АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Лекарите на България

Бели дни за черния дроб
Мариана Тодорова

"Хирургията на този орган е висш пилотаж. Изисква голяма сръчност и владеене на много оперативни техники", казва доц. Никола Владов от ВМА

 

 

 

 

Навремето той искал да казва: "Камера - работи!", защото мечтаел да стане оператор в киното. А сега денят му стартира с репликата: "Скалпел, моля!", защото е чернодробен хирург. Доц. Никола Владов обаче не се е отказал от екшъна. "Филмите" му започват с прецизен разрез на корема, а до хепиенда често остават напрегнати часове.

Детството му минава в тичане по коридорите на хирургичното отделение на болницата в Ловеч, чийто шеф е баща му. Белите престилки и пациентите на системи не му пречат да си фантазира, че е кадър на киноцентъра "Бояна". Носи си и фотоапарат, с който документира всичко.

 

По-късно се готви да кандидатства във ВИТИЗ операторско майсторство. Но баща му се намесва "метри преди финалната права". "Нямаше особен дебат. Кратко и ясно ми заяви, че трябва да уча медицина. Аз не се противопоставих. И не съжалявам", казва с усмивка шефът на Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия във ВМА. Определя се като високоотговорен и организиран човек. Предполага, че тези качества се предават по наследство. Във фамилията им има още много лекари - чичовци и братовчеди. Медицината е нещо като заразна болест. Попадне ли в кръвта ти, лечение няма.

Никола Владов кандидатства в Медицинската академия в столицата, а студентските му години се изнизват неусетно между лекциите и практическите занимания. Спомня си как интересът му към хирургията се формира на летните стажове в института "Пирогов". "В тази болница израснах и като хирург, и като лекар, и като човек. Там са моите първи учители - доц. Кондарев, д-р Влаевски, доц. Константинов, д-р Бобев, проф. Златарски, на които ще съм вечно благодарен. Те ми "вързаха пръста" в хирургията", признава доцентът.

 

Дълги години лекарската му практика лъкатуши между болниците в Пирдоп, Панагюрище и Пазарджик. За кратко работи и в Тунис. А любимата му дестинация е София - Париж. Във Франция специализира чернодробна хирургия. Светилата в парижката болница "Кошен" му "връзват пръста" за черния дроб и панкреаса.

"Дълги години шеф на тази световноизвестна клиника е бил Люсиен Леже - един от най-прочутите хирурзи на панкреаса. В нея имах честта да се запозная с проф. Бонишон и проф. Собран", разказва доц. Владов. От 1995 г. насам почти всяка година той посещава най-големия трансплантационен център в Европа за по месец. Така поддържа високо ниво на познания и овладява най-новите оперативни техники в областта на чернодробната и панкреатичната хирургия.

 

"Не съм военен, но през 2003 г. започнах работа във ВМА, което беше сериозно предизвикателство", отбелязва доцентът. В началото е редови лекар в Клиниката по коремна хирургия, но малко по-късно оглавява новосформираната Клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия. "Може би звучи поетично да си сърдечносъдов хирург или пък много авторитетно да си неврохирург. Всепризнат факт е обаче, че чернодробната и панкреатичната хирургия са висшият пилотаж. В никакъв случай не искам да пренебрегвам или да обезценявам работата на останалите колеги, но всеки от тях би признал, че обемът от познания при нас е несравним с техния. При нас се изискват много по-голяма сръчност и овладяване на много повече оперативни техники", изтъква предимствата на специалността си доц. Владов. И все пак добавя, че всяка специалност има своята красота и интересни моменти, заради които си заслужава да сложиш стерилните ръкавици и да стиснеш здраво скалпела.

 

А интересни моменти в практиката му не липсват. Един от най-ярките спомени е свързан с лечението на 12-годишно дете, страдащо от болестта на Крон, която засяга червата.

При постъпването си в болницата момчето било толкова зле, че не можело да ходи. Единственият изход бил пълно премахване на дебелото черво. Възстановяването след тази интервенция е тежко - продължава от 6 до 10 месеца, затова за невръстния пациент се погрижили екипите от четири клиники. "Преди няколко дни имах рожден ден и ми стана много приятно, когато това дете се появи на вратата на кабинета ми. Донесе ми малък подарък. Но това, на което истински се зарадвах, беше фактът, че то вече ходи нормално и води пълноценен живот", казва хирургът. След това бърза да уточни, че успехът не е само негов и излекуването на пациента е резултат от доброто сработване между различните отделения и специалисти.

 

"Преди известно време пък имахме болен с рак на панкреаса, който се "изписа" сам на четвъртия ден след изключително тежка операция. С ужас установихме, че липсва. Мобилизирахме всички, но въпреки това не можехме да го открием. В един момент близките му се обадиха, че се качил на автобуса и се прибрал вкъщи. Посъветвахме ги да го отведат в многопрофилната болница в града. Но той отказал. Месец по-късно дойде на контролен преглед. Бяхме изумени от бързото му възстановяване и от факта, че нямаше никакви последици от изчезването му", смее се с глас хирургът, но по всичко личи, че по време на "инцидента" никак не му е било забавно.

 

Специалността му е изключително физически и психически натоварваща. "В миналото хирургичните интервенции бяха свързани със сериозни кръвозагуби. Днес с въвеждането на електрическите ножове и другите инструменти за електрокоагулация те са сведени до минимум. Операциите протичат като по учебник, но винаги съществува риск от следоперативни усложнения", отчита плюсовете и минусите в работата си доцентът.

Усилията на екипа му са насочени към т.нар. сигурна хирургия. Това значи минимална загуба на кръв по време на операцията и гарантиране на бързото възстановяване на болния. "Никой не е по-велик от природата - все още има заболявания, с които медицината не може да се справи, но поне можем да сведем рисковете за пациента до нула по време на оперативните интервенции", казва доц. Владов.

 

Работата върху черния дроб е сложна и отговорна не само заради големите кръвозагуби, а и защото този орган е смятан за лабораторията на човешкия организъм. Има изключително важни и многообразни функции - от регулирането на въглехидратната, липидната и белтъчната обмяна до образуването на жлъчни сокове и тяхното екскретиране. Това е органът с най-добри регулаторни и компенсаторни способности - чернодробните клетки се възстановяват почти напълно след частична хепатектомия или след инфекциозни и токсични увреждания. "Черният дроб е най-голямата жлеза в човешкия организъм - при възрастни хора неговата маса достига килограм и половина. Това е около една четиридесета от общото тегло", уточнява доц. Владов. По думите му броят на хората с чернодробни проблеми се увеличава, но и хирургията се развива бързо - става все по-агресивна. И ако доскоро голям процент от хората с подобни заболявания се смятаха за обречени, то днес медицината има решение за проблемите им.

 

 

 

 Хирургът доц. Никола Владов:
Когато се работи с жив донор, отговорността е два пъти по-голяма

Пациенти с какви диагнози оперирате най-често във ВМА?
- Най-масово оперираме тумори на черния дроб и панкреаса. За съжаление не минава седмица, без да отстраним поне един чернодробен карцином. Той може да бъде метастаничен или първичен. Стратегиите за лечение са многообразни - оперативното отстраняване може да бъде на няколко етапа, с различни по обем резекции и т.н. Всичко се преценява предварително. Пациентът се подлага на множество изследвания, проследяват се биохимичните му показатели, прави се ядрено-магнитен резонанс, скенер, а понякога и интраоперативна ехография. Всичко това ни помага да уточним диагнозата и да изберем най-точното оперативно поведение.


Кои са рисковите фактори, водещи до рак на черния дроб?
- Рисковите фактори са като при всички останали ракови заболявания. Но хората с чернодробна цироза вследствие на хроничен хепатит са с повишен риск, т.е. при тях тази тъкан може да дегенерира и да предизвика първичен хепатоцелурален карцином. Що се отнася до туморите на панкреаса, там нещата са много по-сложни. Но в общи линии, когато се говори за ракови образувания, трябва да се проследи начинът на живот - недоброто хранене, злоупотребата с алкохол и т.н.


Какъв процент от пациентите успяват да преживеят 5-годишния период?
- Прогнозите при операциите на черен дроб са по-добри от тези на панкреаса. Преживяемостта при карцином на панкреаса е около 6-10%, а това е един изключително обезкуражаващ резултат. Проблемът е, че този тумор се диагностицира късно. Освен това той е твърде агресивен. Трудно се повлиява въпреки прилагането на най-модерните средства за химиотерапия. Затова световната медицинска общественост е приела, че единственият възможен начин на лечение е радикалната резекция на панкреаса. Независимо че това е изключително тежка оперативна интервенция, тя осигурява комфорт на пациента в оставащите му години живот. Дали те ще са две, три или повече, това никой не може да каже.


Имате ли амбиции да превърнете Катедрата по гастроентерология и жлъчно-чернодробна хирургия в трансплантационен център?
- Да, до този момент сме направили три  успешни трансплантации от трупен донор и се готвим за трансплантация от жив донор съвместно с клиниките на доц. Кацаров и на доц. Петров.


Каква е разликата между трансплантацията на черен дроб от жив донор и от трупен донор? Кое е по-трудно?
- Когато се работи с жив донор, отговорността е два пъти по-голяма. При този тип трансплантация опитваме най-вече да щадим донора. Защото здравето и пълноценният му живот трябва да бъдат гарантирани. Освен това при трансплантацията от жив човек работят два екипа едновременно. Едните взимат част от дроба му - обикновено около половината. Другите подготвят реципиента - човека, на когото органът ще бъде присаден. При трупните донори се имплантира целият орган.


Възможно ли е да се имплантират само няколко клетки от дроба?
- Да, вече се върви и в тази посока. Вкарват се определен брой клетки в порталните съдове на черния дроб. Надявам се скоро и ние да минем към тези техники. Но трябва да подчертая, че трансплантациите като цяло - било то от трупен донор, жив донор или само на клетки, изискват изключително добро взаимодействие между различните екипи. Във ВМА постигнахме точно тази стройна организация, която е в основата на всяка добра операция. При трите трансплантации, които направихме досега, съкратихме максимално исхемичното време - органът се взимаше на място, транспортираше се със самолет и се имплантираше веднага.


Клетките имат ли памет? Възможно ли е човек да "наследи" черти от характера на донора си?
- Мисля, че това са несериозни твърдения. Говори се, че хората наследяват навиците на донора си, но това все още не е научно доказано. Естествено, всяка клетка е носител на генетична информация, но тя едва ли променя човека след трансплантация на черен дроб или на друг орган. Освен това откъде пациентът ще знае какви навици или интереси е имал неговият донор. България е единствената страна, в която се шуми около донорите - разкриват се тяхната самоличност, професия, характер и т.н. Никъде по света реципиентът не получава информация за това. Според мен трябва да се направят над 200-300 трансплантации и тогава да се проучи до каква степен чуждият орган повлиява живота на пациента.

 



назад съдържание напред





съдържание


Великата октомврийска илюзия
Разговорът за София не се състоя. Щабовете сервираха на столичани всякакви пикантни подробности от житието на своите ...


Демократичният застой
Институциите, актьорите и идеите на прехода са амортизирани, волята е дефицит, но и неволята ще свърши работа ...


Търговската революция продължава
Пазарът за хранителни и бързооборотни стоки в битка за 20 млрд. лева ...


Бойко Борисов: Независими кандидати не трябва да има
Интервю на Калин Първанов с неформалния лидер на ГЕРБ за това как се поемат гаранции пред избирателите, как се носи ...



...


Искрено и лично
от Валери Запрянов ...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.