АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Интервю

Директорът на театър “София” Ириней Константинов: Не се обръщам с гняв назад
Цветана Царева

Интервю на Цветана Царева с новоизбрания шеф на столичната трупа за  предимствата на безконфликтния началник, за съдбата на актьорите в шоупрограмите, за силата на лондонската лучена супа и за компромисите със съвестта

 

 

Г-н Константинов, сядайки в шефското кресло на театър "София", се определихте като безконфликтен. Постът ви не предполага ли твърдост, спорове и понякога лоши отношения с колегите?
- Когато човек получи власт, трябва да я използва за добро. Бих искал да взимам добри решения за театъра и да вървя в посоката, която съм си начертал. В този смисъл няма да се съобразявам дали ще накърня нечии интереси. Аз наистина не съм конфликтен човек. С проф. Здравко Митков (един от кандидатите за поста - бел.ред.) сме приятели и вече имаме планове за съвместна работа. Театърът не започва от мен. Работил съм с колегите си почти 25 години, познаваме плюсовете и минусите си. Надявам се тепърва да извадим по-доброто от себе си. Имаме желание да се спасим, защото бяхме закъсали и публиката ни липсваше.
 

Как театърът бе докаран до това състояние? Натрупахте ли гняв през времето, в което работехте в него?
- Ако кажа, че не съм трупал гняв, ще излъжа. Наблюдавам разпада от години и колкото и да съм искал да го предотвратя, не е било възможно. Защото съдбата на театъра зависи от много енергии и намерения. Въпреки това не се обръщам с гняв назад. Какво ще ми донесе недоволството за нещо, което е вече отминало? Мога да се ядосвам само на себе си, ако не съм постигнал или не постигна успех.
 

В последните години не бяхте достатъчно често пред публика. Смятате ли, че кариерата ви пострада при бившето управление на театъра?
- В известен смисъл - да. Съжалявам за изгубеното време и именно това беше един от мотивите ми да кандидатствам за шеф на театъра. След определени години времето е страхотно компресирано. Създаваш си комплекс, че го изпускаш между пръстите. Нямам право да го губя повече. С административната работа наистина няма да помогна на актьорската си кариера, но поне бих могъл да уплътня времето на колегите си. А и своето.
 

Как се чувства актьорът, когато играе пред полупразна зала?
- Чувството е неприятно и трупата ни дълго време го изпитваше. Големият полски режисьор Йежи Гротовски казва: "В театъра може и без дрехи, и без реквизит, но не може без хората горе и публиката долу." Когато публиката я няма, се натрупва горчивина и неудовлетвореност, че енергията ти отива в пространството.
 

Лансирате идеята за плавна промяна. Една "революция" няма ли да е по-ефективна?
- Революциите невинаги са водили до прогрес, особено в театъра. По-скоро бих искал ние, артистите, да сме революционери в работата си, в мисленето си, в поведението си. Предпочитам плавното отлепване от дъното, защото сега нямам възможност за резки промени. Все още не съм се обградил с хора, които да ми помогнат за тях. А и не знам дали няма да доведат до стрес и до обратния ефект - изплашиш ли една кокошка, тя престава да снася. През последните години преживяхме достатъчно много стрес. Предпочитам да създам нормална среда и да очаквам резултати.
 

Това ли е и житейската ви философия?
- По този начин живея, да. По този начин и тичам сутрин - дълго, бавно. Понякога опитвам кратки дистанции, за да видя доколко съм приспособим към промените. От време на време трябва да си правиш проверки. Сигурно в театъра също ще има сътресения, но няма да са в началото. През тялото ми са минали хиляди километри. Ако не се раздвижа сутрин, денят ми е празен. Обичам да усещам въздуха в парка сутринта. Или да се кача на уиндсърфа, да вляза в морето и да запея I am sailing... Тогава съм истински свободен.
 

В морето от театри какво е мястото на общинските?
- По света общинските театри са с най-големи възможности, с най-добри трупи и с най-качествен репертоар. В страните с традиции и отношение към изкуството държат на тях, защото носят престиж на града, на кметството, на меценатите, на публиката. Общинските театри съобразяват понякога програмата си с вкуса на зрителите си - вземете например виенския Бургтеатър. Бих искал и софиянци да получат подобна възможност.
 

Познавате ли вкуса на вашата публика?
- Опитвам се да го опозная. Знам каква публика идваше навремето и за кои представления се извиваха опашки. През 80-те театърът беше декадентски. Спектаклите му провокираха и казваха истини, макар и по езоповски начин. Драматурзите пишеха добри пиеси като "Човекоядката", а трупата беше съставена от популярни киноактьори. По онова време си извоювахме правото да каним едни от най-добрите световни режисьори - например Бено Бесон с "Както ви харесва". Взимахме и най-доброто от драматургията на тогавашния соцлагер - полска, чешка, унгарска, съветска.
 

Чувствахте ли политически натиск в онези години?
- Политически натиск имаше във всички театри. Когато бях в "Сълза и смях", поставиха "1000 метра над морето" на Петър Маринков, която визираше разточителния живот на социалистическата върхушка. Залата щеше да се пукне по шевовете, а балконите да паднат. На третото представление спектакълът бе спрян, а директорът Стойчо Мазгалов - уволнен. Разбира се, културата имаше и своите необходими грешници. Беше точно дозирано колко да вдигнат глава. Като на маймуна в китайски ресторант.
 

Каква е съдбата на маймуната в китайски ресторант?
- Слагат я жива на специална маса, от която се подава само фонтанелата є. Отрязват горната част и наливат горещо масло в мозъка. Смята се за деликатес.
 

Основните колони на вашата оздравителна концепция са финансова стратегия, силен репертоар и твърда мениджърска ръка. Можете ли да дадете примери за добро управление на български театър?
- Театърът на армията и Малък градски са такива примери. Постоянно заявяват присъствието си и пласират продукцията си с всички възможни средства. Водят и добра политика на изграждане на трупа.
 

Ще ползвате ли чужд опит в управлението си?
- Бих искал театърът да бъде уютна къща, в която публиката идва не само заради спектакъла. В Лондонския национален театър преживяването преди представлението е не по-малко любопитно, атрактивно и забавно, отколкото самото представление. На терасата можеш да чуеш добри музиканти и ако си общителен, да се запознаеш с хора от професията. Да изядеш страхотна лучена супа и да си купиш прекрасна книга като "Всичко върху Молиер". Ами виенските театри? Студентите седят на мокета пред залата преди представление и чакат за свободни места. Ще ми се в театър "София" да има подобна атмосфера. Да превърна студеното мраморно фоайе в изложбена зала, да потърся комуникация със зрителите чрез анкети... Говоренето с публиката не бива да остане само на вербално ниво.
 

Преди вашето назначение имаше скандал със скрити щатни бройки, заради който намалиха бюджета ви с около 200 000 лева. Как ще компенсирате липсата на достатъчно средства?
- Наистина е имало скрити бройки. Обявени били 128 места, а реално сме 101 човека. Орязания бюджет ще компенсираме със собствени средства, което означава сизифовски труд. Но друг начин няма. Формулата е ясна: работиш, привличаш публика, изкарваш пари, плащаш заплати, правиш по-добри представления, стимулираш артистите с допълнителни възнаграждения. Общината ни гласува да разполагаме с до 80 на сто от приходите от билети. С тези пари ще стимулирам състава и се надявам да върна самочувствието и желанието му за работа. В момента заплатите са малко над 400 лева и мотивацията е трудна.
 

Бившата шефка на театър "София" Доротея Тончева ще играе ли и в бъдеще при вас?
- Доротея е на щат и ако бъде разпределена за роля, защо не. Тя е чудесна актриса.
А Стефан Цанев ще продължава ли да бъде щатен драматург?
- Стефан Цанев е на достойна за уважение възраст. Бих искал обаче да имам около себе си активни, оперативни млади драматурзи. Да отворя театъра към новото поколение, което да доведе своя публика. Сега имаме верни почитатели, но с годините стават все по-малко и все по-трудно отделят пари за изкуство.
 

Мариан Бачев беше във вашата трупа, а сега е звезда в "Шоуто на Слави". Според вас как се отразява този тип работа на и кино-, и театралните актьори?
- Всеки сам избира пътя си. Преценява дали да печели добре, да бъде популярен и когато минава по "Граф Игнатиев", всички да се сбутват, защото снощи са го гледали в шоуто и са се смели. Актьорът обаче може да избере сериозния, смислен и истински път, да предпочита публиката да го е видяла в някой филм или да е дошла специално заради него на представление.
Изборът да правиш шоу може да ти изиграе лоша шега. Да промени светоусещането ти, да накара театралният ти професионализъм да закърнее. Говорил съм с актьори, които си изкарват хляба по този начин. Парите и славата са много сладки, но се появява страх от сцената и чувство за фрагментарност. Да не говорим, че публиката свиква с шоуто и трудно оценява по-сложните неща.
 

Политически активен сте и преди няколко месеца бяхте на първа линия на опозиционен митинг. Не се ли притеснявате, че тези ваши изяви може да подразнят някого?
- Винаги съм бил десномислещ човек и никога не съм го крил. Поколения от фамилията ми са били демократи и християни. Пра-прадядо ми, прадядо ми и дядо ми са били свещеници. Чичо ми архимандрит Ириней, на когото съм кръстен, бил протосингел на митрополията и председател на Духовния съд, а през 1944-а изчезнал безследно. Преди години смятах, че трябва да си гледам работата и да не показвам политически пристрастия. Впоследствие разбрах, че не съм бил прав и че трябва да споделям открито убежденията си. През последните години много хора останаха разочаровани от натрупаните мълчания, от несбъднатите надежди за промяна, от напразно изтеклите пролетни води по площадите. Лека-полека се уморихме. Сега обаче не е време за отстъпление, а за активно присъствие и заявяване на позиции.
 

Преди няколко години на кметските избори подкрепихте Светослав Гаврийски. Вярно ли е, че сте били съученици и сте преписвали от него по математика?
- Вярно е. Беше най-големият цар по математика. Живeхме в една махала, имахме еднаква съдба - родителите ни бяха изселени. Винаги сме се виждали през годините и до днес е един от най-добрите ми приятели. Бебо от малък респектираше с поведението си и с умното си излъчване. Когато се кандидатира за кмет, спомените от миналото нахлуха у мен. И се зарадвах, че мога да му помогна с нещо.
 

Сега как сте с математиката?
- Покрай икономическата стратегия на театъра се наложи да боравя с цифри. Макар и късно, открих красотата им. Сега гледам на математиката от птичи поглед и по-творчески, а не буквално, - както когато бях ученик и сметките ме мъчеха.
 

Математикът Гаврийски обаче загуби кметската надпревара от Бойко Борисов. Как оценявате работата на сегашния градоначалник и смеете ли да кажете нещо лошо, при положение че бюджетът на театъра ви зависи от него?
- Не е моя работа да оценявам неговата работа. Поддържаме коректни служебни отношения и се радвам, че изповядваме десните идеи.
 

Все още ли свирите на цигулка?
- Да, но много рядко. Навремето баща ми ме пращаше на уроци, за да продължа музикалната традиция в семейството. Чичо ми Ириней е свирил на цигулка и като дете аз взех неговата. Изпъвах цялата си ръка, за да я хвана.
Цигулката ме спаси от тежката работа в Строителни войски, където ме изпратиха като член на неблагонадеждно изселено семейство. По онова време се копаеха основите на завод "Витоша" на бул. "Черни връх". Като излязох за пръв път от дупката, буквално не знаех къде съм. Скоро обаче обявиха конкурс за музиканти за Ансамбъла на строителни войски. Просто бях длъжен да се явя. Приеха ме.
 

Няколко години след 9 септември семейството ви е било изселено. Как промени този факт живота ви и този на близките ви?
- Родителите ми са били изселени от София малко след като съм се родил през 1949-а. Оставили са къща с традиции и с много книги. Заживели в село Сливница, на 30-ина километра оттук. Баща ми - адвокат с кантора и добра клиентела, бил принуден да работи най-тежката работа. Прехвърлял 20 тона въглища на гарата и припадал от преумора, за да получи два купона мляко за мен. Работел и във варница - пещ за вар, в която температурата е 3000 градуса. Казвали: "Пратете този фашист на най-горещото в дъното, за да се запали." Баща ми обаче беше железен човек и не направи компромис със себе си и със съвестта си, за да оцелее. През 60-те години един генерал му се извини с думите, че е станала грешка. Грешка, която обърка живота на едно семейство.



назад съдържание напред





съдържание


Кавказки пленници
И в двата лагера на войната в Южна Осетия сега броят жертвите и си мерят политическите ходове, които да излъчат ...


Усмивки от старите митинги
Площадната ни демокрация улегна също както и конституционната. Но някои българи все още пазят спомен за събития, ...


Горещо кредитно лято
Делът на жилищните заеми догонва потребителските. Клиентите предпочитат да се издължават в националната ни валута ...


Директорът на театър “София” Ириней Константинов: Не се обръщам с гняв назад
Интервю на Цветана Царева с новоизбрания шеф на столичната трупа за предимствата на безконфликтния началник, за ...



...


Новият лозунг
...

РЕКЛАМИТЕ В БРОЯ
М-ТЕЛ 
ГЛОБУЛ 
НАФТЕКС 
АКТАВИС 
ОБЩИНСКА БАНКА 
ТЕМА СПОРТ 
ТАЛОН АБОНАМЕНТ 
FM+ 
STAR FM РАДИО 
РАДИО БРАВО 
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.