АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Кино

Актьорът Захари Бахаров: Поддавам се на елегантна манипулация
Цветана Царева

На Московския фестивал отидохме не от името на българското кино и на розовото масло, а от името на "Дзифт", казва звездата

 

 

Захари, критиците наричат "Дзифт" "неоноар", което едва ли говори нещо на масовата публика. Би ли обяснил накратко какво представлява жанрът?

- Ще цитирам режисьора на "Дзифт" Явор Гърдев, който нарича този жанр "насилие върху насилието". Когато то е преувеличено, започва да работи с обратен знак и се превръща в ирония. Във всеки филм на Тарантино загиват поне 150 човека, но публиката не възкликва с ужас: "Господи, тези се избиха!", нали? Когато чуе "неоноар", обикновеният зрител вероятно ще си каже: "Айде, пак направиха някакъв странен филм." Всъщност всичко е много по-просто. "Дзифт" е атрактивен и става за гледане. Да, влиза в определени жанрови рамки, но нека оставим на критиците да ги анализират.

 

Освен актьорски подготвяше ли се за снимките и физически?

- Тренирах във фитнеса и играех бокс, защото трябваше да изглеждам по-як. На екрана съм 7-8 килограма по-тежък, отколкото в реалността. Наложи се и пет дена да скачам на батут в НСА с преподавателя по гимнастика Емил Видев, за да се подготвя за един от кадрите. Идеята беше да прескоча камерата. Сцената беше заснета на забавен каданс.

 

Как се приземи?

- Успешно, върху един дюшек.

 

Повечето герои в "Дзифт" имат характерни физически особености. Твоят - Молеца, е с уникални татуировки...

- Всеки ден ми ги рисуваха в продължение на два часа. Някои бяха измислени от Фичо (сценографа Никола Тороманов - бел. ред.), други - изкопирани от албуми със затворнически татуировки. Самият аз имам върху тялото си един индиански знак, който си направих на 16. Сега от време на време отново ми се иска да се татуирам, но бързо ми минава. Пък и за това си трябва повод. На 16 обаче е по-лесно да си намериш повод. Обикновено поводът е да си куул.

 

ТОЙ Е 

 Захари Бахаров, 28-годишен, актьор, неженен, висок, талантлив. Отгледан е от журналистка и финансист. Завършил е НАТФИЗ в класа на проф. Сейкова. В театъра е познат от спектаклите "Сладката птица на младостта", "Чайка", "Ромео и Жулиета", "Дон Жуан", "Тестостерон" и от  ужасно смешния "Старицата от Калкута". Снимал се е в няколко чужди продукции у нас, но първата му голяма кинороля е в българския "Дзифт". Филмът на Явор Гърдев взе наградата "Св. Георги" от Московския фестивал и обеща да се превърне в най-голямото киносъбитие у нас. Премиерата ще бъде на 26 септември.

 

Във филма правиш секс с манекенката Таня Илиева. Притесняваше ли се?

- Един месец преди да започнем снимките, Явор ни обясни как ще изглеждат секс сцените и попита: "Ще ги направим ли?" Отговорих: "Да." Таня също потвърди. Оттам нататък нямаше мърдане. Защото снимачният ден тече, камерата се върти, всичко това струва много пари и трябва да си свършиш работата, ако искаш да си професионалист. Ако не - можеш да мрънкаш, разбира се.

Ако кажа, че е било много лесно, няма да е истина. Аз обаче съм достатъчно професионалист или поне ми се иска да бъда, за да не ми личи, когато съм притеснен.

 

С Таня коментирахте ли как ще изиграете тези моменти на близост?

- Правехме си смешки, които да свалят напрежението. Това беше.

 

В "Дзифт" има компютърни ефекти, как оценяваш качеството им?

- Според мен са отлично направени, като се има предвид колко е ограничен бюджетът за български филми и съответно за компютърни ефекти. Нямаше как да минем без тях. Може би ако Джери Брукхаймър (най-влиятелният холивудски продуцент с вкус към експлозиите - бел. ред. ) беше гледал "Дзифт", щеше да каже: "Ей, нямаха ли тия момчета повече пари за ефекти?!" Но и Джери Брукхаймър се е разглезил...

 

"Дзифт"представя социализма като мрачен и абсурден период. През 1989-а ти си бил на 9 години, следователно нямаш много спомени от онова време. Проблем ли беше това?

- Героят ми също не познава времето, в което се развива действието. Влиза в затвора преди 9 септември и излиза, когато средата вече се е променила. Така че не се налагаше да я познавам, а да се изненадвам от нея.

 

Преди да започнем интервюто, раздразнен от нещо, се изказа рязко по адрес на комунистите...

- Използвам думата "комунисти" малко наизуст и нямам претенции да съм точен. Вкарвам я в употреба, когато нещата стават по старовремски начин и лъхат на наслагвания и неприятни навици.

 

Да се върнем на Московския филмов фестивал, където "Дзифт" взе наградата "Св. Георги". От снимките видяхме, че си много елегантен и носиш папийонка. Как постигна този вид?

- Благодарение на Любие, който е голям приятел на театъра и често шие костюми на артистите. Казах му: "Знаеш, че съм два метра с нестандартно телосложение. Моля те, измисли нещо, защото трябва да съм гъзар в Москва." И Любие измисли.

 

Как се чувстваше екипът на червения килим?

- Адекватно, най-вече заради филма. Малките детайли, за които самите ние трябваше да се погрижим, също си свършиха работата.

 

Москва е тежък град с голям културен и кинобекграунд, не те ли смачка?

- Имам достатъчно самочувствие, не могат да ме съборят толкова лесно. Факт е обаче, че градът е помпозен. След церемонията бяха опънали огромни палатки върху понтоните над река Москва. Имаше маса за около 12 души с табелка, върху която от едната страна пишеше "победители", а от другата "winners". Настаниха ни. Сложих бяла кърпа на коленете си и се възползвах от момента. Беше изискано, приятно и брутално, типично по руски.

 

Никита Михалков беше ли наоколо?

- Да. Но си тръгна точно когато вече исках да си говорим.

 

Седейки с бяла кърпа върху колената над река Москва, каза ли си, че съвременното българско кино има запазено място по света?

- В Москва не отидох от името на българското кино, а от името на филма и от свое име. Същото се отнася и за останалите в екипа. Целта беше да представим "Дзифт", а не да носим розово масло и пирографирани кутии. Наистина, Лив Улман ни разцелува след прожекцията. Което беше признание, че малко или много сме си свършили работата добре. И ни даде бегла надежда, че може би ще продължаваме да си я вършим по същия начин.

 

След като филмът взе наградата, отвориха ли ти се нови възможности за работа - например в чужбина?

- Питаш дали съм получил предложение от Лив Улман да се видим отново? Не, не съм. По света киното е сериозен бизнес, а ние все пак сме в България. И играем на родния си език.

 

Снимаш се в чужди продукции у нас, вероятно нямаш проблем с английския...

- В общи линии го говоря добре. Но имам акцент и си давам сметка, че мога да го преодолея само с много усилия, и то навън. В чуждите продукции обаче рядко ми се налага да го използвам. В Command Performance на Долф Лундгрен играя руснак и не се старая да говоря кой знае как. Перкам, както знам. Самото участие във филма обаче е незаменим опит. До този момент не бях правил чист екшън, в който нося два калашника, стрелям през половината време, участвам в каскади. Беше забавно, научих много неща.

 

Висок си 2 метра. Ръстът пречил ли ти е? Казвал ли си някога: "Ей, де да бях 1,75!"

- В съгласие съм с ръста си. Спрях се на него, смятам го за оптимален. През годините съм бил и по-нисък. Така да се каже, "опитвал" съм различни варианти. Ако обаче един актьор е много висок и всички наоколо са 1.60 м, постоянно му се налага да гледа надолу и изглежда малко ей така (прави идиотска физиономия). На Джон Уейн например, който е бил висок, са му подбирали партньори спрямо ръста.

 

Приятел си с Владо Карамазов, Юлиян Вергов, Явор Гърдев. Какво ви сближава и за какво се карате?

- Професията ни сближава. Трябва ли обаче да сме еднакви, за да сме заедно? Приятелствата са деликатна материя. С Владо се познавам от първи курс на ВИТИЗ, т.е. вече десет години. "Ядем" се често, дори сме се били, но точно това ни държи. С Владо винаги има за какво да се скараш, уверявам те. Ние сме нещо като Каин и Авел, но без кръвопролитията.

 

Ако трябва да избираш между театъра и киното, кое ще е?

- Театърът и киното ми дават различни неща. Когато жертвам едното за сметка на другото, трупам отрицателни емоции. Коства ми нечовешки нерви, за да бъда "навсякъде". Естествено, не мога да си позволя личен мениджър или секретарка, които да организират времето ми. Но не се оплаквам. Важното е, че имам с какво да се справям. Вероятно много хора си стоят вкъщи и биха искали да са на мое място.

Всъщност какво означава, че съм много зает... Преди малко бях с едни приятели, които живеят в Лос Анджелис. Казаха ми, че ако там денят ти започне след 7 сутринта, значи си тотален лузър (от англ. loser, губещ - бел. ред.). Отговорих им, че ако тук излизаш преди 11.30, значи си пълен нещастник. Просто ние живеем в един по-добър свят.

 

Какви са основните правила, които следваш в работата си?

- Преди да вляза във ВИТИЗ, имах ясни правила какво никога няма да направя и какво за мен е тотално комерсиално. Бях много надъхан и категоричен. Сега с ужас установявам, че правя неща, от които 16-годишният ми "Аз" би се отвратил. Компромисите обаче са в някакви рамки. Все още се занимавам с това, което ми харесва. И вече се пазя от обобщения.

 

Категоричен от малък, значи. Родителите ти май са видели зор с теб...

- Тотално не е вярно. Аз съм добър син, много отговорен и никога не съм им създавал проблеми. Когато нещо все пак не е било наред, винаги съм ги държал надалеч, за да не се притесняват.

 

Имаш ли любим режисьор или режисьорски стил?

- Прекалено много ценя режисьорите, с които съм работил, за да ги опиша с няколко думи. Рискувам да спестя нещо или да кажа прекалено много, а не бих искал. Едни са повече художници, други - повече музиканти, едни са архитекти, други - математици. Или силно разчитат на интуицията си, или на логиката. Всички са в изкуството, но имат различен подход. Разбира се, задължително притежават и отвратителни, непоносими черти. Като актьор изграждам с всеки от тях различни отношения, за да се разбираме, да работим заедно и да се манипулираме в най-добрия смисъл на думата.

 

Дисциплиниран актьор ли си, или си бунтар?

- В общи линии се смятам за дисциплиниран. Добрите режисьори елегантно влизат под кожата ми и дори първоначално да се съпротивлявам, в крайна сметка става тяхното. Но вече може да ми се има доверие и дори понякога да преценят, че също имам право на мнение. Не, не понякога. Постоянно трябва да го преценяват!

 

Също така постоянно те наричат талантлив и обещаващ...

- Омръзна ми да съм обещаващ, вече не постигнах ли обещаното? (Смее се) Ако трябва да съм честен, обичам хвалбите, но не си ги слагам много на сърцето.



назад съдържание напред



съдържание


Таран или метач?
В най-трудната година от мандата си президентът започна на върха на атаката, но загуби рейтинг и бе върнат в глуха ...


Трансферен прозорец
Политическото номадство се превърна в наддаване за кадри между партиите - А бе, бай Иречек, я ми кажи, ...


Мина ли най-лошото
Банковите институции се изправят пред променени условия за бизнес, които налагат повече внимание към управлението на ...


Проф. Георги Марков: Трябват ни държавници, умеещи да казват “не”
Интервю на Йордан Мичев с директора на Института по история към БАН за уроците от 22 септември 1908 г., за ...



...


Свалиха премиера
...

РЕКЛАМИТЕ В БРОЯ
М-ТЕЛ 
ГЛОБУЛ 
НАФТЕКС 
НИСАН 
ДСК 
ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА 
KIA MOTORS 
БТК 
АКТАВИС 
ОБЩИНСКА БАНКА 
ТЕМА СПОРТ 
ТАЛОН АБОНАМЕНТ 
FM+ 
STAR FM РАДИО 
РАДИО БРАВО 
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.