АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Тема на броя

Емиграцията Яков Джераси: Не бива да изпускаме шанса Симеон
Пепа Витанова

Яков Джераси е роден през 1946 г. в София в семейство на български евреин и християнка. Израства в Израел, учи и работи в САЩ. През 1993 г. напуска бизнеса си на административен директор на Симфоничния оркестър в Лос Анджелис и идва в България, за да работи за връщането на цар Симеон. Основава фондация "България", която спонсорира наши студенти и програми за развитие на земеделието.
 

Г-н Джераси, как се запознахте със Симеон?
- През март 1993 г. за първи път видях царя. Показаха го по един американски телевизионен канал заедно със сръбския и румънския монарси. Симеон се открои с невероятно обаяние. Симеон е роден цар и това му личи. Веднъж, през 1994 г., той пристига в Лос Анджелис, аз закъснявам за летището, обаждам се на служителка от летището да го придружи, тя пита: "Как изглежда господинът?" Като цар, казвам. И служителката ми отговаря в слушалката: "О, да, аз го виждам."
 

Най-голямата грешка на Симеон като министър-председател и най-доброто му постижение?
- Най-голямата грешка е, че се ангажира с 800-те дни. Никога не се казват цифри и дати. Защото никой не е магьосник, хората се втренчват в календара и стават нетърпеливи. Най-хубавото е, че все пак се ангажира с управлението. Сега трябва да се съсредоточи върху вътрешната политика. Акцентът да е грижата за старите хора, те са работили за тази страна и ти трябва да им подсигуриш живота до края на дните им. И вторият акцент да са болниците. Ти влизаш в българска болница и ако излезеш жив оттам - имаш късмет Веднъж вкарах едни дарения от Швейцария и те не бяха използвани както трябва заради караниците между лекари. Това е, което е необходимо да се направи сега - нека Симеон да остави НАТО, това е по-лесно, и да изненада хората с нещо добро от вътрешната политика. Симеон има невероятни качества. Но трябва да работи в условия, при които всеки да му помага, не може един човек да прави всичко. Той не е от типа, който от балкона може да говори красиво на стоящия долу народ. Силата му е в разговорите на 4 очи или на 8, 12 очи, въобще - в малка група.
 

Защо все пак рейтингът му пада?
-  Ще дам пример с Рейгън - той не беше много умен и знаеше, че не е, но събра хора, които могат да се справят с всичко - те му пишеха речите, казваха му какво да прави. Нямаш нужда непременно от 20 души, имаш нужда от трима. А Симеон няма дори една качествена фигура в екипа си, който да му даде съвет. За човек, който не се е занимавал с администрация, е ад да попадне в изпълнителната власт. Знаеш ли какъв е кошмар да бъдеш министър на страна като нашата, чудо е, ако оживееш. Ето един от гафовете по вина на некадърен екип - заминава Симеон за Ню Йорк, еврейски град, както знаете. Симеон имаше златна възможност чрез моите сънародници и приятели там да се открои сред 150-те глави на другите държави. Стоян Ганев му провали шансовете, изпуснахме момента за запознанства с точните хора.
Стоян Ганев вече го няма, но това не помага особено на Симеон.
- Защото и другите около царя не са по-читави. Симеон е голям ресурс за страната ни, но не го използваме както трябва. И ще е жалко, ако пропуснем шанса да имаме премиер, на който няма да се налага да обяснява кой е пред света, просто защото всички го знаят. При нас винаги почваме отначало. Ние нямаме история - почваме с една личност, изгонваме я, после залагаме на нова личност и т. н. Нямаме време да оберем плодовете.
 

Искате да кажете, че трябва да извлечем дивиденти от две неща - личността на Симеон и спасяването на българските евреи?
- Абсолютно. Спасяването на 50 хил. евреи от малка България е факт, от който можем само да спечелим. Също българите, които живеят в Израел, могат да бъдат наши посланици - евреите от полски произход, когато се връщат в Полша, това им напомня ужаса на изселванията и избиванията. Когато един евреин от български произход се връща в България, това му напомня детството, хубавите обичаи и природа и това трябва да се използва.

 

 

 

БОЛЯРИТЕ

Румен Мончев:
Проблемът ни сега е, че няма кого да сваляме от власт

За да се изпълнят обещанията на царя, трябват усилията на цялото общество, казва севастократорът на Българския болярски съвет

 

 

Румен Мончев е на 42 г., оперен певец. Завършил е Консерваторията. В зората на демокрацията заедно с Христофор Събев организира нощните бдения срещу комунистите. Поканен е от Царя на гости в Мадрид и оттогава е негов възторжен фен. Основател и севастократор (управител) на Българския болярски съвет (от 12 боляри), чиято цел е възстановяването на титулуването на царската институция. Съветът претендира да е първоносител на всички титли от Първото и Второто българско царство. При регистрацията на съюза в съда му поискали медицинско от психодиспансер - толкова странна им се видяла идеята.

 

Г-н Мончев, как понесохте принизяването на царя до премиер?

- Царят се съгласи да стане премиер, защото премиер означава първи. Той ще докаже, че може да управлява, и вече го прави. Аз имам много срещи с чужденци и за първи път се гордея с управляващите - никога не е имало толкова много професори в едно правителство, вижте какви технократи имаме, какво достойнство излъчва премиерът.

 

Как приемате критиките срещу управлението на царя?

- Аз съм монархист, така съм възпитан. Истинският монархист не може да обсъжда поведението на царя. Не може да коментира царското желание. Може да имам мнение, но не мога да давам съвети.

Царят дойде на 6 април миналата година и изказа своите намерения, всички се зарадваха, а сега се обърнаха срещу него - броят дните до 800 и пр. Но да се изпълнят тези обещания, трябват усилията на цялото общество. Ние нямаме друга толкова изявена личност, нямаме лидер от такава величина, на когото да се доверим.

Една от причините за трудностите на движението днес е, че имаше фалшификации на изборите. При регистрирането за участие имаше подмяна на личности, негласно се говореше, че 76 души били подменени. Това е и истината за изгонването на двете дами от парламентарната група - те бяха от подменените.

Депутатството е призвание. То е за определен тип професионалисти, управлението е много специално нещо, не е за всеки. Това не се разбира от цялостното обкръжение на царя.

Много неща в България не стават, защото сме много нетърпелив народ. Понякога чакаме, чакаме, но в последните минути губим търпение и всичко проваляме. Наш патент е т.нар. плаваща демокрация - не понасяме водата да е спокойна, търсим водопади, докато не я размътим, не мирясваме. Проблемът ни сега е, че нямаме кого да сваляме, обществото страда от това, че няма кого да сваля. Ако си свалим царя, ще бъдем уникални, а вече си имаме една уникална проява - направихме си царя премиер, сега само това оставаше - да го свалим.

В България все още Андрешко е национален герой. А кой е Андрешко? Човекът, който няма да си плати данъка, ще хитрува и все ще е недоволен от властта.

 

Какво мислят другите деспоти в Съвета?

- При нас йерархията е много важна. Единственият, който може да се показва публично, е севастократорът. Като цяло ще се покажем, като му дойде времето.

 

А кога ще му дойде времето?

- Като узреят крушите, както казва един от деспотите.

 

 

 

 

 

ОТЦЕПНИЧКАТА

Независимият депутат Елка Анастасова:
Партията НДСВ не може да оцелее

За да се разцепи групата, се иска смелост и визия. Но колегите много се страхуват, твърди бившият член на Контролния съвет на НДСВ

Петя Минкова, Руслан Йорданов

 

Румен Мончев е на 42 г., оперен певец. Завършил е Консерваторията. В зората на демокрацията заедно с Христофор Събев организира нощните бдения срещу комунистите. Поканен е от Царя на гости в Мадрид и оттогава е негов възторжен фен. Основател и севастократор (управител) на Българския болярски съвет (от 12 боляри), чиято цел е възстановяването на титулуването на царската институция. Съветът претендира да е първоносител на всички титли от Първото и Второто българско царство. При регистрацията на съюза в съда му поискали медицинско от психодиспансер - толкова странна им се видяла идеята.

 

Г-н Мончев, как понесохте принизяването на царя до премиер?

- Царят се съгласи да стане премиер, защото премиер означава първи. Той ще докаже, че може да управлява, и вече го прави. Аз имам много срещи с чужденци и за първи път се гордея с управляващите - никога не е имало толкова много професори в едно правителство, вижте какви технократи имаме, какво достойнство излъчва премиерът.

 

Как приемате критиките срещу управлението на царя?

- Аз съм монархист, така съм възпитан. Истинският монархист не може да обсъжда поведението на царя. Не може да коментира царското желание. Може да имам мнение, но не мога да давам съвети.

Царят дойде на 6 април миналата година и изказа своите намерения, всички се зарадваха, а сега се обърнаха срещу него - броят дните до 800 и пр. Но да се изпълнят тези обещания, трябват усилията на цялото общество. Ние нямаме друга толкова изявена личност, нямаме лидер от такава величина, на когото да се доверим.

Една от причините за трудностите на движението днес е, че имаше фалшификации на изборите. При регистрирането за участие имаше подмяна на личности, негласно се говореше, че 76 души били подменени. Това е и истината за изгонването на двете дами от парламентарната група - те бяха от подменените.

Депутатството е призвание. То е за определен тип професионалисти, управлението е много специално нещо, не е за всеки. Това не се разбира от цялостното обкръжение на царя.

Много неща в България не стават, защото сме много нетърпелив народ. Понякога чакаме, чакаме, но в последните минути губим търпение и всичко проваляме. Наш патент е т.нар. плаваща демокрация - не понасяме водата да е спокойна, търсим водопади, докато не я размътим, не мирясваме. Проблемът ни сега е, че нямаме кого да сваляме, обществото страда от това, че няма кого да сваля. Ако си свалим царя, ще бъдем уникални, а вече си имаме една уникална проява - направихме си царя премиер, сега само това оставаше - да го свалим.

В България все още Андрешко е национален герой. А кой е Андрешко? Човекът, който няма да си плати данъка, ще хитрува и все ще е недоволен от властта.

 

Какво мислят другите деспоти в Съвета?

- При нас йерархията е много важна. Единственият, който може да се показва публично, е севастократорът. Като цяло ще се покажем, като му дойде времето.

 

А кога ще му дойде времето?

- Като узреят крушите, както казва един от деспотите.

 

 

 

 

 

РОЯЛИСТКАТА

Анелия Атанасова:
Аз съм за патриархат и здрав морал

Монарсите участват в Билдерберг, да не говорим за големите кукловоди на света, казва депутатката от НДСВ

Руси Илиев

 

Г-жо Атанасова, с какви чувства си припомняте миналия април?

- Датата 6 април съм я чакала от 12 години. Знаех, че тя ще дойде. Неслучайно в политическата си кариера аз заложих именно на това - на историческата си убеденост, на фактологията, че в историята никога нищо не се губи. Не съм човек, който залита по политическите течения. Датата 6 април не съм я анализирала, но много преди нея в публикациите си аз категорично казвах, че времето, когато Симеон II ще дойде в страната си, наближава.

 

Как оценявате действията на правителството в областта на икономиката?

- Веднага отговарям за икономическите мерки, аз не съм икономист, но каквото виждам с просто око. Позволих си на младите министри да кажа, че са строителите на съвременна България. Народното събрание загуби за брейди облигациите едно 40 часа в идиотски постановки. А облигациите, само 15 часа след пускането им, спечелиха за България 300 милиона долара. Кому беше нужно това загубено време? Да губят времето на правителството, което брои 800 дни. И трябва всяко нещо да се отстоява с луди разправии и отляво, и отдясно. И всеки на гърба на правителството да си прави политически имидж. "Краун ейджънтс" - това е безусловна точна репутация на фирма, стояла дълго на пазара, която, явно е на всички, че идва да консултира. Но кой има полза от това? Реже се пъпната връв на престъпността. Няма по-сериозна врата за престъпност от митницата. Там са наркотрафикът, оръжейният трафик и проституцията.

 

Правилна ли е външната политика на кабинета?

- Очаква ни НАТО, очаква ни ЕС. Безусловно. Питам аз колко пъти се е случвало в българската история в една и съща седмица тук да бъдат представители на Брюксел, Вашингтон и Москва. Поканиха премиера в Москва. Не закъсня и Вашингтон да покани Симеон II. Това са две големи империи, които винаги ще си останат империи. Империи във въоръжаването, империи в Космоса, империи и на Земята. И първите държавни ръководители на тези империи канят нашия цар. И това ако не е показател за една голяма външна политика.

 

Ще дойде ли момент, в който Симеон II ще поиска възстановяване на монархията?

- Тук ще ви развия личната си концепция. Република или монархия - двата вида управление са стари, колкото е стар светът. Периодично са се сменяли от необходимостта на отделната държава или империя кое е било по-удачно. Примерът с европейските монархии. Всички казват: "Да, но монарсите имат само почетни функции." Никой не трябва да забравя Билдербергите по света. Там участват монарсите. Да не говорим за големите кукловоди, които движат процесите по света. Ние сме малката държава. А те са една активна част на обществото. Формата на държавно управление не ми е пречила да живея и при републиката. Но без да налагам собственото си мнение, аз разбирам една спокойна държава, патриархат в държавата, здравите морални основи, на които да се крепи, както и конституцията.

 

 

 

 

Валери Колев:
Стилът на управление на Симеон е стил на семейството

 

Монархическият принцип е дълбоко заложен в него, казва главният асистент в Катедрата по българска история в СУ "Св. Климент Охридски"

Най-големите минуси на управлението на премиера Симеон Сакскобургготски се свеждат до слабата кадрова политика. Това бе характерно и за СДС, и за БСП при поемане на управлението. При кадровия дефицит у нас и непрофесионалния подбор логично не може да се очаква много успешно управление.

Плюсовете на управлението са, че не се стигна до рязък срив нито във вътрешната, нито във външната политика. Понякога най-доброто за страната (а и единствено възможното за даден момент) е управляващите да не правят грешки, а не да се води някаква идеална политика.

Когато се оценява управлението на Симеон Сакскобургготски, най-важното е да се има предвид, че той не е нещо изолирано. Той е това, което е, защото е наследник на една фамилия. Монархическият принцип е дълбоко заложен и в него, и в начина, по който обществото го възприема. При всички положения, дори и да не му минава мисълта за възстановяване на монархията, винаги ще бъде подозиран, че се стреми към това.

Стилът му на управление в много отношения е стил на семейството. Дядо му Фердинанд по време на т. нар личен режим допуска съществуването на партии, но те се манипулират. Правителството се формира от най-популярната партия в момента, но избраните министри, особено военният и външният, са сред тези, които са най-предани на държавния глава. Така чрез своите хора монархът винаги е можел да предизвика криза в кабинета. През 1903 г. например, на прием в княжеския дворец Фердинанд нарича пред всички просветния министър Александър Радев, пословично кротък човек, "каналия". Министърът веднага си подава оставката, колегите му го подкрепят, правителството пада. Князът (от 1908 г. цар) имал и друг любим номер - да не назначава за премиер лидера на управляващата партия, а някое свое доверено лице. Илюстрация е ситуацията след убийството на премиера Димитър Петков през 1907 г., когато монархът назначава своя бивш адютант Димитър Станчов за министър-председател. Лидерите на спечелилата партия тогава обаче отказват да влязат в правителството и замисълът се проваля.

При Борис III нещата са по-различни. Той е доста по-предпазлив от баща си, защото държавата тогава не е във възход, както до войните, а върви надолу. До 1934 г. Борис е доволен от начина, по който функционира парламентарната демокрация. Но от момента, в който военните (след 19-майския преврат) започват да говорят как ще орежат прерогативите на царя и той ще остане една репрезентативна фигура, (какъвто е сега президентът ни), Борис сменя тактиката - успява да разцепи Военния съюз и да премахне военните от управлението. Оттогава вървят едни безцветни правителства, за дълго няма парламент, царят е единственият източник на власт.

Има спомени на съвременници как монархът е формирал тези безцветни служебни правителства. Разхожда се някой по "Царя", съзира го приближен на Борис и му казва: "Ей, откога не сме се виждали, знаеш ли, в момента правим правителство, ти много ставаш за министър." На другия ден човекът си вижда името в указа за назначение на новото правителство, дори без да му е искано съгласието. И при Борис за министри се търсели хора, пряко обвързани с монарха. През 1935 г. министър-председател става Андрей Тошев, над 70-годишен, уморен и отдаден на старините си човек. След тази лесно манипулируема фигура, премиер става Георги Кьосеиванов, който е бил шеф на царската канцелария, после проф. Богдан Филов - също много обвързан с държавния глава.

 

 

 

 

 

Проф. Петър Ангелов:
Българите обичат да ги управляват хора от царски род

 

Когато обаче ножът опре до кокала, предпочитаме свинаря Ивайло - казва ръководителят на Катедрата по българска история в СУ "Св. Климент Охридски"
Византийският автор Михаил Псел пише в съчиненията си, че българите много обичат да ги управляват хора от царски род. И определено не понасят да ги управляват случайни хора. В подкрепа на този коментар е случаят с Петър Делян, който веднъж се срещнал с един свой съперник, водач на група въстанали българи и едва след като доказал, че е от потеклото на Самуил, присъстващите убили съперника му - убедени, че трябва да ги управлява царски човек.
Но българите сме такъв народ, че може и да обичаме хора от царски род, но в един момент, когато ножът опира до кокала, предпочитаме свинаря Ивайло.
В Средновековието народът ни убива царя, убива Константин Асен. Днес няма да се стигне дотам, но все си мисля, че в един момент всички ще се превърнат в опозиция на правителството.
Да се надяваме, че няма да се повтори притчата за орела, рака и щуката, което няма да се случи, ако всички мислят повече за България.

 



назад съдържание напред



съдържание


Концепцията за жизненото равнище
15 години след Тато премиерът Сакскобургготски лансира тезисите му от юлския пленум на БКП и предизвика ентусиазъм, ...


Емиграцията Яков Джераси: Не бива да изпускаме шанса Симеон
Яков Джераси е роден през 1946 г. в София в семейство на български евреин и християнка. Израства в Израел, учи и ...


България се нуждае от АЕЦ “Белене”
Затваряме ядрени реактори, без да имаме стратегия за изграждане на нови атомни енергийни мощности ...


Христо Бойчев: Естественото състояние на нашия народ е да бъде безнадежден
Вече не ми доставя удоволствие да затварям проблемите само в нашия регион, казва драматургът, награден с ...



...


Едно малко царство
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.