АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Тема на броя

Деца зад решетките
Яна Йорданова

 От свободата до ТВУ и обратно, или кога един престъпник всъщност може да се окаже жертва

 

 

Когато баща ти си дойде вкъщи, искам да си се омела, разбираш ли. Просто да те няма. Не ме интересува къде ще ходиш, какво ще правиш, къде ще спиш - не те искам тук. Ясно ли е? Питам ясно ли е?

Добре.

Това чула Вирджиния от майка си преди няколко години. Тогава Вирджиния е на 13. Причината за истерията - наскоро майката се омъжила повторно. В един момент обаче новият "татко" харесал Вирджиния. Да, в онзи смисъл. Майката е принудена да избира. Какво изобщо има да се избира в такава ситуация, ще си каже човек. Жената обаче решава да задържи мъжа. Като прогони дъщерята.

Всъщност не я прогонва съвсем. Великодушно й позволява да идва вкъщи, но да стои там най-късно до 4. Вирджиния се принуждава да спи по приятелки. Да взима пари назаем, за да яде. До един момент. Следващ епизод - Вирджиния краде, за да може да се изхранва. Следващ епизод - Вирджиния се продава, за да може да живее. Нека ви припомня. Вирджиния е на 13.

И е съвсем, съвсем истинска.

 

Вирджиния

На 14 все още сте тичали из квартала с издрани колене и прашка в ръка, нали? На 14 Вирджиния вече е забравила имената на куклите си. На 14 тя трябва да помни други имена. Тези на клиентите си. Следващ епизод - Вирджиния е изпратена в ТВУ. Следващ епизод - неизвестен.

Може би най-чудовищното в случая на Вирджиния е, че е типичен. Огромна част от хилядите пренебрегнати деца у нас имат подобна съдба. Някои така и не стигат до ТВУ. Просто защото не доживяват. Други след "превъзпитанието" отново се връщат към стария си начин на живот. Трети се "оправят". Тоест престават да вършат онези неща, вкарали ги във възпитателното училище. Но така и не успяват да преминат чертата, която иначе безкрайно толерантното ни общество е теглило между "Ние" и "Те". Те = престъпниците. Те = отрепките. Те = онези, които никога не бихме взели на работа. Но срещу които по принцип нямаме абсолютно нищо против.

 

Въпросът с ресоциализацията далече не е единственият проблем, свързан с Трудово-възпитателните училища. Или Възпитателните училища-интернати (ВУИ), както е прието вече да се наричат. Проблемите са много и голяма част от тях са свързани с пари. Като например факта, че понякога държавата бави с месеци дори средствата за храна на тези деца. Което автоматично превръща директорите в просяци, тропащи от врата на врата за малко ориз/фиде/леща/боб/домати. Условията в самите интернати също са под всякаква критика - ремонти се правят само ако се намери спонсор. И ако ви се струва нормално в дом за 150 момичета да има една баня, помислете пак. Всъщност най-добрият начин да разберете положението на тези деца е като си представите своето дете на мястото на някое от тях. Допустимо ли е дори и един ден да спи на изтърбушено легло, в мръсни чаршафи; да затиска носа си, когато минава покрай тоалетните; и на обяд и вечеря да яде само боб? Сега умножете този образ по 1095 (максимумът дни престой в интерната), за да разберете колко недопустимо е наистина. За да ви се изясни картината напълно, към горното можете да прибавите много кражби и още толкова насилие... включително и сексуално.

 

 

Повечето момичета от интерната в с. Подем се оплакват от храната

Най-важният въпрос, който трябва да бъде зададен обаче, е в кои случаи трябва да се стига до мярката "настаняване във ВУИ". И при положение че за по-голямата част от противообществените прояви причина са именно родителите, не трябва ли те, а не детето, да бъдат наказвани. И не е ли крайно време да започнем да прилагаме алтернативни наказания за ненавършили пълнолетие правонарушители, каквито се прилагат в развитите страни. Защото колкото и чудесно да звучи "Възпитателно училище-интернат", на практика това е затвор. И в него се ограничава свободата на деца. И колкото и добър да е педагогическият състав, престоят в подобна институция дава отражение върху психиката на едно дете. Върху начина, по който то започва да възприема света и себе си. И върху начина, по който светът започва да го възприема.

 

Зорница

Зорница е на 15. Първото нещо, което прави, след като си подаваме ръце за здрасти, е да покаже татуировката си. Г, високо на лявото бедро. Г за Гергана, най-добрата й приятелка от тези "навън". Иначе и в интерната в село Подем - единственото възпитателно училище за момичета в страната, вече имала близки. Като например 17-годишната Анелия от Велики Преслав и... всъщност нямало други.

Зорница е от Плевен. В интерната е от 6 месеца. Остават й още максимум две години и половина, за които тя казва, че определено няма да издържи. Причината да бъде в Подем е бягства от къщи. Да, в много от досиетата на момичетата като причина за настаняването е записано: "Нездрава семейна среда", "Бягства от къщи и училище" или "Невъзможност на родителите да полагат адекватни грижи". Тоест, ако си очаквал в ТВУ-то да се натъкнеш на банди закоравели престъпнички, си се лъгал. При това жестоко.

 

"С баща ми не можем да се понасяме. Той пие... - Зорница звучи извинително - ... а мен това ме дразнеше. Знаех, че ако излезна от къщи, докато се върна, вече ще се е напил. А когато е пиян, той тръгва да ме бие. И заради това ме беше страх да се прибера. И не се прибирах... Когато в крайна сметка се връщах обаче пак си отнасях боя. Ей така си живеех... А майка ми не е в България - работи в Испания. Имам брат, но той вече си е уредил живота. С него заедно тренирахме карате. И двамата бяхме шампиони. Аз дори съм била републикански шампион за моята възраст. Обаче заради баща ми аз почнах бягствата и вече не се веснах на тренировки... Провалих си живота."

 

Най-дългият период, в който Зорница не се прибира, е един месец. Това става, след като баща й я набива, защото се е разболяла. Просто не му се давали пари за лекарства. Тя отива да живее при приятелка и престава да ходи на училище. "Накрая не издържах и се обърнах към отдел Закрила на детето. Те извикаха баща ми, но той и всичките ми роднини отричаха, че някога ме е бил. Накрая зад гърба ми вместо инспекторката да вземе мойта страна, тя тайно взе страната на баща ми, нави го да подпише една молба и ме вкараха тука."

 

Между другото, Законът за борба с противообществените прояви предвижда няколко форми на въздействие на родители, проявили нехайство при възпитанието на децата си. А именно - предупреждение, задължение да посещават педагогически лекции и глоба. От една страна обаче, тези мерки се прилагат в нищожен процент от случаите, в които реално трябва да бъдат приложени. От друга страна, дори и до тях да се прибягва масово, от това не би имало никакъв смисъл. Защото представете си какъв ефект би имало предупреждението върху баща като този на Зорница. В случая единственият начин за евентуално влияние е налагането на глоба след всяко провинение. Определената в закона глоба обаче е... 2 лева. Колкото четири вафли. Два пакета цигари. Три кисели млека. Държавата те глобява два лева, ако проявяваш нехайство при възпитанието на детето си. За резултатите от твоето поведение обаче него настанява в затвор. 

 

Анелия

Историята на Анелия е идентична с тази на Зорница. Казва, че физическото насилие върху нея - повод за бягствата й, е започнало преди 3 години. Или когато е била на 14. Анелия обаче не е склонна да говори за "преди" - мъчела се да го забрави.

Като най-голям проблем за момента Анелия определя кражбите в дома: - "Разбираш ли, това се случва ВСЕКИ ден. Ето - двете чаши бяха пълни с кафе, връщаме се сега от занятия - кафето е изпито, даже някой си е близнал от утайката с пръстче. И шишето със сироп не виждам никъде в стаята... Веднъж ми дойдоха на свиждане нашите и донесоха цял сак, пълен с продукти. Слязохме със Зори да се къпем долу, връщаме се - нищо. Бяха ни оставили само едно пакетче семки, при това - отворено. Аз знам кой е. Мога да кажа кой е откраднал храната, кой ми е изпил кафето и ми е взел сиропа, но просто не искам. Защото после ще си имам проблеми."

Няма как да не попиташ какво правят възпитателите по този въпрос. Отговорът е: "Нищо. Нали не сме им деца."

 

Чуваш "Нали не сме им деца" още веднъж, когато питаш за храната. Разбираш, че ако в стола имаше меню, в което бяха написани всички традиционно сервирани манджи, то не би било по-дълго от една страница. И ако случайно има нещо различно за десерт - например кисели млекца, то те задължително са развалени. "Ако обаче не е г-н Цанов - директорът, това училище можеше да е много по-зле. Нямаше да ядем дори това, което ядем в момента", казват сериозно момичетата. И наистина изглеждат благодарни.

Ръководството на интерната е категорично, че при тях има настанени момичета само заради бягства от дома, въпреки че от Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни твърдят, че това е невъзможно. "Трябва да има рецидив, разбирате ли, трябва да има сериозни нарушения, просто не е правилно да се затваря някой, който само е бягал от къщи. Но ние ще направим проверка и ако наистина има такъв случай, може да го върнем за преразглеждане", каза за "ТЕМА" главният експерт на комисията Димитър Кюланов. Същевременно обаче от Подем на няколко пъти потвърдиха, че "изобщо не става въпрос за един случай" и че много от момичетата нямат дори извършена кражба и единствената причина за настаняването им е "нездравата семейна среда, при която е абсурд да им бъде дадено добро възпитание". Вероятно сте съгласни, че такова разминаване в мненията е, меко казано, смущаващо.

 

Смущаващо е също така, че никъде в закона за борба срещу противообществените прояви не се дава легална дефиниция на термина "значителна противообществена проява". Което пък от своя страна прави възможно местните комисии без притеснение да прибягват до възпитателни училища в случаи като този на Зорница.

И още нещо - голяма част от настанените в Подем момичета са там заради проституция. Проституцията (да не говорим за бягствата от дома) не е противообществена проява, тъй като ако беше, за нея щяха да се наказват и възрастните. Въпросът в случая не е, че на тези момичета не трябва да се помага и че те трябва свободно да бъдат оставени да упражняват "професията" си. Напротив. Но едва ли най-подходящото място за решаване на проблемите им е ВУИ. Защото на практика настаняването в тези интернати е най-тежката възможна санкция и следва да бъде прилагана само за тежки противообществени прояви. Проблемът в случая обаче е, че липсва алтернатива. "А трябва да се направят много неща, като например да бъдат създадени подслони за временно настаняване и изолиране, където момичето може да бъде укрито от тези, които я гонят - казва Димитър Кюланов. - Ако трябва, да може дори да й се смени самоличността."

 

Ирена

Казва за себе си, че не е проституирала. Признава обаче, че момчето, "с което и в момента ходя", доста упорито е настоявало тя да започне да спи с приятелите му.

"И то само срещу 3 лева, представяш ли си" - усмихва се тъжно и бързо добавя, че всъщност приятелят й е добър човек. И че много го обича. Много.

Тя е Ирена. От Враца. Към момента, в който се срещаме, е в Подем едва от седмица. Още не може да преодолее шока. Може би, защото родителите са й казали, че отива на море. "Бяхме тръгнали уж за Варна. В един момент се учудих, че за пореден път спираме. Тогава нашите ми казаха - това е последната спирка. Оттогава не спирам да плача."

Държанието на Ирена те провокира да зададеш няколко забранени въпроса. Като например:

За какво мечтаеш?

 

- Да стана юрист. Това ми е най-голямата мечта. Доста съм амбициозна, имам дар слово, обичам да контактувам с хора, обичам да пея, да се изявявам, не съм срамежлива, обичам купоните, обичам живота. Имам амбиции и твърдо съм решила да ги постигна. Напук на тези, които казват, че може да не стане нищо от мен. Трябва да ги опровергая.

Как мислиш да го направиш?

- Изчаквам. Мисля, че да дойда тук може би е било по-добре за мен. Ще имам много повече време да уча, няма да има какво да ме разсейва... Трябва да положа малко усилия сега, а после ще щракам с пръсти. Това е. Бих създала една фондация, която да е за помощ на тези деца, които са били като мен.

Страхуваш ли се от нещо?

- Че един ден мога да остана сама.

 

Тъкмо когато тръгваш да казваш, че този отговор по правило е в арсенала на 35-годишните, а от тези на 15 по-скоро се очаква нещо от рода на "От нищо", Ирена те парира с въпроса: "Доста хора ми казват, че съм надраснала годините си. Или?"

След което, напълно убедена в правотата на горното твърдение, продължава: "Може би животът ме е направил такава. Не живея с проблемите за моята възраст. Доста неща съм преживяла. Родителите ми се разделиха. Бяха създали заедно фирми, мандра, къща на пет етажа направиха и накрая една само си събу обувките и влезе в обзаведен дом. Това ме побърка."

После възрастната, 15-годишна Ирена ти казва, че вече те чувства като приятелка. И въпреки основното предупреждение, което си получил, преди да стъпиш в интерната - а именно не давай обещания, които не можеш да изпълниш, подаваш визитката си с думите: "Пиши ми. И аз ще ти пиша."

 

Ники

17-годишният Ники е единственото момче, останало във възпитателното училище в с. Ягода през лятната ваканция. "Тук съм, защото няма къде да отида. Ние сме много деца. 15. Майка ми живее с втори мъж. Той не ме иска. Това е."

Ники е в интерната от 1997 година. Трябвало е да излезе оттам още през 2000 г., но поискал да остане. "Искам да завърша 8-и клас, за което обаче ще трябва да взема сега две години за една. После, ако мога да взема шофьорска книжка, да се хвана на работа, да изкарам някой лев... Това ми е мечтата. Просто нито от баща ми чакам някаква надежда, нито от майка ми. Откакто съм влязъл в ТВУ-то, не са ми пратили нито запис, нито някое писмо, нито са се обадили." За Ники няма значение къде ще живее, стига там да има работа. Със сигурност обаче нямало да се върне в родното си село - "Там няма бъдеще". Ако нещата се развиели добре, дори можело да се ожени. За сегашната си приятелка, която е от Стара Загора. Още не я бил питал обаче, защото първо трябвало да се подсигури материално.

 

Ники е във ВУИ заради кражби на цветни метали. Първата си кражба прави на 10. Последната - на 12. "Влизахме по заводите, разбивахме складове. Не съм го правил за удоволствие, а защото бяхме много деца. Гледах как по-малките ми братчета реват..."

Мислиш ли, че за ромите няма друг изход, освен да крадат?

- Не, има си много изходи. Стига да искаш да не крадеш. Защото да откраднеш е най-лесното. Да заработиш с истински труд някоя пара обаче не всеки иска да го направи.

Тоест смяташ, че положението на ромите в момента е продиктувано от мързел?

- Да. Така мисля. Тези, които ги мързи да работят, отиват да крадат. Просто е по-леко. Но което е по-леко, после е по-лошо. Един път, два пъти, накрая ще ги хванат. Като гледат по-лесното, влизат в затвора.

Самотен ли си?

- Много. Няма как.

Какво ти липсва?

- Липсват ми най-много братята ми.

Искаш ли да си създадеш семейство?

- Искам. Но не искам да имам повече от две деца. За да мога да ги гледам.

Чувстваш ли се ядосан, че съдбата ти е такава?

- Да.

Мислиш ли, че животът е несправедлив?

- Животът не е несправедлив. Зависи от родителите преди всичко. Защото има родители, които не мислят. Правят деца и после не им пука. А после децата се мъчат. Не че животът е несправедлив. Ние самите сме си виновни.

 

Не настръхнахте ли? Всъщност Ники е живото доказателство за нуждата от такива училища (защото има много поддръжници на тезата, че всички те трябва скоростно да се закрият, тъй като са мрачен остатък от комунизма). В неговия случай интернатът се оказва единствен дом и, простете клишето, наистина спомага за нравственото му израстване. Но след като ВУИ си е свършило работата, топката отива в обществото. Да, отново прословутата социална адаптация. Тъжното обаче е, че в голяма част от случаите се работи по изпитания сценарий - търсене на работа, множество откази поради недобрата професионална квалификация и връщане към "предишното занимание" - проституция, кражби... Така децата се озовават пак там, откъдето са тръгнали, и целият този цикъл се оформя като една грандиозна безсмислица.

 

Иван

Живото доказателство за това, че все пак има надежда, е Иван. Срещаме се в месарницата му в Стара Загора. Иван отива в ТВУ-то в Ягода през 1964 г. Провинението му е... кражба на кокошки. Въпреки че има възможност да излезе по-рано, той също решава да удължи престоя си в училището, за да завърши основното образование, "а и ме беше страх да не попадна отново в същата компания". След като излиза от ТВУ, Иван влиза в механотехникума и завършва с диплома 5.50. След казармата пък се захваща със спорт - 4 години е професионален волейболист. После завършва висше образование - зоотехника. "Да не се хваля, но нямам тройка, не съм връщан, не съм късан", смее се Иван. Междувременно в месарницата е дошла дъщеря му Рада. "Баща ми е като идол - отсича тя. - Отникъде е тръгнал, а вижте докъде е стигнал. Никога не съм се срамувала от това, което е бил - напротив. Гордея се с него страшно много. Винаги разказвам на хората за баща ми."

 

Иван също казва, че никога не се е срамувал от годините, изкарани в ТВУ. "По принцип никога не съм го крил, но определено, като се запознавам с някого, това не е първото нещо, което казвам за себе си. Пък като си мисля, от какво да се срамувам - на 11 години едва ли съм можел да бъда някакъв особен престъпник. И ако някой си мисли, че в ТВУ-тата има престъпници, греши. Там има деца."

Иван често се сеща за първия ден в ТВУ-то - "16 февруари 1964 година, 7.30 сутринта. Облечен съм с черно яке с плетени ръкави и вдигната яка. А на оградата десетина вагабонти са се наредили и ядат банички. Няколко часа по-късно вече ми бяха спретнали номер - с една лопата се опитваха да разбият катинара на вратата, зад която беше футболната топка. И всеки се правеше, че уж не може да отвори. Накрая ми подадоха лопатата на мене, а аз съответно разбих катинара. Веднага ме наказаха. "

 

Иван е категоричен, че престоят в ТВУ му е помогнал много, защото се е научил да различава кое е добро и кое - лошо. Страхувал ли се е някога, че годините в ТВУ ще му попречат да се реализира? Замисля се, после уверено казва: "Не. Вярвал съм в себе си."

Преди и сега

"Малко след 1989 г. спряха парите за Трудово-възпитателните училища. Считаха ги за отломка от комунизма и за хората на демокрацията беше едва ли не обидно да дават пари за тях." Срещата ни с Христо Делчев е продиктувана от любопитството какво е различното между старите ТВУ и новите ВУИ освен абревиатурата. Бившият директор на ТВУ - Ягода, е бил начело на училището и преди, и след Промяната. Именно той прави първия опит за смесено ТВУ, който обаче (според някои нарочно) е провален малко след напускането му. "Основната разлика между тогава и сега е, че вече няма униформи - засмива се, но после става сериозен. - Всъщност разликата е в контингента - преди почти не идваха деца от малцинствата, а сега те са болшинството. Освен това преди имахме само будни деца, а сега идват и такива, които буквално не са усвоили изправения вървеж - как да работиш с него." Според Христо Делчев от педагогическа гледна точка 3 години максимален престой във ВУИ е крайно недостатъчен срок и той трябва да бъде удължен. Освен това трябвало да се увеличи броят на педагогическия състав: "Защо може в нормално училище с детето да работят 15 учители, а в ТВУ - не? Навремето в Ягода при 82 деца имахме 56 извънредни класни форми на работа. В момента това е немислимо."

 

"Страшно е необходимо за тези деца да има помощ - казва Христо Делчев. - Някои са наистина като извънземни - едно момченце дойде при нас без име. Колко е страшно това, представяте ли си. Да нямаш име."

Алтернативите

Още през 1997 г. Комитетът на ООН за правата на детето изрази загриженост във връзка с осъществяването на правосъдието по отношение на деца в България. Тогава комитетът препоръча развиването на подходящи алтернативи на институционалните грижи, основани на най-добрите интереси на детето.

В света съществуват няколко групи програми за възстановяване на вредите, причинени от противоправните деяния на ненавършилите пълнолетие лица, посочва в свое изследване по темата адвокат Бойко Боев от Българския хелзинкски комитет.

 

В 43 щата на САЩ например съществуват общо 313 програми за помирение между жертвата и правонарушителя. Двете страни участват доброволно в програмите, като трябва да разкажат за случилото се престъпление, какво са изпитали и какви са били последствията за тях. Мерките, които могат да бъдат взети, включват извинение, обезщетение и общественополезна дейност. Изследванията показват, че в 80% от случаите пострадалите и правонарушителите са били доволни от резултатите от програмата.

В Холандия в случаите, когато е налице увреждане на собствеността или кражба в малък размер, полицията може да изпрати ненавършилото пълнолетие дете към Халт бюрото (Бюро за алтернатива). Всяка година то разглежда над 20 000 случая. Възможните мерки са работа, поправяне на вредата или комбинация и от двете. Неразделна част от мярката е и извинението, което детето трябва да направи.

 

В Милтън Кейнс, Великобритания, пък се провежда съвместна програма за превенция и възпитание, при която собствениците на магазини се срещат със заловените крадци и им разказват за своите загуби от продажбите.

Отново в Холандия при установяване от социалните работници и специалисти, че детето е извършило правонарушение в резултат на липса на контрол и грижи от неговите родители, спрямо него не се вземат възпитателни мерки, а се предоставя закрила по закона за закрила на детето. Която се изразява в ограничаване правата на родителите или лишаването им от родителски права.

В България обаче имаме друго виждане за нещата. Едва сега започва да се обсъжда създаването на нова политика по превенция на противообществените прояви. Разработването на алтернативни механизми за правораздаване, ако изобщо има такова, е в зародиш. А както добре знаем, в България никой не бърза за никъде, защото май все още не знаем накъде отиваме.

 

Всъщност в общи линии положението у нас е следното - лошите родители плащат два лева глоба, и могат да продължат да си бъдат лоши. Децата-жертви пък плащат за това, че имат лоши родители с 3 години свобода и с предсрочно прекратяване на детството им. Лошите родители вкарват децата си в мрежи за проституция, джебчийство и просия, но след това обществото нарича престъпници не родителите, а децата. Най-тъжното е, че децата-жертви рано или късно порастват. И някои от тях се превръщат в лоши родители.

 

 

СТАТИСТИКА

  Извършените от непълнолетни разкрити криминални деяния за 1998 г. по данни на МВР са 6462. За 2001 г. те са 11 230. Престъпните актове от страна на малолетните преди 5 години са били 1788, а за миналата година са 4069.


 Към 2001 г. общо водените на отчет в Детска педагогическа стая са 17 629. От тях 53 на сто са етнически българи, 39 на сто - роми, и 7 на сто - турци.


 От общо водените на отчет в педагогическите стаи близо 19% не учат и не работят. По данни на НСИ броят на напусналите училище деца през учебната 2000/2001 г. е 30 690, 20 хиляди от които - между първи и осми клас.


 По данни на Министерството на правосъдието от общо осъдените през 2001 г. 34 234 лица непълнолетни са 3038. През същата година в затвора в Бойчиновци са приети 126 деца.


 За 2001 г. полицията констатира увеличение на броя на децата -жертви на престъпления. През 2001 г. са убити 10 деца. 226 са изнасилени. 70 са отвлечени. Стотици са жертви на грабежи и хулигански прояви. В сравнение с предходната година броят на опитите за убийства се е увеличил три пъти, на изнасилванията - един и половина пъти, на блудствата - близо два пъти, на телесните повреди - близо два пъти, на отвличанията - два и половина пъти, на хомосексуалното насилие - два пъти, на грабежите - един и половина пъти.


 По данни на НСИ 978 от водените на отчет в детските педагогически стаи малолетни и непълнолетни се определят като малтретирани. От тях 295 са момичета. В три четвърти от случаите насилието идва от най-близкото социално обкръжение.


 През 2001 г. местните комисии за борба с противообществените прояви са наложили възпитателни мерки на 6201 деца. Едва една пета от тях са момичета. Над 70 на сто са неграмотни, с незавършено начално или с начално образование. На близо 8% бащите са били осъждани, а на 4% - майките. На 5.3% бащите са неизвестни, а на 2% - майките.


 За същата година в социално-педагогически интернат са били настанени 503 деца, а във възпитателно училище-интернат (бившите ТВУ) - 154. През учебната 2000/2001 г. в седемте ВУИ в страната са пребивавали 449 малолетни и непълнолетни.


 По отношение на нехайните родители местните комисии са приложили 1187 мерки за обществено въздействие, от които 490 са били предупреждение. В останалите случаи родителите са глобени. Глобата е 2 лева.

 

 

 

ИСТОРИЯ

 Първите Трудово-възпитателни училища се появяват през 1952-1953 г. Едни от най-рано създадените са тези в Ракитово и Завет. ТВУ-то в Стара Загора е открито през 1955 година.
През 60-те години на ХХ век се наблюдава бум на ТВУ-та. По онова време вече има 27-28 интерната с около 5000 настанени в тях деца.
През 70-те започва процес по редуциране броя на ТВУ-тата.
През 1981 г. броят на училищата вече е сведен до 16.
В момента бройката е свита до краен размер. Има 7 ВУИ (възпитателни училища-интернати, наследници на ТВУ) в страната. В тях са настанени под 500 деца.

 

 

 

 

 

 Бившият директор на интерната в с. Подем Емилия Русева:


Трябва да има ТВУ за родители

 

До кога бяхте начело на ТВУ-то в Подем?
- От 1983 до 1998 година. С прекъсване от няколко месеца.

 

Защо напуснахте?
- От една страна, наближаваше възрастта ми за пенсиониране... А и в училище обстановката стана много сложна. Останахме без пари - в един момент се оказа, че такава е стратегията. И аз напуснах. Много я обичах тая работа.
 

Каква е разликата между ТВУ и сегашните ВУИ?
- Може би в това, че в ТВУ-тата режимът беше по-стегнат. Беше осигурено време на децата за всичко. Занимания по интереси, лично време, време за трудови дейности, които впоследствие някои хора съвсем популистки се опитаха да отменят. Макар че възпитанието в труд е най-важното нещо, което създава младите хора като такива, и сега повече от всякога е необходимо да ги учим на това. Сега режимът е малко по-свободен, в някои моменти дори - по-неорганизиран, и заниманията по интереси са по-малко, отколкото бяха навремето. Разлика има и в контингента - навремето изключително малко бяха децата от малцинствени групи. Също така - в старите ТВУ-та се обръщаше особено внимание на работата на педагозите с учениците. Тогава опитът се извличаше на принципа на пробата и грешката, защото в университетите педагогика не се преподаваше. Затова и традициите играеха толкова голяма роля. Мисля, че много от добрите традиции се съсипаха под общия знаменател на това, че е старо, че е комунистическо, а всъщност това беше грешка.
 

Трудно ли е да се работи с такива деца?
- О, не. Не е по-трудно да работиш с тези, отколкото с другите деца. В определен смисъл дори е по-благодатно, защото децата са при нас през всичките 24 часа на денонощието. Самата аз се пенсионирах в Техникума по туризъм като педагогически съветник и имах възможността да сравня децата. Ами нашите си бяха по-добри. По-трудолюбиви, с повече чувство за отговорност, с повече уважение към околните
 

С какви провинения бяха момичетата преди 89-а?
- Със същите, с каквито са и сега. Проституиране, бягства от къщи, от училище, арогантно поведение... Но ние винаги сме гледали на тези техни нарушения като на поведение, провокирано от възрастните.
 

Трябва ли според вас дете, което системно бяга от къщи заради проблемите в семейството му, да бъде изпращано в ТВУ?
- Не. Категорично не. На Запад имат чудесно разработена система за работа на социалните служби и не знам защо у нас се счита, че социалните служби трябва да се занимават само с пенсионерите. Именно педагозите от тези служби трябва да работят с децата и със семействата, в които се упражнява насилие. Има хиляди начини децата да бъдат отделени временно от семейната среда или родителите просто да си получат наказанието... Но понеже у нас с родителите никой не се занимава - правосъдието ги е оневинило, най-лесно е да прибереш детето и да го докараш в ТВУ-то. Според мен трябва да има ТВУ за родители, аз това много отдавна съм го казала. Работата с родителите, които безотговорно се отнасят към задълженията си, трябва да бъде много сериозна. Наказателният кодекс трябва да бъде наистина много строг към тях. Самите ние маса хартия сме изписали, маса предложения сме направили, но що се отнася до родителите, нещата не са се променили особено. Ето защо, докато съм била в училището, с екипа ми сме правили всичко възможно да създадем една нормална и добра обстановка на живот на тези деца, защото те нямат вина за нарушенията, които са извършили. Просто нямат.
 

Кое е най-важното при работата с такова дете?
- То трябва да знае, че това е нещо временно. И че е необходимо. Трябва да се разясни целта на престоя му в интерната. И най-вече - то трябва да знае къде е мястото му в осъществяването на тази цел.
 

Как се отнасяте към факта, че държавата не отпуска достатъчно средства за възпитателните училища?
- Като към престъпление. Определено. Може би защото съм от по-старо поколение, трудно възприех идеята на спонсорството. Според мен за държавните училища държавата трябва да полага грижи. Директорът не е просяк и никой бизнесмен не е длъжен да спонсорира. А и да реши да даде пари, те могат да отидат за различни неща - за културни мероприятия, за спортна дейност и пр. Но в едно държавно училище да се хранят децата от спонсори - това е просто смехотворно. Аз бях казала, че не мога да ходя да прося от врата на врата за храна и че щом държавата е създала такива училища, ще полага необходимите грижи за тях. Като не може, да измисли друга форма. Но така да вегетират и да чакат на някого - не. Помня, че когато закриха едно от училищата, отидохме да приберем продуктите от техния стол, които бяха от дарения. Беше нещо унизително. Пакетите с макарони бяха проядени от мишки, тези с ориз и фиде бяха с изтекъл срок на годност... Мисля, че е крайно време държавата да се вземе в ръце и да започне да се грижи адекватно за тези училища.
 

Навремето имаше ли достатъчно пари?
- Разбира се, държавата ни изживява много тежки години и на цялото ни безпаричие тези училища не могат да бъдат оазиси, но преди 89-а параграфът "храна" не се пипаше. За друго можеше и да няма пари, но храната беше осигурена. И трябва да кажа, че ги хранехме пълноценно децата. За спорт и за културни дейности пари също имаше.
 

Поддържате ли връзки с бивши възпитанички?
- Ами да. Обаждат ми се момичета, аз самата все по-рядко пиша. Време не ми остава. Пък и те, децата, вече си имат свои грижи. По телефона се чуваме. По празници особено.
 

Трудна ли е ресоциализацията след излизането от възпитателно училище?
- В тези случаи семейната среда е от основно значение. Зависи къде ще се върнеш.

 

 

 

ФАКТОРИТЕ

 Основни фактори за противообществените прояви и престъпността на малолетните и непълнолетните*

 

*  Проблеми, свързани с безработицата и ниския жизнен стандарт, особено сред ромската общност, за част от която престъпността се е превърнала в начин на живот. 
*  Деформации в ценностната система и негативно отношение към правните и обществените норми. 
* Стремежът към "лесни пари" и луксозен живот, поддражанието на моделите на поведение, демонстрирани от новобогаташи и представители на сенчестия бизнес. 
*  Липсата на възможности и нежеланието за запълване на свободното време на децата със спорт, творчество, изкуство. 
* Психо-травмиращите отношения в семейството, педагогическата занемареност, престъпната безотговорност и безнаказаност на някои родители.
*  Личностни особености, социално-психични деформации, ценностни дефицити и недостатъчен самоконтрол при проблемните деца.
*  Свободният достъп до материали с порнографско и провокиращо насилие съдържание.
*  Необхващане и отпадане от училище на подлежащите на задължително образование малолетни и непълнолетни.
*  Негативните модели на поведение, тиражирани от рап и чалга-културата.


Според годишния доклад на ЦКБППМН

 

 

 

ПРИНЦИПИТЕ

  Настаняването във възпитателно училище - интернат е крайната мярка, която може да се вземе спрямо малолетен или непълнолетен. Преди нея има 10 други мерки.
 Когато местната комисия за борба с противообществените прояви реши да изпрати дете във ВУИ, задължително изпраща цялата преписка на районния съдия. Той трябва да се произнесе по нея най-късно в 3-дневен срок.
 Местните комисии разглеждат случаи по предложение на педагогическите съвети, обществените заседатели и социалните работници; на органите на полицията, прокуратурата и съда и по заявления на граждани.
 Пред местните комисии не се допуска адвокатска защита. Неговото място се заема от обществен защитник, посочен от правонарушителя.
 По закон "във ВУИ се настаняват малолетни над 8- годишна възраст и непълнолетни, извършили противообществени прояви, към които другите възпитателни мерки не са се оказали достатъчни и за нормалното им възпитание няма подходяща социална среда".
 Максималният престой във ВУИ не може да бъде повече от 3 години, нито след навършване на 18-годишна възраст. По желание престоят може да бъде удължен до завършване на съответната образователна степен. Прекратяването на престоя във ВУИ се решава в края на учебната година от педагогическия съвет.

 

 

 

ИНТЕРВЮ

 Димитър Кюланов:


Лошото е, че засега няма алтернатива

 

 

"Образователното и финансовото министерство трябва коренно да променят политиката си по отношение на Възпитателните училища-интернати", казва главният експерт към Централната комисия за борба с противообществените прояви

 

 

Защо децата трябва да бъдат затваряни заради грешките на родителите си?

- Наистина, в повече от половината случаи родителите са основните подбудители за извършването на противообществените прояви. Децата живеят в криминогенни семейства, в отвратителна среда, те биват малтретирани, експлоатирани. Понякога дори самите родители вкарват своите дъщери в мрежи за проституция, самите те ги обучават за джебчийски кражби или просия. Единственият шанс за тези деца е да ги измъкнеш от тази среда, от този приятелски криминогенен кръг.

 

Работи ли се изобщо със семействата на "проблемните" деца?

- Работата с родителите е една от най-трудните. Особено когато се установи, че именно те са инициаторите за действията на детето. Полицията вдига ръце, казвайки: "Добре, ние ще ги задържим за 24 часа, но след това ще ги пуснем, защото не можем да намерим доказателства за пред съда." Същевременно в момента в страната има изградени 7 консултативни кабинета и центрове за превенция и подпомагане, включително и на родителите. Но първо - те са малко като бройка, и, второ - за дейността им са необходими средства. Най-малкото, за да привлечеш качествени психолози и педагози, които да работят там. Изключително трудно е да мотивираш родителите да ти идват на крака и ти да правиш тренинг с тях. Обикновено реакцията е: "Кой бе, аз ли не мога да си гледам детето, ти ли ще ме учиш как да го възпитавам." И какво се получава, като събереш тези две явления - от една страна, го няма санкциониращият апарат, а от друга - липсва превенцията. Получава се това, че положението увисва. Тоест семейството продължава да генерира или деца - жертви , или деца - извършители на противообществени прояви.

 

Не мислите ли, че е смешно максималният размер на глобата за такива родители да е 2 лева?

- Определено е смешно. По принцип Законът за борба с противообществените прояви предвижда няколко форми на въздействие на родители, проявили нехайство при възпитанието на децата си. Предупреждение, задължение да посещават педагогически лекции и глоба. Предупреждението обаче определено не дава резултат. Втората функция е доста модерна, но както вече казах - прилагат я само 7 комисии и срещат доста трудности при осъществяването й. А размерът на глобата е абсурден. Когато се правиха последните промени в закона, нашето предложение беше тази санкция да бъде една минимална работна заплата. И понеже МРЗ се променя, искахме в закона да си остане текстово. Но от Министерството на финансите казаха, че трябва да има конкретна цифра. И правиха, струваха, измислиха да е 2000 лева, аз не знам тогава какво са били тези пари. Но веднага след това дойде хиперинфлацията, после - деноминацията, и я унищожи до 2 лева, което остана едно много смешно нещо. А глобата трябваше да бъде сериозна. Защото ние знаехме, че тъй като на много от засегнатите ще бъде трудно да я платят, ще предпочетат да работят в полза на общината. Това също е предвидено в закона - от 50 до 500 часа труд. В Холандия например тази мярка много сериозно се прилага. Ние обаче само я имаме написана като такава, но не можем да я използваме. Защото при нас тя е дадена като алтернатива на глобата, а при този й размер всеки предпочита да плати два лева, отколкото да работи 500 часа. Обаче ако глобата беше в рамките на минималната заплата - при първо нарушение, и на три заплати - при всяко следващо, хората щяха да се замислят. Това трябва непременно да се пипне при една бъдеща поправка на закона.

 

Кога се прибягва до мярката "настаняване във Възпитателно училище-интернат"?

- Настаняването във ВУИ е крайната, последната мярка, която се прилага. Дотогава, ако детето е било водено на отчет в детска педагогическа стая, а това е в почти всички случаи, с него вече са работили и инспектор, и местната комисия по противообществени прояви, като най-вероятно му е бил определен и обществен възпитател. Но ако се окаже, че всичко това не дава желания резултат и детето продължава да се развива негативно, прави престъпления и тези престъпления се утежняват, тогава се стига до ВУИ.

 

Ръководството на дома за момичета в с. Подем твърди, че при тях има настанени деца само заради системни бягства от къщи и училище. Да бягаш от къщи противообществена проява ли е?

- Невинаги училището разполага с най-точната информация. Оттам вероятно не са били запознати с цялата история на случаите на ученичките им. Не може само за такова нещо да се настанява във ВУИ. Трябва да има рецидив. Не забравяйте, че местните комисии най-често разглеждат преписки, изпратени им от прокуратурата. Тоест - деянието е достатъчно сериозно, че да е стигнало до прокурор. Така че не може само за едно бягане от къщи да се е прибягнало към тази мярка. Защото преди нея има много други мерки. Има социално-педагогически интернат. Има обществен възпитател. Това първо. Второ - след като комисията е взела решение за настаняване във ВУИ, тя е длъжна още на следващия ден да го даде на съдията. Който пък трябва в срок от три дни да прецени дали да потвърди тази мярка, дали да наложи друга, дали да го върне за преразглеждане, или да го изпрати в прокуратурата. Освен това има и междуведомствена комисия, която гледа всички документи и преценява към кое училище да те изпрати. Ако видят пропуски в процедурата, те връщат случая на местната комисия. Така че все си мисля, че е малко вероятно през тази контролна рамка да се промуши някой, който само е бягал от къщи.

 

Самите момичета потвърждават казаното от ръководството...

- много често момичетата там се чувстват като жертви едновременно на семействата си и на институциите и са склонни да изопачават нещата. Но ако наистина има такива случаи, ние ще направим проверка. Имаме такъв опит - освобождавали сме деца и сме връщали случаите им за доразглеждане на местните комисии, които чисто и просто са претупали работата, за да се отърват от детето.

 

Едно от момичетата в Подем твърди, че е бягала от къщи заради системен побой от страна на баща си, който е алкохолик. В такива случаи не може ли да се мисли за настаняване в приемно семейство, а не във ВУИ?

- Приемните семейства са нещо много хубаво и хуманно, което обаче още не е подкрепено от Семейния кодекс. В сегашния кодекс такова нещо няма. Миналата година преди изборите проектът за нов Семеен кодекс беше зарязан на средата, с уговорката, че като дойде новото Народно събрание, ще бъде продължено разглеждането му. Това не стана на тази сесия, сега да се надяваме, че есента ще бъде включен за разглеждане. Ако това не стане, положението с приемните семейства ще си остане висящо. Освен това има и нещо друго - приемните семейства са много по-подходящи за децата-сираци и аз много се съмнявам, че някой ще вземе дете, извършител на противообществени прояви. Другият въпрос е дали ще може да упражнява достатъчно контрол върху това дете и дали положението няма да стане още по-лошо. Напоследък и Франция, и Белгия, които толкова поддържаха приемните семейства, започнаха да бият отбой. Първо, защото приемните семейства излизат много по-скъпо, отколкото поддържането на такъв тип домове. А и контролът върху тях е много по-труден. Второ - в самите семейства и в двете страни изскочиха много педофилски случаи.

 

Част от момичетата в Подем са там заради проституция. Проституцията също не е противообществена проява, тъй като ако беше такава, за нея щяха да бъдат наказвани и възрастните...

- По принцип проституцията в България не е престъпление. Може би предстои приемането на закон за проституцията, който ще регламентира това явление по някакъв начин. Но да, дори да се приеме такъв закон, най-много да се легализира проституцията при големите. Винаги тази при малките - до 18 години, ще си бъде наказуемо явление за тези, които го създават, провеждат и употребяват. За нас проституцията от страна на непълнолетните и малолетните си е парекселанс противообществена проява. Защото детето, осъществяващо такива дейности, нанася непоправими вреди, първо, на себе си, като субект, който ще се реализира тепърва в обществото, второ - като проституиращо то осъществява нерегламентирана от закона дейност. Но така или иначе, тези момичета трябва да бъдат измъкнати от тази среда.

 

Разбира се, но не трябва ли да се намерят алтернативни форми за това измъкване? Защото в момента се получава така, че де факто третираме жертвите на насилие като престъпници.

- Да, в случая не е лошото това, че има Подем и че в Подем са по-голямата част от тези момичета. Лошото е, че засега няма алтернатива. А трябва да има. Като например подслони за временно настаняване и изолиране, където могат да те укрият от тези, които те гонят. Ако трябва, и да ти се смени самоличността. Ако трябва - и физиономията ти да се смени. Просто да ти се даде шанс. И приемните семейства дано се задействат някога и дано се намерят хора, които да се навият да вземат такива деца. За съжаление всичко това е нереализуемо в момента.

 

По закон Централната комисия трябва да извършва изследвания относно превенцията и да проучва и евентуално - прилага чуждестранен опит. Правите ли го?

- Колкото до чуждестранния опит - черпим го предимно от преводни материали. Пътуванията, които хора от комисията правят навън, са благодарение единствено на факта, че всеки от нас е в някаква неправителствена организация и по тази линия излиза. Просто нямаме пари. Същото се касае и за изследванията - до момента нямаме нито една стотинка, дадена за такава дейност.

Всъщност в крайна сметка всичко опира до пари. трябва да се инвестира в превантивната дейност, защото после много по-скъпо излиза да гоним вече готови престъпници и рецидивисти. В момента изготвяме специализирана програма за деца с отклонения в поведението, за която се надяваме да се осигурят средства. Ако трябва, със заем от Световната банка или отдругаде, но без средства няма да стане. Освен това не може инспекторите в детските педагогически стаи да са 230, колкото са били и през 1989 година. Ама оттогава детската престъпност е нараснала 5 пъти. Каква индивидуална работа с тези деца искаме в такъв случай.

 

Не мислите ли, че след като държавата си е създала такива училища-интернати, трябва да се грижи за тях. Директорите твърдят, че са се превърнали в просяци, тъй като не им се отпускат дори пари за храна...

- Тези училища са подчинени централно на МОН и аз много отдавна твърдя, че фактически държавата е абдикирала от задължението си да се грижи за тях. Храноденът е недопустим - от типа на 50-ина стотинки на дете. Значи - изпращаш го да го поправяш, а реално не инвестираш нищо. А парите не са много. Реално ВУИ са 7. Толкова ли за 7 интерната не можеш да отделяш пари. И не е само въпросът за храната - и базата трябва да се поддържа. МОН заедно с МФ трябва да седнат и да помислят откъде да намерят пари. Защото засега няма алтернатива на ВУИ. Коренно трябва да се промени политиката спрямо тях. Дори може да се стигне дотам да се иска заем от чужбина, ако толкова не може да си позволим нормално финансиране.

 



назад съдържание напред





съдържание


Деца зад решетките
От свободата до ТВУ и обратно, или кога един престъпник всъщност може да се окаже жертва Когато ...


НЛО над Бузлуджа
Рекордният брой червени поклонници на ледения връх говори за нараснал мирис на власт. БСП-лидерът сътвори шоу вместо ...


В сянката на Lactobacillus Bulgaricus
Около 50 на сто от производството и преработката на мляко и млечни продукти са част от сивата икономика ...


По-високите мита не помагат на земеделието
Едно интервю на Валери Ценков с постоянния представител на МВФ в България Пирита Сорса за философията, заложена в ...



...


Оптимистична трагедия
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.