АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Общество

Кого обичаш повече?
Искра Ценкова

Когато взаимоотношенията между един мъж, една жена
и техните деца излязат от контрол, на ход е правото.
Дали обаче изобщо може да има право във възела от нерви и обиди,

 в който всеки е нещастен по своему

 

Една абсурдна семейна драма с асеновградски адрес ни вкара вкупом в осъвременената притча за цар Соломон - за двете майки, помолили мъдреца да отсъди на коя от тях е детето. Първата майка казала на мъдреца: "Синът на тази жена умря тази вечер и тя го е сменила с моя жив син." Втората отрекла: "Живото бебе е моят син, а мъртвото е на тази жена." За да разбере истината, мъдрецът наредил: "Донесете ми един меч! Разсечете бебето на две и дайте на всяка жена по половина." Като чула това, едната проплакала: "О, господарю мой, дайте бебето на другата." Така мъдрият Соломон разпознал истинската майка.

В случая, на който станахме свидетели, бащата Тодор Василев и майката Барбара Ядвига се канят да продължат кървавата си битка за децата, дори и с цената на тяхното психическо равновесие. Грозните сцени от малкия екран показаха как шестгодишният Павел и осемгодишната Николета плачат, крещят за помощ и се опитват да се изтръгнат. Юридическият казус, в чиято клопка попаднаха децата с баща българин и майка полякиня, се превърна в морална дилема, стана обект на институционални проверки и предмет на всенародно емоционално обсъждане в мрежата. А българските и полските медии си размахаха взаимно юмруци - едните в защита на бащата, другите в защита на майката. Покрай принудителното предаване на децата се отвори дори приказка за оставката на министъра на правосъдието Миглена Тачева, която заяви, че обмисля решението си и ще го обсъди с премиера Станишев.

Чия е вината за преживяната от децата травма? Кой е най-големият грешник - майката, бащата, българските институции, полските власти или писаните закони?

 

Пред вързаните очи на Темида

Право ли е правото и кой защитава децата ни - запитаха се в интернет форумите мнозина.

След жалба на майката Барбара Ядвига, подадена в полския съд, в България е заведено дело за отвличане по международната Хагска конвенция от 25 октомври 1980 г. Тодор Василев губи делото за родителски права, започнало през септември миналата година в Софийския градски съд. Според съдебното решение от 3 октомври 2008 г. малолетните трябва да бъдат върнати незабавно в Полша. Присъдата е потвърдена на последна инстанция на 13 март т.г. Двете деца живеят в България с баща си и неговите родители от близо две години. Според становището на социалните служби, представено пред съда, те се отглеждат при добри условия, обградени с любов и грижи. Магистратите обаче не вземат предвид преценката на държавната институция.

Съдът аргументира решението си с довода, че условията, определени от Хагската конвенция, при които децата може да останат в България, не са налице. Липсват и доказателства, че майката злоупотребява с алкохол или има неморално поведение, което застрашава развитието на децата, както твърди бащата пред медиите.

Със съдебно решение в присъствието на полицаи, съдия-изпълнител и служители на социалната служба децата трябва да бъдат насилствено изведени от страната на 28 май т.г. Видяхме как Павел успя да избяга в суматохата, а в момента е обявен за общонационално издирване. Осемгодишната Николета въпреки нежеланието й вече е в Полша.

"Курвата за вас, децата за нас!" - кре-

щяха ентусиазирано футболни фенове на организирания митинг в подкрепа на бащата и малката Николета. В неделния ден пред сградата на смълчаното полско посолство около двеста възмутени граждани обсъждаха майката, отвлякла силом дъщеря си, и протестираха срещу действията и бездействията на няколко институции, позволили извеждането на децата.

"Мен никой не ме чу в българския съд. Никой не помисли защо един баща си е дошъл с двете деца в България, никой не се замисли. България допусна две българчета да отидат в Полша", нареждаше пред протестиращите Тодор Василев.

Според консулството ни в Полша Николета е в добро психично състояние. За нея се грижи не само майка й, но и полските й баба и дядо. В същото време бунтът в Асеновград срещу родното правосъдие не стихва. Мнозина са убедени, че съдебната ни система е объркала съдбата на Тодор Василев и двете деца вместо да защити правата им.

 

Крамър срещу Крамър

Кой е по-добрият родител - майката или бащата? Защо един мъж, който иска да се грижи за своите деца, има по-малко права от майката, била тя българка или чужденка? Този въпрос също изплува сред коментарите. Защо съдът при равни условия маргинализира ролята на бащата и присъжда децата на жената? Докога този западен феминизъм ще доминира в бракоразводните зали - питат засегнатите бащи.

Според психоложката Анелия Тренчева от неправителствената организация "Институт за семейството" в съвременното семейство понякога ролите се объркват - кой кой е, кой е по-важен и кой трябва да държи контрола. "Кризата в семейното общуване се отразява най-силно върху децата. В традиционната семейна институция ролите на двамата са строго разпределени. Майката обгрижва емоционално децата. Съществува изследване, което показва, че липсата на емоционална връзка между майката и детето може да доведе до непоправими поражения върху детската психика и дори до физическа смърт. Мъжът не е биологически пригоден да осъществи нужния емоционален контакт с детето. Ролята на бащата е на втори пазач. Той определя правилата, нормите, границите, които детето трябва да спазва. Той се грижи за майката и за детето. Каквато и да е майката, отглеждането на децата от нея е по-добрият вариант."

Според психолозите, които се занимават със семейна терапия, кризата при смесените бракове е още по-дълбока в сравнение с драматичната развръзка между сънародници, тъй като битката се пренася и върху културната идентичност на децата.

"При всеки развод се получава т.нар. конфликт на лоялност при децата, без значение дали семейството е предста-

вено от една или от две националности. Вечният въпрос, задаван от родителите към децата, е кого обичаш повече. Детето не може да отговори на този въпрос, защото има нужда и от двамата. Родителите пък често се опитват да си наложат контрол един над друг през детето, защото така е най-лесно. Това показва и случаят в Асеновград. Бягството на момчето е свързано точно с невъзможността му да направи този избор. А когато детето не е в състояние да направи самостоятелен избор, за него е по-добре да бъде с майката. Тя му дава усещането за сигурност. В противен случай последиците за детската психика са тревожност, разстройства, зависимости, наркотици, асоциално поведение. Понякога в тази роля може да влезе и бабата, но поколенческите различия винаги се отразяват по някакъв начин върху детската психика", твърди детският психолог Мила Маркова.

 

Присъдата на и над децата

Тези дни бащата Тодор Василев заяви, че е готов да понесе отговорността си за случилото се, но едновременно с това настоява да бъде потърсена отговорност и от институциите, потъпкали правата на децата му в сложния юридически казус. Василев обаче продължава да се надява с помощта на адвоката си да върне отново Ники у дома. Той настоява за нов, прозрачен европейски процес, който да доведе дъщеря му в България.

Доколко са погазени правата на децата, се опитват да изяснят и другите институции, участвали в принудителното извеждане. Директорът на Дирекция "Контрол по правата на детето" в Агенцията за закрила на детето Теодора Иванова съобщи, че скоро ще стане ясно дали някой от служителите на Агенцията за социално подпомагане е виновен за драмата с двете деца.

"Това, което се случва в Асеновград, е недопустимо. Не толкова заради съдебните решения - съответстващи процедури имаше и в Полша, и в България, а заради начина, по който се показва отношение към едно дете. Мисля, че с основание българската общественост е скандализирана от това нещо", заяви министърът на външните работи Ивайло Калфин.

Ето и мнението на Елка Налбантова, програмен директор на фондация "За нашите деца": "Според Хагската конвенция родителите трябва да гарантират спазването на детските права, а държавните институции трябва да ги подкрепят в реализацията на задълженията им. С развитието на законодателствата на различните страни и международното право много служби също са въвлечени в защитата на детските права. Най-големият капан в подобна ситуация за институциите е да застанат на страната на един от двамата родители. Трудно е да се каже кой е най-големият нарушител на правата на децата в Асеновград. По света е популярна и тезата, че понякога спазването на детските права нарушава правата на родителите. Точно заради това някои държави като САЩ не са ратифицирали конвенцията на ООН за правата на децата. Различните държави приемат по различен начин външното институционално вмешателство в семейството. Смята се, че родителите могат и трябва да вземат най-добрите решения за децата си, за местопребиваването им, за личните контакти с тях и упражняването на родителски права."

 

Какво всъщност се случи в Асеновград? Пред очите на цяла България се разигра една колкото лична, толкова и обществена драма, от която всички излязоха унизени.

Ако двете страни можеха цивилизовано да се разберат помежду си и да направят компромис в името на третата - децата, никой не би обсъждал надълго и нашироко доколко действащи или недействащи са законите. Когато взаимоотношенията между един мъж, една жена и техните деца излязат от контрол, на ход е правото. Дали обаче изобщо може да има право във възела от нерви и обиди, в който всеки е нещастен по своему...

"След случая в Асеновград нищо чудно да се промени и самото законодателство, а промените да внесат още повече усложнения в различните семейни драми", допуска Налбантова. Според нея подобни проблеми биха могли да се тушират със създаването на специализирани детски съдилища - идея, която не за пръв път се появява в общественото пространство. На този етап нямаме специално обучение на магистрати за работа с деца, а в същото време Конституцията на България забранява специални съдилища. Практиката обаче показва, че страни, в които има детски съд, всички проблеми, засягащи отношенията в семейството, включително и детската престъпност, се решават много по-успешно. Държави като Канада, САЩ, Австрия, Великобритания, в които детските съдилища работят добре, по-лесно решават и спорове, възникнали при смесен брак.

Така скандалната семейна история в Асеновград, която изтръгна сълзи от очите на мнозина българи и поляци, може да извлече и рационален ефект от конкретния казус. Засега председателят на камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев предложи в случаи, в които има влязло в сила съдебно решение за изземване на деца, то да става с участието на специално обучени частни съдебни изпълнители и полицаи.

 

 

Адвокат София Разбойникова, фондация "Български адвокати за правата на човека":

 

Законът за закрила на детето не се прилага

 

Адвокат Разбойникова, как ще коментирате правния казус, в който попаднаха двете деца от Асеновград? Много хора упрекнаха българския съд във формално отношение към случая. Не трябваше ли магистратите да проучат предварително дали децата са се приспособили към средата, в която живеят у нас, дали искат да се върнат при майката и дали изземването им няма да ги изложи на психически или физически травми?

- Искам да направя уточнението, че не съм виждала документи по случая - декларацията на майката, съдебните решения на Софийския градски и на Софийския апелативен съд. Мога да говоря само като адвокат, който работи в областта на прилагането на международните актове и стандарти за правна защита в България. В конкретния случай самата аз чух изявление по радиото на бащата, в което той заяви, че не оспорва съдебните решения, и потвърждава, че е подписал призовка за доброволно изпълнение. Смятам, че бащата спекулира с декларацията, подписана от майката, за пътуване на децата до България. Той със сигурност е имал документа, на който се позовава, преди да започне производството по Хагската конвенция, и го е представил в съдебното производство. От изявленията му обаче става ясно, че това е декларация на български език, изготвена единствено и само с оглед изискванията на нашите гранични органи. С тази декларация вероятно майката дава съгласието си той да пътува с децата, но не и да променят местоживеенето си. Съдебното решение, с което се постановява децата да бъдат върнати в Полша, където е било обичайното им местопребиваване, е влязло в сила. Никой не може да спори по него. То е задължително за институциите в страната. Хагската конвенция не преценява кой от родителите е по-добър и кой трябва да упражнява родителските права. Целта й е да се гарантират интересите на децата, които са от първостепенно значение, като предвижда връщането им на мястото, от което са били взети, а родителите следва да се разберат помежду си, ако желаят в друго съдебно производство - например за развод.

 

Кой според вас носи най-голяма отговорност за травмата, на която бяха изложени децата при изпълнението на съдебното решение?

- От цялото медийно шоу, което видяхме, шокът, преживян от двете деца, е резултат не на последно място и на недобросъвестните действия и на двамата родители. Не казвам, че държавата е изрядна, но съдебното решение не подлежи на коментар. Две съдебни инстанции са изслушали и двете страни по делото, изслушали са доклади на социалните служби (това е задължителен елемент от процедурата по Хагската конвенция) и са преценили, че децата трябва да се върнат в Полша. Как ще се изпълни това решение, е друг въпрос. Дърпането и влаченето на децата, което видяхме в кадър, беше нелепост. По принцип при всеки развод родителите трудно поделят децата си. Всеки развод във всяка държава, без значение дали е подписала Хагската конвенция или не, завършва с решение - единият да гледа децата постоянно, а другият да ги вижда през определен период от време, за който страните се споразумяват.

 

Какво трябва да се промени според вас, за да не се повтаря драмата? Колегата ви Георги Дичев предложи децата да бъдат изземвани от специално обучени частни съдебни изпълнители.

- Новият Граждански процесуален кодекс, който е в сила от една година, за България за разлика от предишния предвижда принудително отнемане на деца при отказ от доброволното им предаване. Предишният ГПК даваше възможност на съдебните изпълнители единствено да налагат глоби до безкрайност на родителя, който не изпълнява решението на магистратите. Социалните служби трябва да участват адекватно в този процес, иначе присъствието им е отчитане на дейност, без да се защитават интересите на децата. Законът за защита на децата според мен е достатъчно ясен. Той вменява изрични задължения. Въпросът е как се изпълняват. Свидетели сме как след 22 часа по нощните барове има деца въпреки забраната на закона. Същото важи и за децата, които просят, които свирят из парковете, за да изкарат жълти стотинки. Убедена съм, че служители на Агенцията за закрила на детето и службите за социално подпомагане минават покрай тези деца и ги виждат как пушат пред училището, как си купуват алкохол. И отминават, въпреки че имат конкретни правомощия да въздействат на родителите, които допускат подобно поведение на своите деца - с налагане на глоби или дори с отнемане на децата. Въпреки това този закон не действа. Въпросът не е в писаното право, а в неговото приложение. Според новия ГПК съдебният изпълнител е длъжен да подготви принудителното отнемане на детето. Но регламентацията е твърде постна. Това е закон, който действа от една година и очевидно практиката може да доведе до бездействие или неадекватна намеса от страна на полицията и на социалните работници.

 

Защо в съдебната практика попечителството над децата се предоставя най-вече на майката дори когато бащата е готов да се грижи не по-лошо за тях?

- Семейният кодекс е абсолютно категоричен - родителските права се предоставят на този родител, който може да се грижи по-добре за децата. Преценката за всеки конкретен случай е задължение на съда. Той трябва да вземе предвид както моралните качества на двамата, така и финансовите им възможности, времето, което могат да отделят на децата си, средата, в която ще живее детето... И не на последно място - отношенията между родителя и детето. Това, че по-често децата се присъждат на майката, не е свързано с текстове от закона.

 

Но ако позициите и на двамата са равностойни?

- Отново преценката е на съда. Така или иначе детето не може да бъде разполовено. В асеновградския случай обаче няма спор за упражняване на родителските права. Бащата може да се разведе в Полша или в България и пред съответния съд да доказва, че майката не може да се грижи за децата. Било защото е алкохоличка, защото пътува зад граница, не ги обича или всичко останало, което в момента твърди пред медиите.

 

Има ли адекватна законова закрила у нас за българските деца?

- Според мен да, ако съдим по текста на българските закони. Има най-различни закони, като се започне от Наказателния кодекс, Семейния кодекс, Закона за закрила на детето, Закона за народната просвета, Закона за защита от дискриминация... Въпросът е в това как се прилагат.

 



назад съдържание напред





съдържание


Хайде на бас!
Седем водещи социолози направиха последните си облози и очертаха заплетени избори. Добрата новина е, че много неща не ...


Бойната зала
Световноизвестни и добре платени консултанти от САЩ и Израел се наместиха на политическия пазар у нас. Засега ефектът ...


Когато стрелката наближи 12 без 5
За някои "Булгартабак" е десертът в приватизацията, за други - критично закъсняла продажба ...


Бойко Борисов: Трябва ми мнозинство, за да не ми извиват ръцете
Интервю на Калин Първанов с кмета на София за амбициите му преди и след изборите, за триковете на пиарите и ...



...


Европо, извинявай
...

РЕКЛАМИТЕ В БРОЯ
М-ТЕЛ 
ГЛОБУЛ 
ДСК 
НДСВ 
ГЕРБ 
ОБЩИНСКА БАНКА 
СИБАНК  
AUDI 
ТАЛОН АБОНАМЕНТ 
ДАРИК РАДИО 
STAR FM 
НОВИНИТЕ 
РАДИО БРАВО 
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.