АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Репортаж

По следите на морските катастрофи
Петя Узунова

Скорошната авария на „Муун лейк" край Варна предизвика пълен хаос в спасителните ни формирования. А какво би станало, ако се стигне до нов пожар като онзи на румънския „Униря" край Калиакра?

 

Взривът на танкера „Лимбург" край Йемен, на който загина нашият моряк Атанас Атанасов, както и скорошните операции по спасяването на турския кораб „Муун лейк" край Варна отново повдигнаха въпроса доколко нашата флота и нашите кадри са подготвени за спасителни акции в екстремни ситуации.

„Сега всичко е пълен въздух", категоричен е капитанът далечно плаване Никифор Герчев. „Имаме проблеми с най-елементарни операции, а представям си какво би било при евентуална терористична атака срещу кораби в Черно море." Той е бивш дългогодишен директор в СО „Воден транспорт". Според Герчев качествените кадри са се пръснали в различни посоки и в момента всичко се върши доста неграмотно.

 

Пресен пример са операциите по спасяване на турския кораб за насипни товари „Муун лейк", плаващ под хондураски флаг. В края на миналия месец страшна буря запокити плавателния съд в скалите край местността Паша дере - точно до секретно военно поделение. Корабът бе пълен с 53 т газьол, който трябваше да се източи спешно, за да не предизвика екологична катастрофа. Вместо от морския спасителен център, сложната задача бе изпълнена от Военноморските ни сили. Началникът на Главния щаб на флота контраадмирал Нейко Атанасов обаче не получи благодарност. Вместо това той дори отнесъл критика от шефката на „Морска администрация" Люсиен Костова - защото поискал заплащане за услугата.

До средата на 80-те години нещата са стояли по друг начин, коментира кап. Герчев. „По това време бяхме отработили до съвършенство взаимодействието между организациите на различно подчинение, ето защо системата при бедствия на море се задвижваше безотказно", разказва той. През октомври се навършват 20 години от аварията на румънския танкер „Униря", станала край нос Калиакра. Тогава от получаването на сигнала до подготвянето на спасителните кораби от първия ешелон и създаването на щаб, не е бил нужен повече от час.

Драмата се разиграла на 13 октомври 1982 г. Морето било ядосано, а вятърът - бурен. Макар че времето започнало да се успокоява, видимостта била намалена до 3 мили. 160 000-тонния танкер горял като факла.

 

Наши и съветски морски спасители положили неимоверни усилия да спасят каквото е възможно от кораба. Екипажът от северната ни съседка обаче се държал неадекватно. Румънците сякаш нехаели за съдбата на гиганта и отказвали да се включат в рискованите операции. Не е изключено диктаторът Чаушеску да е целял да получи парите от застраховката на кораба - като принос към погасяването на огромния им външен дълг, коментира к.п.д. Никифор Герчев.

Пилоти на ВВС с МИ-2 от Варна и самолет ЯК-40 от Бургас докладвали, че „Униря" е напуснат от екипажа, който се е прехвърлил на румънския рудовоз „Мотру". Авиаторите забелязали двама души на морската повърхност, спуснали им надувен плот. Единият човек се е качил, а другият не дал признаци на живот.

„Танкерът бе под баласт, а на борда си имаше 4000 т газьол, 450 т мазут и масла. Гореше, гърмеше, корабът бе буквално обезобразен", разказва капитан Герчев, който по това време бил директор във „Воден транспорт". Летящите осколки правели парабола и падали на стотина метра. В случай, че целият танкер се взривел, щял да помете всичко в радиус на километър.

 

„От борда на влекача „Перун" виждахме, че е страшно, много страшно, но не смеехме дори да си го признаем", спомня си Никифор Герчев. Все пак той наредил за плътно сближаване с огромното трещящо туловище на „Униря". В операцията участвал и екипажът на „Китен". Появил се и съветският влекач „Горделивий".

„Всички външни врати на „Перун" бяха затворени, преминахме на вътрешна вентилация, стволовете на трите пожарни оръдия започнаха да изхвърлят 1000 тона вода в час", обяснява Герчев. За около три часа температурата спада до поносими граници. Следва атака на огъня с пяна. За зла участ обаче, хидравликата на оръдията отказва. Налага се моряци да се качат на открито при оръдията, за да ги оправят. Жегата е непоносима.

В 22.55 ч. огнищата са загасени, а взривовете спират. Настъпва зловеща тишина. Огледът показва, че „Униря" е буквално пречупен, палубата над централните танкове от средата напред е излетяла във въздуха. Картината прилича на потъващия „Титаник". Към 09.30 ч на следващия ден се появява теч на мазут. В 13.30 ч започва изтеглянето на танкера към открито море. Влекачи са „Перун", „Юпитер" и „Марс". Румънският „Войникул" отказва да се включи - поради липса на подходящо въже. „Абе тръгнал като на сватба, без ... въже", диви се Никифор Герчев.

 

Буксирът между „Перун" и „Униря" се къса на два пъти и всеки път хора от нашия екипаж се катерят да закачат стоманеното въже. Около 19.30 ч. кърмовата секция се накланя силно наляво. Дълбочината в района е 1650 м, влаченето е прекратено. Няколко минути по-късно задната секция потъва. В 00.40 ч. носовата част се изправя вертикално към небето, като по този начин стърчи цели 4 часа. После изчезна под водата. Координатите на потъването са: северна ширина 42.34'1 С и източна дължина 28.48'1.

По обяд на 15 октомври 1982 г. нефтеното петно достига 25 км. На 15 км нефтосъбирачът „Русалка" успява да ликвидира разлива. За бързото почистване помага и температурата на водата, която била сравнително висока за сезона.

„Върху доклада ми генералният директор сложи резолюция: „Да се издаде заповед за успешната операция..." Не си спомням дали излезе тази заповед, но си я заслужихме. Защото няколко десетки хора си изложиха живота на реална опасност. Бреговете ни бяха спасени от много сериозно замърсяване", категоричен е капитан Герчев.

От румънската страна пък декларирали, че за проявен героизъм, себеотрицание и успешно погасяване на пожара, щели да предложат нашите за ордени. Както често се случва в живота обаче, не всички обещания се изпълняват...

 

 

ТИХИ ПРИСТАНИЩА

Танкерът „Ерма" едва не подпали Варна през 1977-а

 

Кой може да предположи, че на 23 срещу 24 юни 1977 г., Варна би могла да бъде подпалена - след повреда в генератор на кораб и от избухването на взривоопасни петролни деривати, образували се в машинно-котелното му отделение.
Българският моторен танкер "Ерма" разтоварва 17 721 тона суров нефт, доставен от Либия. Към 17.35 часа над залива отеква силен тътен, издигат се кълба от дим и огън. Двамата дежурни Никола Христов и Александър Бонев са в неизвестност, вероятно са загинали.
Недалеч на брега се намират десетина цистерни на "Петрол", а друг танкер разтоварва бензин буквално зад кърмата. "Ерма" се превръща в заредена мощна бомба. Опитите да се отреже котвената верига са неуспешни.


Взривовете периодично изхвърлят пламъци над кораба. До потушаването на пожара в 17.40 ч. на 24 юни достигат 91 на брой. Около 20.00 ч. страхотна експлозия разкъсва палубата над котелното отделение и високо над танкера се разхвърчават късове метал.
На помощ се притичват екипи от СССР и Румъния. Никой не смее да приближи до горящата "Ерма". Появява се обаче началникът на националната противопожарна служба генерал Дончев. Заедно с екипите си той се качва на плаващия кран "Гигант", командван от капитан Тодор Бацови. Дружината е посрещната от няколко салюта, един от които прави дупка на крановата кула. Другият плаващ кран "Антей" също се включва и прави 6 курса с пожарни коли от кея до борда на "Гигант".


В 3.05 ч. от надстройката на "Ерма" изригва огън - 79-ият пореден взрив. Вътре е и капитан Никифор Герчев: "Помислих си - това е краят. Проснахме се на палубата с механика Енчо Райков, а като се осъзнахме, подобрихме световния рекорд по бягане с препятствия на кратки разстояния. Дори нямахме време да се замислим, че ако се взриви танкерът, ще ни намерят обувките в девненските села."
На Герчев му щуква идеята водолази да запушат пукнатината в стената на газьоления танк, където е огнището на пожара. Вече по светло Веселин Димов и Пламен Димов, избрани с жребий поради липса на желаещи, атакуват отвътре и запушват цепнатините. Пламъците постепенно намаляват. Пожарът е ограничен, но "Ерма" безславно опира дъното.

 

 

БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК

Танкери гърмят в Черно море

 

Последният инцидент с гръмнал танкер в Черно море е от 2001 г., когато пожар предизвика взрив на 100 000-тонната гордост на родното корабоплаване - танкера "Хан Аспарух". Плавателният съд аварира на 27 октомври в Новоросийск на път за Варна, а вследствие на инцидента пострадаха леко шестима моряци.
На 7 май м. г. в румънското пристанище Констанца експлозия пък разруши "Места". Корабът бе продаден на търг на панамската компания, а после бе извозен за нарязване на скрап. При злополуката загинаха двама.
Преди години в Босфора избухнал взрив и на кораб, подобен на "Униря". Нашият "Лом" и руският сухотоварен кораб "Моздок" пък са се сблъскали край Одеса, където се подпалили като факли. "Пионер" пък потънал безславно край Бургас.

 

 

PAR AVION

 Черна серия и за самолетите

 

Последният месец ще остане черен за въздухоплаването над Варна, защото в три поредни петъка край морето станаха три самолетни катастрофи.
Най-напред Як-40 на "Хемус еър" излезе от пистата на местното летище. Освен екипажът в аероплана са пътували 29 пътници. Инцидентът по чудо се размина без жертви.
След това малка санитарна "Чесна", тръгнала да превозва болен малчуган до София, счупи колесник. Заради катастрофата заедно с медицинския екип детето трябвало да чака следващ самолет. То се нуждаело от помощ в клиниката по нефрология, защото страдало от бъбречна недостатъчност, получена в резултат на тежко онкозаболяване.
Черната серия завърши с потрошаването на "Авит флаер" на частното летище до с. Калиманци. Курсист по пилотиране срина малката машина от въздуха. В резултат той и инструкторът му бяха настанени в болница със счупен таз и крайници.

 



назад съдържание напред





съдържание


Шах с вицепремиера
Единственият печеливш ход на Костадин Паскалев беше да подаде оставка, след като загуби доверието на НДСВ, а и БСП бе ...


Неуморният рицар на спорната истина
Епистоларният нагон на Едвин Сугарев винаги се задейства, когато в държавата нещо започне да скърца ...


Бюджет '2003 - числата на конфликтите
Еквилибристиките в новата финансова конституция разпалват остри спорове, без да очертават нови хоризонти нито за ...


Ценко Барев: Живков заложи бомбата "монархия"
Много време преди 1989 г. пътеката до Мадрид беше проправена от лидери на БКП. Контактите с царя бяха особено активни ...



...


Оптимизъм за домашно ползване
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.