АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Тема на броя

Жертвеният АЕЦ
Юлиана Бончева

Какво е за ЕС и за нас  „Козлодуй" -  цъкаща атомна бомба или европейско Елдорадо?

 

Когато преди няколко дни генералният директор на Световната ядрена асоциация Джон Рич дойде и ни препоръча да браним с всички сили III и IV блок на атомната си централа, доста българи изведнъж отново повярваха, че имаме някакъв шанс. Американският специалист дори ни посъветва да се оттеглим от преговорите с Европейския съюз, ако, при положителни резултати от партньорската проверка на III и IV блок на АЕЦ, той продължи да настоява те да бъдат закрити. Рич обеща организацията му да направи всичко възможно, за да продължи живота на двата реактора.

Помолен да коментира пред медиите съветите на американеца, шефът на парламентарната комисия по външна политика Станимир Илчев смутолеви, че не бил запознат и нямал мнение. С което доста живописно нарисува наведената ситуация, в която се намират държавата и управляващите у нас.

„Бях в Украйна, когато гръмна „Чернобил". Беше страшно. Вашите реактори са от същия вид, затова трябва да ги затворите."

Ето такива мисли изказа неотдавна посланикът на Дания на лекция в София, мимоходом признавайки, че не разбира нищо от ядрена енергетика. Подобни представи кръжат и в главата на обикновения Ханс, Джовани, Хосе, Жак. Преминали са дори океана. Холивудската звезда Стивън Сегал за малко да не дойде в България, защото го уплашили, че атомната ни централа ще го облъчи. Тогава Сегал да не се качва на самолет, там радиоактивният фон е между 10 и 30 пъти по-висок, отколкото край АЕЦ „Козлодуй", посъветва в отговор наш ядрен експерт.

 

Защо Европейският съюз диктува на България да затвори половината от атомната си централа? Дали защото реакторите са „съветски", опасни и стари? Или защото самият ЕС плаща данък „Чернобил" и принципно не толерира ядрената енергетика? А може би „Козлодуй" обърква нечии сметки... „Европа не иска да сме енергийна сила", обяви Ахмед Доган, макар и не в парламента, а пред студентска аудитория.

Къде е истината?

 

 

Краят на фобията „Чернобил"

По света работят 440 ядрени реактора. Те дават 17% от цялото електричество на планетата. Държавите, които произвеждат атомен ток, са 31. Можем да се гордеем, че България е една от тях. Всички големи и силни икономики развиват ядрена енергетика.

С повече от сто реактора САЩ са най-големият производител на ядрена енергия. Но Западна Европа е най-обвързаният с АЕЦ регион на Земята. Над две трети от населението на Евросъюза живее в страни с атомни централи. Осем от 15-те членки, включително и трите кита на ЕС Германия, Франция и Великобритания, произвеждат ядрен ток.

Шестте най-зависими от ядрено електричество държави в света са на Стария континент. За добро или за лошо, в тази група е и България.

През 1986 г. аварията в „Чернобил" разтърси света. Европа изпадна в шок. Пет държави от ЕС обявиха, че замразяват атомните си проекти. Най-далече отиде Италия, която през 1987-а след референдум каза „сбогом завинаги" на АЕЦ.

Германия вече десетилетие твърди, че ще затваря, но на практика непрекъснато удължава живота на своите реактори. През 1980 г., много преди „Чернобил", Стокхолм направи допитване и шведите казаха „не" на атомния ток. Но оттогава изминаха 22 години и въпреки плановете за поетапно закриване все още 44% от енергията идва от АЕЦ.

Сочат Белгия като еталон за „антиядрен курс". Но Брюксел само обяви, че няма да строи нови мощности. А в парламента влезе законопроект, който допуска атомна централа да се спре само ако е работила поне 40 години!

„Берлин, Стокхолм и Брюксел никога няма да доведат докрай отказа си от ядрена енергетика. Тези решения бяха резултат от политическо позьорство", твърди директорът на базираната в Лондон Световна ядрена асоциация Джон Рич. Мистър Рич явно е прав.

 

Двойни евро-аршини

„Някои западни АЕЦ имат по-лоши показатели за сигурност от централите в Източна Европа. Стари мощности като „Библис А" (Германия), „Мюлеберг" (Швейцария) или престарелите реактори на „Магнокс" във Великобритания са по-опасни от чешката „Темелин", пише немският вестник „Франкфуртер Рундшау". Но да сте чули някой европолитик да кастри Лондон за опасни ядрени мощности?

Западът ревниво брани интересите си, а притиска България да затвори реактори, които нито са опасни, нито са стари.

Първият български атомен реактор тръгва през 1974 г. Първата АЕЦ в света стартира цели 20 години по-рано - през 1954-а в Обинск. Руският ветеран още работи! Без аварии. Английският дебют в атомната енергетика е през 1956 г. - „Калдер Хол"1. Тази централа също е в действие. „Сорита", най-старата испанска АЕЦ, е пусната в далечната 1968-а, а днес в Мадрид тече люта битка дали централата да бъде спряна през 2006 г. или през 2008-а, докогато е планиран животът й.

Нашите реактори са проектирани за 30-годишна работа, или по-точно за 30 горивни кампании. Това означава, че първи и втори реактор би трябвало да са в действие до 2009-а, а трети и четвърти реактор - до 2014-2015 година!

 

Нима трябва да се отказваме от половината си ядрена централа, само защото е „Сделано в СССР"? Руско не значи непременно опасно. Същото съветско оборудване ВВЕР 440 работи в най-старата финландска централа. И въпреки че е ветеран, „Ловиза" се смята за най-безопасната АЕЦ в света и получи разрешение да служи цели 45 години.

Ако още някой не е разбрал, всички реактори в нашата АЕЦ са тип ВВЕР. Това значи, че те не са „чернобилки". Трагедията в украинската централа се случи с реактор от типа РБМК. Такива са мощностите в литовската централа „Игналина".

 

Адвокати на мирния атом

Различно зависими от ядрената енергия, отделните членки на ЕС се отнасят различно към него. Държавите, които нямат АЕЦ, са най-големите противници на АЕЦ. Дания например е много недоволна от атомния уклон на съседката си Швеция. Австрия остро критикува близката чешка централа „Темелин". Гърция по комшийски ни увещава да не възлагаме прекалени надежди на „Козлодуй".

На другия полюс са Париж и Лондон, които никога не са предавали ядрения фронт. Без много шум тази година Франция включи в електромрежата си още 2 реактора. А наскоро заедно с Великобритания не се поколеба да заплаши Европейската комисия със съд. Това стана, след като комисията обяви, че ЕС ще въведе общи стандарти за атомната енергетика и Брюксел ще взема решенията за пускане и закриване на реактори. Еврокомисията не може да се меси в такива въпроси, сигурността на АЕЦ е грижа и отговорност на националните правителства, остро възразиха французи и англичани.

През последните месеци Финландия се изяви като защитник №1 на атомната енергетика. Тя наруши дългото евроембарго и обяви, че ще строи пети ядрен реактор. За първи път от над 10 години страна от ЕС взема решение за нова атомна мощност. Преди години и финландците гласуваха против, но сегашният ход показва, че доверието към АЕЦ се е върнало.

Хелзинки стигна още по-далече - обвини ЕС в енергиен империализъм и призова източноевропейските страни да се борят за своите ядрени централи.

 

 

„Изключително нечестно е да се принуждават източноевропейските страни, които се стремят към ЕС, да затварят атомните си централи, строени по съветски технологии. Това е един вид енергиен империализъм", каза през февруари финландският премиер Пааво Липонен.

Появиха се и още изтъкнати „адвокати" на „Козлодуй" и сродните му АЕЦ. „Няма никаква техническа причина за затварянето на блокове 1, 2, 3, 4, 5, 6 на АЕЦ „Козлодуй", заяви в гневно писмо до председателя на ЕК Романо Проди през октомври проф. Андре Майсьо, президент на Световния съвет на ядрените работници.

„Европейската комисия да вземе решение за АЕЦ въз основа на безпристрастен анализ, като отчете ефекта от затварянето на блоковете върху българската икономика. Предсрочното затваряне на реакторите ще доведе до намаляване на българския брутен вътрешен продукт с 5%! Цените на тока ще се увеличат до 40%", пише в доклад на Външната комисия на Европарламента, приет през юни.

 

Ето че се оказва, че АЕЦ „Козлодуй" има много приятели на Запад. Има и много аргументи в своя защита. Вкючително и френския: „Нямаме нефт, нямаме газ, нямаме въглища, нямаме избор", казват експертите в Париж, когато ги питат защо са заложили на атомната енергетика. България също няма собствени суровини.

Най-мощните в Европа не си позволяват лукса да затварят реактори само защото населението, местното или съседското, още страдало от „чернобилофобия". Защо ние да го правим? Скорошно допитване разкри, че предпазливите французи имат резерви към АЕЦ, но по-големите им страхове са свързани с „лудата крава", фучащите автомобили и опасните язовирни бентове.

Изглежда, е дошъл краят на атомния страх.

 

 

 Балкански съперници

 

„Няколко страни от ЕС не само не желаят да имаме III и IV блок, а изобщо не щат да имаме АЕЦ. Те са наши по-близки съседи..."  Това казал Ахмед Доган на лекция пред студенти-икономисти миналата седмица.  Какво ли има предвид лидерът на  ДПС? 
Често сочат  Букурещ с неговата „Черна вода" (така се нарича новата румънска АЕЦ) като основен съперник на полуострова. Но големият ни конкурент в бизнеса с електричеството крепне на юг... Докато двата бряга на Дунава гръмогласно спорят   коя да е енергийната столица на Балканите, Атина без шум си плете енергийната мрежа.
В момента България продава ток на всичките си съседи и изгодата е взаимна. Околните държави страдат от хроничен недостиг, а  ние имаме излишък и „стоката" ни е евтина - най-вече заради ниската себестойност на козлодуйското електричество. 
Но в следващите години енергийната карта на Балканите напълно ще се прекрои. България ще спре да печели от експорт  на ток и дори ще се превърне в крупен вносител. София ще запълва недостига си с електричество от... Гърция! Това ни чака според обширен анализ за регионалната енергетика, изготвен от немската компания „РВЕ Рейнбраун".  


Сега средната цена на нашия ток е само 2.15 евроцента за киловатчас.  В  Гърция електричеството е 2 пъти по-скъпо - 4.69 евроцента. Но Атина планира да  разшири мощностите си с почти 6500 мегавата (за сравнение нашата АЕЦ „Козлодуй" с шестте си реактора има 3760 мегавата капацитет). Ако България се лиши от малките блокове на „Козлодуй" и  инвестира в  заместващи мощности, токът ще поскъпне осезаемо. След десет години киловатчас у нас ще струва 4.04 евроцента, а  в южната съседка ще е 3.78.   
Вече се задават главоболия заради закриване на  мощности: „Енергийният дефицит на Балканите е 12-14 милиарда киловатчаса годишно, България сега покрива 45% от него. Спирането на първи  и втори блок на „Козлодуй" до края на годината няма да бъде проблем за България, но  с настъпването на зимата намалените доставки от нашата страна може са затруднят съседните държави",  призна енергийният на министър Милко Ковачев на икономически форум през октомври.


Зелена аритметика (вместо финал)
Възможно ли е едно да е равно на
30 000? В математиката не, но в живота да. Представете си  30 000 кг въглища. От такава 30-тонна планина се получава точно толкова енергия, колкото от един-единствен килограм ураново гориво (което „храни" реакторите на АЕЦ)! А когато става дума за  нискокачествени  въглища като българските лигнитни, съотношението е още по-впечатляващо - 1 към 50 000. Ето защо атомният ток е по-евтин  и „по-зелен". ТЕЦ-овете тровят въздуха с пепел, прах и парникови газове, които разширяват озоновата дупка. Европейският съюз се стреми да ограничи живота им. В същото време ЕС кара България да замества модерния и чист ток от атома с динозаврите на енергетиката - тецовете. В това няма нито икономическа логика, нито екологична! 


Според основния сценарий за развитие на нашия енергиен сектор през 2007 г. трябва да заработи нова 600-мегаватова централа „Марица изток 1". Целта е тя  да замести 800 мегавата ядрени мощности - ако ликвидираме  блокове III и IV в Козлодуй. Поредният ТЕЦ, макар и модерен, ще работи с въглища, главно родни лигнитни. Те са нискокалорични - което значи силно замърсяващи и много неефективни. Сега на дневен ред в споровете ни с Европейския съюз е темата АЕЦ, но утре ще е „Екология"  и тогава изборът на твърдото гориво може да се окаже фатален проблем. Вместо да става „по-зелена",  България ще произвежда повече вредни емисии. И тогава Европа ще почне да ни мъмри, че сме крупен замърсител, както сега ни нахоква, че не щем  да затворим „страшните" атомни реактори.
Какво ще правят тогава Меги Кунева и Мони Паси?

 

 

 

 Ядрени грехове и грешки

 

На лично място в официален европейски сайт се пъчи очевидна несправедливост спрямо България. В Интернет-страницата си генерална дирекция „Енергетика и транспорт" на еврокомисията е подредила „лошите" реактори:

Въпреки че са близнаци с „Козлодуй" 1-4, блоковете на „Бохунице" ще работят много повече години от нашите. Защо? А на какво се дължи щедрата отсрочка за литовците, при положение че точно реакторите на „Игналина" са RBMK - като в украинската „Чернобил"!

Дали ЕС мери с двоен аршин? Или просто българските политици оказват най-слабото съпротивление? Ако Западна Европа не познава и подценява България, ако обикновеният германец или италианец смята, че в Козлодуй цъка чернобилска атомна бомба, кой е по-виновен - Ферхойген и Романо Проди, или родните управници?

Няма да е честно, ако обвиняваме само сегашното правителство. И предшествениците му отхапваха от живота на „Козлодуй" и „клякаха" пред Брюксел, само и само да не разсърдят Западна Европа и тя да откаже поредния кредит на бедна България.

 

 

Само че днешният кабинет провали мощен коз, който предишните нямаха. Години наред проверките на Международната агенция по атомна енергия отбелязваха напредък в сигурността на нашата АЕЦ, но неизменно имаше забележки и изисквания за още одобрения. За първи път през юни т. г. МААЕ писа шестица на блокове III и IV и в официалния си доклад ги определи като толкова сигурни, колкото събратята им в Западна Европа. Но вместо да проглушат ушите на всички еврокомисари, евродепутати и евроминистри с този съкрушителен аргумент в полза на „Козлодуй", Паси и Кунева си запригласяха за някаква бъдеща партньорска проверка. А когато я получиха, надуха ни главите за уникалния си успех?!!

Кое му е уникалното, след като същите проверки ще текат в сродните ни по атомния проблем Литва и Словакия? При това „партньорите" изобщо няма да търсят аргументи в полза на по-дълъг живот за АЕЦ. Те просто ще надзирават дали подготовката за предсрочно затваряне на реакторите върви по план. И като капак за надзора ще си плащаме - проверката ще ни струва 50 000 евро според наш ядрен специалист.

 

След аварията в „Чернобил" Западна Европа приема програма за подобряване на безопасността на АЕЦ в бившите страни от съветския блок. В нея руските реактори са разделени в три категории:

* обречените: РБМК (като в „Чернобил") и ВВЕР 440/230 (такива са блокове I-II в „Козлодуй"). Не подлежат на модернизация и трябва да бъдат спрени възможно най-бързо.

* ВВЕР 440/213 - могат да се модернизират за безопасна работа до края на проектния им срок. Не се препоръчва удължаване на живота им, защото ще коства много време и пари.

* сигурни реактори, с възможности за удължаване на експлоатацията (в тази категория са нашите V и VI реактор, които са модел ВВЕР 1000/320).

През следващите години фокус на инвестициите в нашата АЕЦ става сигурността. До 2006 г. парите, вложени в подобряване на безопасността на централата, ще надскочат 700 млн. евро. През 1997 г. започна мащабна 5-годишна програма за модернизиране на блокове III и IV, която приключи през тази година. От 1991 г. досега в „Козлодуй" е имало над 3000 инспекции и проверки. През юни мисията на МААЕ заключи, че българската АЕЦ е напълно безопасна и надеждна.

 

Челен опит, или как Вилнюс финтира Брюксел

За разлика от нашата „Козлодуй" в литовската атомна централа наистина работят чернобилски тип реактори. И въпреки това Вилнюс успя да защити напълно бъдещето на своята АЕЦ „Игналина". Нищо, че наши и европолитици твърдят друго.

Според официалните съобщения литовците са отстъпили пред ЕС и са склонили да затворят предсрочно ядрените си мощности - единият блок през 2005 г., вторият през 2009-а. Но това не е цялата истина.

През октомври парламентът във Вилнюс одобри промени в енергийната стратегия на страната. Депутатите записаха, че „Игналина 2" ще бъде затворена през 2009 г., но със съществена уговорка. Срокът няма да важи, ако:

* „Игналина 2" не получи достатъчна международна финансова помощ;

* Зтварянето на централата се окаже непоносимо бреме за националната икономика.

(Същите условия важат и за „Игналина 1", на която ЕС дава живот до 2005 г.)

Очевидно литовската икономика няма как да понесе предсрочното затваряне на „Игналина", при положение че тя осигурява над 75 % от електроенергията на страната! Значи централата ще продължи да работи. А ако ЕС толкова настоява за ранно затваряне, ще се наложи да плати колосални суми. Вилнюс вече сондира почвата в Брюксел със суми от порядъка на милиарди евро!

 

Ето литовските сметки:

дейности по извеждането на мощностите - около 1 млрд. евро;

разходи по складиране и съхранение на използваното гориво - 2 млрд. евро;

обезщетения за загуби и пропуснати ползи от предсрочното затваряне, изграждане на заместващи мощности - към 3 млрд. евро.

 

 

ПАРЛАМЕНТАРНА АНКЕТА

Считате ли, че референдум може да реши съдбата на АЕЦ „Козлодуй"?

Какви са бъдещите полезни стъпки на правителството за защита на  националните интереси, ако ЕС не промени становището си за III и IV блок?

 

Румен Овчаров, депутат от „Коалиция за България", зам.-председател на комисията по енергетика:

Проблемът е докога българският народ ще търпи правителство като това, което по никакъв начин не защити неговите национални интереси. Считам, че чрез референдум трябва да се гарантира бъдещето на ядрената енергетика в България. Ако народът ни иска да има такава енергетика, той трябва да принуди правителството оттук нататък да направи онова, което е максимално възможно. Очевидно е, че т. нар. партньорска проверка много трудно ще доведе до промяна на отношението на ЕС, но ние сме длъжни да опитаме. Важно е да гарантираме и сигурността на останалите реактори - V и VI. Ние мислим, че те са гарантирани, но вечни гаранции няма. Те сега са гарантирани, защото в тях се инвестират огромни пари, които Европейската инвестиционна банка дава на България. След като бъдат закупени всички съоръжения, тогава и гаранциите ще бъдат съществено по-малки и всяко неадекватно действие на правителството може да доведе до проблеми и с пети и шести блок.

 

Стефан Мазнев, депутат от ПС на ОДС, зам.-председател на комисията по енергетика:

Референдумът би имал за цел да запази III и IV реактор. В този смисъл беше решението на Народното събрание. За съжаление правителството не се съобрази и предварително се съгласи през 2006 година те да бъдат спрени. Не бяха договорени и никакви допълнителни компенсации. Ако говорим за меморандума от 1999 г., той постигна три цели - удължи извеждането на I и II блок с пет години, договорите за III и IV от 1997 г. ги отложи за преговори през 2002 г. и от 24 млн. екю, както беше споразумението от 1993 г., бяха договорени 200 млн.евро. За съжаление, правителството на Симеон Сакскобургготски отстъпи от меморандума с 4 години, като се съгласи вместо през 2010 да затвори блоковете през 2006 г. То не договори и никакви допълнителни компенсации.

Може би най-страшното е това, че противопостави членството в ЕС с това да имаме или да нямаме АЕЦ. Добрата външна политика не е на принципа „или-или", а на -"и-и". Не може III и IV блок да се използват като разменни монети.

 

Рамадан Аталай, депутат от ДПС, зам.-председател на комисията по енергетика:

Трябва да се разбере за какво е необходим референдум за АЕЦ. Не е ясно „бай Асан" или „бай Драган", като отиде да се подпише, за какво точно ще сложи парафа си - че са безопасни блоковете, че иска да бъдат експлоатирани, или че иска да бъдат спрени. Някой ще може ли да обясни на бай Асан какво иска ЕС и какво иска това правителство? Убеден съм, че ако на всеки подписал се това правителство обясни какво прави в момента за АЕЦ, бай Асан никога няма да отиде на референдум, защото той ще разбере, че правителството работи в интерес на обществото, което означава и в негов интерес. Затова той няма да си сложи подписа - защото когато е гласувал и е дал доверието си на определения политик, е вярвал, че той ще го води към Европа. Ако евентуално бъдат закрити блоковете на ядрената ни централа, основното, което трябва да направи правителството, е да поиска повече средства за спирането от експлоатация на блоковете I и II и за III и IV, ако партньорската проверка поиска предсрочното им извеждане.

 

Станимир Илчев, депутат от НДСВ, председател на комисията по външна политика:

Мисля, че няма нужда от референдум. Като форма за упражняване на пряка демокрация това е много слабо апробирана форма в нашата действителност, която струва и много скъпо. Всичко зависи, но понякога нищо не се получава в резултат на особеното формулиране на въпроса. И най-прецизно подготвеният референдум, разположен в контекста на някакво изненадващо събитие, може да даде изключително голяма девиация от очакваните резултати. Представете си, че ни дадат фиксирана дата за прием, много добри цифри за помощите от предприсъединителните фондове и многообещаващи проекти. Тогава всеки рационално мислещ човек ще пожелае затова да се допитаме и да създадем условия да го получим, вместо да се вкопчваме в каузата за двата реактора, просто на инат на Европа.

 

 

* Въпросите зададе Павлина Живкова.

 

 

 

 Атомното Елдорадо

 

Разширяването на ЕС е манна небесна за западните ядрени компании, пише в ноемврийския бюлетин на ЕISnet - Европейската информационна служба. В Западна Европа те имат твърде тясно поле за  изява - липсват големи АЕЦ- проекти. Източна Европа със своите централи, нуждаещи се от значителни подобрения и модернизации или от предсрочно извеждане от експлоатация, е истинско Елдорадо за концерните от ЕС, се казва в статията.


Кръговратът на еврото
Голяма част от парите на ЕС, отпуснати за АЕЦ „Козлодуй", ще се върнат в ЕС. Всичките заеми на ЕБВР и субсидии от ФАР се дават с неизменната уговорка в усвояването им да участват западноевропейски фирми. Парите за „Козлодуй" - също. Става дума за милиони евро - за техническа помощ, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на оборудване. Спирането е първата и най-лесната работа по ликвидирането на един атомен реактор. „Извеждането от строя" продължава 40-50 години.  Става дума за осигуряване на  дългосрочен  бизнес. 
Лъвският пай от „помощите" от евросъюза за енергетиката ни всъщност представлява заеми. Изгодни - с ниска лихва, дълъг срок на изплащане голям  гратисен период, но все пак кредити. Подобни заеми впрочем Брюксел предлага доста настойчиво и на държави, които нито имат покана, нито напират да влизат в ЕС.  Например Украйна.

 

Спестовната касичка
Колкото по-дълго работи една АЕЦ, толкова по-добре. Всяка година скъсен живот на реакторите означава загуба на милиони. Ето защо и на Изток, и на Запад собствениците на атомни централи се борят  със зъби и нокти за  удължаване на срока на работа. Ето защо и България трябва да брани дълголетието на „Козлодуй". Не става дума само за пряка загуба на огромни печалби. Преждевременното спиране на реактори застрашава и сигурността на централата ни. Окончателното закриване на ядрени мощности е специфичен процес, който гълта много време и средства. За нашите блокове например ще продължи между 40 и 50 години. Затова всяка атомна централа си прави „каса", в която заделя процент от печалбата си. „Козлодуй" също има такъв фонд.
Колкото по-рано спрем блоковете, толкова по-малко пари ще влязат във фонда. И  вместо със собствени пари, България ще затваря реактори с поредните заеми.

 

 

 

 Как израсна атомната ни централа

 

1966 г. - България и СССР подписват спогодба за съвместно изграждане на АЕЦ у нас.

1970 г. - започва строителството.

1974 - 1975 г. - Първа атомна - I и II блок (с по 440 мегавата мощност) влизат в действие.

1980 - 1982 г. - Втора атомна - тръгват трети и четвърти блок (по 440 мегавата).

1988 - 1993 г. - Трета атомна - пети и шести блок (по 1000 мегавата) са въведени в експлоатация.

- В изграждането на уникалните за България съоръжения участват над сто хиляди строители и монтажници.

- Осъществени са няколко изцяло български проекта, които се внедряват за първи път в света при строителство на АЕЦ.

- АЕЦ „Козлодуй" е изградена за рекордно кратък срок при пълно спазване на изискванията за сигурност и безопасност.

Към днешна дата атомната централа дава работа на повече от пет хиляди души.

Козлодуйските реактори са проектирани за 30 горивни кампании (периодите, през които ядреното гориво се изхабява и трябва да се замени със свежо). Това обикновено се прави веднъж годишно. Но блоковете са спирани за дълги ремонти и подобрения. Като се приспадне това време, животът на най-дълго работилия реактор по проект свършва през 2008-а, а най-младият реактор следва да спре в далечната 2015 година.

Излиза, че под външен натиск трябва да съкратим работата на четирите реактора с общо 30 години. Да се отрежат три десетилетия от живота на една атомна централа е прекалено голяма жертва. Дори пред олтара на ЕС.

 

„Три Майл Айланд" срещу „Чернобил"

Много преди „Чернобил" на другия край на света става тежка авария. През 1979 г. в американската АЕЦ „Три Майл Айланд" гръмва реактор. Над 80 % от горивото се разтапя. Но опасните процеси протичат под непроницаем „похлупак", който не допуска изтичане на радиация и радиоактивен прах. Критичната ситуация бързо е овладяна и пострадали няма. Дори не се налага евакуация на населението.

През април 1986 г. в АЕЦ „Чернобил" избухва авария. Тя е от същата степен на опасност като в „Три Майл Айланд". Но липсата на защитен „похлупак" се оказва фатална за украинската централа. По официални данни аварията (най-вече високата радиация) убива веднага 30 души. Истинският брой на загиналите, пострадалите и засегнатите от последствията едва ли някога ще стане известен.

И днес в Европа работят реактори от чернобилски тип, но те са модернизирани и съоръжени с необходимата защита.

 



назад съдържание напред





съдържание


Жертвеният АЕЦ
Какво е за ЕС и за нас „Козлодуй" - цъкаща атомна бомба или европейско Елдорадо? Когато ...


Вариации на любовната игра в СДС
Интересът на прокуратурата и службите към някои страни от управлението на правителството на Иван Костов убеди ...


Сивият цвят на бензина
Над 40 на сто от горивата не отговарят на техническите изисквания за качество, внесени са нелегално и се продават на ...


Цвятко Цветков: Корупцията е прояла държавата
Глобалният екстремизъм е новата световна заплаха, твърди бившият секретар на МВР и експерт по национална сигурност ...



...


Отново ни облазват изотзад
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.