АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





България

Сарафи по ръба на корупцията
Слав Грозданов

Новата наредба за обменните бюра отмени комисионите, но позволи на чейнджаджиите да не плащат данъци

 

 

Чейнджът е бизнес, от който се печели много. Въпреки козметичния ремонт в сегашния си вид наредбата, която регламентира този бизнес, позволява легално да се укриват данъци. За сметка на бюджета се пълнят други, частни джобове. На каква цена е въпрос, на който прокуратурата може и трябва да отговори.

От 21 април до днес в медиите се появиха десетки статии и интервюта по темата за обменните бюра с един-единствен акцент - отпадането на комисионите. На тази дата - 12 години след началото на свободната обмяна на валута у нас, за първи път държавата реши да спре рекета на обменните бюра чрез новата наредба на финансовото министерство, регламентираща дейността на сарафите. В изготвянето й са участвали представители на Министерския съвет, Министерството на финансите, данъчната администрация, АБФР и Българската народна банка. Тя има амбицията да сложи край на хилядите ужилени граждани, подведени от "търговските трикове" на сарафите. От 21 април всички котировки трябва да бъдат изписани четливо на таблата. Ако сарафите се опитат да шмекеруват, ги очакват глоби до 50 000 лв. и запечатване на бюрото.

 

Три месеца по-късно се оказа, че на фона на широко рекламираните положителни промени някак "между капките" минават сериозните недостатъци на новата наредба. Ето конкретен пример: влизам в обменно бюро в центъра на София, за да обменя валута. Касиерката извършва сделката, след което прибирам парите си и издаденото от нея бордеро. При касиерката остава другото копие от бордерото, което доказва извършената търговска операция. Още преди да напусна гишето, забелязвам как тя го смачква и хвърля в коша. Поглеждам я недоумяващо: "Шефът ми каза да издавам само бордера на клиентите ни и след това копието, което остава у мен, да го изхвърлям", споделя тя пред "ТЕМА" и естествено пожелава да запазим анонимността й.

 

Далаверата

Обменните бюра са регистрирани по Търговския закон, т. е. те са търговци, предоставящи финансови услуги. Поради това съгласно наредба № 4 на министъра на финансите те са длъжни да отчитат продажбите си, като използват в търговските си обекти електронни касови апарати, фискални принтери или електронни системи с фискална памет.

Чл. 15 от новата наредба № 3 за обменните бюра гласи: "За всяка сключена сделка обменните бюра са длъжни да издават бордеро в два екземпляра - по едно за всяка от страните, ИЛИ разширен фискален бон, съдържащ реквизитите на бордерото." От тази колеблива формулировка се вижда, че всъщност текстът на чл. 15 от наредбата е не само твърде неясен, но и дори подвеждащ. Защото той позволява на сарафа да издаде "бордеро ИЛИ касова бележка за извършената сделка".

При това положение възникват много въпроси. Като например - може ли бордерото да се отпечата на принтера на сарафа и след излизането на клиента да бъде унищожено?

Може ли бордерото да се издаде от кочан, който не е регистриран в съответната данъчна служба? Какви са гаранциите, че всички издадени бордера ще бъдат отразени в регистрационния опис за сключените сделки? Още повече че и на децата е известно - бордерото е документ, издаван, за да се удостовери произходът на валута при нейното изнасяне зад граница. Защо дребните търговци не могат да започнат дейност без регистриран в данъчната служба касов апарат, а сарафите могат? Лесни въпроси с лесни отговори. И един уникално плачевен извод:

 

Дребните търговци са контролирани по-строго от сарафите

Списание "ТЕМА" научи, че до последно при обсъждането на наредбата представителите на данъчната администрация са били против приемането й в този вид. Съображенията им били, че при издаването на фискален бон информацията за сделката остава в паметта на фискалното устройство. Бордерото не е фискален документ, регламентиран в наредбата за отчитане на продажбите в търговските обекти. А без фискално устройство остава да се разчита единствено на честността на сарафа. Което, разбира се, е абсурдно. Последно обаче е надделяло становището на представителите на Министерския съвет, АБФР и БНБ и в наредбата за сарафите са намерили място текстове, които са в явно противоречие с друга наредба също на министъра на финансите - за отчитане на продажбите в търговските обекти. А текстовете в старата наредба за обменните бюра, които кореспондират с наредбата за задължителното използване на фискални устройства, просто ги няма.

Втори сериозен гаф на финансовите и данъчните експерти е, че те не намериха за необходимо да предложат и приемат удостоверенията за регистрация на обменните бюра да се издават на специална защитена хартия. Не може един трамваен билет да се отпечатва на хартия с воден знак, а удостоверението за регистрация като сараф - на обикновена.

Наивно е да се мисли, че юристи, финансови и данъчни спецове от работната група не са знаели какво правят. Но това вече е проблем на новосформираната комисия за противодействие на корупцията и най-вече на нейното ръководство в лицето на министъра на правосъдието и министъра на държавната администрация...

 

 

ИНТЕРВЮ

 Доц. Николай Иванов, бивш шеф на Бюрото за финансово разузнаване:
Ремонтът на наредбата е наложителен

 

 

В работната група по изготвянето на наредбата за сарафската дейност е имало и представители на Бюрото за финансово разузнаване. Как ще коментирате тяхната работа?
- Лично аз остро бих се противопоставил наредбата да се предложи на министъра за подпис в този вид. Нямам обяснение за позицията на представителите на БФР. Те познаваха проблемите. Именно БФР настоя през 1999 г. от сарафите да се изисква фискален бон, като предложи тъкмо текстовете, които бяха отменени тихомълком с новата наредба. Така че и дума не може да става за незнание. В края на краищата обаче, камъните отиват в градината на министъра на финансите. Предполагам, че той ще вземе необходимите мерки. А за повече информация за интимните мотиви и механизми на отмяната може да потърсите сегашния и. д. директор и служителя Максим Авджийски - участници в групата.
 

Ако от вас зависеше, каква промяна в наредба № 3 бихте предложили?
- Промяната в наредбата за дейността на обменните бюра е наложителна. Тя е много проста. След думите "бордеро в два екземпляра" на ал. 1 на чл. 15 да се добави "издадено от фискален принтер или електронна система с фискална памет". След това да се поработи по-сериозно, за да се възстанови еднопосочността с наредбата за отчитане на продажбите в търговските обекти. Две наредби на един министър не трябва да си противоречат. Още един път да се прецени целесъобразността на БФР да се възлагат неприсъщи функции по регистрацията. Да се въведе изискване за надеждна защита на издаваните удостоверения... Нека създадем ясни правила,  които да не водят към тълкуване или безкрайни съдебни дела!
 

Кои са положителните моменти в новата наредба?
- Безспорно въвеждането на единния курс за обмяна и отмяната на всички комисиони, такси и др. Лично аз съм подписал тези предложения още преди парламентарните избори през 2001 г. Обсъждането и приемането им се забави необичайно. Може би, за да бъда вече отстранен и да не се противопоставя на отмяната на текстовете за фискализация на отчетността. А и за да може старото ново ръководство да направи помен с чужда пита именно с тези предложения.
 

Какви точно правомощия има финансовото разузнаване по контрола на сарафите?
- Основните правомощия на Бюрото за финансово разузнаване (БФР) произтичат от Закона за мерките срещу изпиране на пари, тоест тяхното прилагане в обменните бюра. Бяхме разработили критерии за идентифициране на съмнителни операции, сделки и клиенти, които да бъдат докладвани на бюрото. Те следваше вече да са обсъдени, утвърдени и приложени, но това не се случи. Паралелно със заповеди на министъра на финансите или подзаконови нормативни актове от 2000 г. насам на бюрото са възлагани някои правомощия по регистрацията и контрола на обменните бюра. За периода 06.03.2000 г. - 09.02.2001 г. в резултат на извършени проверки са съставени 23 акта за административни нарушения и са издадени 16 наказателни постановления от министъра на финансите за общо 800 000 лева.
 

Не считате ли, че възлагането на регистрацията на обменните бюра на БФР го отклонява от изпълнението на основните му задачи?
- Практиката ме убеди в това. Не е логично регистрацията на обменните бюра да е възложена на БФР, а контролът върху дейността им -  на данъчната администрация. Много баби - хилаво дете. По този въпрос съм сигнализирал министър Велчев. БФР има специфични задачи и ограничен капацитет, който не трябва да се пилее. Още повече че издаването на разрешения за регистрация е дейност, разположена в област с висок корупционен потенциал. Ако целта е обаче в бъдеще да се търсят формални оправдания за подмяната на аналитичната функция с чиновничество - решението е оправдано...

 

 

 

 От Магурата до властта

 

От появата на първите обменни бюра у нас в началото на 90-те години до днес този бизнес се разрасна и занимаващите се с него се превърнаха от незаконни чейнджаджии пред Магурата в силните на деня, които имат лоби във всяка власт. Те "пазаруват" депутати и министри, които им се отблагодаряват с лобиране и покровителство. В България действа либерален режим на регистрация на обменни бюра, което позволява непрекъснато да се закриват едни бюра и да се откриват нови. Този процес е особено активен през лятото на морето и зимата в планинските курорти. Обичайно работят около 700 бюра, някои от които имат повече от един пункт за обмяна на валута. Например т. нар. "вериги" често имат по повече от 10 пункта. Този брой не включва обменните пунктове на финансовите къщи, които се лицензират от БНБ. В момента на пазара има няколко големи играчи в обмяната на валута, които разполагат с бюра в цялата страна. Всеки от тях обаче играе сам за себе си и на практика няма единна сарафска общност. Обединява ги само интересът, а не са редки случаите, когато си погаждат мръсни номера, за да компрометират бизнеса на конкуренцията.


През лятото на 2000 година в София бе учредена Асоциация на обменните бюра в България, която си поставяше за цел да обедини сарафите, да защитава техните интереси и да работи за подобряване на техния имидж. В асоциацията към юни 2002 г. влизат 23 бюра, които работят само на комисиона. Интересното е, че под една или друга форма в регистрацията на повечето фирми - участници в асоциацията, се появява името на Калин Русев - човека, който е  неин председател. За него се говори, че е започнал в този бизнес благодарение на подкрепата на Васил Божков. Сега той е близък на кръга "Ялта". Една от фирмите - участници в асоциацията на сарафите, е МК "ЯЛТА" с председател Красимир Илиев. Срещу Красимир Илиев в момента се води следствие за трагедията в клуб "Индиго", при която загинаха 7 деца. Фирми на Русев имат чейндж бюра в съседни на нас държави. Друг голям играч на пазара е бизнесменът Васил Божков.

 

 



назад съдържание напред





съдържание


Градът и кучетата
Милост към животните, абстрактна доброта или двоен стандарт в биологичния сблъсък на демокрацията ...


Особености на лова на престъпници
Властта погна наркоманите, хакерите и гейовете. Въвежда се и наказание без лишаване от свобода - пробация, ако има ...


Време е за амнистия на капиталите
Едно интервю на Валери Ценков с проф. Владимир Квинт за възможностите правителството да увеличи чуждестранните ...


Явор Милушев: НДСВ показа на народа защо е на този хал
Нима целта на живота ни е някоя виличка на село? Целта на живота ни е работа и труд. Това е природна и християнска ...



...


Вържи Попов, да е мирно селото
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.