Валя, последните дни са доста напрегнати за теб. Всъщност едвам успяхме да се видим, защото дъщеря ви днес си тръгва за Австрия. Къде точно учи тя?

- В една гимназия във Виена и вече е 10-и клас - голямо 16-годишно момиче! Оправя се сама като един възрастен човек.

На колко години я "екстрадирахте"?

- Доста раничко го направихме, даже сега се чудя как събрах смелост за тази постъпка... Може би просто бях решила, че това ще бъде най-доброто за нея. Че ще я направи по-самостоятелна, че ще успея да я предпазя от някои неща, които се случваха тук - за съжаление... Дъщеря ни беше на 10 и половина - 11 години, когато замина.

И какво, успя ли да я предпазиш?

- Струва ми се, че много неща є спестих. Не знам дали съм успяла да я предпазя, защото нещата в живота така или иначе се случват, ако трябва да се случат, където и да си. Но мисля, че є спестих много работи, които според мен е по-добре да не чува, да не вижда и да не преживява.

А раздялата?

- О, това е тема, с която не искам да занимавам нито теб, нито слушателите, защото сигурно много ще ги отегча.

Е, ще поемем този риск.

- Аз съм сигурна, че в момента всяка майка, която ни слуша, има свое мнение - ще си каже, че или съм луда, или че и тя би направила същото... Да, раздялата беше много тежка, защото дъщеря ни наистина беше малка, но, слава Богу, във Виена условията бяха наистина добри. Градът е много приятен - хубав, чист, организиран. Но при всички случаи първата година беше тежка за мен, за дъщеря ми - също. Втората стана по-лека, третата - още по-лека, и сега дъщеря ни е едно чудесно самостоятелно момиче. Тя се държи с мен като с приятелка.

Да обърнем внимание и на твоя съпруг все пак. Навремето той изпя "Светът е за двама". За двама ли е светът?

- Сигурна съм, че е за двама!

А може ли и други хора да бъдат допуснати?

- Да - приятели. Защо не?

Ето за вашия свят например се говори, че никой не му мъти водата. Че сте здраво семейство, каквото и да значи това. Но доста хора у нас смятат, че светът - освен за двама, е и за вагон блондинки...

- Винаги има изключения на всяко правило. Аз също съм сигурна, че нещата невинаги са такива, каквито искаме да бъдат - идеални, без никакви сътресения и напрежения. Е, може би има и такива хора, много се радвам за тях, но животът е такъв, че няма как да не правиш компромиси, да не прощаваш, да не разбираш... Общо взето, всичко зависи от двамата в този свят.

Вие сте заедно още от 80-те, нали?

- Ние сме семейство от 90-а година, а няколко години преди това си пообщувахме къде по-близко, къде не чак толкова...

"Пообщували"? Ти говориш направо библейски - в Библията например се казва, че двама души се уважавали, уважавали и... накрая им се родило дете! А странични изкушения няма ли в тази ваша връзка?

- Какво да ти кажа... Не знам за Орлин, а за себе си ще кажа, че винаги има изкушения, но аз може би направих семейство във възраст, в която за мен това вече беше важно и го исках. Бях на 26 години, когато се омъжих.

Била си съвсем млада!

- Да, млада, но вече исках да имам семейство, дете и още повече, когато с Орлин станахме близки, общувахме си и го опознах, за мен беше ясно, че това е човекът, с когото искам да прекарам живота си.

Нека обаче върнем лентата назад, към 87-а година, когато се запознавате на онзи купон. Ти, естествено, вече си знаела кой е Орлин Горанов?

- О, да, разбира се. Много дълго преди това знаех кой е.

Беше ли си го харесала - примерно по телевизията?

- Разбира се! А купонът беше едно събиране при моя близка приятелка. Отидох у тях случайно, без да знам въобще какви хора ще є бъдат на гости. Запознахме се с Орлин, естествено той на мен веднага ми стана много симпатичен. След това започнахме да си общуваме...

Пак това общуване!

- Да, защото в началото наистина само си общувахме! Аз въобще не можех да повярвам, че човек като него - толкова известен тогава, може да ме хареса. Обаче явно и аз съм симпатична.

Сигурна си, че усети романтичния взрив веднага, в самото начало?

- Да, усетих го, защото съм Стрелец. Долових веднага, че Орлин е един страхотен човек. На него веднага му личи колко е добър. Макар че сега, като слуша, пак ще ми каже, че говоря само хубави неща за него.

Спокойно, и по-лоши неща ще говорим. Ето например около вашата среща има нещо много интересно. Преди време в интервю в женско списание съпругът ти каза, че никога не е бил "истински, смъртоносно влюбен". Това е, меко казано, изненадващо, освен това не те ли обижда?

- Трябва да ти кажа, че след това интервю много хора - мои приятели, близки, лели, бяха разтревожени и веднага почнаха да ме питат дали не се развеждаме, дали няма някаква драма. Но това интервю беше скоро - след 17-18 години връзка, а аз не държа непрекъснато някой да ми казва, че е влюбен, и да го тръби в медиите. Аз просто искам да го усещам. За мен няма значение дали ще каже, че е уравновесено влюбен, много влюбен или че вече любовта е отминала.

Според теб съпругът ти влюбен ли е в теб?

- Ами мисля, че му допадам.

"Допадам" е много меко казано. Аз например не бих могла да бъда с мъж, на когото просто му допадам.

-  Да ти кажа честно, мисля, че не изгаря от любов. В смисъл, не е онова изпепеляващо чувство. Просто при нас нещата са много спокойни, кротки, уравновесени. Орлин е пестелив на такива думи. Той винаги коментира нещата по-философски. А аз съм сигурна, че между нас нещата са чудесни, че всичко е наред и че сме едно нормално, спокойно семейство.

Тоест човек може да има здраво и щастливо семейство, без непременно да е страшно влюбен?

- Да, а аз усещам неговата любов, колкото и силна или по-слаба, или средна да е тя. Просто на мен това ми е достатъчно.

Как живеете - чисто финансово? Все пак дъщеря ви учи извън България.

- Ами правим си сметката. Не сме спокойни, че няма да имаме никога никакви финансови проблеми. Например мислим, че поне още три години дъщеря ни ще учи в чужбина, а ако продължи, ще почнем да мислим и за следващите пет. Общо взето, съобразяваме се, защото Орлин се изхранва от неговия труд, аз - от моя. Нямаме някакви доходи, които да ни карат да бъдем спокойни. Ето например имаме жилище, което купихме, за да е по-голямо от това, в което живеем досега. Но от няколко години не можем да го довършим и да се пренесем - точно поради такива причини. Даже нашите приятели питат: айде бе, кога ще отидете в по-голямото жилище?

Значи още си живеете в онези 60 квадрата в панелния блок?

- Да, но колкото повече време минава, толкова повече не ми се мести. И си викам: всъщност защо съм си мислила, че това е малко жилище?! Ами то е прекрасно!

Кой носи повече пари вкъщи в края на месеца?

- Орлин. Той носи повече пари, винаги е носил и винаги ще носи. От опера в неговия случай се живее, защото той много пътува и именно тези гастроли оправят положението. Иначе от опера трудно се живее, ако работиш само в България.

Ти имаш твой собствен бизнес - фризьорски салон. Как върви?

- Не се оплаквам. По принцип никога не се оплаквам от финансовото състояние на нашето семейство - доволна съм от това, което печелим, стига ни да можем да си позволим да излезем с приятели, да имаме два автомобила, дъщеря ни да учи в чужбина. На мен това ми е напълно достатъчно.

Тези неща, между другото, са доста непосилни за много хора в България.

- Абсолютно! Така че нямам никакво право да се оплаквам и не го правя.

А вярно ли е, че и ти пееш много добре и дори навремето си имала предложение да станеш вокалистка на група?

- Ти много неща знаеш! Това е вярно, да. Даже преди няколко години една наша много близка приятелка Лори имаше рожден ден и решихме да я изненадаме с песен.

За Лора Виденлиева ли става дума?

- Да, за нея. И понеже много хора в нашата компания са свързани с изкуството, решихме да запишем една песен. Руши написа текста, Иван Лечев - музиката, а аз се справих много добре с пеенето! Големи поздравления имаше после.

Добре, не съжаляваш ли, че не стана певица?

- Честно казано, мисля, че един музикант в семейството е напълно достатъчен.

Как се отразява популярността на твоя съпруг на дъщеря ви?

- Когато осъзна всичко това, тя вече беше в чужбина и, общо взето, є се размина това първоначално осмисляне на известността, което в някакъв смисъл можеше да я промени. А сега е доволна.

Доколкото знам, преди години, когато твоят съпруг е бил в пика на своята популярност като естраден певец, той е получавал много писма от почитателки. Дори е имало телефонен терор. Как ти подейства това?

- Когато се запознахме, Орлин точно си беше взел жилището, в което и досега живеем, и много от почитателките не знаеха този телефон и адрес. Така че на мен това ми се размина. Тази лудница е била по-скоро при майка му и баща му. Е, и аз, естествено, намазах малко от телефонния терор.

Какво е усещането?

- В повечето ситуации бях много толерантна. Макар че винаги има по-хард и по-груби жени, които да те нервират... Но след това си дадох сметка, че явно това е съвсем нормално, а и няма причини да се страхувам и притеснявам от тези неща.

Няма ли?

- Не, няма! Но пак ти казвам, ние се събрахме, когато и двамата вече бяхме готови за семейство и го искахме.

А второ дете?

- Ето това е нещото, за което съжалявам! Когато се роди Жаклин, аз бях много обсебена и затова отлагах. Казвах си: чакай сега, първо да отгледам нея хубаво, старателно и внимателно. Чакай да си вземем жилище. Чакай, чакай... Това е нещо, което човек никога не трябва да прави. Не бива да се отлага, защото моментът отминава. И сега адски много съжалявам.

Ти си на 43. Възможно е да имаш второ дете...

- Да, възможно е, но вече пък нагласата ми не е такава. Все си мисля, че няма да имам търпението. По-нервна съм, по-напрегната, повече се притеснявам за бъдещето. Децата са за млади хора, които не мислят за тези неща. Колкото по-голям ставаш, толкова повече почваш да мислиш за старините, за това какво ще се случи с детето, като порасне.

Като говорим за изпуснати моменти - твоят съпруг наясно ли е, че пи-

кът на неговата популярност като естраден или поп певец вече е отминал? 

- Не. Той въобще не мисли по този начин. Още повече, занимавайки се сега с опера, едно вечно изкуство...

Да, но аз питам за естрадата?

- Според мен хората на изкуството не мислят по този начин, както примерно аз бих могла да кажа, че кариерата ми е приключила. Те винаги търсят и намират в изкуството нещо. Винаги си мислят, че докато могат - ще работят. Че краят не е дошъл. Честно казано, с Орлин не сме говорили на тази тема. Може би при него така се случи, че, навлизайки в оперното изкуство, той не допусна тази мисъл - че кариерата му като певец приключва.

Толерантен ли е към чалгата Орлин Горанов?

- Той е толерантен въобще в живота. А пък за нещата, свързани с изкуство - съвсем.

Ама чалгата не е изкуство, недей така!

- Конкретно за чалгата не коментирам. По принцип говоря.

Има ли огорчение в твоя съпруг - от това например, че певческият талант в България като че ли вече не е толкова важен? По-важно е - на пръв поглед, да отвориш бира с бюст!     

- Мисля, че от това точно не е огорчен. Но се огорчава например, когато някакво младо момче или момиче, което оценява като добър певец или певица, няма шанс да се реализира добре. По-скоро такива неща го потискат. Иначе Орлин е много наясно със себе си и пределно добре знае какви са му възможностите. Стъпил е много здраво на земята. Затова го огорчават неща, които не са свързани пряко с него, а с младите хора в изкуството. Те трябва да се борят във времена, в които е по-тежко, отколкото е било за неговото поколение.

А не си ли казва: "Можехме да живеем в чужбина цялото семейство, там условията са по-различни"?

- Не. Той не е привърженик на това. Ние имахме много такива възможности. Орлин дълго време работи в Берлин, във "Фридрихщат палас", където беше страхотно оценен и приет. Няма година, в която да не му звъннат и да не го поканят за някаква програма. Но въпреки това Орлин обича да се връща, не би останал в чужбина.

Орлин Горанов направи доста далновиден ход с излизането си на оперна сцена. Операта е нещо, което не зависи от промените във вкуса на хората. В момента повече като естраден или като оперен певец се изживява?

- По-скоро като оперен певец.

А доколко е суетен?

- О, суетен е! Той е зодия Лъв, не забравяй!

Да, но в някои интервюта твърди, че не е суетен...

- В смисъл, че не е до болка суетен. Но си се харесва, обича да е спретнат, да е направен, барнат...

Твоят съпруг има old school елегантност, казвам го с добро отношение. Само че като се порових в интернет да видя какво мислят хората, се натъкнах освен на хвалби и на определения като "ретро соц". Твоят коментар?

- Не знам, ако на едно сако човек може да каже, че е ретро соц... Факт е, че Орлин предпочита по-елегантния и по-изчистен стил. Даже понякога вкъщи се смеем с дъщеря ми, за която като тийнейджър модата е нещо страшно интересно. Тя непрекъснато ни прави някакви забележки на тази тема. "Защо, мамо, този панталон сега е с толкова висока талия? Кажи му на тати да си купи дънки с по-ниска талия!" И аз непрекъснато се мъча да є обясня, че баща є е човек, който не може да си позволи това поради ред причини, поради възрастта, собственото си усещане...

Всъщност това, което правим в момента, е нещо необичайно - защото се опитвам да не говорим само хубави неща за Орлин Горанов, както по принцип се прави. Даже Иван Гарелов беше казал: "Той е Орлин, за него лоши думи не се казват". Защо е така?

- Може би защото Орлин не е конфликтна личност, не е свързан със скандални истории.

Но точно скандалът продава!

- Да, аз даже понякога, като си говорим с Орлин и негови приятели от тези среди, казвам: "Знаете ли как ви се нервирам, че сте толкова обикновени, земни, че не се държите като звезди, не се правите на недосегаеми, недостижими..." Но Любо от "Те" ми каза: "Знаеш ли, може би хората, които умеят да пеят, които наистина са сигурни в това, нямат нужда от тези неща - скандали, жълти истории... Просто знаят какво струват."

Сега една моя много любима тема - годините. Мъжът ти става на 50 този август. С какви пориви го изпълва наближаващият половинвековен юбилей?

- Много не се шашка. А и всичките ни приятели напоследък му казват, че колкото повече остарява, толкова по-добре започва да изглежда. Орлин остарява добре! Иначе, когато се заговори за това събитие, гледам, че малко му идва в повече. По принцип той не обича да бъде център на внимание.

Какво ще кажеш за модела на поведение на мъжа, преживяващ криза на средната възраст, който сме виждали по филмите - качва младо маце, с което се е запознал преди няколко дни, в яркочервеното ферари...

- Е, сега така ли ще си говорим?

... и отпрашват заедно в посока на залеза! Това е един от доста експлоатираните стереотипи.

- Сигурно този човек не е семеен!

Ти не виждаш ли някакви изменения в мъжа си?

- Знаеш ли, при него е тъкмо обратното: той много се кротна напоследък! Преди време купонясвахме до по-късничко. Сега - заради пътуванията, ангажиментите или пък възрастта - предпочита да си е вкъщи, да му е по-спокойно. Даже много пъти, като му кажа, че сме се разбрали да излезем с приятели, той почва да ме навива да си останем вкъщи.

Съпругът ти изкара пµ миналото лято повече от два месеца във "Вот на доверие".

- Да, това беше едно лято, в което аз пък си изкарах сама почивката!

Защо се задържа толкова време в играта? Толкова ли е умен?

- Да. И хората разбраха, че освен готин певец Орлин е и доста интелигентен човек. Много е умен, страшно е начетен, без да е бил отличник в училище. Но явно доста е чел и се е интересувал. Все пак баща му е доцент по биология и е държал Орлин да е образован човек.

Това, което предполагам, че доста хора не знаят, е, че твоят съпруг е завършил паралелка "Двигатели с вътрешно горене" и е професионален шофьор, както и много сръчен с техниката. Така че си имаш 2 в 1 - и певец, и майстор-сръчко.

- Абсолютно! Даже мога да ти кажа, че като ходим на гости по разни приятелки, те с удоволствие го чакат и почват: "Абе, Орли, тук една бравичка, би ли я поправил?" Ето и нашата кума, Катето Евро, непрекъснато натрива носа на Жорж, нейния мъж: "Добре, че ще дойде Орлин у нас, да оправи крушката, защото в тоа-летната сме 5 дни без ток!"