АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Тема на броя

Разкритите масонски тайни
Валери Ценков

Секретите на най-известното затворено общество са описани в 60 000 книги, но въпреки това Орденът на Свободните зидари продължава да бъде обгърнат с мистерии и предразсъдъци 

 

 

Храмът на Соломон, най-важният символ на франкмасоните, е смятан за най-великолепната и съвършена сграда на древността

Загадките са основават на човешката същност и всичко, представено в загадъчна форма, винаги поражда любопитство. Кои са тайните на масонството, откъде са митовете за най-древното и масово етично-нравствено движение в света, което обединява 80 млн. последователи.

„Най-голямата тайна на масонството е в това, че то се гради върху най-малко тайни" - казва Великият майстор на Обединените велики ложи на Германия Алфред Коска, който бе в София за участие в годишното събрание на Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България.

Вероятно е прав, защото според проф. Александър Пятигорски за масоните и техните ритуали са написани 60 000 книги. И то все автори, които наистина би трябвало - ако следваме логиката на митовете - не да издават своите писания, а да бъдат с прерязани гърла и да разказват историите си без език - както повеляват най-древните масонски заклинания за предателите, дръзнали да повдигнат завесата на масонските тайнства.

 

Алфред Коска развенчава един мит, който вече три века неизменно шества и се препредава от поколения наред. Оказва се, че за масоните Казанова наистина е бил един от най-надарените мъже, но не в качеството си на сексуален маниак, а като учен, драматург, дуалист. Неговият най-голям грях не е в това, че е прелъстил съпругите на най-влиятелните държавни мъже. Те сигурно не биха се трогнали толкова от това. Малко известно е, че Казанова е човекът, който първи разкрива механизмите и манипулациите, чрез които управляващите крадат държавата чрез властовия апарат. Затова той е хвърлен в затвора. А тъй като епохата е била такава и сексуалността била считана за най-сигурния пропуск за Ада, римокатолическата църква пуснала в обращение легендата и така дала началото на първата открита атака срещу свободното масонство.

Много често животът прилича на поредица произволни събития, в дълбините на които бихме могли да открием зашеметяващи връзки между най-важните моменти от историята на човечеството.

Стремежът към свобода и лично усъвършенстване на масоните ги превръща в смъртни врагове на всяка тиранична система. Принцип на масоните е обаче да не отвръщат на нападките и поради това всяка тоталитарна власт може да ги използва като удобна мишена за своята пропаганда. Пример в това отношение е масонът Моцарт и неговото произведение „Вълшебната флейта". Премиерата на операта през 1721 г. се оказва пълен провал, защото никой не могъл да разбере смисъла на скритите в нея символи и загадъчни ритуали. Произведението било разбираемо само за тесен кръг посветени и то всъщност разкривало свещени за масоните тайни. Използвайки този детайл, през 1936 г. нацистите обвиняват масоните, че са отровили Моцарт за назидание, че си позволил да гради операта си върху масонските символи. Истината е, че тайно помагали на Моцарт да преодолее финансовите затруднения, в които изпаднал след провала на премиерата. Но никой не поискал да говори за това - въпреки слуховете.

 

 

Рицарите тамплиери - първообразът на масонското общество

Може би най-удивителният контраст между масонския идеал и тираничната действителност са феноменът Гьоте и Ваймар. На смъртния си одър великият гений произнася свещените за всеки масон слова: „Светлина, повече светлина!". По ирония на съдбата той издъхва в своето имение, чиито прозорци гледали към едно място, превърнало се два века по-късно в символ на най-злокобния геноцид в човешката история - „Бухенвалд".

Според Алфред Коска все пак има една тайна, толкова ценна, че никога да не може да бъде прошепната или доверена на никого - че всеки свободен човек е длъжен да изживее своята собствена съдба по най-достойния начин. Той би могъл да стори това, като научи всичко за масонските ритуали, купувайки книга или отивайки в библиотеката. Но много по-достойно е сам да преживееш масонските ритуали и да се ангажираш с масонския идеал - създаването на Рай тук, на земята.

Орденът на Свободните зидари е световно тайно братство, което си поставя за цел да изгради царството на любовта и истината чрез нравствено, умствено и физическо усъвършенстване на всяка отделна личност.

„Масонството е превъзпитание на възрастни хора" - казвал основателят на българското масонство Иван Ведър. Той и неговите съмишленици мечтаели да създадат общество, в което хората постепенно ще установят отношения, проникнати от братска любов към всички себеподобни. Само така хората биха могли да преодолеят алчността, завистта, егоизма и омразата, които са в основата на всички човешки трагедии.

 

Началото

Според най-разпространените версии възникването на масонството датира от библейски времена. През 950 г. пр. н. е. цар Соломон възлага на архитекта Хирам да построи в Ерусалим храм на Йехова. Мъдрият строител разделил работниците според техните професионални умения на чирак, калфа и майстор. Това са трите основни степени и в съвременното масонство. Седем века по-късно гилдиите на строителите започват да приемат за членове и неоперативни зидари, които работят само върху идеите на градежите, без да участват пряко в тях.

Според друга легенда масонството е наследство от учените и жреците на Халдея, Индия и Египет, които са разпространявали по този начин своите нравствени учения и възпитавали своите ученици и привърженици.

Третата легенда е, че масонството произлиза от Ордена на тамплиерите (пазители на храма). Този рицарски орден е основан през 1118 година от участниците в кръстоносния поход в Ерусалим, където те получават дом, разположен на мястото на храма на Соломон, откъдето и идва името им. Постепенно орденът забогатява от многобройните дарения и пожертвования, но заедно с това започва и да злоупотребява с могъществото си. Обвиняват ги, че са забравили обета си и се превърнали в неверници, които започнали да кроят план за олигархично завладяване на света. Кръстът на рицарската мантия бил само знак на ордена и постепенно се превърнал в Т (тамплиер). Рицарите тамплиери считали за свой покровител Йоан Кръстител и не признавали Христос за всемогъщ бог. Това става повод папа Климент V и кралят на Франция Филип IV да започнат преследване на рицарите през 1311 г. Орденът е забранен във всички християнски държави, а последният Велик майстор на тамплиерите Жак дьо Моле е изгорен на клада на 11 март 1314 година.

 

В продължение на 70 години настъпва затишие и никой не чува нищо повече за тамплиерите. Всички смятат, че орденът е унищожен и заличен. Докато не се случва нещо съдбоносно.

В края на юни 1381 година 100 хиляди англичани тръгват от различни посоки и се насочват към Лондон. По пътя си палят манастири, опустошават имения, убиват всеки, изпречил се на пътя им. Дори превземат Лондон. Когато водачите се качват на Лондонската кула, за да поздравят последователите си с победата, те признават, че принадлежат към Велико общество, което е вдъхновило бунта. Никой обаче не успява да узнае коя е организацията, успяла да мобилизира толкова много хора за толкова кратко време. Все пак става въпрос за XIV век - без никакви средства за комуникация, без PR-кампании и медии. При това става въпрос за 100 000 необразовани селски люде, които се надигат единни срещу своите потисници - рицарската общност на „Хоспиталиерите на св. Йоан", монашески орден, известен още като Орден на малтийските рицари. Освен перфектната организация бунтът прави впечатление на Европа с особената жестокост на въстаниците и селективното наказание на членовете на рицарския орден.

 

 

Приемането на нов член в масонското братство е един от най-зрелищните ритуали

Въпросът е кой толкова мрази рицарската общност, че да си отмъщава по такъв жесток начин. Естествено се досетили, че тамплиерите били смъртни врагове с рицарите от Малтийския орден. Но те били унищожени 70 години преди това. Възможно ли е оцелелите тамплиери да са създали нелегална организация, която организирала кръвно отмъщение за хоспиталиерите. Това била най-голямата загадка в света през XIV век, а отговорът дошъл едва три века по-късно.

Според легендата, защото няма писмени данни, намиращият се в затвора Велик майстор на тамплиерите Жак дьо Моле, преди да изгори на кладата, основава четири ложи - Неаполитанската за Изтока, Единбургската за Запада, Стокхолмската за Севера и Парижката за Юга, поставяйки началото на окултното, скрито или шотландско масонство.

Ложите следвали модела на военно-монашеския орден на тамплиерите, който бил създаден след втория кръстоносен поход до Светия гроб. Членството в ордена било доживотно, с обет за бедност, целомъдрие и подчинение. Тамплиерите се подчинявали единствено на своя Велик майстор и на никой друг монах. А техният Велик майстор отговарял единствено пред папата в Рим. В Ерусалим те били настанени в храма „Ал Акса" - мястото, откъдето Аллах се възнесъл към небето. Той бил построен встрани от Соломоновия храм, от който рицарите взели своето име „Непобедимите братя-воини на Христа и Соломоновия храм - Рицари тамплиери". Те имали право да събират дарове за църквата и в един момент дотолкова усъвършенствали тази дейност, че за кратко време се превърнали в едни от най-богатите хора на Средновековието, притежавали над 10 000 феодални имения, 9000 мелници, цели градове, милиони декари земеделски земи. Те имали свой флот и натрупали огромни пари от транспортни услуги. За да общуват, създали тайни кодове, въвели свои пароли. Останалите хора се дразнели, че те провеждали своите срещи в заключени стаи, а пред вратите стоял рицар-тамплиер с изваден меч в ръце. Тамплиерите положили основата на банките, лихварството и на разузнавателните служби. Тези техни умения се проявили векове по-късно. През 1292 г. тамплиерите били прогонени окончателно от светите земи и се установили в Западна Европа. Папа Климент V и крал Филип V обаче били уплашени от тяхната мощ и богатства и на 13 октомври 1307 г., в петък, започнали гоненията срещу рицарите на Жак дьо Моле. Гоненията продължили 7 години и в крайна сметка Великият майстор на тамплиерите бил убит.

 

Той обаче успял да предупреди своите последователи във Великобритания и така ги спасил от преследванията на Инквизицията. За да се възродят 70 години по-късно, а четири века след това да поставят началото на глобално движение, наречено Свободно масонство - Франкмасонство.

Вече има достатъчно доказателства, че тамплиерите имат връзка с онези средновековни майстори на архитекта Хирам, които толкова ревниво пазели тайните на своя занаят.

В цялата история има само две организации, които се идентифицират с храма на Соломон - Орденът на тамплиерите и Франкмасоните. Това е печатът на Соломон, който трябвало да се издига върху неговия храм в Ерусалим. Ако от този печат се махнат хоризонталните линии и той се превърне в алегория, се получават два от най-отличителните символи на масоните - пергелът и правият ъгъл.

Те се появяват в масонската емблема едва в края на XVIII век. Алегорията означавала, че по този начин чрез създаването на движението на Свободните зидари работата на въздигането на Соломоновия храм най-после била завършена. Точно храмът е неразривната връзка между днешния умозрителен занаят на масоните и древните майстори-зидари. Днешните масони твърдят, че всеки масон е зидар на своя собствен духовен храм. И докато в произхода на тяхната философска система има много бели петна, излизането на масонството от секретността е немислимо.

 

Съвременното масонство води началото си от 24 юни 1717 г., когато в лондонската кръчма „Гъската и скарата" е провъзгласена Обединената Велика ложа на Англия, в която се сливат самостоятелно действащите до този момент четири английски ложи. Велик майстор единодушно става сър Антъни Сайер. Шест години по-късно пастор Джеймс Андерсън написва „Конституционна книга на франкмасоните", която се превръща в катехизис на Свободните зидари.

Този документ оформя и основните принципи, които се следват от масоните и до днес. В основата на най-голямото тайнство стоят символите и масонският обред.

 

Масонски символи

Основните символи на масоните са инструментите на майстора-строител: пергел, ъгъл, чук, линийка. Триъгълникът с вградено в него око символизира Всевиждащото боже око. Пеликанът, който храни малките със своето тяло, е символ на Христа, изкупил с кръвта си греховете на човешкия род. Мечът символизира справедливостта и неизбежността на съдбата.

Висшето управление на ложата се нарича Ориент (Изток). „Защото Изтокът е избраният край, откъдето в древността се е изливала висшата мъдрост". Под Ориент се разбира също така всеки град или село, където се провеждат „масонски работи". Начело на всяка ложа стои майстор на стола.

Управляващият най-малко три ложи се нарича Велик майстор. В един Ориент може да има само една Велика ложа. Всички ложи, които са под нейната юрисдикция, се наричат съюзни и имат общо вътрешно устройство. В масонския съюз съществуват всеобщи основни закони и правила, които важат само за отделната ложа.

В масонството има три основни степени: чирак, калфа и майстор. В символизма на тези степени се крият всички нравствени постулати на масонското учение, което проповядва умствено и духовно развитие на човешката личност.

 

 

Йохан Волфганг фон Гьоте

За покровител на тези степени се счита Йоан Кръстител като главен проповедник на духовното възраждане, а празникът на масоните е Еньовден - 24 юни. В негова чест трите степени се наричат Йоанови и за различните масонски системи те са различни - 5, 7, 9, 33 и 99. Те обаче не са произволни и обикновено са нечетно число, а освен това имат и особено значение в масонската символика. Освен това празници на ордена са 30 ноември и 27 януари.

Степените, които следват след трите Йоанови, се наричат шотландски - заради ритуала, който е възникнал в тази страна. В повечето масонски системи с високи степени шотландските служат като преход към рицарските, тамплиерските или розенкройцерските степени.

Йоановото масонство си поставяло за цел да постигне Рая на земята чрез усъвършенстване на хората. Отличителните им цветове били златото и небесният лазур. Поради това ги наричали Синьото масонство. Неговият девиз бил „Сейте семената на небесното царство".

Шотландското масонство, от друга страна, обединявало смели борци за осъществяване на масонските идеи под девиза „Победа или смърт" (Vincere aut mori). Поради това те били наричани „червени масони".

 

Масонски ритуал

Приемането на „профан" за нов брат на ложата е един от най-тържествените ритуали. В масонските устави се посочва, че който търси светлината и желае да стане свободен масон, трябва да получи препоръка от един от членовете на ложата, в която иска да членува. Съществуват няколко обреда за посвещаване, които до голяма степен са идентични. В България първоначално е използван ритуалът, привнесен от букурещката ложа „Хелиополис", в която били приети първите български масони начело с Иван Ведър.

В определения ден поръчителят завързва очите на „профана" с черна кърпа и го въвежда в помещението на ложата, където са събрани всички Свободни зидари. Поръчителят въвежда „профана" в „тъмния храм", или храма за размишления", и го оставя там сам. Той го предупреждава, че има право да си свали превръзката само след като настъпи пълна тишина и шумът от отдалечаващите се стъпки затихне. Черният храм представлява тясно помещение без прозорци, а вратата, през която е въведен „профанът", се маскира толкова изкусно, че не се забелязва. В единия ъгъл са поставени черна маса и два стола. На масата са поставени кости и череп, в чиито очи мъждука синя светлина от горящ спирт. Пред тях са поставени Библия и пясъчен часовник. В другия ъгъл на помещението има скелет с надпис над него: „Такъв ще бъдеш". В другия ъгъл е поставен умело маскиран мъртвец с признаци на тление, а последният остава празен. Мрак, смърт, тление, слаба светлина, отворена Библия - това виждал всеки „профан", след като свали превръзката на очите си. След четвърт час в помещението влизал обредоначалникът, който започвал да обяснява на изплашения „профан" значението на черния храм. Целта е тройна: от една страна, запазване и предаване на следващите поколения на тайните на знанието; поправяне на членовете на ордена, а така също поправяне чрез собствения пример на всички, които са извън ордена, и на целия човешки род.

 

Орденът настоява за изпълнението на 7 задължения: подчинение, опознаване на самия себе си, отхвърляне на гордостта, любов към човечеството, щедрост, скромност, любов към смъртта. Обредоначалникът пространно разяснява важността на всички тези задължения, тяхната неразривност, след което искал доказателства за първото, третото и петото: в знак на подчинение „профанът" трябва да позволи да му завържат очите; в знак на отхвърляне на гордостта - да си снеме горните дрехи; в знак на щедрост - да предаде всички свои пари и ценности. Допирайки върха на меча си до лявата разголена гръд, риторът извежда „профана" от помещението, като повтаря: „Труден е пътят на добродетелта".

Зрелището е неописуемо: полусъблечен бос човек със завързани очи пристъпва бавно, до гърдите му е опряно острието на меча, една грешна стъпка и може да се случи и непоправимото или раняването е неизбежно. Пътят е неравен, но и това свършва в един момент. Чува се пеене. С три почуквания на вратата обредоначалникът иска разрешение да въведе „профана" в ложата. Отваряйки вратата, братът пита: „Кой нарушава нашия покой?", и получава отговор: „Свободен мъж, който търси да бъде приет в почетния Орден на Свободните зидари".

 

 

Смисълът е да се усети контрастът между тъмнината и светлината, красотата и безобразието, невежеството и мъдростта, земната тлен и вечното блаженство

Тогава Великият майстор предлага поредица от въпроси, които - както и техните отговори - се препредават чрез първия страж и представящия брат. „Как се казва? На колко е години? Къде е роден? Каква вяра изповядва? Къде живее? Към кое съсловие принадлежи?" Дори без да изчака последния отговор, Великият майстор извиква: „Пуснете го!"

След това представящият брат се оттегля и вторият страж насочва голия си меч към лявата разголена гръд. След това го отвежда до масонския килим, където се спират, а краката на „профана" трябва да са под прав ъгъл. Тук той трябва да отговори на шест въпроса.

След това Великият майстор повелява на втория страж да извърши с „профана" три символични пътешествия около ложата: първото пътешествие - от запад през север, изток и юг отново на запад; второто - от юг през изток на север; третото - подобно на първото. След края на пътешествията „профанът" се завежда пред Великия майстор, където той дава обет да бъде скромен и верен. Да не разкрива нищо никому за ордена, без да се убеди, че другият е истински Свободен зидар; завинаги да бъде верен на ложата, да спазва нейните обреди. Великият майстор отново иска да се увери, че търсещият светлината е напълно убеден в своя избор, и му дава възможност в последния момент да се откаже, ако се чувства неуверен. Но „профанът" е непреклонен и тогава Великият майстор възкликва: „Преклонете се пред нашия жертвеник и подайте дясната си ръка". „Профанът" полага лявото си разголено коляно на възглавницата пред жертвеника, а дясната ръка поставя върху Евангелието на Йоан Кръстител, отворено на първа глава. Към разголената лява гръд допират пергел. Търсещият светлина дава тържествен обет да изпълни всички задължения на ложата.

 

След това го изправят и към езика му допират печата на мълчанието. После свалят превръзката му и в полутъмното помещение на ложата Великият майстор произнася страшните слова, че ако наруши своите клетви, свободният масон няма да избегне Страшния съд. „Наказанието е в Божиите ръце!"

Останалите братя от ложата повтарят три пъти последните думи на Великия майстор. След това отново завързват очите на новоприетия брат и помещението се осветява обилно, докато Великият майстор произнася: „Колкото отмъщението е страшно за престъпника, толкова светлината е радваща за благочестивия. Да бъде светлина!"

Отново свалят превръзката му. След това светлината се гаси и пуска неколкократно, докато звучат думите: „Така угасва светлината и с нея всички наслади, но който запазва Божията воля, ще пребъде вовеки!"

 

Всички братя вдигат мечовете си нагоре над главите си. Новият брат се извежда навън, за да му върнат дрехите, след което го въвеждат отново, за да му разяснят смисъла на ритуала: пътят от черния храм до ложата е пътят от тъмнината към светлината, от безобразието към красотата, от слабостта към силата, от невежеството към мъдростта, от земната тлен към вечното блаженство; благият посланик на ложата е божествената искра в човешката съвест, това е гласът на Йоан Кръстител, който призовава към покаяние, това е Божията благодат, която ни напътства през препятствията и изпитанията. Така „профанът" пристига до вратата на Рая, където той все още остава в тъмнината и затова е със завързани очи, а само посветените могат да се радват на светлината. Пътешествията около ложата са същите земни мъки, но осъществени с помощта на стража на ложата - „профанът" за пръв път трябва да усети понятието за вечността. След това търсещият светлина се кълне пред Библията със затворени очи, подчинявайки се само на Великия майстор, и това е символ за превръзката на обикновения земен живот, земните страсти и заблуждения, които пречат на хората да видят и осъзнаят Свещената съкровищница на мъдростта и книгата с Божиите слова. Но след като даде доказателство за сляпа вяра в провидението, превръзката пада от очите на търсещия светлина и той може вече да погледне с други очи окръжаващия го свят. Той вече осъзнава позора на злото и светостта, свещеността на доброто. След като е прозрял светлината, отново настъпва тъмнината и това трябва да покаже преходността на славата, но и се уверява в тайната на битието, тайната на живота и смъртта, своето причастие към идеалите на избраните и просветлени души на масоните.

 

 

 

 Без толерантност и отговорност няма развитие

 

Борислав Сарандев, Велик майстор на Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България

 

Г-н Сарандев, какво всъщност е масонството?

- Свободното зидарство е етично-нравствено движение с йерархична структура, в което членуват отбрани хора, стремящи се към съвършенство. Масонството не е нито конспиративна организация, нито тайно общество, защото неговите цели не са и не могат да бъдат в противоречие с установения ред. Специално за мен това е красива морална система, обвита в алегории, илюстрирана със знаци и символи - неща, които се пренасят, предават от векове и за векове. Ако трябва да го обясня с една дума, масонството е начин на мислене и начин на живот. Ложата е начин на изграждане на личности в рамките на едно не тайно, но затворено общество, което има за цел да се усъвършенства в името на другите.

Напоследък на различни международни форуми чух неща, които лично на мен много ми импонират. Днес, в ХХI век, всички правила се променят. Но изниква въпросът за толерантността, която е толкова характерна за нас. И още нещо, което ние, изглежда, забравяме най-много през последните 12 години - отговорността към това, което правим.

 

Кои са основните принципи, върху които се развива масонството?

- Те са три: на първо място братска любов - което ще рече да се отнасяш винаги с уважение към мненията и становищата на своите братя. Следва милосърдието - благотворителност и помощ към близките и цялото общество. И накрая стремежът към истината, който ние наричаме търсенето на светлината, което е възможно само след постигане на най-висок нравствен стандарт.

Идеалът, стремежът на масоните е на основата на тези принципи чрез самоизграждане всеки един от нас да дава пример в обществото, да влияе на обществото, за да се променя към по-добро.

Но за да стане това, всеки масон прави най-напред това в себе си: с чука най-напред оглаждаме острите камъни, за да могат един ден те така да бъдат изгладени, че да паснат в общата сграда. Това, което ги сплотява, са добродетелите.

В наше време, в което много характерни са отчуждението, завистта, арогантността, антагонизмите, много важно е да започнем най-напред спокойно да обменяме мнения. Сега какво се получава - всеки един проблем се превръща предварително в гигантска трагедия, в огромен проблем. И в шума около него забравяме да търсим решенията. Така че според мен, за да започнем да променяме живота си, най-важно условие е толерантността.

Животът не може да се променя с догми и поради това масонството оцелява въпреки превратностите на времето. Само един пример: В началото на миналия век в Англия начело на Великата ложа стоял предприемач, който фалирал и с това поставил братята си в тежка ситуация.

След това в конституцията на Великата ложа се добавя изискването Великият майстор да бъде от кралската фамилия - за да се избягнат повторения на подобни прецеденти.

Бих искал да отбележа още нещо, което показва жизнеността на масонството и неговите символи. Наскоро прочетох, че бил направен опит графичното изображение на нашите основополагащи знаци - пергелът и ъгълът, да се замени с техните компютърни еквиваленти - чрез бинарните числа. Оказало се, че независимо от формата на тези символи, техните свойства се запазват. Какъв по-добър пример за ролята на масонството в развитието на обществото и за неговата адаптивна сила в обществото.

 

След като това би трябвало да е основен принцип на масонството, защо вие самите постигнахте обединение едва преди година? Къде се крият причините за разногласията между масоните?

- Всяка ложа има своя конституция, която е съобразена с древните принципи и обичаи на масонството. В една страна може да има единствено една Велика ложа. Тя се създава или изгражда на основата на три ложи - както е р архитектурата: покривът може да се постави, ако имаме опората на поне три основни стълба. На основата на тези принципи са създадени т. нар. правила за регулярност на ложите. Едно от тях е, че една Велика ложа може да бъде създадена от друга велика регулярна ложа. Друг основен принцип е да не допускаме членуване на жени в ложата. Когато има отклонения от тези правила, съответно ложите могат да съществуват, но те вече стават нерегулярни.

 

 

 

 Зидари по български

 

Голяма част от най-висшите масони у нас са свързани с MG корпорация. По стар роден обичай ложите вече няколко пъти се разцепиха

 

Първият български масон е архимандрит Ефрем, посветен в ложата на руски и френски офицери „Овидий" в град Кишинев през 1820 г. Основоположник на българското регулярно масонство пък е Иван Ведър, приел свободното зидарство в цариградската Oriental Lodge през декември 1863 г.

Най-новата история на българското масонство започва след 1989 г. Няколко българи са посветени във Великата ложа „Югославия", Великата ложа A.F&A.M. на Германия, Великата ложа „Алпина" на Швейцария, Великия Ориент на Франция и в няколко гръцки ложи.

През 1992 г. на Боровец югославската ложа внася светлина и така се възстановява Великата ложа на България. Две години по-късно се провежда I Велик събор на Великата ложа на България в манастира „Св. Кирик" край Пловдив.

Започват и първите разпри между българските майстори и югославската ложа, която подкрепя Великия майстор Георги Крумов. През март следващата година е свикан извънреден Велик събор, където за нов Велик майстор е избран Иван Ставрев, а Георги Крумов с неколцина майстори напуска демонстративно сбирката.

 

Така започва разколът и в българското масонство. Първият опит за обединение датира от март 1995 г., когато е свикан извънреден Велик събор на Великата ложа на България. Той обаче е закрит преждевременно, защото отделни групи предприемат нерегулярни действия. Въпреки това група лица начело с Иван Ставрев, в противоречие със законите на масонството, извършва подмяна на законно избраните велики сановници и Велик майстор и избират „нов" Велик сановен съвет и „нов" Велик майстор - Иван Ставрев. Той обаче не получава подкрепата на Ложата майка в Германия и Иван Ставрев започва активно да търси легитимация чрез контакти с работещите по това време в България и Германия ложи от състава на Обединените велики ложи на Германия. В периода 1995 - 1997 г. новосъздаденото формирование престава да се нарича „Велика ложа на България".

В същото време другата формация се развива и увеличава броя на съюзните ложи. През 1997 г. за нов Велик майстор е избран Янко Бонев.

На 10 ноември 1996 г. петте български ложи, работещи в състава на Великата ложа A.F&А.M на Германия, провеждат общо събрание, на което избират за Велик майстор Иван Ставрев.

 

В същото време петте български ложи, работещи до този момент в състава на Великата ложа A.F.&A.M на Германия, връщат патентите за членство в немското масонство и обединявайки се, учредяват независима Велика ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България.

На 24 ноември 2000 г. тя провежда общо събрание, на което за Велик майстор е избран Борислав Сарандев. Резултатите първоначално са признати от Иван Ставрев, но след това той ги оспорва и създава нова структура на „шотландски ритуал" в България, която носи същото име - Велика ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България. Така в страната възникват две ложи с едно и също име.

На 23 април 2001 г. е подписан протокол, с който се създава само една-единствена регулярна и призната Велика ложа - Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България с Велик майстор Борислав Сарандев и заместник Янко Бонев. След тази дата процесът на консолидация продължава и общият брой на съюзните ложи достига 16, а на признанията - 53.

 

Алтернативната ложа на Иван Ставрев избира през същата година за Велик майстор Петър Горновски.

По данни на ложите братята зидари у нас са над 550 в ложата на Горновски и още толкова в алтернативната ложа на Сарандев. Според различни публикации в пресата най-висшите масони у нас са свързани с MG корпорация. Стоян Денчев има 32-а степен, а Илия Павлов - 33-а. Новият PR на корпорацията е Димитър Недков, автор на книги за масонството и Велик оратор в ложата на Горновски. Министър Димитър Калчев също е масон от 33-а степен и е бивш служител на Илия Павлов. Върховният Суверен командир на Стария и Приет Шотландски ритуал Петър Калпакчиев пък е бивш шеф на оръжейната фирма „Кинтекс". В тяхната ложа членува и бившият главен секретар на МВР и член на ВС на БСП Цвятко Цветков. За масони са спрягани и депутатите от левицата Николай Камов (участник в срещата на клуба „Билдерберг" през 2000 г.), Андрей Пантев и Гиньо Ганев, синдикалният лидер Константин Тренчев (Малтийски орден), банкерите Стоян Александров и Емил Кюлев, шефът на „Пирогов" д-р Спас Спасков, бившият директор на АЕЦ Йордан Костадинов, Стефан Софиянски, царският юрист Асен Ошанов и други. В началото на прехода за масон от висше посвещение бе смятан и покойният премиер Андрей Луканов, но той публично отрече да е участвал в свободното зидарство.

 

 

 

 Петър Калпакчиев:


За разцепление не може да се говори

 

Петър Калпакчиев е Върховен командир на Върховния съвет на тридесет и трета и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал в България

 

ПЕТЯ БАХАРОВА РУСЛАН ЙОРДАНОВ

 

Г-н Калпакчиев, по-висши ли са масоните от вашия ритуал от тези, които са членове на Синьото масонство?
- В масонството няма висши и нисши членове. Масонската йерархия е изградена върху принципите на познанието за света във всички негови аспекти. Има стъпала, които се изкачват с течение на времето по сложния път на личното самоусъвършенстване на всеки човек.
 

Според някои ваши привърженици масонството е запазило древни знания от времената на Питагор и Хермес. Имате ли подобни духовни търсения сега във вашата ложа?
- Това, което са градили масоните по времето на Питагор и Хермес, това градят и днешните масони. Това ще търсят и масоните през следващите векове.
 

Каква степен имат министърът на държавната администрация Димитър Калчев и президентът на MG Илия Павлов, които са членове на вашата ложа, ако не е тайна, разбира се?
- На този въпрос могат да ви отговорят само те.
 

Показно ли е българското масонство според вас?
- След започването на процеса на демократизация у нас българското масонство е точно толкова показно, колкото е и във всяка една демократична държава по света.
 

Разцепени ли са Свободните зидари в България, имайки предвид присъствието на ложата на Борислав Сарандев?
- В света има десетки масонски ритуали. Всеки работи по този, който си избере. Ние практикуваме Стария и Приет Шотландски ритуал - най-разпространената масонска система. За разцепление не може да се говори, защото масонството е личен избор.
 

Защо не приемате жени?
- Защото така отрежда канонът на братството на регулярните Свободни зидари още от древността.
 

Имате ли нещо против комасонството? Ако е така, защо?
- Не, нямам.
 

Определете какво е масонството - религия, учение, тайно братство или клуб на богати хора?
- Масонството е начин на живот върху принципите на свободата на личността, хуманизма и толерантността към всеки един човек, независимо от това дали той е посветен в масонството или не. Масонството означава да живееш в мир със самия себе си и в хармония с всички останали. Ще си позволя да цитирам един древен масонски текст: „Свободното зидарство е изкуството да се изгради човешкият живот хармонично, чрез създаването на истински, нормални отношения между хората. То не ограничава никого при търсенето на истината и за да запази за всички тази пълна свобода във всички направления на духа, се въздържа да определя норми или да изисква определено вярване."

 

 

 

Петър Горновски:


Един ден масоните в България ще заработят заедно

 

Петър Горновски е Велик майстор на Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България

 

ПЕТЯ БАХАРОВА РУСЛАН ЙОРДАНОВ

 

Може ли да се говори за конфронтация между масонските ложи в България?

- В България функционират почти всички разновидности на практикуване на масонството. По същество то е едно многообразно световно движение, почиващо върху морално-етични норми и с философска насоченост. Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България, която имам честта да ръководя, работи по канона и принципите на т. нар. Древни задължения на Стария и Приет Шотландски ритуал. Това е най-разпространената масонска система в света, обединена в Световен съюз на регулярните масонски общности. Ние работим по утвърдените от Обединената Велика ложа на Англия принципи за регулярност. Тя е Ложата-майка на света. Приели сме и сме провъзгласили Декларация на принципите на движението на масоните в България, която ни приобщава към редовните братски общности от цял свят. Разликите в ритуалите и атрибутите на масонските общности са трудно различими. Конфронтацията е последното нещо, което би се случило между братя-масони, независимо от това какъв вид масонство упражняват те. Толерантността е основна ценност в братството на зидарите. Може да имаме различия, но конфронтацията ни е чужда. Философията, която споделят масоните, е обединяваща. Убеден съм, че един ден масоните в България ще заработят заедно на общия градеж в полза на обществото.

 

Може ли да опишете дейността на вашата ложа през последните години, както и бъдещите си планове?

- Всяко нещо, което вършим, е в обществена полза. Масоните обаче не обичат да самоизтъкват стореното от тях. Всеки може да отвори нашия уебсайт www.freemasonry.bg и сам да види всичко за нас.

 

Смятате ли, че масонството се нуждае от прозрачност? Имам предвид и това обикновени, непосветени да бъдат допускани до вашите храмове?

- Масонските ложи са затворени общности, както и всяка една друга организация, в която членството е основен статус. Самото масонство е достатъчно прозрачно. За него се пише, говори. Не са тайна нито устройствените му документи, нито дейността му.

 

Допускат ли се жени във вашата ложа?

- Не. Това е много старо, идващо от древността правило и е в основата на регулярността на всяка една Велика ложа, която е призната от Великата английска ложа-майка.

 

Как ще отговорите на обвиненията, че масонството е опасна конспирация, насочена срещу държавата, църквата и обществото?

- Историята и развитието на човешката цивилизация са доказали несъстоятелността на подобен род твърдения. Уважаваме правото на всеки да изказва свои тези и хипотези. Това е право на всеки свободен човек. Но не можем да споделяме твърдения, които целят противопоставянето на отделни обществени групи.

 

Ще разкриете ли къде се намира вашият храм?

- Това отдавна е известно на всеки, който е пожелал да го намери.

 



назад съдържание напред





съдържание


Разкритите масонски тайни
Секретите на най-известното затворено общество са описани в 60 000 книги, но въпреки това Орденът на Свободните ...


Летящата класна стая
Българското училище за политика предизвика адмирации в Съвета на Европа Цветан ...


"Вива" обвива АП с претенции
Управляващите мълчат за условията по сделката с БТК, опозицията иска обявяване на нова процедура за продажба на ...


Димо Тонев: Необходима е национална политика за туризма
Всичко, което е направено през последните години в тази област, е само частна инициатива, казва бившият капитан на ...



...


Как да се увеличат столетниците
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.