АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Медицина

Диагноза Х
Веселина Божилова

Половината от лекарските грешки се дължат на лоша анамнеза - твърди проф. Христо Михов, автор на „Книга за майката"

 

 

 

„Тази картинка е рисувана от 15-годишно момче преди 65 години." Проф. Михов показва маслен пейзаж в овехтяла рамка. Другото доказателство за художествените му наклонности виси на стената - този път професорът е увековечил с четка снимката си с победителката от конкурса „Най-добре гледано дете" през 1977 година. Третото украшение на стената е на пръв поглед странно - в рамка виси машинописен лист с класация на най-любимите преподаватели от 1982 година. Проучването е централно, а на първо място пловдивските студенти по медицина подреждат проф. Христо Михов, тогава завеждащ Kлиниката по педиатрия към ВМИ-Пловдив. И до днес това е българският д-р Спок, чиято „Книга за майката" се препоръчва в консултациите, защото, за разлика от чуждите издания, е писана специално за нашите бебета и нашите условия.

 

Автор на 12 специализирани издания, проф. Михов продължава да пише художествена литература - книгата му с разкази „Трудни пациенти", публикувана преди 5 години, вече набъбва с нови 14 заглавия и търси своя нов издател. Интересното е, че, повлиян от развитието на здравното обслужване у нас, професорът допълва интересните случаи не с друго, а с... лекарски грешки. Все с идеята, че може да научи някого на ум и разум.

Роден в село Входен, Врачанско, през 1920 година, бъдещият професор се оказва единствен лекар, зъболекар, аптекар и т.н. за 8000 души само на 23-годишна възраст, и то направо от студентската скамейка. Шест села, отдалечени на 2 до 7 км разстояния от основното - Замфирово, Берковско, чакали на него. Разбира се, че отначало му викали „фелдшерчето", ласкаейки го най-много до „лекарчето", и предпочитали да бият път до Берковица, където ги лекувал един помощник-аптекар, самопровъзгласил се за доктор. Само че този период отминал сравнително бързо, след като спасил и бебето, и майката при изключително сложно раждане. Оттогава до днес много вода е изтекла, а практиката е събрала стотици интересни случаи. Според проф. Михов днешното здравеопазване цикли назад, лекарите са се превърнали в писари, а студентите нямат и половината от онзи ентусиазъм навремето. Иде реч за лекарските грешки - в голямата си част според проф. Михов те идват от недостатъчна анамнеза - лекарят не е попитал каквото трябва или пациентът е премълчал нещо важно. Няма да забрави няколко случая, защото те са емблематични.

 

Преди 20-ина години го викат за двумесечно бебе в тежък непробуден сън в село Куклен. Зениците му на точки, обилно изпотено, от бронхите излиза течност. Родителите са турци, бащата се вайка, а майката само повтаря: „Аллах ще го спаси!", и не казва нищо. Накрая професорът се принудил да притисне бащата в ъгъла и да му обясни, че и Аллах нищо няма да направи, ако майката мълчи. Едва тогава станало ясно, че тя наръсила цялата къща с препарат против бълхи, включително и пелените на бебето. Професорът, чиято втора специалност е токсикология, вече знаел какво да направи и малкият бил спасен.

Прибързаността обаче, с която е взел решение в началото на практиката си, още в Берковско, и до днес не му дава мира. Тогава, в края на 40-те, туберкулозата се била развилняла. Седмица след като погребала покосения си от жълтата гостенка син, при него идва сравнително млада жена с кашлица и кървави следи по кърпичката. За младия лекар било очевидно, че тя е болна от туберкулоза, даже решил, че тя е заразила детето си, и веднага я изпратил на рентген в Берковица. Бедни години, жената тръгва и се връща пеша, а разстоянието не е малко. Рентгенологът обаче не вижда сенки върху белите дробове, а слага диагноза „голямо и отпуснато сърце." Маратонът се оказва непосилен за младата жена и тя не издържа. Острата сърдечна недостатъчност я праща при детето й. Оттогава остава поуката - нищо в медицината не е чак толкова очевидно.

 

В пловдивското Голямо Конаре след трудно първо раждане детето се задъхва и сестрата му слага четвърт ампула кофеин. Следва толкова силен гърч, че за малко не го загубват. Оказва се, че четвъртинката била не от ампула 0.10, а от 0.50 мг, което вече си е сериозно количество за новородено. Слава богу, оживяло. Друг път пък го разкарвали на десетки километри за преглед на дете с предписано лечение, което въпреки вливането на лекарствата не се повлиява. Професорът бил целия път, за да установи, че разтворът просто се излива на земята до леглото, защото някъде се разхлабила тръбичката.

Всеизвестно е, че близките на лекарите най-често стават жертва на грешки поради престараване. Професорът помни случай с дъщеря на свой колега, самата тя завършила медицина. Детето й имало ангина, но яло и гъби и после повръщало. Майката се паникьосала и го завела в токсикологията, където нейна състудентка започнала бясно вливане на вода. До такава степен форсирали нещата, че детето получило гърч. При 10 л вода пак добре, че не се е удавило...

 

Един от най-сериозните случаи на лекарска грешка, причинена от немарлив преглед и предоверяване, лежи в гробищата от двайсетина години. Става дума за една съдбовна плетеница от няколко лични драми и случайности. В младото семейство с едно малко дете и друго на път зрее напрежение - съпругата храни грозни подозрения спрямо мъжа си, който се изживява като Казанова. Стига дотам, че ходи на почивка с любовницата си. Съседката, приела присърце ролята на специално разузнавателно средство, докладва на бременната жена, че у тях има чужда булка. Придружена от милиционер, измамената устройва жесток скандал, гарниран с дращене по врата на любовчията. Той от своя страна не може да преодолее силните си угризения и решава да си реже вените. В крайна сметка не успява и тръгва да търси йод, за да си промие раните. Същата комшийка-шпионка му отваря вратата, но вместо йод му дава силна ракия. Мъжът се прибира и както става ясно едва след аутопсията, се нагълтва със сънотворни. Междувременно обаче го откриват в безпомощно състояние и викат „Бърза помощ". Щом още им лъхнало на ракия, те го откарали директно в изтрезвителя. Оттам сутринта обаче байчото сигнализирал, че всички останали чинно си платили по 10 лв. и си отишли, а този „не е за нас". Хайде пак „Бърза помощ", пак същата лекарка, после друг колега поставят същата диагноза. В крайна сметка човекът си умрял кротко, без да се събуди, а цяла верига лекари трябвало да отговарят пред съда, където ги призовала вдовицата. Още едно потвърждение на факта, че в медицината очевидното не е най-вярното.

 

Тежко се отразява грешката на истинския лекар. Проф. Михов си спомня един иначе отличен педиатър, който след подобен случай сменил специалността си и избрал такава, където не се случват животозастрашаващи ситуации. Млада майка от пловдивско село перяла на двора, а двегодишният й син се мотаел из краката й. За да го заблуди, тя му подхвърлила опаковка лекарства (!). Скоро детето заспало непробудно и го занесли в болницата. Очевидно се било натровило, но майката твърдяла, че лекарството е леко. Тогава най-популярният транквилант бил белергамин. На доверие това приел и лекарят и я успокоил: „Ще поспи и ще му мине." Да, но детето починало в съня си, а лекарството се оказало психофурин - антидепресант, чиято предозировка води до гърчове и смърт.

 

Грешките биват и административни. На 20 март 1984 година в козметичния завод „Ален мак" в Пловдив избухна голям пожар - имаше жертви, обгазени пожарникари. Отпадъците от пожара бяха изхвърлени край село Кадиево. Навъртял се любопитен селянин, изровил от боклука пластмасова тубичка, която става за нещо, и я помъкнал. След него втори, трети. Научили децата и накацали боклуците - открили цели кашони с одеколони „Ален Делон" - радост за цялото село. Тогава някой от Министерството на здравеопазването се стреснал и наредил всички от Кадиево да се изследват за обгазяване. Докарали ги под строй в Пловдив. Професорът, тогава завеждащ клиниката, пристига по-късно и що да види - всички коридори на поликлиниката на ВМИ пълни с хора, а тежкият мирис на одеколона е почти видим. Рентгенологът щрака като за последно, дежурният в отделението изписва болни деца наред. Стреснати от централната заповед, медиците решили да се презастраховат и за всеки случай изкарвали болен всеки кадиевец, мернал се наоколо - при разговор на четири очи с професора обаче станало ясно, че всички са абсолютно здрави. Като компромис все пак и за отчет три деца били приети да полежат, а останалите пуснали да си ходят по живо, по здраво. Само „Ален Делон" си отишъл едва с пребоядисването след две години.

 

Грешки правят не само лекари и сестри, случва се и на аптекарите. Проф. Михов още помни един случай, разрешен, слава богу, без жертви. За една бройка обаче да загубят сгрешилия, толкова силно се притеснил. И имало защо. Вместо прахче за колики той дал на майката на двумесечно бебе прахче кодеин, изписано на 70-годишен старец. Малкото получило силно опиево отравяне, а след справката в селската аптека фармацевтът взел такси и веднага пристигнал в болницата в Пловдив. Стоял с родителите, докато детето се оправи и бил във видимо прединфарктно състояние.

 

Грешката има едно-единствено достойнство - тя носи поука на останалите. Заради това професорът рови в паметта си, загрижен да предупреди младите лекари какво може да им се случи. Макар че в повечето случаи нещата трудно се предвиждат, особено като се натрупат няколко вредни фактора. Обича да цитира проф. Кончаловски: „Ако болният излезе от кабинета на един лекар, без да почувства облекчение и подобрение, значи той е лош лекар." Безспорна истина. Само че трудно може да се впише в анекс към договора със здравната каса и условието да си човечен и добър. Голяма част от промените в момента са неприемливи за стария професор - нещо повече, той ги обобщава така: „Широка идиотизация в тесен смисъл на думата." И продължава да си държи на хуманната страна на професията.



назад съдържание напред



съдържание


СДС, Надежда и тарикатите
Или как група приватизатори рекетират лидерката и съсипват (което е останало от) синята идея Когато ...


Яне Янев - аграр-конспираторът
31-годишният популист е обграден от група бивши ченгета. Политическите му действия и провокации носят горчивия ...


За бога, братя, не купувайте-II
Юпитата доказаха, че умеят да се договарят с бизнеса, остава да ни убедят, че знаят как ще се справят и с жизненото ...


Жени Живкова: Законодателството не защитава достатъчно децата
Държавата през последните години абдикира от отговорностите си по отношение на образованието и културата, каза ...



...


Оставете идеалистите да ремонтират
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.