АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Наука и техника

Машина за истина
Христо Запрянов

 У нас вече има пазар за детектори на лъжата, твърди психологът Иво Петков

 

„Не е нищо ново. В миналото са го правели с магаре, яйце или ориз..." Стоп! Не си мислете за секс. Става въпрос за машина. „И в древността е имало полиграфи", обяснява Иво Петков. Същият този Иво Петков, бивш заместник-шеф на Института по психология към МВР, в момента върти бизнес с полиграфи, по-популярни като детектори на лъжата. „По-скоро на истината - поправя той, - защото съществува един принцип, най-важен в тази методика. А именно: когато съществува дори минимално съмнение, че даден човек не е извършител, той се оневинява. По-добре виновен да бъде пропуснат, отколкото невинен да бъде набеден."


Може би при самото споменаване на детектор на лъжата има огромна вероятност човек да започне да се поти и нервничи. А машината засича точно това. Как тогава да се предпази невинният? „Всеки се притеснява, никой не обича да му се ровят вътре, в личния свят. Преди изследване правим всичко възможно да успокоим тествания. Да се получи съгласието му и да се обясни как действа апаратурата." А тя няма нищо общо с популярния образ на изкуствения суперинтелект, който знае всичко и безпроблемно улавя престъпници. „Битува малко хиперболизирано мнение в обществото, тъй като в миналото това е бил строго секретен апарат. А когато нещо се прикрие, то се обвива в тайнственост и магическа сила. Всъщност детекторът е препредавател на физиологическите реакции в човешкия организъм - работи на същия принцип като медицинската техника. Следят се дишането, сърдечната дейност, кръвното налягане и съпротивлението на кожата."


Ако не сте гледали култовата комедия „Запознай се с нашите", поне със сигурност сте виждали снимката на Бен Стилър, омотан в кабели под строгия поглед на Робърт де Ниро. Това като че ли е единственият образ на полиграф у нас. И единственото доказателство, че той все пак съществува и работи - макар и по филмите. И естествено в Америка. Оказва се обаче, че и у нас има търсене на подобен вид услуга. „Не е евтино, тъй като се инвестира в апаратура и в обучение - обяснява Петков, чиято фирма с гръмкото име „Пси Контракт" е една от двете родни компании, занимаващи се с разкриване на лъжи. Или истини. Както предпочитате. В момента единият апарат е в провинцията, другият пътува от Русия. Така че интерес явно има. „Бизнесът е доходоносен в смисъл, че това е услуга. Тя не е за наша употреба, не публикуваме обяви:
„Разкривам изневери всякакви"


 

Стремим се да акцентираме върху интервюта за работа. Да разкрием, доколкото е възможно, някои страни от миналото, които липсват от документите. Не е рядкост кандидати да се явяват на кастинг с ясната идея да извършат престъпление - било то финансова злоупотреба или незаконно присвояване на информация. Детекторът обаче диагностицира както свършения факт, така и твърдото намерение в съзнанието на човека", казва дипломираният психолог и сочи компютърна диаграма на извършен тест. „Една жена, доста симпатична между другото, кандидатства за работа като секретарка, след като е откраднала пари от предишното си работно място. Външно момичето бе изключително спокойно и уравновесено, но неконтролируемото потене и сърцебиене при тъй наречената „фатална част" издаде престъплението." И наистина на въпроса „Присвоявала ли си незаконно чужда собственост за лична облага" иначе монотонните линии изведнъж започват да се назъбват - като при земетресение. А отговорът е лаконичен и уверен: „Не". Все пак накрая дамата си признава - „с истерия, типично по женски".

Самопризнанието е често срещан изход от изследването с полиграф. „Защото лъжата е феномен на ценностите. Хората започват да се борят със себе си, да се лутат между каноните, декламативни или не, и престъплението например. Дали от страх, дали от чувство за вина, някои просто не издържат и само чакат да дойдат и да ги питат: „Ти ли го направи", на което да отговорят: „Да". С облекчение", обяснява Петков. Той твърди, че усеща лъжата. Не може обаче да определи дали му е по-лесно с детектор. „Зависи кой е отсреща, до каква степен е лабилен събеседникът."

Най-интересният събеседник, с когото „Пси Контракт" се сблъсква напоследък, е свързан отново с кражби в сериозна компания. „Един от членовете на борда на директорите беше зет на собственика. Когато дойде на изследване, човекът, трепереше, заекваше... На пръв поглед - виновен. По-късно обаче се разбра, че мъжът просто изневерявал на съпругата си и се страхувал това да не се разбере. Какво да правиш, и той душа носи..."
Логично идва въпросът има ли възможност апаратурата да сгреши и да обвини невинен заради моментното му емоционално състояние например. „Винаги има грешки. Аз например умирам от яд, когато ми кажат, че полиграфът е абсолютната истина и точност. Методиката наистина е хубава, но като всяка методика не е панацея. А и не детекторът решава дали даден човек е извършил престъпление, а полиграфистът. Техниката всеки може да я направи. В Интернет има безплатен наръчник за това как да си сглобим домашен полиграф,
има и упътване за произвеждане на бомби

За технически ориентирани хора няма проблем да си направят детектор." Както и бомба, очевидно. „Но важното е да се разшифроват следите. Абсолютно винаги човекът е по-важен от машината."
Иво Петков е един от малкото полиграфисти в България. Твърди, че да си полиграфист задължава да си добър психолог. Дори много добър, да стоиш зад изпитвания и да го предразположиш към ситуацията. Подлаганият на тест седи с лице към стената - в ъгъл, където надлъж и нашир се вижда само латекс. Мястото обаче е претенциозно. „Столът на истината", както го наричат на шега, изглежда страшно удобен, но и неудобно страшен. Всичко, от латекса до „стола на истината", е изпипано в детайл. Оставаш с впечатлението, че полиграфистите са твърде педантични. И със сигурност безгрешни. „Не е така. Аз съм дипломиран психолог - мога да дръпна и анализирам всеки, но не и себе си. Защото съм човек. Аз толкова грешки съм правил... Но е изключително важно полиграфистът да разбира от работата си. Голямата опасност са непрофесионалисти, които не разпознават за какво иде реч. Всичко опира до човека, който провежда изследванията - до неговия професионализъм, опит, знания, морал... Не може с лека ръка да се обвинява", категоричен е Петков.
 

Да излъжеш детектора на лъжата звучи абсурдно. „Не мислете, че като казвате истината, ще преминете теста. Много невинни хора са били заклеймени като лъжци. Трябва да сте подготвени да се предпазите", тръби американският журналист Дъг Уилямс, автор на книгата „Как да ужилим полиграфа". „Всеки, който се бори против детектора, се мъчи да тушира част от реакциите си. Той обаче не може да си създаде мисли на невинност в съзнанието, при положение че е виновен - контрира шефът на „Пси Контракт". - Някои си слагат пиронче в обувката и когато попаднат във „фаталната зона" на въпросите, започват да натискат, за да ги заболи и организмът да реагира на новия дразнител. Ясно е обаче, че става въпрос за контрамярка, и тестът се обявява за невалиден." Според Петков единственият начин да се излъже полиграфът е чрез упорити и дълги тренировки. Нещо като йога. Въпреки че гаранция няма. Когато човек може да контролира физиологическите процеси в организма си - да забавя пулса, да вдига температура, съзнателно да се командват процесите, „които милиони години ги командва не централният мозък, а подструктурите му" - тогава е възможно. Доста трудно, с други думи.


И докато в България детекторът на лъжата все още прохожда, то отвъд океана обществото е разделено на две - твърдо „за" и твърдо „против". Скорошна разработка на Джордж Машке и Джино Скалабрини твърди, че апаратът няма никаква научна основа, а е изцяло зависим от предубеждения, моментно състояние и страх. „По тази логика и психологията няма никаква научна стойност, тъй като тя се базира на вътрешното състояние на човека - страхове, надежди, радости. А това, че определят услугите, които ние извършваме, като „вуду наука", не бива да изненадва - доста се шаманизира детекторът
Може би причината е в медиите, които дават прекалено рамо на методиката. И се създават много противници - както при всяко нововъведение. Всъщност точно крайностите винаги разделят хората. Едните безрезервно вярват, другите безрезервно отричат", коментира психологът.


Блондинка, брюнетка и червенокоса се подлагат на детектор на лъжата.
Първа е брюнетката:
- Аз мисля, че съм много умна.
Детекторът изписква (т. е., тя лъже).
Втора е червенокосата.
- Аз мисля, че съм много...
Детекторът изписква.
Последна е блондинката.
- Аз мисля...
Детекторът изписква...!

За съжаление практически вицът не може да се изпълни. Не само в България, но и в доста европейски държави апаратът не е нормативно приет. Като бивша ембаргова стока има огромен проблем с внасянето му от чужбина - САЩ или Русия. И не се използва за лични цели, а за обслужване на фирмени интереси. В МВР детекторът се използва, но не е меродавен като съдебно доказателство, а по-скоро като оперативно. Именно Иво Петков налага модата в ранния посткомунистически период, но съдът е крайната инстанция, която решава: виновен или невинен. Звучи резонно. В някои щати обаче човек може да бъде осъден изцяло посредством резултатите от тест на полиграф. А както вече се разбрахме, той е „100 процента надежден". Поне що се отнася до представянето на физиологическите процеси в човешкия организъм.

В знак на протест срещу американските закони предаването „60 секунди" на телевизия CBS наскоро предаде на живо тест с детектор на лъжата, в който трима души са разпитвани отделно за различни несъществуващи престъпления. И в трите случая машината обвинява. Без право на обжалване. „Несъществуващо деяние трудно ще бъде вменено в човек. Той сам трудно би си вменил, че е направил нещо лошо. Как може да си налагате да лъжете, вътрешно да знаете, че това е лъжа... Не мога да си обясня как в Щатите са организирали подобен тест, но и не твърдя, че полиграфът е застрахован от грешки", признава бившият заместник-шеф на Института по психология.

Това, което го дразни най-много след „фаворитизирането" на апарата, е неговото ... абсолютно отричане. За Петков полиграфът е перфектната комбинация между човешките способности и точността на машините


 

„Хората вярват в какви ли не щуротии, които са легитимирани по цял свят. Това например!" Иво изважда няколко картончета в различен цвят и демонстрира психологически тест. Резултатите са учудващо точни. „Защо след като се осланяме на мастилени петна, цветни картони и т.н., не разчитаме на сигурното? Има един момент, който е слабата страна на апарата - а именно, че е направен от практици. Не от психофизиолог или психолог. В комбинация с добър полиграфист методиката е изключително успешна. Вие пък сте стресиран." Психологът прибира картончетата.

Но да се върнем към магарето, яйцето и ориза. В древността също е имало детектори на лъжата - карали са хората да слагат ориз в устата си. „На виновния винаги му пресъхва устата - това е факт. И така се е разкривало всяко престъпление - наказва се този, който изплюе сух ориз. Става и с много крехко яйце - стресираният човек не може да контролира конвулсиите на дланта си и рано или късно чупи яйцето." Примерите са за психофизиологически ефекти - или как влияе чувството за вина например върху начина, по който се държим. Естествено имало е и изцяло психологически тестове: „В тъмно помещение слагат магаре. Викат заподозрените и им казват: „Влизате поотделно, на тъмно, и дърпате магарето за опашката. Ако когато го дръпнете, то изреве, значи сте виновен." Само че в тъмната стая опашката на магарето е била боядисана със сажди. И кой според вас ще излезе с бяла ръка? Виновният, него ще го е страх да дръпне."

Въпреки ефектните си приложения древните детектори звучат изключително субективно. Освен това трудно биха могли да се повторят.
„Презумпцията ни днес е такава - да се оневини човекът, а не да се обвини. Затова може процедурата да се повтори, да се потрети, да се извърши сто пъти, за да даде резултат." Психологът говори разпалено. Още по-разпалено защитава хората. Въпреки че е може би единственият човек в България, който знае, че една лъжа, дори казана сто пъти, пак си остава лъжа

Това, на което се надява в момента, е популяризирането на полиграфа - особено при кандидатстване за работа или изпитване на вече назначени работници. „Спестяват се много пари. Ако назначиш неподходящ човек, трябва да хвърлиш пари за обучение, след това започва брак, следва компенсация... Не е нужно. Но като предложиш на някого да направиш подбор на персонала, той те гледа с недоверие: „Аз много добре си знам хората." Просто защото човекът - и българинът в частност - смята, че е психолог на базата на своя опит." Петков определено е убедителен. Явно си има родени психолози.
„Всъщност записах психология, защото си мислех, че в нея няма никаква математика", усмихва се Иво. И се обляга на „стола на истината".



назад съдържание напред





съдържание


Бандити на пътя
16 престъпни магистрални банди тероризират транзитно преминаващите чужденци и нанасят на държавата загуби за стотици ...


Конституцията и въпросът за властта
След промените в основния закон жълт депутат предвижда федерация на България и Македония под царска власт ...


Буркан-касичка, долар-касичка...
Около 90 на сто от българите не могат да управляват личните си средства така, че те да им носят допълнителни доходи, ...


Тодор Колев: Царят прилича на Дон Кихот
Такова чудо като Абрашев дори в представите ми нямаше. Ако някой ми беше казал миналата година, че ще има такъв ...



...


Врачанският период на Европа
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.