АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Тема на броя

Професия бодигард
Кристи Петрова

Добрите телохранители са незабележими. Те се сливат с околната среда, не приличат на „рамбовци" и са с цип на устата

 

 

Марин е на 33 г. Работи като таксиметров шофьор. Това не е истинското му име. Предпочита да го запази в тайна от съображения за сигурност. На снимките отпреди 6-7 години прилича на манекените от "Първична сила" и "Разбиване". Днес Марин е бледа карикатура на собствения си образ от онова магураджийско време отпреди десетина-дванадесет години, а мускулите му са виснали като мокър парцал. Това е недостатъкът на бианаболите. За да стане високоплатен бодигард, той се е помпал с всякакви стероиди. Заради протеина, който поемал с кисело мляко, по време на кризата от времето на Беровото правителство възрастната му баба се редяла на три опашки, докато той помпал мускули в спортната зала.

Марин постига това, което иска. Работи в охранителна фирма, чиято абревиатура още смразява кръвта на мнозина. Получава много пари и щедро ги харчи по дискотеки.

 

Поглеждайки назад, Марин признава, че не вижда нищо положително. Някогашният охолен живот е далеч зад гърба му, а мацките вече не му се лепят както навремето, когато е пръскал всичките си пари за удоволствия. Трудно някой може да си представи, че сега някоя красавица блондинка ще въздиша по него. На 32 г. Марин прилича на средностатистически германец: с бирбаух, който се поклаща като рядък крем карамел, и кожа, нацепена като на родилка. Не може да впечатли жените и с прекалена мъжка потентност, която също е жертва на неограничените количества стероиди, които поглъщал в онези години. Предупреждавали са го, че това може да се случи, но той пренебрегвал всички съвети - заради парите. Е, сега вече вярва.

 

Марин е сред онази ограничена категория хора, които съжаляват, че времето на яките вратове е отминало. Таксиметровият бизнес не му върви, тъй като е запазил сприхавия си нрав. Изгонен е от четири фирми заради оплаквания на клиенти. Под седалката си държи чук, с който може да умъртви бик на коридата. За всеки случай. Много би искал да работи отново като охранител, но и тази врата е затворена за него. Името му фигурира в няколко картотеки, тъй като има регистрирани криминални прояви. Те са част от легендите, които разказва. Очевидно не е чувал, че добрият бодигард - даже след като излезе от кариерата, си остава с цип на устата. Или е събрал в колекцията си от спомени толкова неща от "творчеството" на бившите си колеги, че вече не му пука дали някой ще разпознае собствените си подвизи в историите му. А ако се вярва на тях, той е изпълнявал много поръчки, които нормално не фигурират в задълженията на бодигарда.

 

Веднъж трябвало да организира наказателна акция. Приятел на шефа му хванал жена си в изневяра. Пратили него да й даде урок - хем болезнен, хем да не оставя следи. "Трябваше да й лисна едно канче с киселина", казва Марин. Явно разбира, че не му вярвам, защото започва да ме убеждава: "Истината ти казвам."

В последния момент обаче съжалил клетницата и я предупредил какво я чака. Тук съвсем се убеждавам, че ме послъгва. Много от колегите му си отидоха, понеже се опитваха да се правят на големи мъже. Влезеш ли веднъж "във фирмата", имаш право единствено да изпълняваш, казваше един от тях. Приживе. Акълът, който даваше на останалите, на него самия не му послужи.

 

Има няколко стереотипа охранители, твърдят психолози. Най-разпространеното заблуждение се състои в това, че добрият телохранител е широкоплещест атлет с Аполонов ръст и поглед на стръвница, която предната седмица е държана на боровинки. Действително при някои видове охранителна дейност - гарантиране на реда по време на масови мероприятия, охрана на банки, офиси, барове, магазини, се търсят хора, които с вида си да респектират потенциалните нарушители. Но ако става въпрос за лична охрана, а функцията на бодигарда е именно тази, то повече от всичко се ценят хората, които не изпъкват нито с външност, нито с поведение. Важното е телохранителите да имат глава на раменете си и да умеят да я ползват по предназначение. Главната им задача не е да служат като щит на клиента си срещу куршуми, а да предотвратяват екстремални ситуации и да реагират светкавично и професионално, когато те възникнат.

 

Добрият телохранител не трябва да е красавец, който тайничко се оглежда във всяка витрина. Клиентът трябва да подходи с изострено "обоняние" към такъв манекен. Той е изпълнен с романтични представи за себе си и за своята мисия. Нищо чудно решението му да стане бодигард да е повлияно от едноименния филм с Кевин Костнър. Бодигардът също така не може да демонстрира на улицата авангарден стил на обличане - хавайска риза, розови панталони. С такива дрехи той е като клоун на погребение - всички ще гледат в него.

Другият популярен мит е този за телохранителя, който задължително има черен пояс по карате или е шампион по кикбокс. Опитът показва, че точно от тези хора не излизат много добри охранители. Любовта към ръкопашните схватки - като по правило, свидетелства за агресивността на човека. А това е много опасна черта за бодигарда. Той не струва пукнат петак, ако се стигне до ситуация да демонстрира уменията си . Гардът трябва да се държи така, че потенциалният агресор да изгуби желание да напада.

 

И това не е всичко. Както и описаният красавец, агресорът мисли най-напред за себе си и едва след това за клиента. Той счита своите спортни постижения за признак за висш професионализъм и често презира стопанина си. Тази лошо скрита ненавист, породена от избиване на комплекса, че той - суперменът, е принуден да работи за някаква мижитурка, на която съдбата е отредила по-високо положение в обществото и повече пари, рано или късно ще доведе или до опасен инцидент, или до банално предателство. Този човек не се замисля дори, ако се изправи пред избора дали да премине срещу по-висока заплата при конкурента на човека, който го храни. А може и просто да спре да изпълнява задълженията си.

 

Телохранителят Валентин К., притежател на черен колан по карате, трябвало да посрещне шефа си на аерогарата след пътуване в чужбина. По пътя се отбил в един бар, гаврътнал няколко чашки, след което се врязал в стълб. Травмата му не била нищо особено. След три дни отишъл на работа и вместо да гледа засрамено в земята, устроил на началника си истинска сцена: защо никой не му е позвънил, защо никой не му е съчувствал и не се е интересувал от състоянието му. Чак тогава бил уволнен.

Има го обаче и другият момент - клиентът да започне да изпитва комплекси. Много хора се отказаха от своите "гардероби" не защото са по-тромави, а само защото изглеждаха незначими в тяхната сянка. Някои стигнаха дотам да си наемат по-слаботелесни охранители - за да изглеждат по-мъжествени на техния фон.

 

Свой сред чужди

Ексдепутатът Цветелин Кънчев може би е единственият човек, за чиято фирмена и персонална сигурност е отговарял бивш секретар в МВР. Това говори красноречиво за тънката граница, която мнозина служители, призвани да пазят реда, прекрачиха. Много бизнесмени смятат, че най-добрите телохранители са бивши служители на МВР или бивши военни. Вярно е само, че характерните дебеловрати момчета, които илюстрираха времето на борческите династии, се родиха в недрата на спецслужбите. Оттам нататък схващането е абсолютно погрешно. Аналитичните звена в МВР може и да нямат проблеми, но в средите на бизнесмените все още битува схващането, че ако си наемеш умен бодигард, той един ден със сигурност ще те предаде. Затова предпочитат варианта "чисто и просто" - както се казваше преди години в един популярен каламбур за къпания милиционер.

 

Що се отнася до спортната подготовка в МВР, тя отдавна не е на ниво. В отделите, които се занимават с издирвателни акции, може да се видят шишковци, които се запъхтяват, вземайки повече от пет стъпала. На стрелбището пък мишената, на която се упражняват значително по-рядко от частните охранители, все им бяга.

Действително професионалният опит и подготовка на сътрудниците на оперативните служби са близки до това, което се изисква от бодигарда (навици на изчакване, наблюдение, залавяне на престъпници, стрелба, умело шофиране и т. н.). Освен това те са запазили някои полезни връзки с бившите си колеги. Но има и полицаи, които смятат, че с частна охрана се занимават предимно бандити. Те недолюбват хора, изпълзели изпод тяхната черга и успели да се "овъргалят" в парите. Не че това е винаги вярно. Таванът в заплащането доста е паднал. Актуалната информация е, че отборът охранители на скандален бизнесмен с множество висящи дела и склонност да смърка дрога в момента получават по 1000 лв. заплата. Спрямо някогашните стандарти в тази професия и останалите работни заплати сега тя не е толкова впечатляващ примамлив мираж. Въпреки това най-често полицаите злословят по адрес на бившите си колеги, захванали се с частна охранителна дейност. Те пък им връщат, като ги обвиняват в безцеремонност, буквоядство, корупция и непрофесионализъм. Но това е друга тема.

 

Бившите сътрудници на спецслужбите имат още една неприятна черта - прекомерна мнителност. Те са склонни не просто към предпазливост. Може от мухата да направят слон. Често им се привиждат покушения, непрекъснато ги човърка идеята, че трябва да пресекат някакъв заговор, въз основа на което убеждават и клиентите си в своята незаменимост.

С военните пък нещата стоят още по-зле. Не бива да се забравя, че много от тези хора наистина са излезли "извън строя". За тях са характерни стресът и повишената възбудимост, които изобщо не пасват на професията на бодигарда.

Маниаците нямат място в сфера, в която хладнокръвието е водещ принцип на работа. Големият конфликт със задължителното държане на психотест в Института към МВР бе преодолян. Множество вече са агенциите за психически подбор и управление на човешките ресурси, които издават такива удостоверения. В началото на месеца охранителят Лазар Раков заведе дело срещу една такава агенция, която излязла с отрицателно становище за неговия психически статус. Фирмата може и да има основание, но и той има право да настоява агенциите да се регистрират в МВР, за да се осъществява някакъв контрол над тях. Иначе всеки студент по психология може да регистрира такава фирма и да се разпорежда със съдбите на хората.

 

Четирите грешни стереотипа за бодигарда водят до верния. Добре - не е нужно да са манекени, но никой не казва, че охранителите трябва непременно да респектират само с първичните биологични белези на вида. Според общата оценка на психолозите бодигардът трябва да има все пак представителна външност и добра спортна подготовка, да е "на ти" с оръжието, да може да окаже медицинска помощ. Освен всичко друго той трябва да се отнася отговорно към работата си. Гардът трябва да умее да раздвижва бързо не само мускулните влакна, но и мозъчните гънки в главата си и непрекъснато да се упражнява да реагира най-адекватно, моделирайки в съзнанието си различни екстремни ситуации. Именно тази подробност убягва на някои псевдоохранители, които градят самочувствието си само на факта, че от предишния ден са препасали пистолет. При възникване на опасност те се стъписват и така рискуват не само живота на стопанина си, но и своя собствен. В рискова ситуация бодигардът е нежелан свидетел, който трябва да бъде отстранен.

 

Чистите и мръсните

През 1997 г. Бойко Борисов, който по онова време беше шеф на охранителна фирма "Ипон", каза: "Вече мина времето на помпозността на кредитните милионери да ги пазят по 5 - 6 яки, снажни момчета, да бият на очи. Хората вече искат по-дискретна охрана, но по-надеждна, по-качествена."

Много преди парламентарните избори стана ясно, че тактиката му е успешна. От 2 -3 години "Ипон" е лидер в областта на персоналната охрана и това никой не може да го оспори.

"Има хляб в тази дейност, каквото и да се говори - казва бащата на охранителната империя "Саламандър" Филип Атанасов. - МВР много затегна режима за даване на лицензи, което се отразява добре на бизнеса. Затова вече можем да говорим за чисти и мръсни фирми - така по-лесно се различават. Чисти са тези, които се занимават легално с тази дейност, плащат си данъците, осигуряват си хората. Другите са нелегалните фирми на бившите борчески структури, които бяха измислени навремето, за да има какво да ядат. Сега не се занимават с охрана, защото тя е много по-малко платена. А и те вече успяха да натрупат пари. Друго е да изнесат композиция с чушки и домати, от която два вагона са чиста печалба за тях. Мутренският бизнес не си е отишъл, той просто мутира. Фирмите им си стоят зад пердето и си работят."

 

 

„Царят изобщо не слушаше какво му говорим", казва президентът на „Балкан Секюрити Груп" Румен Ралчев. Фирмата му охраняваше първото посещение на Симеон в България, когато покрай царската особа имаше стълпотворение

Някои хора държат да ги обкръжава тълпа здравеняци, които при опасност да служат като пушечно месо вместо тях. Такъв е манталитетът на втория тип бизнесмени, за които говори Атанасов. Когато решат да се поразходят по "Витошка", антуражът край тях блокира движението. Да не говорим, че невинен минувач може да пострада, защото е решил да си оправи косата, но охранителите са схванали погрешно жеста му. Иначе от няколко седмици в публичното пространство се разхожда слухът за митична заповед на главния секретар на МВР Бойко Борисов "за проверки на хората с цял отбор бодигардове". За тази заповед знаят само полицаите, които четат вестници, а останалите твърдят, че не са информирани.

"Това е някакво недоразумение - коментира служител в районно полицейско управление. - Представи си, че срещам на улицата Жоро Илиев със седемте му горили. Казвам му: "Я да видим ти защо се движиш с толкова бодигардове, редовни ли са, редовно ли им е оръжието." И той какво мислиш ще ми отговори: "Какви бодигардове? Те са ми приятели. Тръгнали сме към бара да пийнем по чашка." На следващия ден, като го срещна пак със същите хора, ще каже: "Пак ли ти, бе? Ние отиваме на ревю, не ни безпокой." Всеки знае, че са му бодигардове, но аз какво да направя в този случай?"

 

Хората, които се обграждат с бодигардове, обикновено не се обръщат към нас, оплакват се повечето големи охранителни фирми. Липсата на клиенти за персонална охрана ги е принудила почти да зачеркнат тези услуги от номенклатурата си. Разчита се на епизодични поръчки, колкото за слава. Шефът на "Скорпио" Камен Пенков например обича да сочи за пример охраната на актьора Освалдо Риос по време на неговото посещение у нас. "Това е страната на бодигардовете", пък възкликнаха музикантите от Army of Lovers миналата година. Те бяха поканени тук да изнесат концерт за рождения ден на радио FM+, а с охраната им се занимаваше фирмата "Саламандър - ДАС". В продължение на три дни бодигардовете не се отделяли от бисексуалната група. Малко оставало и на тях самите да им назначат охранители, тъй като певците видимо проявявали апетит към телата им. На пресконференцията си Army of Lovers на няколко пъти повториха, че това ги е впечатлило най-много в България. Охранителите предпочитат такива клиенти, тъй като не ги ангажират особено, заплащането е добро, а и не е като да пазиш някой известен скандалджия, който всеки момент може да те въвлече в скандал с поредната пиянска свада.

 

В "Саламандър" дълго ще помнят един гръцки бизнесмен, който буквално подлудил всички охранители. Фирмата сключила с него договор за лична охрана в рамките на работния ден и така си вкарала автогол. Шефовете не знаели, че за гърка понятието "работно време" включва целия период от деня, през който той е буден - от 10 сутринта до 6 ч на следващия ден. Не стига че ги държал нащрек по 20 часа, но и постоянно намирал кусури на охранителите си. Наложило се дори управителят на фирмата Петър Гьошев лично да го охранява. Бизнесменът изобщо не се трогнал и не дал нито лев повече от предвиденото за тази "екстра". Гьошев и не се пазарил, защото гръцкото скъперничество е известно по цял свят. Този бизнесмен обаче надминал и най-мрачните опасения - той карал бодигардовете да си плащат вечерята и такситата - нещо, което е непознато у нас.

 

Държавната страна на монетата

Бизнесмените, които трябва да договорят нещо с висш държавен служител, са свикнали с мисълта, че той върви в комплект с антуража си. Ако пък на срещата се налага да присъства повече от един представител на властта, ситуацията се усложнява. Обикновено такава среща се осъществява по време на "бизнесобяд" и поради това се налага в луксозното заведение да се запазят поне още две маси - за охранителите им. Професионалната етика задължава и едните, и другите да си държат езика зад зъбите. Но след обилната вечеря, за която не плащат от джоба си, гардовете обикновено се разприказват повече от необходимото. В такива ситуации на бял свят изтичат доста любопитни тайни информации. Практика е към хората, от които силните на деня се интересуват повече, да се прикрепят проверени гардове от Национална служба "Охрана" (НСО). Причина винаги се намира. Например преди време беше пуснат слух, че ексглавният прокурор Иван Татарчев се намира в смъртна опасност. Като гербова марка към него бе прикрепен човек, който трябваше да докладва къде ходи и с кого се среща. И тъй като Татарчев вече си имаше бодигард, се наложи да го ескортира втора кола. Така на сметката на данъкоплатеца легнаха общо четирима души - двама бодигардове и двама шофьори. Съседите на ексглавния прокурор се оплакваха, че на стълбите вече не могат да се разминат от телохранители. Наложи се постовете да са на различни етажи.

 

Старата генерация в охранителния бизнес има дълбоки резерви към днешното обучение на служителите от НСО. В някогашното Управление за безопасност и охрана (УБО) навремето се създавали нещо като Джеймсбондовци. "Стреляхме задължително всеки ден, като никой не пестеше патроните. Накрая ринехме гилзите с лопати - разказва Гьошев, който е бил в специализираното звено за персонална охрана в УБО. - В 8 ч отивахме на работа, в 8.30 ч влизахме в стрелбището и стояхме там до обед. Следобед влизахме в залата по карате, където се занимавахме един час. После отивахме на ОФП (бел. авт. - обща физическа подготовка) - щанги, уреди. На другия ден вместо карате ни водеха да плуваме. В обучението ни влизаше катеренето на планини в пълно бойно снаряжение. Слагаш си 25 килограма в самар на гърба и щурмуваш върха. Ако е на Витоша - добре, но катеренето на Стара планина си беше жива мъка. Случваше се рейсът да ни закара в Ботевград сутринта и вечерта да дойде да ни вземе от Казанлък. Изминавахме пеша пътя дотам. Трамбоваш планината и бързаш да стигнеш, защото имаш определен час."

Друг негов спомен от онова време са летните почивки на

 

Тодор Живков в "Евксиновград"

"Имаше едно заливче само за него с една хубава постройка, на която й викахме бунгалото, но дай, Боже, на всеки такова бунгало. Тодор Живков през цялата отпуска можеше да слезе само веднъж на този залив, но ние задължително всяка сутрин се гмуркахме в морето с аквалангите, за да проверим дъното на залива. След един час във водата излизаш направо изсмукан. После цял ден не знаеш къде се намираш. Обаче проверката беше закон - да не би врагът да дойде по море и да постави на дъното някакви взривни материали, които да бъдат пренесени в резиденцията."

 

"Бодигардът е само видимата част на една пирамида. Това не е просто някакво момченце, което се размахва покрай някого и показва мускули, снага или ръст. Обикновена екзотика е около някоя госпожица да пърхат бодигардове. Опазването на живота на едно истински застрашено лице изисква организация, аналитично звено, което да изучава сигналите за заплаха, динамика при изграждането на охраната като количество и като качество" - коментира още един бивш служител на УБО, продължил кариерата си и в НСО.

 

Президентът на "Балкан Секюрити Груп" Румен Ралчев е бивш борец, активен спортист. Работил е в системата на МВР. В УБО и НСО е преминал през всички етапи: от постови до началник на личната охрана на Тодор Живков. Отговарял е за охраната на Петър Младенов и на Желю Желев. Бил е главен организатор и координатор на посещението на американския вицепрезидент Дан Коел. От 1991 г. се занимава с частен бизнес. За рождения си ден тази година получи поздравителна картичка от Хилари и Бил Клинтън. Най-голямо удовлетворение обаче все още изпитва от посещението на Симеон Сакскобургготски през 1996 г. "Тогава държавата се беше дистанцирала от това посещение. В продължение на 22 дни доказахме своя професионализъм. Интересът към Симеон Сакскобургготски беше огромен и независимо че се криеше информацията за посещенията му или се променяха маршрутите, при всяка негова поява навън ставаше страшно. Няма никога да забравя влизането му в София по бул. "Цариградско шосе". Трябваше да изминем километри стъпка по стъпка, тъй като беше препълнено с народ. Всеки искаше да се здрависа с царя. Имах чувството, че някой ще му откачи ръката и ще си тръгне с нея. За щастие всичко мина добре", разказва той. В "Балкан Секюрити" кошмарният спомен е от посещението на Джанфранко Фере, който с капризите и екстравагантността си само за пет дни успял да влуди охранителите.

 

В България професията на бодигарда е запазен периметър на мъжете

През 1996 г. Филип Атанасов реши да изпробва на пазара женско звено за охрана. Няколко месеца пет момичета вардеха дали телефонът ще звънне за тях и поддържаха форма за момента, в който ще могат да демонстрират уменията си. Никой обаче не ги пожела и звеното беше разтурено. Ралчев има особено мнение по въпроса с жените - телохранителки, и по-специално за избора на "сянка" на президентшата Зорка Първанова. "Момичето е отлична спортистка, но като охрана е нула - казва той.- Каквато и да е системата на охрана около държавния глaва, когато се взема един нискоквалифициран охранител, това е достатъчно да я пропука. В случая според мен се набляга повече на физическите данни, отколкото на професионализма и в този смисъл бодигардката на президентшата е само екзотика.

 

 

 

 

 Потта определя кадрите

 

Проблемът за подбора и квалификацията на кадрите обикновено е на дневен ред пред ръководството на частната охранителна фирма в два случая: при създаването на нови подразделения и при запълването на вакантни длъжности. За първия случай е характерно проучването на голям брой кандидати, които се отсяват според бройката на ваканциите. Във втория - от ограничения брой на кандидатите се избира този, който със своите лични и професионални качества в най-голяма степен отговаря на изискванията на фирмата. В дебелите книги пише, че професионалистите извършват подбора на няколко етапа. Отначало има предварително събеседване и първична оценка на личностните качества на кандидата. Следва тест и обработка на резултатите от него. Преди окончателното решение отново има събеседване. В България това не се прави никъде. Вместо четири етапите обикновено са два. Най-голямо предимство при кандидатстване за работа имат бивши военни и полицейски служители, след тях са специално обучените и накрая хората с опит. Работодателите често си имат едно наум, когато видят пред себе си молба, в която в графата "Месторабота" са изброени десетина охранителни фирми.

 

При положение че процедурата е съкратена, специалистите съветват да се обърне особено внимание на първата среща и по-специално на следните моменти:

* Пунктуалност. Това дава информация за способността на кандидата да се съсредоточава и за умението му да планира своите действия.

* Външен вид. От него може да се съди за акуратността и склонността към съблюдаване на социални норми и дисциплинираност.

* Жестикулации. Кършенето на пръсти, почукването по стола, въртенето на химикалка между пръстите и т. н. свидетелства за вълнение. Последното може да означава, че понякога в отговорни ситуации човекът не е в състояние да контролира емоциите си.

* Повишено потоотделяне (в това число и влажни ръце). Обикновено се наблюдава при изразена емоционална неустойчивост, свързана с особености на нервната система

* Набола тридневна брада. Може да свидетелства за някаква демонстративност, а може да се дължи и на обикновена немарливост.

*l Комуникативни умения и навици. Проявяват се в речниковия запас, темпа на говора, умението да се строят фразите, ориентацията към интересите на събеседника. Важно е да се оцени умението на кандидата да установява и поддържа контакт по време на беседата.

* Интелектуално ниво. Проявява се в беседата чрез умението да се строят логически умозаключения.

* Мотивация на професионалния избор. Каква е реалната причина да се кандидатира за работа в частна охранителна фирма? Информацията за това може да се получи както по време на беседата, така и с помощта на психологически тест.

 

 

 

ИНТЕРВЮ

Майор Веселин Кънев:
В регистъра на професиите тази на охранителя липсва

 

Фирмите, които държат на имиджа си, работят по правилата, казва началникът на отдел „Лицензи" към направление „Охранителна полиция" към Столичната дирекция на вътрешните работи

 

Трудно ли се работи в София при такава силна конкуренция и голяма концентрация на охранителни фирми?

- Скоро говорих с един колега от друг град, който ми каза: "Аз моите ги знам наизуст." Колко са на брой? Петнадесет. Какво си говорим тогава - моите са повече от 350 и в тях работят над 20 000 охранители.

 

Това ли е цифрата? Казват, че охранителите са много повече.

- Динамично е. Във фирмите има голямо текучество, но горе-долу бройката е такава. Ето преди малко ми донесоха документи на "Секюрити Група Алфа" за нови обекти. След 15 ч очаквам други документи за отпаднали обекти и преназначени хора. Всичко е много променливо в тази област.

 

Всеки месец ли е така?

- Всеки ден. Аз не мога във всеки един момент да кажа какво точно е състоянието и колко са охранителите. Едва ли някой може да го направи.

 

Ако искам да си наема бодигард, трябва ли да го регистрирам при вас?

- Задължително. Фирмите сами си преценяват с какъв вид охранителна дейност ще се занимават. Най-голям е броят на разрешителните за охрана на сгради, помещения и т. н. Това не е само на територията на СДВР, но и на ДНСП като цяло.

 

А за персонална охрана?

- И за нея са доста. Най-малко са разрешителните за охрана на железопътния транспорт, тъй като е свързан със специфична дейност.

 

Много бизнесмени, за да си спестят разкарването до полицията и попълването на документи, записват телохранителите си като шофьори. Предполагам, че го знаете.

- В интерес на истината не мога категорично да се ангажирам с това твърдение.

 

Добре, аз се ангажирам. Как при една такава ситуация можете да контролирате шофьор, който изпълнява функциите на бодигард?

- Има си начини. По принцип фирмите, които осъществяват такава дейност, се стараят да бъдат лоялни.

 

Охранителните фирми - да, но бизнесмените?

- При тях наистина е малко по-сложно.

 

Колко са звената за самоохрана на територията на София?

- В момента са около 35. Най-много такива разрешения използват банките - ДСК, "Биохим", Булбанк и др.

 

Сигурно и чейнджбюрата?

- Да, но те се включиха на малко по-късен етап.

 

Когато законът ги задължи да го направят.

- След една масирана акция от наша страна. Няма основание за чак такива тревоги. Връщам се пак на Закона за частната охранителна дейност. По време на подготовката му използвахме много европейски закони като база за сравнение - на Англия, Холандия, Гърция, Руската федерация, Македония и т. н. Общо взето, ако наложим бъдещия закон върху другите, няма да има голяма разлика.

 

Да поговорим за професионализма на охранителите. Има две мнения по въпроса. Едните казват, че МВР трябва да ги обучава, за да може да поставя изисквания към тях, а другите са на мнение, че това е един вид зависимост. Вие кое мнение споделяте?

- Аз не мисля, че МВР трябва да се занимава с всичко. В крайна сметка тук може и е нормално да се ангажира и Министерството на образованието. И това сме го мислили. Ние може да окажем съдействие.

 

Нещо като изпитите за шофьорските книжки?

- Някаква програма, която да е съгласувана с тях. Не бива да се забравя, че в голямата си част хората, които осъществяват охранителната дейност, са наши бивши колеги, които са много наясно с нещата. Една фирма, която си държи на имиджа, отделя специално внимание на кадрите си - обучава ги, и съответно ефектът е много по-голям, пък и заплатата на тези служители е по-добра.

 

Това вече квалифициран труд ли се води?

- Най-интересното е, че в регистъра на професиите тази на охранителя липсва. Така че оттам трябва да се започне - от Министерството на труда и социалните грижи. Това е друг проблем, макар че нещата са взаимносвързани.

 

Успяха ли охранителите да изчистят имиджа си отпреди години?

- Нормално е някъде да съществуват структури, които са на ръба на закона. Това го има в цял свят. Но като цяло нещата се изчистиха.

 

 

 

ИНТЕРВЮ

 Марин Йорданов, директор на

Първото частно училище за охранители:
Тайкуондото не е висша степен на майсторство

 

 

Имаше много грешки на бодигардове, довели до фатален край през последните десетина години. Разигравате ли в училище някои от най-нашумелите поръчкови убийства у нас, за да подготвите учениците си как би трябвало да реагират, ако са там?
- Разбира се. Разиграваме всякакви ситуации, за да може наученото в лекциите да бъде отработено до автоматизъм. Честно казано, не ровим костите на умрелите, но се случва да анализираме даже игрални филми. Ако обучението е в рамките на краткосрочните курсове или пък става дума за наш служител, нает като персонална охрана, имаме практиката да им организираме среща в офиса, за да може да обясним и на охраняваното лице какво трябва да прави, за да не пречи на своя гард. Не може примерно да връчиш букета, тортата или куфарчето на охранителя си, когато слизаш от автомобила, защото по този начин му връзваш ръцете.
 

Да кажем, че съм решила да си сменя професията и да охранявам някоя важна особа. Можете ли да ме доведете в спортна форма и да ме обучите за телохранител?
- Няма проблем. Съществува грешното схващане, че най-добрите бодигардове са непременно спортисти. Дебелите вратове и яките бицепси не са решаващи при гарантирането на охраната. Интелектуалното ниво, умението да се наблюдават едновременно няколко неща, психотренингът, възможността за концентрация и мобилизация - това са важните неща.
 

А уменията по бойни изкуства?
- Аз лично не съм видял охранител, който с някаква страхотна хватка от тайкуондото да неутрализира нападател. Това, разбира се, е допълнителен фактор за придобиването на самочувствие, но не е някакъв определящ фактор за професионализма на бодигарда.
 

Бих кандидатствала в училището ви, но проблемът е, че имам висше образование.
- Степента на образованието не е бариера. Миналата година при нас се дипломира човек, който преди това имаше полувисше образование. Имаме и завършила ученичка, която в момента работи в централата на една банка. В момента завършват още две момичета. Няма голям наплив за охранителки, но за разлика от мъжете те са много по-старателни, стрелят много добре и реагират чудесно във всякакви ситуации.
 

Сигурно женската интуиция им помага.
- Има го и момента, че те предразполагат и намаляват агресията. Ако един озверял мъж се спречка с някого, той е готов да усили агресията си, ако бодигардът се опита да му попречи. Докато една дама насреща му действа успокояващо.

 

 

 

 Охранителят не трябва да предизвиква опасността

 

Ако охранителите не са обучени специално, тяхната функция става безсмислена, обичат да казват в "Балкан Секюрити". През 1996 г. фирмата регистрира първото у нас Частно професионално училище за охранители.
Приемът тази година започва на 20 август. За да станеш ученик на "Балкан Секюрити", трябва да имаш диплома за завършено средно образование. Няма възрастови ограничения, а от тази година се предвижда и отлагане от военна служба на приетите донаборници. Изискването към кандидатите е да са физически здрави, да нямат криминално досие и влязла в сила присъда или да са следствени за предумишлени престъпления. Курсът на обучение е двегодишен и завършва с държавен изпит. Документът, който се издава накрая, не е за образователна степен, а за квалификация. Това е предимство при кандидатстване за работа.


Най-важното, което бодигардът трябва да знае, е, че неговата работа не е да спира с гърди нападателите. В този случай вече ситуацията е извън неговия контрол. Вместо да играе по правилата на хората, които искат да навредят на неговия работодател, охранителят трябва да е нащрек и да сигнализира при най-малката индикация за опасност. Само тогава може да поеме нещата в свои ръце.
Някои от охранителите предпочитат да се доверят на Академията към МВР. Това също е вариант. Служителите, определени за специална подготовка, преминават неколкомесечни курсове на обучение, като това издига имиджа им в очите на хората, които ги контролират. На трето място е вътрешнофирменото обучение, което като че ли е най-масово.


Основно правило при работата с телохранителите е клиентът да слуша какво му казват. Бодигардът се явява негов личен консултант по въпросите на безопасността. Това означава, че охраняваният не трябва да му съобщава в последния момент какво възнамерява да прави и къде ще ходи, защото осуетява възможността да се измисли тактиката на охраната. Задължение на бодигарда пък е да изучи всички навици на "бодито", което му е било поверено. Налага се и синхронизиране на действията, ако бодигардът не изпълнява и функциите на шофьор. В този случай той трябва да бъде обучен на агресивен маниер на шофиране. При пристигането на място от колата първи излиза телохранителят. Той трябва да се погрижи включително и за дамата, която ви съпровожда. Някои бодигардове изхождат от мисълта, че носят отговорност само за клиента си и загърбват партньорката му, превръщайки я по този начин в лесна мишена. Такова обикновено е поведението на гардовете на мутрите. Държавните телохранители са по-големи джентълмени.


Специалистите съветват хората, които ползват такива услуги, да се освобождават много бързо от бодигардове, които се опитват да фамилиарничат с тях. Това може да се окаже опасно. Много бизнесмени в момент на разпускане са готови да пийнат по чашка с "приятеля". Неговото основно задължение обаче не е да участва с тях в развлеченията. Точно този стил на живот "изяде главата" на Кръстника. Иво Карамански неизменно се движеше с отбор бодигардове, които пиеха наравно с него. Наложи се да ангажира още двама души от друга фирма. Под въздействието на алкохола и наркотика обаче не знаеше какво прави. Негови хора откраднаха автомобил от фирмата, която го пазеше, което едва не доведе до скандал. В крайна сметка Карамански си отиде толкова нелепо, колкото премина и животът му в годините на криворазбраната демокрация.


Грешен е и подходът бодигардът да бъде въвлечен в съвместен бизнес, тъй като по този начин вниманието му се разсредоточава. Има го и момента, че не от всеки телохранител става бизнесмен. Типичен пример за това е бившият шеф на звеното по сигурност в "Мултигруп" Димитър Джамов. Ако в бизнеса имаше и все още има място за началника му Илия Павлов, той самият беше отстранен много лесно и не се намери кой да застане зад него.

 

 

 

 

Самураите на ХХI век

 

Можеш да срещнеш погледа им само ако си свалят слънчевите очила. Един истински бодигард очаква куршума всеки миг. Това е професия
за особено твърди момчета

 

 

Турският премиер Еджевит е обграден винаги от няколко ангели пазители

Едно е ясно: ако искаш да влезеш в елита и да охраняваш световни политици, трябва да минеш обучение през тайните служби на Израел. Това казва един от най-твърдите телохранители в света, пазил Перес, папата и Юрий Лужков - австриецът Йохан Фесл.

Видът му е класически в професията: гола глава, изсечено лице, яки мишци, огромни рамене. При това може да говори и дори да изслушва. Когато се наложи, може да е галантен, да държи палтото на височайшата дама - изобщо такива типове се срещат само на кино.

38-годишният австриец току-що се е разминал със смъртта. Успял е да обезвреди бомба в багажника на арабски бизнесмен, когото охранявал в Египет. Намира я буквално секунди, преди арабинът да се качи в бронираната черна лимузина при рутинна проверка на колата.

Това му е работата: да предотврати атентат, при който биха загинали не само бизнесменът, а и целият екип от телохранители, плюс десетки невинни туристи, които са били в хотела над подземния гараж. Това е и смисълът на обучението, което е преминал - бомбата да не избухне и всички да са все още живи.

 

Фесл е платил 50 000 марки, за да тренира в един от лагерите на "Мосад" в пустинята. Сега под кодовото име Йосип той е един от най-търсените гардове от така наречения International Protection Team: най-добрите, които досега не са "загубили" нито един клиент.

Треньор на Фесл и негов гуру до днес е израелецът Давид Мирза, бивш парашутист с мила усмивка като на будистки монах, но като телохранител известен като най-коравия в света. "За два дни мога да преценя дали някой става или не за бодигард - казва Фесл, който вече сам обучава новаци. - Ние тук не произвеждаме шерифи - нашите хора са самураите на ХХI век."

С тези типове трудно се води разговор. Никога не обелват и дума за клиентите си, носят черни очила, за да не виждат другите накъде гледат. Облеклото им е съобразено с обстановката - веднъж са в строг костюм с вратовръзка, друг път в джинси и тениска. Те трябва да са незабележими сред множеството. Не бива да привличат вниманието върху себе си и клиента.

 

През 90-те години Фесл работи като фоторепортер - нахъсен като ловно куче. Винаги по дирите на нещо необичайно. Няма значение какво, само да не е скучно. Снима красавици, които с удоволствие се разголват пред него, спектаклите на Залцбургския музикален фестивал, лежи на пистата на мотоциклетни състезания, за да направи най-странния кадър. Прониква в една строго охранявана атомна електроцентрала с камера в ръка, за да покаже колко лесно един терорист може да влезе и да причини непоправими беди.

При един фоторепортаж в Санкт Петербург се запознава с няколко руски бодигардове - зле платени полицаи, които в свободното си време слагат главата си в торбата заради сигурността на някой друг. За една шепа рубли. Страхотни момчета, добри и честни. Те са истински, стреляни зайци, знаят цената на живота. А не някакви шикити-микити плувци, които се плацикат в плиткото.

 

"Страшно ме заинтригуваха - разказва Фесл, - в началото само като нова тема за репортаж. Но после попаднах на тренировките на една елитна част и сам станах телохранител."

Заминава за САЩ, където полицаи от San Diego Police Departments са изградили частна организация за охрана. Но знае, че за да стигне елита, трябва да го приемат в Академията за сигурност в Израел. Там треньори са спецовете от "Мосад".

Първоначалното обучение е един месец и струва 15 000 марки. В центъра за обучение на тайната израелска служба се прожектират филми и снимки на най-известните атентати от последните десетилетия. Анализира се какво е било разположението на охраната в момента на атентата и ситуацията се проиграва отново. "Трябва да влезеш в главата на атентатора, да предвидиш всички възможни варианти, по които можеш сам да извършиш атаката, и тогава вече знаеш как да защитиш клиента си. Все пак той е вложил в своята сигурност няколко хиляди долара на ден."

 

След края на студената война всички западни разузнавания трябваше да се преустройват и да открият нови перспективи за уменията си. Пазарната ниша бързо е открита: частна охрана на важни и застрашени персони. "В Азия взривяват посланици, в Близкия изток - политици и бизнесмени, в бившия Съветски съюз - издатели и мениджъри - обяснява полето на дейност Фесл. - Никъде другаде по света животът на банкерите не е така кратък, както в Москва и Петербург." Който има страшни врагове, е готов да плаща и големи пари за своята сигурност.

Обучението в пустинния лагер на "Мосад" е толкова тежко, че пред него бундесверът прилича на курс по танци. Малцина успяват да изкарат целия курс докрай. Повечето се отказват още в първите дни. "Бързо разбираш, че като самотен Рамбо нямаш никакъв шанс, успехът се корени в идеално подготвен тим", казва Фесл, който по време на дресировките не само е получил безброй сини петна, а и няколко счупени кости.

 

"Ето как става: един от треньорите играе клиентът, когото трябва да защитаваш, а останалите от курса са атентатори, чиято цел е да го убият, няма значение как. Или пък самият ти си терорист и трябва да избереш най-добрата атака. Симулацията е напълно реална и се стига до наранявания." Естествено се стреля яко. За кратко време учениците изразходват близо 40 000 патрона, може би затова ги упрекват, че вечно се държат за патлака.

В света на разузнаването "Мосад" се смята за ролс-ройса на шпионажа. В класацията на Центъра за международна сигурност и контрол върху оръжията в Станфорд, САЩ, израелците от десетилетия не изпускат първото място и оставят далеч след себе си и ЦРУ, и КГБ, и другите европейски разузнавателни служби. Както казва един висш агент от бившата

ЩАЗИ: "Мосад" е най-добрата тайна служба на света и най-опасната, защото обезврежда безскрупулно противниците си. Въображението им е по-силно от това на ЦРУ, те са по-безскрупулни от КГБ и по-приятелски настроени от МИ-6."

 

И докато американски, немски и италиански агенти все пак се появяват пред обществеността, тайната служба на Израел е толкова тайна, че никой не знае кой е нейният директор. Знае се само, че той разполага с огромен бюджет, отчита се само пред шефа на правителството, всеки ден пътува с различна кола и всяка сряда в 16 часа на някой от плажовете на Тел Авив се среща с топ-агентите си.

Но затова пък се знае, че немският генерал Улрих Вегенер, който навремето създава антитерористичната организация GSG-9, за да обезвреди RAF, днес е директорът на Международната академия за сигурност в Израел и прилага от години заедно с най-големите спецове от "Мосад" Давид Мирза и Амир Алтер ноу-хауто на израелската тайна служба при създаването на международна мрежа от бодигардове за охрана на застрашени частни лица. Всеки телохранител - стига да може да работи в екип, намира се в отлична физическа форма и има поне 10 хиляди долара, които да инвестира в обучението си, би могъл да кандидатства за елитния Internetional Protection Team.



назад съдържание напред



съдържание


Професия бодигард
Добрите телохранители са незабележими. Те се сливат с околната среда, не приличат на „рамбовци" и са с цип ...


Свободни демократи на повикване
Партията на Стефан Софиянски е готова да управлява „от вчера", но ще трябва да изчака неизвестното ...


Последното изкушение на банкоматите
Собствениците на дебитни и кредитни карти у нас са повече от 1.3 млн. и изобретателни мошеници измислят нови начини ...


Такис Теодоропулос: Властта без чувство за вина е особено опасна
ВИЗИТКА Такис Теодоропулос е роден през 1954 г. в Атина. Има издадени 7 романа, от които ...



...


Две години по-късно
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.