АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Интервю

Димитър Луджев: Единственият оптимистичен вариант е да дойде горският
Павлина Живкова

Ремонт на кабинета може да има, но той едва ли ще е оздравителен. Ако преди изборите Сакскобургготски  направи структурни промени в МС, това ще означава, че търси кредит на доверие за местните избори, където загубата на НДСВ ще е катастрофална

 

 



Г-н Луджев, в. “Катимерини“ характеризира българското правителство като “корумпирано, властно и неспособно“, което търси изход от безизходицата и беднотията в страната в участието във военни завоевателни операции? Вие споделяте ли една такава оценка и как  бихте характеризирали настоящата политическа ситуация у нас?
- Най-характерното за настоящата ситуация в страната ни е острият дефицит на власт, която може да гарантира качествено управление и качествен живот. Според мен темата на деня е има ли организация, има ли фактор, който може да инспирира управленческа или политическа перспектива на страната, за да спре мащабният и пълен разпад на българската държавност и да се осъществи  една успешна българска версия на интеграцията ни с Европейския съюз. 
Намирате ли аналог между сегашния момент с определен период от най-новата демократична  история на страната?
- И да, и не. Били сме свидетели на подобно отсъствие на власт в управленческия смисъл на понятието - и по времето на Филип Димитров, и по времето на Беров, и в края на управлението на Виденов. Новото е, че тогава имаше поне идеологически и политически амбиции да се търсят някакви решения, правеха се поне някакви усилия да се тръгне нанякъде, да се търси изход от ситуацията, докато сега е безветрие, отсъствие на каквито и да е признаци, че някой в политическата или в която и да е друга сфера иска и може да реализира някакво решение.
На какво се дължи това безветрие според вас ? Всъщност ме провокирате да ви задам въпроса - кой управлява страната?
- Никой. Ние имаме една малка държавичка, която може никой да не управлява и да се развива на автопилот. В края на краищата живеем в едно пространство, в което, от една страна, изискването на външната среда те кара да правиш нещо - дали това са изискванията за включване към ЕС, НАТО, но има натиск. От друга страна, хората продължават да се трудят, да създават семейства, деца. Като че ли на пръв поглед границите не позволяват да се разлеем и разпилеем. За съжаление новите поколения си отиват и напускат страната. В докладите на ООН се предвижда след 20 г. България да остане около 3 млн. души, т. е. заплашва ни ситуацията, в която изпаднаха полупланинските и планинските райони по време на ликвидацията на ТКЗС. Разбира се, това също е вариант. В световната история има едни държави, които в течение на времето се превръщат в територии, населявани от хора втора ръка. Не искам да бъда лош пророк, но ако не се осъзнаем и не поемем в правилната посока, сме застрашени съвсем скоро - може би в края на десетилетието, да се окажем в задния двор на ЕС.
Твърдите, че има вакуум във властта. В същото време България се раздира от скандали на различни държавни нива. На какво според вас се дължат те?
- Когато човек не работи и когато няма системна връзка, позиция и воля за решаване на важни управленчески задачи, тогава нещата се свеждат до боричкане за власт, за пари, за повече влияние, за повече комфорт и благинки. Понеже благинките са малко и парите намаляха и властта за пряка употреба е дефицитна, скандалите стават все по-чести.
Казахте, че има разпад на държавността. Какви са причините за него?
- Колкото и да ми е тъжно да го кажа, България прилича на един организъм, чиито системи, ако все още не са спрели да работят, то със сигурност са със затихващи функции. В момента няма нито един бранш, който да е на добро ниво, да не говорим за перспективата да попадне в конкурентната среда на ЕС. Системата за сигурност е разбита тотално.  Образованието беше едно добро нещо, което имахме, а сега си отива, а с него си отиват и младите хора. Най-характерният признак за разпадането на държавността е това, че българското общество днес няма нито енергия, нито нагласа, нито мъничка потребност и надежда, че нещо може да се случи, че си заслужава да се организираш, че си заслужава да избереш някого, че си заслужава да действаш в полза на нещо по-голямо - в полза на обществото, на демократичната държава, а не само по принципа “спасявай се както можеш“.
Не считате ли, че разочарованието на електората е право пропорционално на огромните и нереални очаквания, с които бе белязано влизането във властта на Симеон Сакскобургготски и неговия екип от млади юпита с доста впечатляваща корпоративна биография, но без никакъв управленчески опит? Тоест, още преди две години можеше да се предвиди, че ще настъпи този дефицит във властта?
- Като говорим за дефицити, те са свързани и с недостиг на персонажи, на личности и не на последно място на пари. Един доклад на Световната банка от 1996 г. за скоростта и начините за трансформации в източните страни и в новите демокрации изтъква, че това зависи от много фактори, но от съществено значение е наличието на лидери с енергия, капацитет, значимост и воля да осъществят демократичните промени. В този смисъл Симеон и неговата заявка преди три години се оказаха фикция. Цялата му претенция за управление и морал се оказаха фикция. В момента никой не вярва, че той е способен да направи нещо. Фикция се оказа и цялото обкръжение, което събра край себе си. В България имаше потенциала и тук също можеше да се случи това, което се случи в Полша, Унгария, Словакия, Словения. Но то не можеше да стане чрез измислени герои, не можеше да стане и по пътя на чудото.
Защо твърдите, че парите на държавата са намалели - нали постоянно се припомня, че валутният резерв расте, че България се развива с относително бързи темпове - между 3 и 5%?
- Преценете сами. Спомнете си какво беше положението през  периода 1991-1994 г., когато по-голямата част от икономиката работеше, доларът беше скъп. Тогава и групировките, и мутрите, и останалите имаха откъде да взимат. След “изключително сполучливата приватизация“ около 40% от предприятията са ликвидирани, още толкова са на път да бъдат ликвидирани, т. е. в икономиката няма нещо, което да произвежда или то е много малко - няма доходи, няма търговия, няма транспорт. Отвън няма интерес към това, което става у нас. И какво остава тогава? Борба за преразпределение на наличното. И започват да се стрелят. Напиращи млади сили в сивия бизнес започват да търсят място под слънцето. В политиката е същото. Като нямаш какво да реализираш, понеже не можеш, почваш да правиш мръсни номера, за да избуташ някого, временно да се установиш някъде, за да можеш да осигуриш някоя благинка за себе си и за клиентелата, за фамилията си и това е от най-високо ниво до долу - до низините.
Мислите ли, че последният скандал с доклада на МВР също е продукт на интрига и опит за разместване на пластовете вътре в НДСВ?
- Така нареченият доклад, или докладна записка, така и никой не разбра какво точно е, но във всички случаи е едно почти литературно съчинение, правено в лабораторията на разбитите служби за сигурност, е най-яркият пример за първосигналната ситуация, в която живеем. Ако трябва да живеем в реалните изисквания и реалния свят, ние трябва да осигурим високо ниво на защита на информацията, което е предпоставка за ефективна борба срещу организираната престъпност. Изведнъж тук се случи нещо много странно - вдигане на шум, огласяване на нещо, което не е ясно точно какво е, и превръщане на една информация в общо достояние, преди тя въобще да е била обект на разглеждане от институциите. Това демонстрира нагледно тъкмо пошлия екшън, който от толкова години се разиграва в държавата. Ударът е насочен срещу т. нар. Лондонски кръг - хората, свързани с принц Кирил, съветници на премиера, хора, които имат прекалено влияние в икономиката в момента и до благинките, за които говорих.
Кой има интерес да нанесе удар по този кръг?
- От доста време в НДСВ се водят пунически войни, а напоследък изкристализира много ясна конфронтация, от една страна, на ръководството на НДСВ, свързано с т.нар. юристи, и от друга страна, с представителите на Лондонския кръг, свързани с т.нар. нововремци. Аз знаех, че се готви компромат седмица преди да се разрази скандалът.
Смятате, че това е вътрешна битка в НДСВ?
- Да, но с елемент на отмъщение по повод несъстоялата се сделка с “Булгартабак“ и прекалено проточилата се процедура около раздържавяването на БТК. Те се осъществяват по една и съща формула, по един и същ модел. По-лошото е, че няма кой да разследва този модел. Убеден съм, че в случая е въпрос за скандал, в центъра на който е бизнесът, свързан с част от старата номенклатура, със старата система на ДС, воюващ срещу друга разновидност на същия този бизнес, който търси нови територии за действие.  
Това звучи доста енигматично. Какво искате да кажете?
- Става дума за предисторията на част от днешните фактори в политиката и икономиката и за реализацията на “едни пари“. Още в началото на нашата нежна революция кръгът Луканов-Младенов успя да прокуди извън страната своите съперници - новата генерация партийни функционери. Или по-скоро хората, свързани с Огнян Дойнов, Стоян Марков, Петко Данчев. Тези хора през 1990-1991 година се озоваха в Лондон в обкръжението на небезизвестния милиардер Максуел. Така се оформи Лондонският кръг, който по-късно се превърна в бизнес-политическо образувание, към което гравитират много хора - включително Милен Велчев и Николай Василев. Там има  достатъчно връзки и самият принц Кирил. Този кръг в момента заедно със своите приятели в България е най-влиятелният и финансово могъщ кръг. Той има достатъчно бизнесвръзки - включително и с Дойчебанк, за да може да извършва големи операции. Но явно, че това не се харесва на съперниците им в България и на други извън страната.
А Спас Русев част от Лондонския кръг ли е?
- Да, той е част от него. Имаше друг Лондонски клуб - Сити клуб, към който Николай Василев и Милен Велчев също имаха претенции, че принадлежат. Можете да интервюирате хората от този клуб, за да ви кажат какво им е мнението за тези новоизлюпени спасители на България.
Това, което се случва в България, означава ли, че битката между парламентарните лобита се пренася и в кабинета - вече като битка на бизнеслобитата?
- Битката е на всички нива. Тя е елементарна - от една страна, за контрол върху властта, доколкото я има, а от друга страна - за чисто икономически цели. Така е и в областта на енергетиката, на транспорта, в сферата на голямата приватизация, и в здравеопазването, където се подвизават също достатъчно представители на различните лобита и групировки. Трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос, защото в НДСВ няма идеологически параметри.
Защо според вас се разигра и сценарият с оставката на главния секретар на МВР?
- В духа на царската традиция е да се приеме една подобна шумно афиширана оставка,  но след това да бъде смачкана вторичната рожба. Не разбирам защо медиите се възхищават на Бойко Борисов, след като за две години той абсолютно нищо не направи, а съсипа и блокира системата на сигурността. Той фактически направи неефективна цялата дейност на службите в МВР и непрекъснато прави гаф след гаф. На всичкото отгоре тръгна и срещу собственото си правителство и собствения си патрон. След скандала с оставката Симеон Сакскобургготски ще го накара да прави това, което трябва, и ще го обезличи.
А не предвиждате ли и друга възможност - премиерът да даде по-големи правомощия на ген. Борисов, които той иска отдавна?
- Няма да го направи, защото той по принцип не обича да има покрай себе си някой човек с повече правомощия. Заради един свой служител той не би тръгнал срещу интересите на друг свой кръг от хора, които бяха засегнати от мероприятието. А що се касае до извънредните правомощия - “пази Боже, България!“ Извънредни правомощия в ръцете на хора, които произхождат от онова място, от онези среди, които трябва да бъдат изчистени. Ей такова чудо не се е случвало по света! Дано не се случи и в България!
Мислите ли, че ще бъде търсена нова изкупителна жертва за неуспехите в правителството или предвиждате друго развитие?
- Има много по-тежки проблеми за правителството. Има вътрешни и външни искания за оставки на наши министри. И пак нищо няма да се случи, защото има дефицит на власт. Човекът, който в момента представлява властта в България, просто не се интересува  от държавата, от нейното управление и от всичко, което представлява властта в една държава. При това има невероятното качество да излъчва такъв тип упойващо вещество, че просто обезличава, смазва, обезсилва всичките си партньори и критици.
Безпомощен ли е премиерът?
- Не. Той проявява своя стил. Това е характерно и за баща му, и за дядо му. Това е един перфиден начин да смачкаш всеки, да му изсмучеш силата и да поставиш всеки в ситуация, в която ти си господар на положението. Проблемът с дадената и неприета оставка има друго измерение, което според мен е по-важно - състоянието на българските медии, на българското общество, на гражданския дух. Това е най-силният синдром, че ние не сме се превърнали в граждани на демократично общество, които да държат съдбата си в свои ръце.
Как си обяснявате мълчанието на Доган?
- Това е неговата стилистика. Някои го критикуват, че в този момент той трябва да вземе по-ясна политическа позиция, но каква е тя? Единствената възможна е да поиска развод, да се сложи край на това безобразие.
Дошло ли му е времето на този политически развод?
- Не му е дошло времето и Доган няма своята перспектива, както и България няма своята перспектива. Най-любопитният въпрос е какво ще се случи, ако се разпадне това странно нещо, което се нарича управление на НДСВ?  Кой идва и какво предлага? Истина е, че никой нищо не може, да предложи към днешна дата -  липсват както успешна алтернатива, така и неамортизирани от властта персонажи.
Не е ли много страшна тази теза за безалтернативност?
- Тя е, меко казано, страшна, но е реалност. И остава единственият оптимистичен вариант - да дойде горският, т. е. поредният някой отвънка, който да ни принуди да променим държавното си устройство с оглед на изискванията България да бъде част от общоевропейското семейство. И това ще стане. Никой няма да допусне в един здрав организъм някакъв бацил. Т.е. нашият процес на интеграция ще бъде процес на смилане на българската държавност и вкарването “ в калъпа на европейските стандарти.
Очаквате ли в най-близко време оздравителен ремонт на кабинета?
- Ремонт може да има, но едва ли ще е оздравителен. Знам, че Ахмед Доган настоява за това и в средите на НДСВ също има подобно искане. Сакскобургготски сигурно ще потърси някакъв отдушник, особено след катастрофалните местни избори, които го очакват, но какво означава оздравителен?  Едни хора, които не стават за нищо, ще си отидат и ще дойдат други хора, които също не стават за нищо. 



назад съдържание напред



съдържание


Време за презареждане
Първото продължение на “Матрицата“ се очаква с почти истеричен трепет, причините за който са не само ...


СДС и декабристите
В устрема си да разпали искрите на гражданското недоволство срещу правителството Сугарев подпали и чергата на ...


Чуждите инвестиции - митове и легенди
ЕВБР ни постави на 4-о място в Европа по икономически ръст. Докато данните за нивото на преките чужди инвестиции в ...


Димитър Луджев: Единственият оптимистичен вариант е да дойде горският
Ремонт на кабинета може да има, но той едва ли ще е оздравителен. Ако преди изборите Сакскобургготски направи ...



...


Руска рулетка
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.