АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





България

Първични суровини
Георги Анастасов

За да изкараш 100 лева на месец от стара хартия, трябва да предаваш средно по 311 вестника на ден. Ако не вярвате, питайте строителния техник бай Иван, бившия военен Йосиф или ветерана в клошарството Цецо

 

 

Пунктът за вторични суровини в кв. "Стрелбище" е претъпкан със стари вестници, хартия и картон

Пролетният вятър си играе с една найлонова торбичка, заплетена в клоните на млада круша - досущ като онзи кадър в "Американски прелести". Малката градинка, насред която се извисява напъпилото с цвят дърво, е осеяна с всевъзможни боклуци. Кофички от кисело мляко, пластмасови шишета, автомобилна гума, дръжката от чадър и какви ли още не отпадъци, захвърлени с презрение от незнайна човешка ръка, се търкалят навсякъде.

 

Нито помен обаче от вестници, хартия или картон - те отдавна са събрани от някого и предадени в пункта за вторични суровини, чиято срамежлива тенекиена фасада се издига в една почти интимна близост с кварталната детска градина.

На малката и тиха уличка "Доспейски проход" пред входа на бараката в столичния квартал "Стрелбище", досами окъпания в пролетна зеленина Южен парк, е паркирал камион, натоварен с хартия. Само след няколко часа машината ще потегли към комбината в Белово, за да превърне омачканите вестници в безкрайни ролки тоалетна хартия.

 

Най-популярното място за изкупуване на вторични суровини в квартала работи от 8 годихи. "Преди едва смогвахме да обслужваме хората, ама в последно време работата намаля", откровена е управителката на пункта - симпатична дама на средна възраст, която срамежливо отказва да застане пред камерата.

Малкото помещение обаче се оказва така задръстено от вестници и картон, че дори котка не може да се промъкне. В дъното на тясната барака, осветена от оскъдна светлина, мъж в работна униформа пренарежда складираните купчини хартия, опитвайки се да отвори поне още малко свободна площ. От едната страна са картоните, а от другата - старите вестници. Единственото място, където няма струпана хартия в постройката, е кантарът, който по думите на редовните клиенти мери точно и безпристрастно.

 

Прегърбен под тежестта на внушителна хартиена грамада, пред кантара в помещението застава Цветан. Той е на 45 години, а от 12 г. се прехранва само от стари вестници. Истински професионалист и ветеран в бранша. "Преди "демокрацията" съм изкарвал по 20 лева на ден, а днес едва вързвам по 2 лв. Сега хората немат пари да купуват вестници, па камо ли да фърлят", споделя Цецо, който живее в съседния квартал "Иван Вазов".

Изкупната цената на един килограм картон е 5 ст., на хартията 6 ст., а на вестниците 7 ст. "Навремето купуваха хартията с по 10 ст. отгоре, а "Работническо дело" струваше 5 ст. - спомня си ветеранът. - Не знам защо днес всичко поскъпва, а изкупните цени на старите вестници намаляват." Общият трудов стаж, с който Цветан може да се похвали, е 2 месеца като общ работник в строителството преди 12 години. "Махнах се, защото съм волна птица и обичам да скитам по улиците."

 

Репортерско проучване на "ТЕМА" установи, че в така наречените престижни квартали бизнесът с отпадъчна хартия върви много по-добре, отколкото в крайните комплекси на столицата. Това се дължи на факта, че хората, които живеят в по-скъпите райони, отделят значително повече средства за купуване на периодични издания и на стоки, които се продават в картонени опаковки.

"Аз се въртя само в "Лозенец", "Стрелбище" и "Иван Вазов", споделя на свой ред пенсионираният счетоводител Тихомир Начев. - Преди ходих по "Люлин", ама там циганите много бият, та реших да се пробвам при баровците."

 

Пунктът в "Стрелбище" работи с около 60 постоянни доставчика

които обират всичко по пътя си - от изхвърленото трамвайно билетче до кашона от луксозен хладилник, щръкнал високомерно край препълнения контейнер на някоя новопостроена жилищна кооперация в квартала, неизменно с островръха куличка на покрива. Макар и конкуренти в занаята, хората, занимаващи се с връщане на стара хартия, в квартала не си пречат, а дори си помагат.

 

"При нас идват едни и същи хора - споделя управителката. - На ден събираме по 200 кг хартия, а камионът, който виждате паркиран отвън, ходи до Белово веднъж месечно", откровена е жената, която любезно приема всеки, който прекрачи прага на помещението.

Бай Иван също е от "групата на 60-те". Той е бивш строителен техник. Преди 20 години е участвал в построяването на НДК като началник смяна. "Имам три деца и три внучета, ама живея сам на квартира. Пенсионер съм, но работя като пазач 4 дни в седмицата. През останалото време, вместо да седя в кръчмата, ходя да събирам стари вестници." Според възрастния мъж с одухотворено и открито лице с очила няма срамна работа.

 

"Аз желязо не пипам. От хартията се печели по-малко, но пък е по-спокойно и няма кой да ти прави проблеми. Бизнесът с желязо е изцяло в ръцете на циганите както знаеш. Там не можеш да се вредиш и посмъртно. Аз нямам и желание де, защото това е мръсна работа и не искам да си имам вземане-даване с полицията. Пиши и да не ме изкарикатуриш!"

Неотдавна медиите бяха залети от съобщения за разкри пунктове за изкупуване на цветни метали, които работят без необходимите лицензи. Държавата предприе светкавични действия срещу този вид незаконна търговия, като резултатите, макар и частични, вече са налице. Сега вече десетките цигански каруци, които кръстосват улиците на София в търсене на отпадъци, отчаяно търсят нещо от желязо - вместо да мъкнат демонтирани медни бубини, задигнати по тъмна доба от някой запустял завод.

 

Пунктовете за изкупуване на хартиени продукти в София са много. Опитните събирачи на стари вестници обаче добре знаят къде могат да бъдат излъгани в грамажа и стотинките и къде не.

"Голема мука, даскале, да знаеш - подвиква закачливо мъж, който се приближава с количка, отрупана с хартиени отпадъци. - Аз съм Йосиф. Като Сталин! - шегува се новодошлият, облечен с дебела офицерска шуба, нахлупил на главата си ушанка. - Тая количка ми я направи синът, та сега мога да карам повече", обяснява бившият старшина от Строителни войски, родом от партизанския град Трън. Лицето на нашия нов познат е сурово и набраздено от дълбоки бръчки. Добре че са тези весели мустаци, палаво извити нагоре, иначе човек би се смутил от строгия поглед на трънчанина, поел по пътя за София, за да се прехранва от старите вестници.

 

Като виждат фотоапарата, пред кантара в пункта за вторични суровини гордо се изпъчват дядо Димитър и внучето му Петьо. "Уча го на труд и пестеливост от малък", обяснява дядото, който, след като си взема полагащите му се 30 ст., хваща малчугана за ръка и си тръгва.

"Всякакви образи идват тук, ама все интелигентни хора", обяснява шофьорът на камиона. "От немотия, момче, от немотия", обажда се възрастен човечец с избелял бозав шлифер. "Що не дойдохте да ме снимате, когато въртях хлебарницата, а чак сега, та да ми се смеят хората."

Освен с картон и вестници количката на бившия хлебар е натъпкана и с книги. "Абе, чиче - подкача го шофьорът, - може тия книги да са ценни и да вземеш повече пари за тях от някой книжар."

 

"За едни ценни, а за други не, мене парите ми трябват сега"

отговаря старият хлебар и енергично започва да разтоварва количката си.

Тъкмо мислим да си тръгваме, когато пред бараката застава мъж на средна възраст със слабо лице и уплашени очи. Като ни вижда, той тутакси се извръща. "Не ме снимайте, че ще стана за резил пред съседите", категоричен е той. Като му припомняме думите на бай Иван - строителния техник от НДК, че срамен труд няма, той отвръща: "Абе, няма. Аз работих в "Пирогов", ама ме съкратиха и вече трета година съм без работа. Продадох си къщата на един предприемач, който построи на нейно място блок за богаташи. Сега живея в нов апартамент, съседите ми са все голяма работа, а аз събирам стари вестници да ги претопяват за "тоалет папир"." Така той иронично нарича тоалетната хартия. Един стандартен български всекидневник от 40 страници тежи точно 153 грама. Това означава, че за да може някой от героите на този разказ да си докара минималния за страната доход от 100 лв. месечно при обявените изкупни цени на вестникарската хартия от 0.07 лв./кг, той трябва да събира поне по 1428 кг стари вестници всеки месец, което прави 9334 броя, или 311 вестника на ден. Невъзможна мисия, както би казал някой от началниците на агент Итън (Том Круз) в едноименния филм...



назад съдържание напред





съдържание


Фаворити и демони
Българският елит е обречен на полярни народни страсти - с вариации от „Осанна" до „Разпни го". ...


Избори в Благоевград: 11 канидати с една програма
Появата на бившия комунистически лидер Причкапов стресна партийните централи. Алкохолният бос Тасков и архитектът ...


В българската авиация започна консолидация
„Хемус eр" и „Балкан" решиха всички спорни въпроси между двете авиокомпании и започват ...


Тошо Тошев: Вестниците без реклама са по цървули в Европа
Не искам да купуват „Труд" като лотариен билет, казва главният редактор на всекидневника ...



...


Контра и реконтра
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.