АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Интервю

Петър Курумбашев: Хората ме харесват, защото съм като тях
Йордан Мичев

Интервю на Йордан Мичев с мажоритарния кандидат  за депутат от левицата и бивш "кукувец" за пътя, който трябваше да извърви паралелно с БСП,  за поуките от работата си в екипа на Петър Стоянов, за лявото и дясното, за работещото и неработещото и защо дупките в София са като българската десница - всяка година са различни

 

Г-н Курумбашев, не предприехте ли твърде голям риск, като се кандидатирахте за мажоритарен кандидат на левицата в София?

- Много е лесно просто да тръбиш, че отстояваш дадени принципи, но далеч по-сложно е да се ангажираш пряко с изпълнението им. Мажоритарното участие е най-сериозната заявка за личен ангажимент пред избирателите и за мен е изключителна чест, че имам шанса лично да защитавам това, в което вярвам. Аз съм привърженик на мажоритарната система или по-скоро на смесената, каквато у нас имаше през 1990 г., именно защото заставаш с името си зад намеренията и впоследствие зад действията си.

 

Кои мажоритарни кандидати смятате като ваши най-сериозни съперници в 25-и МИР?

- Специално в моя район имам само един конкурент и това е кандидатът на ГЕРБ. Те имат по-висок резултат от нас на европейските избори, така че е съвсем логично ГЕРБ да са ни реалната конкуренция. Аз разчитам на факта, че името на кандидата им до този момент е непознато. Впрочем появата на кандидати като Меглена Кунева и Емил Кошлуков показва, че българският избирател, освен че гласува чисто партийно, прочита внимателно и кои са водачите на листите. Много често решението за гласуване се взема извън партийните команди.

 

Извървяхте интересен път. "Ку-ку" движението, на което бяхте един от създателите, бе по-скоро против БСП и много често се ангажираше с различни каузи, свързани с десницата. На какво се дължи тази промяна у вас?

- В "Ку-ку" присъстваха хора от целия политически спектър. Това беше по-скоро едно изключително обективно предаване, тъй като застъпваше от крайнолеви до крайнодесни убеждения и балансът беше някъде по средата. Моят анализ за тези 20 години е, че БСП се оказа най-демократичната партия от всички, които се извървяха по този път. Ако погледнете останалите водещи партии, всички те спокойно може да бъдат наречени лидерски формации. Демократизмът в БСП бе в основата и на моя съзнателен избор да се кандидатирам като представител на гражданската квота в листата за общински съветници през 2007 г.

 

Преди години бяхте част от екипа на президента Петър Стоянов. Придобитият опит оказа ли влияние върху решението ви да се обърнете към левицата?

- Видях много неща в онзи екип, които не съм си позволил да споделям пред широката публика и до ден днешен. И мисля да ги запазя за себе си, защото това е коректната позиция. Имах впечатления кой работи в една кампания и кой за кого работи в същата кампания. Ясният урок, който получих тогава, беше, че ако нямаш отбор зад гърба си, нямаш никакъв шанс. Изводът след тези 20 години е, че единственият ясно работещ отбор на политическата сцена, който винаги е претендирал за първото място, е този на БСП.

 

След като излязохте от шоубизнеса, с какво започнахте да вадите хляба си?

- Всъщност през последните 4 години се занимавах с един проект, който беше моя мечта още от времето на следването ми в Техническия университет. Направих една малка ВЕЦ край родопското село Михалково. Наистина не е лек животът на предприемача и се сблъсках с редица препятствия, разрешителни и съгласувателни режими. За тази ВЕЦ не взех съгласувателно писмо може би само от Министерството на културата. Но най-важното е, че централата стана факт. Всъщност точно това е областта, в която мога да бъда най-полезен, ако бъда избран за депутат - законодателството, свързано с енергетиката и екологията.

 

Все пак какви бяха личните ви мотиви да влезете в политиката?

- Спомням си, че навремето една от каузите на тогавашната партия "Ку-ку" бе България да има герб. Ето че вече имаме не само нов държавен герб, но и цяла партия. Все пак тогава бяхме хора на по 23-25 години и повечето гледахме на политиката от веселата й страна. Ето, виждам сега, че и в Швеция една "пиратска" партия вкара евродепутат.

Друго, което може да ми бъде мотивация, са каузите, с които съм се ангажирал. Вчера участвах в една дискусия в Нов български университет, организирана от коалиция "За да остане природа в България". Мисля, че по много ключови въпроси и каузи различните партии у нас ще трябва да търсят съгласие. Оказа се, че по темите на дискусията, свързани с околната среда, няма сериозни различия между нас. Твърде много хора работят за разделението в България и осезаемо има нужда и от такива, които обединяват усилията на политиците и обществото. Това е и един от приоритетите ми за работата в парламента.

 

Заговорихме за природозащитните организации. На какво се дължи фактът, че у нас голямата част от тях все още не припознават левицата като естествен партньор? Не смятате ли, че кабинетът "Станишев" бе по-скоро незаинтересуван към опазването на българската природа?

- Тук е много лесно да се хвърли топката към ДПС, защото в екоминистерството министърът е от тази партия...

 

Да, но шефът на агенцията по горите Стефан Юруков е от БСП.

- Това между другото е едва в последната година. Отмяната на спорните точки в законодателството, засягащи заменките, се случи именно през този период. Въпросът, който поставяте с природозащитните организации и левицата, има съвсем европейско значение. В ЕП и трите основни партии - десните, левите и либералите, загубиха гласове на последния вот. Единствените две формации, които натрупаха гласове, са зелените и за съжаление - националистите и крайнодесните. Знаете, че в ЕП до групата на социалистите седи групата на зелените и те са в естествено партньорство. И като говорим за въвеждането на добри европейски практики, аз не виждам нищо лошо това да може да се случи и в България. За момента обаче зелените у нас са по-скоро едно протестно движение срещу всички, които представляват политическото статукво. За да се реши обаче даден проблем, не трябва само да се посочи, а да се предложат и средства за неговото разрешаване.

 

Как виждате бъдещето си в политиката - като депутат или като общински съветник, евентуално - като министър?

- Смятам, че и в двете поприща - общинар и депутат, бих се чувствал еднакво комфортно. И двете си имат своите предимства и недостатъци. Аз лично няма да съм разочарован, ако продължа да работя като съветник, защото се оказва, че тази дейност е много по-видима и по-реална за хората. Живея в кв. "Красна поляна", моите съседи наскоро ме помолиха една улица, на която навремето играехме футбол, да стане еднопосочна. Тя е много тясна и на ден ставаха по две-три сбивания между шофьори, които са я задръстили от двете страни. Направихме подписка от стотина човека и я дадохме на зам.-кмета по транспорта. След няколко месеца усилия Общинският съвет одобри искането ни. Не е станало голямо чудо, но ето - оказа се, че като общинар един човек може да допринесе малко да се промени животът на хората към по-добро. Докато работата на депутата е някак си по-виртуална и не чак толкова видима. За сметка на това ефектът от нея е по-масов.

 

Като ви срещнат хората на улицата, какво най-често ви питат за политика?

- По-скоро засягат общински теми, отколкото национални. Аз обаче никога не съм абдикирал с оправданието, че това не е моя работа, а на общината или на някоя друга институция. Особено тези дни в моя избирателен район най-често ме питат за дупките. Преди дни отворихме тази тема по повод "любимия" мост между "Люлин" и "Надежда", на който в различни години непрекъснато му се правят някакви кръпки и винаги се появяват в нова конфигурация. Те са малко като трасетата за слалом, които за всяко състезание са различни, защото предполагам, че на скиорите не им е интересно всяка година да минават по един и същ маршрут. Мостът има прилики и с логото на "Синята коалиция", която постоянно е в различни конфигурации. Сериозно, другата тема, по която на много хора им е болно, са детските градини. И аз имам деца - едното е на 7 години, а другото - на 4. Напоследък съм се превърнал в бюро по настаняване в градините, постоянно ме питат: "Абе, там едно дете можеш ли да го уредиш в детска градина?"

 

Уреждате ли ги?

- Дори да имах тази власт, просто няма къде. Аз, като започнах мандата си в Общинския съвет, липсваха места за 5000 деца, сега са 9000. Догодина сигурно ще бъдат 11 000. Какво ще направиш, ако уредиш 2 или 3 деца? Аз си спомням как се молих на нашите колеги от ГЕРБ, които в бюджета за 2008 г. бяха записали да се построят 7 детски градини, да осигурят средства поне за 20. Защото това грубо прави около 2500 деца. Това пак не решава проблема, но все пак 20 е повече от 7. Казаха ми, че било популизъм. Добре, щом е популизъм - ето ги резултатите сега. В програмата на БСП е записано, че детските градини са общински ангажимент, но и държавата би трябвало да подпомага местната власт в изграждането на такива заведения. Разбира се, тук излиза и другият въпрос, който най-често се задава - защо с пари на данъкоплатеца държавата се намесва в общински дейности.

 

А защо беше нужно тогава държавата да се намесва в управлението на отпадъците на София?

- И за метрото, и за Околовръстното шосе... Все пак трябва да е ясно, че София е една от малкото общини у нас, които нетно дават пари в националния бюджет. Така че в случая действа принципът на солидарността, който действа и в ЕС. Що се отнася до отпадъците - аз не съм привърженик на тезата, че трябва да стоиш отстрани и да гледаш сеира на някого, който не се справя със задълженията си. Хората не се интересуват кой не се оправя, а кой се оправя. На тях им омръзна да слушат кой не върши работа, а кой може да я свърши. Всъщност с намесата на правителството и с кризисния щаб градът стана значително по-чист. А имаше квартали, в които боклукът не беше вдиган и 20 дни. Поуката от тази история обаче е, че ние не трябва да си позволяваме да стигаме до такива кризисни ситуации. Бяхме в ужасяващата ситуация да не знаем 10 дни преди изтичането на договора на фирмата концесионер кой ще чисти 1/3 от София. Това е недопустимо.

 

София ли е "ахилесовата пета" на ГЕРБ?

- Безспорно. Докато хората в страната все още са залети от информацията колко прекрасно се управлява София и как Бойко Борисов я носи на широките си плещи, а пък правителството се опитва да го спъва, самите софиянци виждат много добре за какво става въпрос. Те всеки ден живеят в града. И виждат, че не могат да запишат детето си в детска градина. Виждат, че нищо не е направено трафикът в града да стане по-добър. Виждат, че се сменя една фирма за чистота с друга и резултатът е, че не се чисти по-добре. Виждат, че същите дупки по улиците от 2007-а са се отворили и през 2009 г. Виждат, че заводът за боклука, който кметът беше обещал, че ще започне да прави през 2005 г., дори не е започнат... Така че софиянци трудно може да бъдат заблудени. Другият категоричен факт е, че на евроизборите БСП е взела около 70 000 гласа, а на местните избори имахме към 60 000. Което е малко нелогичен резултат, защото интересът към местните избори би трябвало да е много по-голям. За сравнение - ГЕРБ взе 173 000 гласа на местния вот, а сега има 110 000.

 

Но в национален мащаб БСП се представи много противоречиво. Как смятате да вдигнете левите избиратели и да скъсите дистанцията с партията на Бойко Борисов?

- БСП има силни мажоритарни кандидатури в много от регионите. Мога да отбележа имената на Петър Кънев в Ямбол, на Андрей Пантев във Велико Търново, на Весела Лечева в Перник, на Младен Червеняков в Монтана... Мажоритарната надпревара е като рицарски двубой, а това са личности, които не само ще получат подкрепа от типичните леви избиратели, а и от такива, които не са традиционни наши гласоподаватели.

 

Много симпатизанти на БСП обвиняват ръководството й, че обръща прекалено голямо внимание на проблемите на бизнеса, а неглижира социалните политики. Какво е отношението ви към тези упреци?

- Твърденията са два типа. Първото е, че обръщаш много внимание на бизнеса и не правиш социална политика, а другото е с обратен знак. За съжаление поради липса на ясна десница в България се наложи в някои ситуации БСП да играе балансираща роля. Давам като пример случая с 10-процентния корпоративен данък. В момента, в който го намалихме, приходите в бюджета нараснаха. Ето, това е начинът да се прави социална политика, защото така имаш повече пари за пенсии, за детски надбавки, за образование и здравеопазване. Разбира се, че пенсиите са много ниски, но трябва да си даваме сметка от каква база стартираме.

 

Да, но въведеният плосък данък в никакъв случай не е лява или социална мярка...

- Бих избягал от дефиниции какво е чисто ляво и какво - чисто дясно. Бих се съсредоточил върху това кое е работещо и кое - не.

 

Плоският данък работещ ли е?

- Очевидно плоският данък е работещ, тъй като, ако имахме много стръмна скала на облагане или ако бяхме с един много висок корпоративен данък, знаем какво се случваше в предишните години. Просто манталитетът в този регион е такъв, няма нужда да се заблуждаваме - ние сме южна държава и не плащаме с такъв ентусиазъм данъци, както в Скандинавския регион. И като сложиш един нереално висок данък в горните скали, всички започват да мислят как да не плащат данъци, а изобретателността на българина е известна. Когато обаче политиците го направят достатъчно нисък, за да не мислиш по цял ден за шмекерии, а да мислиш как да изкарваш повече пари, просто всички ще си плащат данъка. Аз не виждам защо трябва да се мъчиш да криеш данък от 10%. И докато този данък кара повече фирми да излизат "на светло", докато все повече граждани действително декларират доходите си, докато успяваме да събираме повече пари в бюджета, можем да го смятаме за една работеща мярка, а не за дясна или лява.

 

Защо столичани трябва да гласуват за Петър Курумбашев в 25-и МИР?

- Най-простият отговор е, че съм един от тях. Аз съм от един блок, който е на границата между "Красна поляна" и "Илинден", а жена ми е от "Надежда". Аз съм човекът от махалата и не съм от тези кандидати, на които е нужно да се обяснява къде е "Факултета" или "Суходол". Освен това - животът ми е минал пред очите на тези хора, те знаят какво съм направил и знаят, че съм го направил със собствени усилия. Ако вярват, че един човек, който е случил сам живота си, може да помогне за това и техният живот да е по-добър, това е най-сериозната причина, поради която мога да поискам подкрепата им.



назад съдържание напред





съдържание


Направи си сам
Кризата ще пренасочва все повече българи от пакетните почивки с шведска маса към индивидуалните пътешествия с ...


Закрито управление
Ямбол задлъжня за години напред след колосални поръчки на кмета Георги Славов. Решенията изглеждат писани в съседния ...


Никифор Вангелов: Не се кандидатирам за имунитет
ВИЗИТКА Никифор Вангелов е роден през 1968 г. в Кюстендил. Завършил е "Технология ...


Петър Курумбашев: Хората ме харесват, защото съм като тях
Интервю на Йордан Мичев с мажоритарния кандидат за депутат от левицата и бивш "кукувец" за пътя, който ...



...


Хранителна верига
...

РЕКЛАМИТЕ В БРОЯ
М-ТЕЛ 
ГЛОБУЛ 
ЛИДЕР 
ПОЩЕНСКА БАНКА 
AUDI 
ОБЩИНСКА БАНКА 
ТЕМА СПОРТ 
ТАЛОН АБОНАМЕНТ 
БЕЛОГРАДЧИШКИ СКАЛИ 
STAR FM 
РАДИО БРАВО 
НОВИНИТЕ 
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.