АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





България

Арабско ресто
Павлина Живкова

Някога в Ирак казваха: след арабите българите са нашите най-добри приятели. Днес фантомни терористи заплашват да превърнат България в море от кръв

 

Мохамед, Жорж, Ибрахим и Кадри със сигурност си приличат поне по две неща - и четиримата араби са български зетьове. И съвсем естествено - предпочели да останат в София, вместо да се завърнат в Ирак, Ливан, Сирия и Палестина. Казват, че не успели да устоят на красивите българки - което е само част от истината. Останалото е страх. Арабите, които вече имат българско гражданство, не крият, че не смеят да търгуват с Ирак - нещо, което само преди две години им е носело сериозни приходи.

Ливанецът Жорж Риаши от 1986 година е в България. Първо се дипломирал като строителен инженер, а по-късно взел диплома и за международни икономически отношения. В момента прави докторат. Има фирма за търговия със строителни материали и за консултантски услуги. Той е един от онези арабски студенти, които от 1956 г. до края на 80-те години пристигаха да учат в България за доктори, инженери, икономисти. За този „образователен обмен" от Института за чуждестранни студенти отказват данни.

През последните десетина години през института преминават годишно по 50-60 араби, които учат български или заради дипломатическа служба, или заради намерение за бизнес в България.

 

Арабската общност обаче помни, че годишно между 500-800 сирийци, иракчани, либийци, ливанци и палестинци по силата на междудържавни спогодби или по препоръка на „прогресивни партии и организации в арабския свят" (най-често комунистически) са започвали висше образование в наши университети. Това означава, че за около 30 години през Вузовете ни са преминали между 15 000 и 24 000 студенти от арабския свят. Страната ни е обучавала дори офицери за армията и полицията на тези страни.

„Повечето от катаджиите на Либия са пазарджишки възпитаници", твърди един от бившите ни консули в Триполи Георги Чолаков. Най-многочислена обаче по онова време е била групата на сирийските студенти. „Като дойдох в България, само сирийците бяхме 4000", разказва Мохамед ал Хамед. Той е кореспондент на СЕНА. Завършил международни отношения, а по-късно защитил и докторат по политология. Казва, че не е пристигнал да учи с партийни протекции, а по клауза от договор за инфраструктурен проект в страната му. Категоричен е, че е виждал дори договор между България и Сирия за строителство на язовир край гр. Халем, в който пишело, че страната ни се обвързва с осигуряване на стипендии за сирийски студенти. Според Мохамед такива стипендии по онова време са давали и БКП, и БЗНС, и профсъюзите.

 

Ибрахим Долмуш пристига да учи медицина с протекциите на „Организация за освобождение на Палестина". Специализира психиатрия, но професията му се оказва само хоби. Всеки ден по няколко пъти му се налагало да бъде психиатър, но приходите на семейството му били от строителната му компания Lucky house. Кадри Гозе от Сирия е доктор на техническите науки. Спомня си, че през 1969 година, когато започнал следването си в Минно-геоложкия институт, сънародниците му се събирали да честват националния празник в зала „Универсиада", в която не оставало празно място. „По това време сирийците бяхме на най-голяма почит от всички чужденци. Единствено на нас даваха да влизаме във Военния клуб и в ресторанта му." Пресметнал е, че около 1800 от сънародниците му са женени за българки.

Настоящият посланик на Сирия в Саудитска Арабия - Аднан ал Дийн, който в предишното правителство бил индустриален министър, също е български зет и е завършил висшето си образование в София. Министърът на комуникациите също имал българска диплома. В парламентарната делегация на Сирия, гостувала преди няколко месеца на Огнян Герджиков, Гозе и Риаши открили и двама български възпитаници - доктора по икономика Насер Обайт ал Несер и акушер-гинеколога Лалид Фарес, който е и член на Политбюро на сирийската компартия.

 

Догмуш също има с какво да се похвали - и в палестинския парламент има двама депутати, учили в България, които дори написали декларация в защита на отвлечените в Ирак от терористи български шофьори. Прочели я по всички арабски телевизии и я изпратили на президента Георги Първанов. „Много е лошо, когато политиката или определен човек работи в антипосока", казва Мохамед. За него антипосока е развалянето на традиционно добрите отношения на България със страните от арабския свят. Аргументира се с това, че видял статистика при либийски дипломати, според която около 80 000 българи са работили В Либия почти толкова са изкарвали прехраната си в Ирак, Сирия и Йемен. Заплатите на българите в тези страни по това време са между 400 и 600 долара на месец. По същото време външнотърговската фирма „Спорткомерс" към спортното министерство подписва договори с Ирак за наши треньори на националните им отбори по бокс, щанги и борба. Обещанието е 1200 долара на месец, от които спортните специалисти след две години престой получават едва по 4500 долара, и то от ООН. 10 треньори си тръгват набързо заради операцията „Пустинна буря". От Иракския олимпийски комитет, оглавяван по това време от сина на Саддам Хюсеин Удай, им обещават да платят по-късно. Това, разбира се, не се случва.

 

„Всеки трети таксиметров шофьор в София говори малко арабски, защото е работил в някоя от нашите страни", смятат арабите, останали да живеят тук. Жорж Риаши от Ливан е изчислил, че стокообменът на страната му с България след 1989 година е намалял почти седем пъти от 97 млн. долара на 14 млн. долара. Обяснява, че политически и икономически причини довели до това. „В момента основен приоритет на България е присъединяването към ЕС, а арабските отношения са загърбени. Въпреки че от тях има по-голям дивидент, тъй като търговският обмен е в полза на България."

За разлика от него всеки българин, без да е икономист, е на противоположното мнение. Преди две-три седмици бе подписана последната спогодба за обмен на работна ръка с Ливан. Все по-малко българи обаче приемат риска да изкарват прехраната на семействата си в арабски страни, защото дори мирът в този регион е нещо твърде относително.

 

„Някога в Ирак казваха: след арабите българите са нашите най-добри приятели", спомня си шефът на консулската ни служба в Багдад в периода 1988-1990 година Георги Чолаков. На практика се оказва, че тази тогавашна любов съвсем не е спонтанна и от пръв поглед. И че е отвоювана със строителство на държавата Ирак, където български фирми са вдигнали мостове, прокарали са пътища и напоителни съоръжения и са издигнали болници и училища. „Агропроект" няколко години обезсолявала пустинните земи. Същото се отнася и за Либия. В Джамахирията повече от 30 години разчитат и на български медицински персонал. Дори децата на Кадафи са отгледани от българки, препоръчани от старшата сестра (матроната) на либийската болница „Джала", която е югославянка, твърди Чолаков. „Най-напред беше леля Цеца, а след това леля Мария. Като си тръгна, опитаха със суданка, Югославянки и видяха, че не става и пак взеха българки". Като бивш консул Чолаков твърди, че в тази страна, когато чужденци изпаднат в беда, трябва да се действа светкавично. Ако още през първото денонощие посолството не успее да измъкне чужденеца, проблемът се затяга. Както с годините се е затегнал и проблемът с дълга на Ирак и Либия към нас. „Дългът, за който толкова много сега се говори, всъщност е дълг от оръжие. Оръжие, което правителството ни чрез „Кинтекс" предоставяше за войната срещу Иран. Истина е, че давахме и на Иран, и на Ирак. Даже моят чичо едно време ме питаше: „Георги, ако имаш два танка, на кого ще ги дадеш?" Аз отговарях без колебание - единия на Иран, другия на Ирак, защото ние като малка страна в края на краищата гонехме икономически интерес и не само..."

 

Едва ли някой би повярвал, че в името на икономическия интерес на държавата в Ирак са оставени неразплатени сметки към България за 1.7 милиарда долара. Опитите за връщането на иракския дълг са още отпреди 16 години „В момента, когато аз оглавих консулската служба в Ирак, нашите ме питаха дали да приемат предложението за заплащане с петрол. Посъветвах ги да приемат, защото схемата вече беше изпробвана в Либия и се оказваше, че работи добре", твърди Чолаков. По негово време в консулската служба на Ирак работи и братът на Бриго Аспарухов - Аспарух.

В края на 1989 година Андрей Луканов прави опит за преговори на място с иракското правителство и получава уверения, че дългът постепенно ще бъде изплатен. Като комичен елемент ексконсулът добавя и още един иракски борч -около 500 000 долара за доставка на яйца за мътене, които се счита, че са довели до фалит птицефермата край Славяново, с която се хвалехме, че е най-голямата на Балканите.

След поредица от конструктивни предложения за иракския дълг - да го преструктурираме, да го продадем и най-радикалното да го опростим, дори най-големите оптимисти сред политиците ни замлъкнаха. Още повече, че в края на миналата година бившият главен икономист на МВФ Майкъл Муса обяви, че дълговете, натрупани от покупка на оръжие, могат да бъдат опростени. Изплащането на дълга и участието на български фирми във възстановяването на следвоенен Ирак бяха основните аргументи за решението на правителството ни да подкрепи американската политика в Ирак. Сега и двете условия изглеждат все по-невъзможни. Като арабско ресто...

 

 

ЕДНО КЪМ ЕДНО 

Георги Белички:

 

Писахме 80 млн. долара загуба и продължихме...

 

Едни от най-големите инфраструктурни обекти в арабските страни са построени от българи. Дори летището на Багдад е строено от нас. Там се получиха малко неприятности с автоматиката и позакъсняхме с около две години. Но иракчаните излязоха разумни и не ни искаха неустойки. Освен „Техноекспортстрой", която беше към строителното министерство, в Ирак по развитието на промишлеността работеше и българската външнотърговска фирма „Техноекспорт".

След мостовете и пътищата вдигнахме завод за резервни части за електрокари, за електродвигатели за електрокари и електротелфери, 12-13 завода за производство на тухли, като всеки струваше по 32 млн. долара. Заедно с руснаците построихме и завод за ремонт на танкови двигатели. В началото Ирак, както и Либия, беше един от най-честните платци към България. Всичко с Багдад беше наред до започването на войната с Иран, когато не само българските, но и почти всички чуждестранни фирми си тръгнаха оттам. Тогава Луканов ме извика, искаше да ме прати със строители да довършваме обекти. Отказах, защото не исках никой да се чувства застрашен.

След 1984-1985 година повечето наши строители напуснаха Ирак. Останаха малцина, които подписаха документи, че са съгласни да работят в опасната зона. Трябваше да довършат някои предприятия, но не успяхме да предадем всичко

Приключихме само няколко фабрики за тухли - правеше ги „Техноекспорт", което беше външнотърговско дружество.Трудно е да се каже колко пари от строителство ни дължи Ирак. Същото е и с Либия. Казват, че имали да ни дават.

 

Там се въведе една вредна практика, която тръгна още от Сирия. Ставаше така: „Техноекспортстрой" решава да строи обект в чужбина и поръчва на някой инженер да подготви оферта с обещанието, че именно той ще ръководи строежа. И инженерът се захваща да направи такава оферта, че да спечели търга - слага срокове, които в никакъв случай не могат да се изпълнят. Като не можеха да ги спазят, викат на инвеститора: „Абе, ще ти направим една виличка..." И хоп - появява се анекс за удължаване на срока.

 

Толкова много вилички сме направили там...

И като проверихме цените на бетона - истинско чудо! Над 30 цени за един и същ бетон. По наше време на това му викахме „завиване гайка на терсене место!" В случая строителите обясняваха, че са полагали бетон на терсене място -зад кофраж, пред кофраж...Когато станах министър, имаше решение на Политбюро да се закрие

 „Техноекспортстрой". Нито държавата, нито министерството имаше интерес това да стане. Около 100 млн. долара ни дължеше Сирия. Отидох при Тодор Живков и му казах,че ще отида да търся парите. Обясних му, че, първо, в тези страни печелим престиж, като строим, и, второ, носим валута за държавата. И той реши да не закрива „Техноекспортстрой".

 

Писахме 80 млн. долара загуба и продължихме

Извиках тогавашния директор на фирмата Марин Джерманов и го предупредих, че само строителни организации ще ходят по чужбина. Защото беше станало практика да се набират работници по всякаква друга линия. Бил кандидатът бръснар, ама го пишат кофражист и заминава. Затова казвахме, че бръснарокофражисти работят на обектите в чужбина.

Точно по това време в България дойде либийският министър на просветата и на народното здраве. Вика ни: „Искаме да построим бързо социализма." „Готово! Ама как ще го направите?" Обяснява, че трябвало да построят 16 поликлиники и двадесет и няколко училища. Съгласихме се, но при условие, че приемат нашите оферти. Ние се задължавахме да завършим обектите в срок, а след като ни платят, да им дадем ключовете. Либийският министър прие, а аз събрах всичките окръжни строителни организации и им наредих спешно да събират бригади за Либия. Обясних им, че ако свършат обектите предсрочно, ще получат командировъчни за цялото договорено време, независимо че са се прибрали по-рано. Това бяха най-бързо построените обекти в Либия, които ни отвориха вратите там. Строителите вземаха по 600-700 долара месечна заплата

 

За обектите либийците плащаха на държавата в долари и нефт - всеки месец ни пращаха по един кораб с 60 000 т нефт. И понеже руснаците ни даваха 11 млн. т годишно нефт, ние го препродавахме на американците, защото не можехме да го преработим. Вземахме го за стотинки, а го продавахме за долари. Ама Брежнев ни хвана, та цял месец копахме из Добруджа. Из едни глинести места копаехме едни големи резервоари, в които изсипвахме нефта.

Либийски и иракски нефт не сме продавали. Преработвахме го в Плевен, защото там оборудването технически беше пригодено за такава суровина - правехме масла.

 

 



назад съдържание напред



съдържание


(Не) забравимите мис
Какво се случва с момичетата, които носят короната само един ден Виолета ...


Малкият принц и лисицата
Но не по Екзюпери, а за това как Станишев обърна БСП към коалиция с царя, иззе подреждането на депутатските листи и ...


Новият данъчен кодекс - морков или тояга
Авторите на проекта са предпазливи за уеднаквяването на данъчните и осигурителните режими, но за сметка на това са ...


Кольо Колев: Премиерът закри политическия сезон
Едно интервю на Таня Джоева с шефа на социологическа агенция „Медиана" за отвореното писмо на премиера с ...



...


Как изглежда дяволът?
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.