АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Икономика

GSM на черно
Мариана Тодорова

Около 60 на сто от търговците на мобилни телефони внасят стоката, заобикаляйки законовите разпоредби, куфарните търговци предлагат най-новите модели два месеца преди официалната им премиера на българския пазар


  Търговците от големите вериги смятат, че интересът към малките магазинчета ще секне, ако компаниите правят премиерата на новите си модели паралелно с европейските

Около 60% от продаваните у нас мобилни апарати са внесени нелегално. Тези телефони са с около 20-30% по-евтини от тези в големите вериги магазини и в офисите на мобилните оператори. Поради тази причина нелегалните телефони се оказват значително по-търсени от българите, особено от тези с по-ниски доходи. От друга страна, нелегалният внос е твърде атрактивен и печеливш бизнес и статистиката напълно потвърждава подобно заключение. През миналата година броят на мобилните потребители се е увеличил с около 950 хил., като за този период у нас са продадени над 500 хил. апарата. Около 250-300 хил. мобилни телефона са закупени от офисите на MTel и Globul предимно при промоции - SIM-карта и апарат. Останалите над 200 хил. апарата са продадени от големите вериги магазини. Още над 500 хил. апарата обаче са продадени в магазините "втора ръка" (в повечето случаи обаче там се продават и внесени от Европа нови, но разкодирани телефони). От агенция "Митници" пък обясняват, че внесените телефони всъщност са по-малко от 600 хил., но не уточняват какъв точно е техният брой.
"До септември миналата година съществуваше закон, според който за внос на мобилни телефони се изискваше разрешение от Комитета по пощи и далекосъобщения, т. е. всеки един телефон, който ще се продава на територията на страната, трябваше да бъде тестван. Държавната комисия по далекосъобщения проверява дали апаратът отговаря на нормите, като преди това изискваше сериозна документация. Тези тестове отнемаха около 2 месеца и това до известна степен създаваше трудности пред по-дребните вносители - обяснява Неда Алкалай, търговски директор в Germanos. - И тогава имаше куфарни търговци, които заобикаляха изискванията, но сега, след премахването на тези разпоредби, на пазара масово нахлуха апарати от контрабанден или паралелен внос. В момента от вносителите се изисква само евросертификат." Така на практика новите модели на дадена марка се появяват в малките магазинчета месеци преди официалната им премиера в България. Например Simens A50 се появи на пазара 3 месеца преди премиерата му в магазините на Germanos. Според Неда Алкалай отменените ограничения поставят легалните вносители и търговци в неконкурентна среда. От една страна, защото новите модели се появяват първо на черния (сивия) пазар, а от друга - апаратите са по-евтини, защото не се облагат с ДДС.
Столичен търговец пък разказва как преди две години е имал само един гараж, а сега притежава шест магазинчета. Преди години предприемчивият търговец внасял автомобили и тогава си създал канали по митниците. Но тъй като коли вече не могат да се внасят, той се ориентирал към телефоните. Сега пускал най-новите модели около два месеца преди официалните представители за страната. Този тип телефони се внасят насипно и се комплектуват, като за целта се използват напечатани у нас кутии и упътвания за използване на телефона. Но дори и да се пренебрегне разказът на търговеца, фактите сами по себе си говорят за това, че голяма част от тези магазинчета работят в сивия сектор.
Преди човек да си купи такъв телефон, обаче трябва много добре да прецени

възможните рискове

които стават очевидни едва по-късно: фалшива гаранция, изтощена батерия или повреден софтуер при разкодирането на апарата - предупреждават от отдела за сервиз и поддръжка на MTel. Според тях ако все пак човек е решил да рискува и да си купи апарат втора употреба, трябва да разбере колко дълго е работил преди това - добре е той да не е ползван повече от една година. Те съветват още марката на апарата да се избира измежду четирите най-популярни за България - Nokia, Siemens, Ericsson/Sony и Motorola, защото за тях има резервни части. Колкото по-екзотична е марката, толкова по-трудно ще се поправи, ако даде дефект.
Данните сочат, че най-често поправяните разкодирани телефони са от марките Nokia, Siemens и Motorola. Специалистите твърдят, че менютата на апаратите не са пригодени за българските условия и разкодирането им уврежда софтуера. Освен вносителите на Samsung всички други представители на марки мобилни телефони се оплакват от нелегалния и паралелен на техния внос. Вносителите на Samsung уточняват, че имат много добра дистрибуторска мрежа и това им помага да се преборят с паралелния и нелегален внос на тяхната марка. "Поддържаме достатъчно ниски цени, за да могат клиентите ни да си купят апарат с едногодишна гаранция, вместо сглобяван у нас апарат с фалшива гаранционна карта", уточнява Рени Каракановска от отдел продажби на "Омакс трейд", генерален вносител на марката за България. Според нея нелегалният внос не влияе на техните продажби в такъв мащаб, че това да е обезпокоително за компанията. Компанията се отличава с това, че не е представителство, а директен вносител с голяма дистрибуторска мрежа. Именно поради този факт те нямат проблем с нелегалния внос на марката апарати Samsung.
У нас няма официални данни за това какъв пазарен дял има всяка една марка мобилни телефони. По данни от големите вериги магазини и офисите на мобилните оператори най-разпространени у нас са апаратите на Nokia - около 30% от хората използват тази марка апарати. На второ място по продажби се нареждат телефоните на Siemens с около 27% пазарен дял, а на трето е Eriksson/Sony с почти 13%. След тях се нареждат Samsung, Motorola и Alcatel, които имат по около 10% пазарен дял. От магазините обясняват, че първите три марки водят по продажби, защото почти целогодишно предлагат модели на промоция.

В света са продадени
около 400 млн. апарата

Около 95 на сто от страните имат изградена GSM-мрежа, сочат данните на индустриалната организация GSM Association. Само осем от по-известните държави все още не използват този съвременен начин за комуникация (между тях са Колумбия, Ирак, Уругвай и Заир), но дори и там се наблюдава раздвижване. Потребители на тази услуга в световен мащаб (към края на 2002 г.) са около 1.1 млрд., като прогнозите са през 2005 г. те да достигнат 1.5 млрд. Ако през 2001 г. само около 25 на сто от хората, използващи мобилни телефони, са били склонни да си сменят апарата, то според производителите през тази година техният брой ще нарасне на 50 на сто, защото се очаква да се появят изключително атрактивни модели с много по-добър софтуер и възможности.
Към края на миналата година потребителите на мобилните оператори в Западна Европа са били над 300 млн. (при 390 млн. жители), сочи едно изследване на CIT, озаглавено Yearbook of European Telecommunications 2003. Според анализаторите това означава 77% навлизане на мобилните комуникации в западната част на континента. Насищането на пазара логично е довело да намаляването на продажбите на апарати. Сега производителите на мобилни телефони са се насочили към пазарите в Източна Европа, където растежът на потребители е много голям - за една година те са се увеличили с 38%, като броят им достига до 58 млн. при население около 338 млн. И в двете части на Европа обаче

предпочитаната марка
апарат е Nokia

На европейския пазар финландците реализират около 50% от всички продажби на мобилни телефони. За 2002 г. компанията остана лидер и на световния пазар с около 36-38%. Втората позиция се държи от Motorola, която е реализирала около 15% от продажбите в света. Според британски изследователи компанията може би няма да устои на натиска на Samsung Electronics Co, която през изминалата година е била на трето място по продажби (с 11% пазарен дял), но до година-две ще заеме второто място. Растеж в продажбите са отбелязали и в Siemens AG, която е с дял от около 8%. Най-големи загуби за миналата година са отчели от Sony Ericsson Mobile Communications AB. Компанията е отбелязала спад от около 30% в продажбите си и в края на миналата година се е наредила на пето място по продажби в света. В началото на 2003 г. анализаторите на този сегмент от пазара погледнаха с оптимизъм в бъдещето и прогнозираха ръст в продажбите до 2006 г. Според тях мобилният бум, подобно на интернетския преди година-две, е все още в бъдещето и производителите на телефони трябва да влагат много усилия и средства в разработката на нови технологии. Най-лошият период за мобилните телефони е бил през 2001 г. (намалени продажби са констатирани още в края на 2000 г.), когато, от една страна, в световен мащаб е настъпила икономическа стагнация, а, от друга, са липсвали нови разработки в софтуера на апаратите.
През 2002 г. почти всички производители са реализирали добри печалби, защото на пазара се появяват атрактивните апарати с цветен дисплей, полифонични мелодии и мини фотоапарат. Samsung беше първата марка, която пусна на европейския пазар цветния дисплей и полифоничния звук, Nokia пък лансира телефоните с вграден цифров фотоапарат. Именно тези нови възможности убедиха потребителите, че е време да заменят стария си телефон с нов. Това са нови продукти само на европейския пазар, тъй като в Азия телефони с подобни възможности се появиха още преди две години.
Според представителите на различните марки телефони у нас в момента се очаква бум в търсенето на телефони с MMS. Пускането на тази услуга ще доведе до желанието у голяма част от българските потребители да си подменят апарата с по-нов модел. Така освен снимки потребителите на мобилните оператори ще могат да си изпращат кратки видеоклипове, а най-големите запалянковци ще могат да гледат футболни мачове.

 


Начо Пищовколев,
директор продажби в българския офис на Nokia:

 

От четири телефона с марката Nokia само един е внесен легално


Г-н Пищовколев, как оценявате пазара на мобилни апарати?
- През последните няколко години българският пазар се развива много интересно. До 2001 г. имахме само един GSM-оператор - MТel, който се развиваше с много бързи темпове, но с навлизането на Globul пазарът се раздвижи и стана значително по-конкурентен както в предлагането на услуги, така и при привличането на нови клиенти, т. е. хората, притежаващи мобилен телефон, се увеличиха около два пъти. Въпреки това трябва да отбележа, че по данните, с които ние разполагаме, плътността на GSM-абонатите в страната е под 30% (т. е. не всеки трети човек в страната притежава мобилен телефон), което нарежда България на едно от последните места сред страните от Европейския съюз по брой на GSM-абонати. Само за сравнение ще посоча, че само две или три от държавите в Европа са с плътност под 50% на абонатите.
По отношение на самия пазар на мобилни апарати у нас трябва да кажа, че съществуват няколко фактора. Първо, това е така нареченият черен внос и, второ - липсата на официални данни за това колко са новите абонати у нас и какво количество апарати се продават в рамките на една година.
Какво поражда този черен внос и как той може да бъде преодолян?
- Причините за съществуването на нелегален или полулегален внос са няколко. Допреди около година и половина мобилните оператори в Европа субсидираха продажбите на телефони, т. е. всеки, който си купи карта за основните услуги на оператора и подпише договор за една, две или три години, получава безплатно апарат. Много бързо обаче те отчетоха, че това е грешка, защото голяма част от апаратите изтекоха в страните от Източна Европа, включително и у нас. Така че сега вече не можем да говорим за толкова мащабен нелегален внос от европейските страни. Подобни апарати се внасят предимно от хора, които отиват да работят там за няколко месеца и след това носят на свои близки сравнително нови модели апарати. В момента проблемът е с вноса от Далечния изток.
Причините за черния внос са много. На първо място е може би опцията субсидиране на мобилния оператор, т. е. при подписване на договор операторът да подарява апарата. В момента мобилните оператори се опитват да правят нещо подобно, като клиентите предварително плащаш апарата, но след това сумата им се приспада под формата на месечни разходи. Така практически след една година апаратът излиза безплатен. Онази форма на субсидиране, която западните оператори прилагаха преди време, обаче я няма, а като че ли българите имат нужда от нещо подобно, защото не всички имат добри финансови възможности. Нашите оператори все още не вярват, че ще си върнат подобни инвестиции, защото у нас няма добра кредитна политика. Аз ги разбирам и смятам, че те са абсолютно прави, въпреки че от това, както вече казах, най-много страдат клиентите с по-ниски доходи. На второ място - магазинчетата за употребявани или разкодирани телефони се развиват успешно, защото хората предпочитат по-евтините телефони. Именно в тези магазинчета се избягват 20-те процента ДДС и така телефонът става по-евтин от тези на легално внесените. Ако е втора употреба, цената пада с поне още толкова (естествено това зависи от модела и т. н.). Нормално е, когато има търсене, да има предлагане, т. е. когато хората нямат пари, те търсят именно тези телефони. За пример мога да дам марката, която ние представяме на българския пазар - на четири телефона Nokia три са внесени нелегално. И за съжаление няма механизъм, който да позволи на официалните вносители и представителите на различните марки да работят в една нормална, конкурентна пазарна среда. От друга страна, нелегалният внос влияе негативно върху имиджа на марката. При един разкодиран телефон е нормално софтуерът да е повреден и след като е дал дефект, потребителят се разочарова от марката. Да не говорим за това, че от целия този нелегален внос най-много страдат потребителите, защото, мислейки си, че спестяват 50 лв. или 100 лв., те всъщност имат много по-големи разходи след това - ремонти, закупуване на нова батерия, панел и т. н.



назад съдържание напред





съдържание


Съдебна истерия
НДСВ се оказа в минно поле по отношение на съдебната власт. Бившите управляващи от СДС бойкотират чрез магистратурата ...


Билети и карти за проверка
Докато съдът решава спора между кмета Софиянски и областния управител Владимиров за цената на градските пътувания, ...


Алек Попов: “Призракът на Мари Селест е в Багдад”
Обикновеният човек отвъд океана за пръв път се докосва до нещо, което ние вече сме го изпитали. Казвал съм го няколко ...


Темане
...


Токов удар
...


Температура
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.