АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Интервю

Любомир Левчев: СВОБОДА извън попрището
Пепа Витанова

Разигравам си коня на думите вън от игрището на мерки и теглилки, казва големият български поет

 

"Чувствам народа като болка, като разгневена съвест, която ме укорява, като справедливост, която е унизена. Виж как гонят думата "народ", как я заменят като нежелан свидетел. Няма народ, има етнически модел в епохата на глобализма"

Г-н Левчев, как се чувства един поет (на възраст след попрището жизнено в средата) в държава, която оставя големите си таланти без пенсия?

- Драга Пепа, твоите въпроси са така чаровно засукани, че човек трябва да ги разплита. Ако може. Аз получавам пенсия, което, според въпроса, означава, че нямам талант. И това е отлично. Защото знаеш ли колко тежко нещо е талантът. Талантът е мярка за тежест, равна на 150 килограма. Не, не ми се получава херния.

Но твоите скоби ме накараха да се замисля. Когато Данте е писал този стих, с който започва неговата "LA COMEDIA" - "На попрището жизнено в средата" (Nel mezo delcamin dinra vita), за такава среда се е приемала Христовата възраст - 33 години. И ето, ти ме караш изведнъж да се осъзная, че аз току-що съм напуснал цялото жизнено поприще, а още си пия кафето. Представяш ли си какъв кеф!

Старобългарската дума "поприще" пък е мярка за дължина. Не знам колко точно, но дължината на един хиподрум. Така че аз сега си разигравам коня на думите вън от игрището на мерки и теглилки. Свобода!

Случаят с Христо Фотев дава ли надежди, че несъстоялият се диалог между държавата и творците (в това число журналистите) все пак има шанс да се проведе?

- Случаят Христо Фотев е друг. Христо Фотев е един великолепен, самороден поет. Неговият дух си остава недосегаем. Но физически ми изглежда безпомощен и пред грижата, и пред безгрижието. Удивен бях да видя как лично президентът Георги Първанов се занимава със "случая" и предлага деликатно решение. Иначе не виждам какъв диалог могат да водят писателите с днешната държава, която стихийно прехвърля отговорностите от институциите към личностите.

Опиши един твой ден.

- О, дните вън от попрището са неописуеми.

Кои са нещата, които те изпълват - с тъга, - с радост, - с безсилие, с енергия?

- С тъга и безсилие изпълвам сам себе си. Непрекъснато се заричам да не давам повече интервюта, да не досаждам на хората и на себе си. И винаги идва някаква симпатична, романтична, обезоръжаваща приятелка като тебе. И... пак "устата сгрешила и сама промълвила": "Е, хайде! За последно."

С радост ме изпълват младите, които могат да носят и по два таланта.

С енергия - самотата.

 

Българският народ провокира ли те творчески?

- Aко ти си народът, провокираш ме. За разлика от нас, народът не може да бъде провокатор. Ние сме част от него, но той винаги е "разликата". Ти влагаш друг смисъл и ако правилно съм го разбрал, ще ти кажа: Сега чувствам народа като болка, като разгневена съвест, която ме укорява, като справедливост, която е унизена. Виж как гонят думата "народ", как я заменят като нежелан свидетел. Няма народ, има етнически модел в епохата на глобализма.

 

Харесваш ли хората, които ни управляват в момента?

- Виж какво - аз съм малко неуправляем. Но виждам хубави жени в политиката и се чудя какво значи това. Дали пък няма някакъв конкурс за мис България, който да съм пропуснал?

 

Харесваш ли света, в който живеем?

- Конкурс за мис Свят има, но конкурс за свят няма. Така че светът ми харесва, както Ева е харесвала на Адам.

 

Имаш ли сметки за разчистване, приятели за сдобряване или неизречена благодарност към някого?

- Не. Сметките ми са чисти. Е, не като на Сорос, но все пак. По-сложен е въпросът с благодарността. Елементарно вярващите (а те са блажените, тяхно е царството небесно) са добре. Те благодарят на своя единствен Бог. И работата е свършена. А какво да правя аз, който имам много богове - безсмъртни, смъртни, всякакви? Не вярвам да съм си свършил работата.

 

Ако сега започнеш всичко отначало, какво от написаното или направеното от теб ще си спестиш?

- Известно е, че не съм пестелив човек. Толкова случаи съм имал и аз като другите да започна "всичко от начало". И защо не съм започнал? Сам не знам. Почитам безвъзвратните неща и не искам да помагам на забравата. А това абстрактно "ако можех", то е за хора с прекалени амбиции или с гузна съвест. А аз ги нямам. Но имам едно съвсем младежко стихотворение ("Желязната ръкавица"), което изрича заклинанието, че грешките ще ме спасят. Е, как да се откажа от спасението си?

 

Кажи по нещо хубаво и нещо лошо за потомците си - внуците, сина, дъщерята...

- Нищо лошо не мога да кажа. Превъзхождат ме. Имат трудна съдба, но я носят достойно. Те са моят исторически оптимизъм.

 

 

 

Вариации на забравена ТЕМА

1.

Противно на всичко,

идвам от бъдещето,

отивам в миналото.

Тесен сребърен проток

свързва двете морета.

Времето ми се чуди.

Небето ме наблюдава

с известно подозрение.

Защото

платната на кораба

приличат на облаци,

завързани за мачтите.

И ако не беше този

ветрец, който излиза

от ноздрите на спящия Нептун,

истината би била непоносима.

2.

След известно време

всеки път забравя своя смисъл.

Проклета моя кръв,

защо не те пролях

под стените на Кабиле?!

Защо не написах с теб

като умиращите мечти...

Защо не написах с теб

това, което се забравя?!

Публикува се за първи път, специално

за читателите на "Тема"



назад съдържание напред





съдържание


Тяхната борба
Главният организатор на проваленото учредяване на националистическа партия на 8 юни остава строга тайна. Създаването ...


Предчувствие за край на великденските експерименти
На третото издание на форума будни и агресивни въпроси нямаше, плямпомани изядоха от времето за конструктивни ...


Любомир Левчев: СВОБОДА извън попрището
Разигравам си коня на думите вън от игрището на мерки и теглилки, казва големият български поет ...


Туризмът не е благотворителност
Едно интервю на Катерина Запрянова с Георги Мицов, мениджър на хотел "България" ...



...


Пътят към малката правда
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.