АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Мода

Pret-a-porter по български
Катерина Запрянова

Есенните дефилета във Военния клуб редуваха издънки и свежи моменти

 

Има два начина да се говори за българското Прет-а-порте есен-зима 2002, което се развихри във Военния клуб от 16 до 18 октомври. Първият е ала Бърнард Шоу - да свием рамене и с леко саркастична усмивка да попитаме просто: „Защо?" Кому бе нужно това поредно заявяване на претенции, които нямаше как да бъдат оправдани - не и по начина, по който шоуто беше подготвено, и не с тази селекция от дрехи и аксесоари. В случая „Защо?" е един много реторичен въпрос. Той съдържа отговора в себе си. И така анализът на родното прет-а-порте би могъл да свърши тук.

Вторият начин е да се обясни подробно защо модното шоу не се получи. Този подход би бил и по-полезният, защото осъзнатият проблем почти винаги посочва и решението си.

Защитниците на всичко българско и родно, от друга страна, могат да спят спокойно: по-добре е да има българско прет-а-порте, отколкото да няма такова. Крайно време е обаче да разберем, че не е достатъчно просто да се прави нещо, а да се прави както трябва. Защото отчитането на дейност само по себе си не значи подвиг.

Всъщност - да, прави сте. Има и трети начин да се говори за българското прет-а-порте. А той е тоталната липса на критика. И учтивото ръкопляскане. Но подобно дружно напъване да видим и харесаме „новите дрехи на царя" не води никъде. Да не говорим, че е направо обидно, и то най-вече за организаторите и дизайнерите. Защото и „Визаж Модел Груп", и родните фешън експерти определено могат повече. Друг въпрос е дали го съзнават.

 

Голата истина

Още от първата вечер, посветена на бельо и аксесоари, стана ясно, че прет-а-порте може би не е най-точното име за това представяне. Защото на световните подобни дефилета основните тенденции се открояват почти веднага и понякога дори досаждат със своята последователност. Вярно, основната цел на всяко прет-а-порте е комерсиална. Но едно е да демонстрираш как си наблегнал на водещите течения и съвсем различно е просто да покажеш какво имаш в долапа. Ако сте се надявали, че след 90-те минути ревю вечерта на 16 октомври ще сте наясно какво точно се носи под пуловерите този сезон, сигурно сте си тръгнали в пълно объркване. Направете няколко тегела по най-реномираните магазини за бельо в столицата и със сигурност ще се осведомите по-добре. Не че нямаше симпатично и понякога дори изящно бельо. Почти всяка от показаните марки имаше нещо, с което да заинтригува българката. Но това можеше да стане и на един обикновен панаир на бельото, не непременно на елитно модно дефиле.

 

И друго. Никой не иска и не очаква на родното ни прет-а-порте да се разминават девойки тип „хероинов шик", с гладен поглед и потвърдена анорексична диагноза, като онези от някои западни дефилета. Съвсем резонно е обаче да очакваме прилични тела, особено за дефилирането по оскъдно бельо. Докато някои от девойките имаха наистина изваяни форми, други предизвикаха, меко казано, усмивки у публиката и множество коментари за онези части от тялото, които студентите по медицина наричат глутеуси. И които са особено експонирани, когато се разхождате по танга. „Ама защо не пазят диета?" ще възкликнат и най-претръпналите светски журналистки наоколо. При това иде реч за доста познати и харесвани модели. Очевидно и у нас можем да говорим за „латиносиндрома" - след добиването на някаква популярност иначе прелестни момичета като Ирен Онтева явно решават, че са постигнали дадената цел, и оттук насетне особени усилия не са необходими. Да, това се случва дори в култови за индустрията на красотата страни като Венецуела. Само че там на наедрелите девойки не им разрешават да се разхождат по прашки под светлините на прожекторите. А прашките определено бяха „глезеното дете" на прет-а-портето.

 

В първата вечер успяхме да видим доста леопардови мотиви и стълпотворения от черно, сериозно застъпени в линията бельо Reflections на фирма „Марине". Синьото и розовото също присъстваха, и то често с онова сладко бебешко звучене. Не стана ясно обаче защо „Марине" показа бельо два пъти по време на модното събитие - и първата, и третата вечер. Колекцията на фирма „Рофели" пък започна с нещо като скупчване на самодиви в бяла премяна

Бялото наистина преобладаваше сред показаните модели, но също така почит се отдаде и на екрюто, и на пастелните цветове.

Общо взето, колекцията на „Рофели" бе по-нежна и не толкова фатално-агресивна като тази на „Марине" и послужи като перфектен декор за деликатното присъствие на Таня Енджова - носителка на титлата „Визаж Моделс 2001". Втората част от представянето мина в приповдигнат дух, не толкова заради сценичното поведение на моделите, колкото заради ентусиазирания глас на Лайза Минели от „кабаретния" й период.

 

По-отрезвяващо подейства мъжкото бельо на фирмата. Основен цвят тук бе сивото, а манекените (поради изрична инструкция или защото това бе първото им излизане за прет-а-портето) се държаха подчертано препарирано.

С представянето на варненската фирма „Ли" се свързва и едно от основните противоречия от първата вечер във Военния клуб. „Българката заслужава хубаво българско бельо, измислено и произведено в България" - обяви със затрогващ патос и патриотичен плам неподражаемият дикторски глас на Силвия Лулчева. Деривати на думата „България" се съдържаха и в предишните изречения. След този пристъп на родова привързаност обаче изведнъж гръмна музика, достойна за корида в Памплона. А пред леко недоумяващия поглед на определени индивиди от публиката (Испания или България чуха повторено многократно?) на импровизирания catwalk излязоха девойки с ветрила и бельо в червено и черно. Значи сигурно ще да е било Испания...

 

Фирма Geronimo представи доста прилично изглеждащо мъжко бельо, с водещ цвят бялото. И тук обаче стана безмилостно ясно как някои хора възприемат еклектиката като миш-маш и то по доста по-безапелационен начин, отколкото постмодернистът Лиотар въобще би могъл да си представи. Защото моделите, които представиха колекцията „предрешени" като индианци, повлякоха крак на фона на... келтска музика. Връзката между индианските пера и келтската музика така и не бе обяснена. Трудно за проумяване се оказа и желанието на „Перла Вел" да ни покаже огромен брой чорапогащи в телесен цвят. Ако е имало някаква разлика в състава на чорапогащите или тяхната плътност, то тя определено не стана очевидна от дефилирането на моделите. Иначе в колекцията чорапогащи на „Перла Вел" имаше и много симпатични предложения - като рисуваната имитация на жартиери, например, която изтръгна ръкопляскания от публиката.

 

Първата вечер на прет-а-портето бяха разходени и вратовръзките на „Нов стил". Не може да се каже, че тези вратовръзки са съвсем в час със световните тенденции или че са завладяващо красиви. Със сигурност обаче щяха да изглеждат по-добре, ако бяха без развяващите се хартиени етикетчета. Свежото в случая бе оригиналното представяне на „Нов Стил" - младежи и девойки излизаха с половин риза на гърба си и поне една вратовръзка. Докато пристъпваха грациозно, девойките притискаха голите си гърди с ръце.

 

Каре, камуфлаж и деним с апликации на модна къща „Миро" показаха манекенките втората вечер на прет-а-портето. Кожените дрехи на „Миро" изглеждаха повече от прилично - така представянето на българските производители на дрехи започна доста оптимистично. По-късно обаче ще стане ясно, че прибързаният оптимизъм е невинаги резонен. От „Претенции" например ни предложиха много тигрови мотиви и съчетание на розово и черно, кой знае защо толкова любимо на родните дизайнери. Не беше необходимо въоръжено око, за да се види как дрехите на „Претенции" не са най-доброто нещо за фигурата - на моменти манекенките изглеждаха, меко казано, аморфно. Очевидно у нас още не се обръща достатъчно внимание на т. нар. „скъпа кройка". Именно тази кройка обаче, е била водещото при дизайнери като Келвин Клайн и Ралф Лорън. Все пак в ревюто на „Претенции" имаше и свежи моменти, които могат да се окачествят като залитане в стил Miss Sixty. Заиграването с гламурозното бяло, от друга страна, придаде силно усещане за разкош на ревюто - въпреки откровения кич на бялата дантела.

 

За тоалетите на „Киара" може да се каже просто, че те... стават. Макар че, едно национално прет-а-порте би трябвало да вдига значително по-високо летвата. Или поне да се обръща внимание на някои особено дразнещи детайли - като етикетчета на обувките например, които нямаше как да останат скрити. Общо взето, най-запомнящият се момент от представянето на „Киара" бе странният завършек на ревюто: девойка в оскъдно облекло, която въобще не благоволи да се разходи по подиума, бе хм... погалена от дефилираща в дълга рокля манекенка. При това погалена по особено недвусмислен начин, след което и двете хлътнаха бекстейдж. Замисълът на този режисьорски напън така и остана скрит за лаиците в залата.

Една от малкото колекции със силен обединяващ елемент бе тази на фирма „Юнона" - настойчивото присъствие на така актуалните кафяво и бежово внесе някакво усещане за принадлежност към световната мода. Което обаче бързо отмря. Първо, заради предпочетените демоде кройки. Прекаленото маниерничене към края на ревюто пък носеше полъх от близкото минало - прекалено близко, за да бъде рециклирано и направено модно наново.

 

Пълен кошмар за естета се оказаха вечерните тоалети на „Илен" - костюмите с шевици, апликации и безумно неактуални кройки могат единствено да се класифицират като гордостта на пенсионерката. Много показателен бе и изборът на копчета и катарами за официалното облекло - всъщност по копчетата и катарамите може да се познае къде свършва Европа и къде почва Ориентът

Едно от нещата, които родните дизайнери упорито отказват да разберат, е, че употребата на огромни лъскави дрънкулки в тоалетите не ги превръща автоматично в Донатела Версаче. Колкото до роклите на „Илен", те сигурно биха могли да се класират за някой префърцунен абитуриентски бал в бедна България от средата на 80-те.

Най в час с последните световни тенденции се оказаха дрехите на „Рефлекс". Макар че на фона на предишни недомислици човек може лесно да каже „Браво" и на нещо, което иначе не би привлякло вниманието му. Бежово, кафяво и бяло бяха сред водещите цветове тук. Добре се експлоатира и страшно култовата в момента цветова комбинация от синьо и кафяво. След кратката глътка свеж въздух, обаче дойде колекцията на „Люсил" - а с нея и усещането, че си някак извън времето. Че някъде по света се случват неща, които променят визуалните възприятия на цели поколения, но нямат нищо общо с това, което се случва Тук и Сега.

 

Накратко: страховити копчета и костюми и рокли, към които никоя осведомена дама не би посегнала... Преди повече от десет години Бил Гейтс вече говореше за съвременната „информационна магистрала". Странно защо определени български дизайнери упорито странят от нея.

По-добре от произведенията на „Люсил" изглеждаха някои от моделите на „Снежанка". Тук включително имаше попадения - като ефекта на дрипите например. Кафявата „дрипава" рокля на „Снежанка" спокойно би могла да бъде разходена на някое дефиле в Милано или Париж

Прекалено многото блясък при някои от тоалетите обаче и няколкото самоцелни изпълнения и тук развалиха иначе доброто впечатление.

В умерено посредствен тон минаха колекциите на „Ирида" и Гергана Симеонова, докато не се стигнa до своеобразната кулминация на втората вечер от прет-а-портето - роклите от булчински салон „Невена". Като цяло тези булчински рокли демонстрираха много свежи идеи и голяма доза кураж. Оранжеви рози, наситено червено, комбинации с розово или лилаво - кой е казал, че бялото е единствената опция за Големия Ден?

 

Три неща си струват да бъдат отбелязани от последната вечер на прет-а-порте есен-зима 2002, посветена на фирмите вносителки. Едното е появяването на Теди Бургазлиева. След като участието на актуалната „Мис България" в ревютата бе огласявано по подобаващ начин дни наред, госпожица Бургазлиева най-накрая се появи на подиума по време на представянето на турската фирма за кожени изделия „Емелда" и предизвика основателни овации.

Второто нещо за отбелязване е продължителното и еднотипно разхождане на бельо и чорапогащи - освен повторното появяване на „Марине", в дефилетата се оказа и продукцията на Lady M, Franzoni, Intima Chic и Ultimo. И третото е разликата, която веднага лъсна, между изцяло българските дрехи от предишната вечер и показаните в заключителната част тоалети на култовата италианска линия Max&Co. Сравнението определено не е в полза на българските участници. Което пък отново ни връща на въпроса „Защо?" от началото на статията. В този случай: зададен малко тъжно.



назад съдържание напред



съдържание


Закуска за сеньори
Сеньорите Нери, Максим и Джими. На втората сбирка Максим Бехар раздал на Клуба на ...


СДС и НДСВ сами променят конституцията
Лансираните от „Раковски" 134 идеи дават още власт на правителството и отнемат провомощия на президента ...


Ваканция между морето и планината
Туроператорите предричат увеличение над 10% в броя на туристите до края на годината и 9% - в приходите от туризъм ...


Димитър Абаджиев: На България й липсва истинско лидерство
Европейската народна партия не признава НДСВ за десница. По-добре царското движение да се ориентира към либералния ...



...


Ало, Лондон, честито!
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.