именно въз основа на техните качества. Такива няма. Като няма ясни критерии, се появяват белите покривки, появяват се посредниците, появяват се съмнения за корупция. Когато няма ясни правила, идват неясните мотиви. Когато не можем да обясним защо сме предпочели един пред друг, тогава всеки е свободен да прави каквито си иска предположения за нашите мотиви.
Аз искам да променя системата. Ако кажа, че са видели еди-кой си член на ВСС с еди-кого си кандидат да си пият ракията в еди-кой си ресторант, ако им кажа имената, какво променя това? Това не е престъпление, това е морално укоримо. Ще влезем в една клюкарска атмосфера.
Упрекът ми не е само към ВСС, а и към законодателя. Той не можа да създаде ясни правила, при които да са ясни критериите кого предлагаме и кой носи отговорността.Бихте ли конкретизирали?
- Законодателят въведе в новия закон за съдебната власт абсурдния принцип, че всеки магистрат може да се предлага за всеки един пост - за началник, за повишение, за всичко. Когато само определени органи са оторизирани за това, няма да имаме несериозни предложения, каквито гледаме в момента. Сега всеки се предлага за всички места, явява се, печели нула гласа, явява се на следващия конкурс, пак печели нула гласа, обжалва... Това са абсурдни неща. Фактически ние натоварваме ВСС и ВАС като съдебна инстанция с несериозни заявки. Когато пет души от ВСС или административният ръководител предлагат, вече се знае кой е застанал зад тази кандидатура. Предложението се мотивира и се носи отговорност, когато този човек го хванат с пари или нещо друго или наруши морала. Знае се кой носи отговорността, кой го е предложил, кой отговаря за неговите действия. Същият абсурд е това, че ВСС избира заместник-ръководители, и то с мандат. Как мога аз да отговарям за екипа си, когато например ми е наложен заместник, с когото не си говоря.
Законодателят се лута. Той поначало подходи с недоверие към съдебната власт и нейните ръководители. Не казвам, че това недоверие не е породено от много грешки. Но когато правиш един закон с недоверие, тогава не можем да искаме ясен кадрови процес. Не казвам, че само ВСС е виновен. Самото законодателство не е добро. Иска се всички ние един друг да се оценяваме. После къде от криворазбрана колегиалност, къде защото това не ти е работата (като имаш 300 дела на година, не ти е работа да оценяваш), получаваш едни формуляри, пишеш много добра оценка и се отърваваш. Не обвинявам колегите, всеки трябва да си гледа работата и да си отговаря за това, за което получава заплата: съдиите - за делата, членовете на ВСС - за кадрите.
Не беше ли осуетено разследване с осветяването на фигурата на Красимир Георгиев от Плевен - "черничкия човек с ланци", който можел да уреди между 8 и 13 гласа във ВСС срещу 200 хил. евро?
- Беше осуетено, разбира се. Това и главният прокурор го каза. Човекът, ако е виновен, беше предупреден с това публично обвинение. Доколкото знам, тече досъдебно производство и има някакви резултати. Все още не е официално обявено от прокуратурата, но резултатите не са добри, създават повод за съмнения. Едва ли ще има присъда, защото няма изрични доказателства. Но ако се установят контакти между това лице, членове на ВСС и магистрати в навечерието на избора им и после вотът е успешен, това е един страшен удар върху самата съдебна система. Върху всичките магистрати, които работят мотивирани от това, че ще бъдат оценени по заслуги и че тяхното кариерно развитие зависи единствено от тях самите. Ние създаваме впечатление, че ти можеш да си добър или лош, но кариерата ти зависи само от това дали имаш връзки във ВСС. Това е ужасно демотивиращо и е много вредно за самата система и за доверието на обществото в тази система.
Доколко ще реши проблема предсрочната подмяна на състава на Висшия съдебен съвет, с която заплаши правосъдният министър Маргарита Попова?
- Ще се смени съставът, хубаво, ще изберем други. И те ще са същите! Трябва да мислим върху други неща, върху начина на сформиране на Висшия съдебен съвет, дотолкова, доколкото не се пипа конституцията, разбира се. Моят апел е да се наложи мораториум върху назначаването на началници в Темида, защото трябва да покажем на хората, на гилдията, на обществото ясно, че така повече не може. Спираме, ама спираме днес! Защото ние, докато изменим закона и докато приложим 57-те мерки на правителството, те всички назначения ще минат. И ние тези добри мерки и принципи на новия или променен закон ще ги приложим след пет години, когато изтекат тези мандати. Това не е сериозно. Трябва да има възможност дори да се ревизират неправилните назначения. Ако има съмнение, че еди-кой си магистрат е назначен, защото е имал нерегламентирани контакти и ходатайства, за които говорихме, този магистрат да може да бъде сменен, независимо че е избран за мандат. Защото трябва да има справедливост не след пет години, а сега, днес. И ние трябва да покажем тази воля. Това е непосилна задача само за правителството или само за парламента, или само за съдебната власт. Трябва всички заедно да ударим по масата и да кажем: "Стига толкова!"
Порочният кръг не се ли завърта от правото на политиците да кадруват по върховете на съдебната власт?
- Политиците избират 11 души от ВСС. Ако сложа ръка на сърцето си, аз не мога да кажа дали изборът на политиците е по-правилен, или изборът на гилдията. Защото ние избираме членове на ВСС на общи събрания и не съм убеден, че избираме най-достойните хора. Всяка една партия си има своите черни овце, които в съдружие със сивата икономика, с големи адвокатски къщи и какво ли не още опитват да редят пъзела на съдебната власт. Този стремеж е нормален, той е укорим, но съществува. Въпросът е да направим така системата и правилата, че това да е невъзможно. Говорим за съдебна реформа 20 години и докъде я докарахме - някакви хора със златни ланци да подреждат кадрите. Това е толкова ужасно, толкова потресаващо и толкова опасно явление, че аз не знам дали обществото си дава сметка колко е страшно. Трябва да спрем и ако трябва - да рестартираме системата. Аз не виждам друг начин.
Докога висшите магистрати и политици ще си разменят взаимни публични обвинения, прехвърляйки си отговорността за неуспехите?
- В началото на прехода висшите магистрати и политици не само си разменяха обиди, а и не си говореха. Тези взаимоотношения доведоха до много големи беди и ако сме на този хал в момента, може би на това се дължи. За мен не бива по никакъв начин нито вътре в съдебната власт, нито с другите власти да се прехвърля топката. Там, където някой се опита да прекрачи границата и да повлияе на съда, получава съответния отпор. Да си подхвърляме обвинения от типа "вие сте лоши, а ние сме добри" или обратното е непродуктивно. Мисля, че сме надраснали вече този етап.
Лично аз не съм влизал в открит конфликт с нито един политик, нито пък съм търсил такъв конфликт. За мен те си имат своята работа, а аз върша своята. Ако аз мога да кажа, че нашата работа сме си я свършили добре, а някой ни пречи, то тогава трябва да го кажа. Но аз не смятам, че ние в съдебната власт сме започнали да си вършим работата добре. Причините са и в законодателството, но и в нас самите.
Как гледате на протеста на служители на МВР срещу тежки присъди за полицейско насилие?
- Имам чувството, че има едно голямо неразбиране и разминаване в обществото между полицаите и съдиите. Странно е наистина да приемеш, че един полицай, който си изпълнява задълженията, упражнява акция "Респект", ще убие някого умишлено. Нормално би било да се счита, че такъв изход би бил някакво превишаване на правата или нещо по непредпазливост. Очевидно присъдите, които е постановил съдът, са за умишлено убийство. Това може би буди недоумение у полицаите и у вътрешния министър.
Аз не познавам делото, но очевидно съдът е приел, че в случая има умишлено убийство. Защо е приел така и така ли е, не знам, има си друга инстанция. Министърът казва, че не е нормално полицаи, които изпълняват задълженията си, да убият умишлено. Да, не е нормално. Но теоретично може ли да се случи? Може. Ние не знаем какъв е случаят. Имам чувството, че понеже делото е секретно и малко хора го познават в детайли, затова се получава тази реакция. Наистина присъдите са тежки, но аз не знам какво е обвинението и какво е приел съдът. Ако някой умишлено убие полицай, предполагам също ще получи тежка присъда. Този случай е много необичаен, имаше различни обрати по делото, но не може по него да се генерализира и да се правят изводи за неправилни съдебни практики или за лош закон.
Оправдани ли са исканията за по-тежки присъди за посегателство над полицай?
- Откакто аз съм учил право, винаги са били по-тежко наказвани посегателства от длъжностно лице и срещу длъжностно лице. Това казва и премиерът Бойко Борисов - както ще искаме сурови наказания за този, който е посегнал на полицай, така ще искаме строги наказания и за полицай, превишил правата си. Въпросът може би не е и до тежестта на наказанието. Най-важното е тези деяния да бъдат разкрити и наказани. Може да се засилят санкциите, но това невинаги води до превенция.
Предложихте законовият принцип за мълчаливото съгласие да замени мълчаливия отказ. Какъв резултат очаквате от въвеждането на този принцип?
- Мълчаливият отказ е едно понятие, което се въведе през 1973 г. с тогавашния Закон за административно производство. Това беше първи такъв закон в България, когато се открехна малко вратата за съдебен контрол върху администрацията. Знаете, че по време на тоталитарен режим трудно може да се посегне на администрацията. Това беше едно първо решение, при което практически тежестта е върху гражданина. Той подава молба за нещо и чака да изтече някакъв срок, в който би трябвало да отговори органът. Когато има мълчалив отказ, той го обжалва в съда.
При мълчаливото съгласие принципът се обръща. Щом органът не ми отговори в даден срок, аз приемам, че имам съгласие и си върша това, за което съм искал разрешение. Това трябва да действа мобилизиращо на чиновника.
Институтът за мълчаливо съгласие е въведен в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, но беше само частично загатнат. Имаше идеи и предложения в предишното Народно събрание да влезе като институт в Административно-процесуалния кодекс. Тогава мнозинството не намери волята да го приеме. Реши се, че по този начин би могла да се увеличи корупцията, което аз не разбирам. За мен е важно административният процес да бъде удобен за хората. Защото хората ежедневно се допират до администрацията, до държавата за нещо. Нека мобилизираме администрацията да си върши работата и да облекчим работата на хората. Нека когато органът не ми отговаря, защото е претрупан с работа или не му се занимава, аз да си свърша това, за което искам съгласието, пък органът после да се защитава. Администрацията е създадена да служи на хората и да улеснява техния живот, а не обратното.
Има ли тази промяна подкрепата на сегашните управляващи?
- Мисля, че да. Надявам се. Тази идея не е съвсем нова, това е едно предложение и е въпрос на политическа воля да бъде прието. Разбира се, не всеки един акт на администрацията може да бъде заместен с мълчаливо съгласие. Очевидно е, че разрешение за строеж не може да бъде получено - ще вземе сградата да падне, да убие хората. Има дейности, при които трябва да има изричен административен акт. Но принципът трябва да е такъв.
Предлагате поправка и в Закона за обществените поръчки. Защо смятате, че административните съдилища трябва да са първа инстанция за обжалване вместо Комисията за защита на конкуренцията?
- Защото в България споровете се решават в съдилищата. Това решение с Комисията за защита на конкуренцията първо по наше мнение й дава едни правораздавателни функции, които административен орган не може да има. Но Конституционният съд отклони нашето питане по тази тема.
Освен това обществени поръчки няма само в София, а в цяла България, например на общинско ниво. Защо трябва страните да ходят в София в Комисията за защита на конкуренцията, вместо да решат спора си там на място. Създадохме административни съдилища, които не са много натоварени, а са пълни с компетентни, можещи, мотивирани съдии. Ами дайте им работа на тези хора!
Не знам защо миналият парламент прие, че първа инстанция трябва да бъде комисията. Може би заради всеобщата нагласа, че намеси ли се съд, работата става много бавна. Има и такова нещо, но специално административните съдилища работят в разумни срокове. Това бавене с години го няма.

 

 



назад съдържание напред





съдържание


Мълчанието на ДПС
Ако Ахмед Доган започне да говори, в държавата ще стане тюрлюгювеч, смята депутатът Гюнай Сефер, определян като ...


Адвокат на представителна част от народа
Зад съдебните битки на омбудсмана не се виждат обществените интереси Институцията ...


Бавно, по-бавно, приватизация
Раздържавяването спря, а правителството все още няма ясна концепция какво и как точно да продава Ако все още ...


Борисов поскъпва
...


Темане
...


Температура
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.