АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Говори с нея

Съпругата на председателя на Браншовата камара на таксиметровите водачи Спас Атанасов, Росица Атанасова: Мъжът ми не е свил знамената!
Катерина Запрянова

 

Когато токшоуто "Говори с нея" стартира през юни миналата година, обещанието ни беше да каним в него половинките на влиятелните мъже на България, независимо от конкретната им професия. Надали остана човек, който може да каже, че таксиметровите шофьори не са влиятелни - просто защото за пореден път стана безпощадно ясно как техните действия може не само да обърнат дневния ред на столицата на една европейска държава, но и да предизвикат сериозен смут сред политическите кръгове. Именно затова поканихме в "Говори с нея" съпругата на председателя на Браншовата камара на таксиметровите водачи у нас.

Росица, според теб трябва ли да очакваме действия от страна на таксиметровите шофьори след всяка трагедия с техен колега?
- Да, това е ответната им реакция. Тя просто става стихийна, никой не може да търпи тази престъпност, която се шири навсякъде.
Наистина ли смяташ, че протестите стават спонтанно?
- Да, абсолютно! Говорим за шофьори с радиовръзка, те имат винаги комуникация, непрекъснато общуват помежду си.
Тоест не е необходимо някой от лидерите им да каже: "Хайде, събираме се!"?
- Не, разбира се. Самите шофьори имат съзнанието, че трябва да отидат и да покажат своята съпричастност.
Освен че твоят съпруг е председател на браншовата камара,  двамата с него ръководите канал 8 на 91280. Спас Атанасов е работил и като таксиметров шофьор преди години. С този бекграунд позицията му е доста нетипична - преди време съпругът ти ми каза: "Не съм някакъв профсъюзен водач, който ще развява байраци." Още ли твърди това?
- Да. Наистина не обича да развява байраци, но не е свил знамената! Спас никога не отказва покани от страна на журналисти по поводи, свързани с такситата. Но действително предпочита да е далеч от камерите...
Да, забелязах. Някак млъкна твоят мъж...
- Просто това е политиката на браншовата камара. Изключение мъжът ми би направил само за пресконференция.
Но беше пред парламента на 9 февруари, нали?
- Естествено. Негов дълг беше да отиде там и да представлява всички тези таксиметрови шофьори, които надигнаха глас срещу престъпността.
Само че лидерското име, което се завъртя около тези протести, не беше на съпруга ти, а на Стефан Боснов, който се води председател на Националното сдружение на таксиметровите водачи. Като прибавим и Румен Крумов, председателя на Националния съюз на превозвачите, не стават ли много трима души, които държат да говорят от името на таксиджиите? Доста е объркващо!
- Да, всички са объркани, никой не е наясно какво става. Като цяло таксиметровите шофьори не подкрепят Стефан Боснов... Той просто обича да е някаква медийна звезда, да се изявява, без да е в течение на нещата. Боснов, освен че подкрепяше конкретни искания, говореше и неща, които не бяха необходими. Например за квотите за таксита, които трябвало да се въведат - това изобщо не стоеше на дневен ред!
На този размирен 9 февруари някой пък беше предложил да има доживотно разрешение за работа - дори такива екстравагантни неща се чуха.
- Да, имаше най-различни искания. Шофьорите, доколкото знам, са искали независима синдикална организация и т.н. В крайна сметка те просто са били бесни от ситуацията и са реагирали по този емоционален начин!
Мълчанието на твоя съпруг обаче наистина стана осезаемо през последните години. По принцип човек като млъкне, или го е страх от нещо, или е много огорчен. Огорчен ли е Спас Атанасов?
- Не мога да кажа, че е дълбоко огорчен. Все пак се е появявал тук-там, нищо, че не е бил пред камерите. Просто той невинаги е срещал необходимата подкрепа вътре в самата организация.
Като оставим вътрешните разногласия настрана, би трябвало всички да знаят, особено пък шефовете на фирми, че според чл. 100 от Закона за автомобилните превози "превозвач, допуснал да бъдат използвани превозните му средства за умишлено препречване на свободното движение по улиците, площадите и пътищата, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 5000 лева и с отнемане на лицензите за срок 1 година". Много превозвачи обаче допуснаха умишлено препречване  на свободното движение в столицата на 9 февруари. Очаквате ли санкции?
- Шофьорите все пак изразиха съпричастност към това, което става. Никой не беше в състояние да спре тази стихия! Не можеше това да стане! Съпругът ми веднага отиде на място да ги представлява, за да може всичко да е мирно и кротко. Веднага имаше и съдействие от Столична община, беше разрешено да се осъществи този протест, така че да не е съвсем в разрез с член 100.
Вярно ли е, че твоят съпруг е казал: "Дайте да не буйстваме"?
- Да, вярно е. Това е по принцип неговото мнение...
Като теглиш чертата, бяха ли резонни основните искания, огласени на 9 февруари?
- Абсолютно. Имаше всякакви, но след като се появи съпругът ми, се формираха точните искания. Първото беше по най-бързия начин да се разкрие убийството. Второто - да се вземат някакви мерки за сигурност. Освен това имаше и икономически искания като част от мерките за сигурност.
Само че трябва ли според теб държавата да отпуска пари за прегради в автомобилите, за паникбутон, видеокамери и т.н.? Това не е ли работа на конкретната фирма?
- Това тепърва ще се реши - откъде ще дойдат средствата. Но при всички положения мерки трябва да има.
А каква е връзката между финансовите искания - да се върне патентният данък на мястото на корпоративния примерно, и смъртта на един 51-годишен човек?
- Икономическите искания бяха задължителни като част от мерките за сигурност, за да може шофьорите да си подбират клиентите, а не да работят денонощно, защото нямат пари. Просто нещата са свързани.
Никой не оспорва, че е наистина ужасно да се убие човек. Всеки ден обаче носи своите опасности за всички ни. Улиците ни са едни и същи. Престъпниците и психопатите са на всички! Знаеш, че несигурността на една жена, която се прибира късно по неосветените улици, не е по-малка от тази на един таксиметров шофьор, даже напротив... Но само таксиджиите при такъв инцидент блокират града. Това какво значи - че едната смърт е повече смърт?
- Не, няма такова нещо. Просто технологията си казва думата. След като имат тази радиовръзка, шофьорите са единни и сплотени! Това е причината веднага да реагират.
Тоест не смяташ, че едната смърт е повече или по-малко смърт?
- Не, категорично!
Сега, като се обръща назад към последните седмици, твоят съпруг не смята ли, че таксиметровите шофьори "пресолиха манджата"?
- Това все пак беше поредно убийство за последните няколко месеца! Нямаше как да не се отприщи тази реакция.
В момента хората сигурно са много учудени - какъв е този браншовик-таксиджия, който е в същото време пацифист?! Общо взето, актуалната представа за таксиметровите шофьори е като за неконтролируеми неандерталци. Знаеш за акцията "Без бакшиш", за предложенията да има дни без таксита и т.н. Прави ли са хората в своето отношение?
- Първо искам да те коригирам, че това едва ли е големият процент хора!
Тоест смяташ, че повечето хора харесват таксиметровите шофьори?
- Не, не мога да кажа, че са повечето, но и не мога да твърдя, че таксиметровите шофьори не са харесвани, защото навсякъде има черни овце, но има и професионалисти, които са се доказали с качествено обслужване, с внимание... Много често в нашия офис на 8-и канал на 91280 са постъпвали похвали, хората са били доволни.
Но в анкетата, която подготвиха колегите от "Дарик", повечето хора реагират отрицателно при споменаването на думата таксиджия.
- Колкото до това защо гражданите навън реагират така - те може би просто нямат представа на какво са подложени самите таксиметрови шофьори!
Обаче ние всички сме подложени на определени рискове. Ето например, като ми се налага да прекарвам като редактор много време пред компютъра, което е зле за очите, аз отивам и просто си купувам очила за работа с компютър. При това аз давам парите - не ходя да ги искам пред парламента! Но нека те питам - ти казваш ли на хората, които работят за вас, да не надуват чалга, да не пушат в колата?
- Всеки трябва да работи със съзнание - така, че да е удобно за клиента.  Много от шофьорите наистина работят по този начин и това, че има изключения, не значи, че представляват цялата истина!
Добре, ти кога за последно се вози на такси, което не е към вашия канал?
- По принцип не ми се е налагало.
Именно, затова те питам - защото ти си все пак в някакъв инкубатор и е естествено, че вашите шофьори ще се държат добре с теб.
- Е, случвало ми се е, по-рядко, да ползвам и други фирми. Като цяло какво да кажа... Доволна съм от обслужването.
Значи не си попадала в кънтящо от чалга такси, в което не виждаш нищо от плътната димна завеса?
- Попадала съм и в такива таксита, но те са по-малкият брой.
А харесва ли ти?
- Как ще ми харесва!? Просто клиентът има правото да каже на шофьора: "Спри тази музика, не желая да слушам", и той се съобразява.
А ако той каже: "Млъкни ма, ша слушам к'вот си искам!"?
- Тогава направо слизаш от таксито и си тръгваш, това е твое право!
Между другото ефирният ни телефон звъни нонстоп в момента. Няма да имаме време за всички слушателски въпроси, но все пак ще ти задам няколко... Например: "Откъде сте толкова сигурна, че ние, таксиметровите шофьори, не подкрепяме Боснов? Аз и повечето колеги предпочитаме него пред мъжа ви."
- Този слушател може да подкрепя когото си иска, разбира се, няма нищо лошо в това. Просто ние, браншовата камара, се дистанцираме от Стефан Боснов.
Защо?
- Доколкото съм чувала, Стефан Боснов минава по софийските таксита и им предлага следното - да си платят за определени квоти, които евентуално той казва, че ще станат задължителни, и само тези, които са си платили за тях, ще имат право да работят. А такова нещо не може да стане!
Значи твърдиш, че Стефан Боснов взима пари от тези хора?
- Да, според мен той е просто един мошеник.
Човекът, който беше на гребена на протеста?!
- Да, той обещава неща, които не са в неговата компетенция. Боснов не може да разпределя квоти, само Столична община има право на това. А Боснов обещава, че само неговите поддръжници, които са си платили таксата, която била от порядъка на 12 лева, доколкото имам информация, ще влизат в тези квоти.
И според теб хората му дават тези 12 лева срещу обещание?
- Да, досега той много се е изявявал, но не знам нещо да е постигнал.
Слушателите ни също така се интересуват дали ти самата си била на протеста.
- Не, бях в офиса, защото имаше много работа и там. Обаждаха се хора от цяла България, бяха съпричастни.
Друг слушателски въпрос: защо не можете да контролирате просташките разговори по радиостанциите?
- Това са вътрешни проблеми... Възможно е да се контролират, да се наложи дисциплина.
Ти и мъжът ти бихте ли я наложили?
- Да, много често се е налагало съпругът ми да се обажда по радиостанцията, да озаптява шофьорите.
Поредният слушател: "Таксиметров шофьор съм. Защо си мислите, че смятаме съпруга ви и вас за наши защитници? Вие мълчахте преди това, по време на протеста, как да ви приемем като наши защитници?"
- Действително трудно е за шофьорите да приемат който и да е за водач... Наистина нямаше много изявления от страна на съпруга ми и те нямаше как да знаят, че той ги представлява. Макар че като цяло в общественото пространство това се е знаело от години...
Виж, по принцип в България ако не удариш по масата и не ти се чуе гласът, много е трудно някой да те уважава.
- Така е. Шофьорите може би са искали точно това, но мъжът ми е виждал, че няма как нещата да се решат по този начин.
А имаше ли смисъл всъщност от цялата патаклама?
- Да - едва сега се провеждат редовни срещи с представители на таксиметровите водачи и започват да се взимат мерки. Дай Боже, дано наистина да има ефект!
Ще ми се да те питам - ако е толкова страшна и безнадеждна тази професия, защо просто някои хора не се откажат от нея? Не знам някой да ги е закопчал с белезници за волана...
- Този, който не е толкова свързан с волана, се отказва. Но има шофьори, които работят от дълги години, те са натрупали опит, избягват трудните ситуации и проблемните клиенти, намират си пътя да си докарат допълнителния доход и на тях тази професия им харесва.
Общуваш ли си с жени на таксиметрови шофьори? И можете ли да си направите нещо като клуб "Отчаяни съпруги"?
- Не бих казала точно клуб "Отчаяни съпруги"... Но е имало много моменти, в които сме си споделяли за безсънните нощи.
Най-фрапиращите случаи от времето, когато твоят съпруг е карал собственоръчно такси?
- Фрапиращи случаи... Не, не е имало толкова сериозни.
Значи все пак професията не е толкова опасна?
- Може би просто мъжът ми е имал по-голям късмет.
Как би реагирала, ако някой те нарече "жена на бакшиш"? Не знам как би ти прозвучала дума като "бакшишка"...
- Защо трябва да се обиждам? Просто ще подмина това.
И накрая: да очакваме ли Спас Атанасов отново да стане по-активен в дебатите, в разискванията около това съсловие?
- Той по принцип си е активен!
Добре де, да стане по-видим?
- Може да се очаква, да.



назад съдържание напред





съдържание


...всичко е само театър
Коалиционните партньори разиграха спор със силен емоционален заряд Тримата лидери за пореден ...


Комисия за лично ползване
Защитниците на личните ни данни защитиха единствено битовите си придобивки, но останаха непоклатими цял мандат. ...


Мито - платено Нещо като пито-платено
Новата митническа система тръгна. Три пъти паднаха ставките на промишлените стоки след присъединяването ни към ЕС. ...


Веселин Диканаров, председател на Българо-либийския съвет за търговско и икономическо сътрудничество към Българската търговско-индустриална камара: Либия изпробва реакциите ни доста ПРЕДИ ДА ПОСЕГНЕ НА СЕСТРИТЕ
Интервю на Къдринка Къдринова с бившия търговски представител на България в Триполи за автоматчици и откраднато ...



...


Гамбийски гамбит
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.