АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Свят

Малката Европа
Владимир Митев


Павликяните оттатък Дунава свято пазят духовните си корени

 

  


„Тук е една малка Европа. Винаги е било така. Нашите деди са говорили сръбски, унгарски, български, румънски. Те не са имали образование, обработвали са земята, но всички са знаели най-малко четири езика. И тук никога не е имало проблеми между румънци, българи, сърби, роми."
Мястото, за което говори очарователната ми събеседничка Николета Чокан, е румънската част на Банат. Разговаряме с Николета в Дома на Съюза на българите от Банат, разположен в красивия град Тимишоара, столица на областта. Тук е и редакцията на техния вестник „Наша глас" или Náša glás, както е в оригинал. Имат и списание - "Литературна мисел" или Literaturna Miselj. И двете издания се списват на български език, но транскрибиран на латиница. Пак в Дома на Съюза на българите от Банат се намира и офисът на българския депутат в румънския парламент Николае Миркович.
Моят "гид" - 29-годишната Николета, е и "лице" на павликяните, или палкяните. Така и по двата начина самó се нарича нашенското малцинство там. Знаех за енергичното момиче предварително - от сайта на банатската общност, който се поддържа от България и се нарича www.falmis.org, както и от личния блог на Николета http://nicoletaciocani.blogspot.com. Тя е съветник към областния управител на регион Тимиш по въпросите на банатските българи, помощник е и на българския депутат Миркович, води телевизионно и радиопредаване на палкянски - характерния местен диалект, активист е и в Съюза на българите от Банат.
Акцент в програмата на Николета е вярата.

 

Повечето от банатските българи са католици

 

и свещениците им с особено усърдие се стараят да съхранят българския дух на общността. Така че във всяко предаване на Николета гостува по някой от седемте български свещеници в областта. Водещата кани и наши павликяни, които имат какво интересно да разкажат било за себе си, било за своята дейност на благо роду. В предаването има също новини и приказки за деца, но онова, на което Николета държи най-много, е доброто настроение. „Искам в този един час всеки да се почувства добре, да усети, че принадлежността към нашата общност носи ведрост и оптимизъм. Не е важно кой с кого не се разбира, а как да се разбираме всички помежду си", обяснява Николета.
Единствената помощ от родината, която до този момент е получила младата ентусиастка, са няколко диска с музика от Българското национално радио. Научава от мен, че страната ни има министър за българите в чужбина, и веднага ми казва за аналогичния сръбски министър, който постоянно посещава сънародниците си в Банат.
Когато я моля да разкаже по-подробно за многобройните си дейности, свързани с банатските българи, тя клати глава: „Не аз съм важната, а хората, за които се старая да направя нещо. Най-голямата ми радост е, когато те са доволни."
Потомци на богомили, приели католицизма, павликяните, или палкяните,

 

напускат България след Чипровското въстание от 1688 г.

 

за да се установят на север от Дунава. През ХVIII век под заплахата да попаднат под турска власт те отново бягат и този път се спират в областта Банат - в тогавашната Австро-Унгария. Оформят се два основни центъра на българщината - село Стар Бешенов, чието място съзнателно е избрано далеч от главните пътища, и село Винга, което е по пътя между двата големи града в Банат - Тимишоара и Арад. Двете села продължават да са населени с българи и днес, като в Стар Бешенов мнозинството - около 3000 души, са българи, а във Винга поради средищното му положение са се заселили значителен брой румънци и унгарци и павликяните там днес са едва 500 от 6-хилядното население.
Въпреки че са предимно католици, банатските нашенци пазят спомена за своя произход и общ корен с православните българи и павликяните от Сърбия и България. Те са горди с приноса си в развитието на Банат. Именно по времето, когато българинът Карол Телбиз е бил кмет на Тимишоара (1885-1914 г.), градът става първият в Европа, въвел уличното осветление. Ако слушаме местните, Тимишоара дори е бил и третият по значимост град в Австро-Унгария след Виена и Будапеща.
Питам Николета има ли нещо, което отличава павликяните от останалите народности в тази част на страната. Отговорът й е лаконичен: „Вярата и амбицията отличават палкяните от другите. Нашите хора имат желание да учат. Във всяка гора има и сухи дървета, но нашата е още зелена."
Разбирам, че много жители на Стар Бешенов работят в близък град, където има значителни чуждестранни инвестиции. И докато всеки сам решава материалните си въпроси, българското дружество се грижи за духовните.
Моята домакиня ме представя на други двама горди с идентичността си българи. Велчо Щепан и Ник Марков са съответно главният и заместник-главният редактор на българските печатни медии -

 

вестник Náša glás и списанието Literaturna Miselj

 

Докато Ник Марков ми прави подборка от последните броеве на изданията, Велчо Щепан ме въвежда в дейността на дружеството. „Ние не се занимаваме с политика. Единствената ни връзка с нея е, когато подкрепяме кандидатите от нашата общност в изборите за местна власт или за парламент."
Павликяните, с които разговарям в Тимишоара, са категорични - румънската държава прави много повече от България за съхраняване на културата и традициите на общността им. В момента българинът Георги Наков, завършил право в СУ „Климент Охридски", е кмет на село Стар Бешенов, известно в Румъния като Dudeştii Vechi. А председателят на дружеството Николае Миркович е представител на румънските българи в парламента в Букурещ. Банатците се радват на средства, осигурени от румънското правителство за издаване на книги, за поддръжка на църквите им и за съхраняване на традициите. Те имат и солидно присъствие в интернет. Ник Марков например популяризира в блога си http://www.starbisnov.blogspot.com предавания на палкянски по телевизия Арад.
Следващата точка от пътуването ми е Молдова Ноуа - малко градче на брега на Дунава, населено предимно с румънци и сърби. Там ме чака павликянското семейство Петкови. С дъщерята Джулия се познаваме отдавна, още от следването й в България. Тя завърши у нас стоматология. Когато разбра, че искам да пиша за банатските българи, Джулия ме насочи към сестра си Оливера, установила се в Тимишоара. Оливера ме посрещна там и ме прие в дома си с типично нашенско гостоприемство. Потеглайки оттам към Молдова Ноуа, знаех, че ми предстои да опозная и главата на семейството - бащата Марко Петков, завършил социология в Букурещ и работил като психолог. Допаднахме си с него веднага и в двата дни, докато му гостувах, водехме оживени разговори за Веселин Топалов и за шахмата. Също и за поезията - Марко Петков е отличен познавач и на българската поезия от ХХ век, а на видно място сред книгите му са събраните съчинения на Никола Вапцаров на български. Но основната тема, която вълнуваше домакина ми, беше България. Марко Петков ми разказа за идванията си у нас, за неуспешните опити да се установи в родината на предците, за духовната връзка с нея, която усеща постоянно и която никой не може да му отнеме.
Така е и за повечето обитатели на тази "друга България", чиято територия е очертана от пóлета на духа и на гордостта с българския корен. Толкова е близо, а толкова малко я познаваме...

 

 

 

 


Божидар Димитров:
Те са достатъчно богати

 

„Боя се, че в румънски Банат България не прави нищо, защото българите там са достатъчно богати, достатъчно добре поставени в обществото и винаги са били така - дори в страшните години на Чаушеску." Това обясни специално за „ТЕМА" министърът за българите в чужбина проф. Божидар Димитров. Той сподели и конкретен спомен: „Когато през 1989 г. след румънската революция у северните ни съседи имаше глад, изпратихме един камион с храни на банатчани, но като отидохме, видяхме, че имат суджуци, салами. Много се учудихме. Те казаха: „Ние сме българи, държим властта."
Според проф. Димитров положението в сръбски Банат, където има няколко павликянски села, е доста различно. Много от хората там са изявили желание да минат през седемте кръга на ада, но да се сдобият с българско гражданство. В момента този процес отнема 4-5 години. Министърът се е ангажирал да направи така, че срокът за отговор на молба за гражданство да бъде сведен до законовите 3 до 6 месеца.

 

 


назад съдържание напред





съдържание


Психология на късмета
"Зарът е хвърлен" е фраза, която Любо от "Те" и Ричард Уайзман от университета в ...


Евро-руският дебют на Бойко
Вестерплате, плацдармът на първата битка във Втората световна война, изпревари Брюксел в графика на премиера. Дали ...


Образование made in UK
Докато у нас университетският преподавател носи ореола на неоспорим авторитет, от когото само попиваш знания, ...


Божидар Джамбазов: Прокуратурата е претоварена от формализъм
Интервю на Йордан Мичев със зам. градския прокурор на София за свръхактивността на обвинителите срещу бившите ...


Президент под прикритие
...


Темане
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.