Легендарното списание за рисувани истории от 80-те години тръгна отново, бутано от няколко ентусиазирани момчета. Ражда ли се новата BG комикс-култура?

Повечето супергерои в най-новата ни история са комиксови - показват бицепси, но подвизите им си остават на хартия. За сметка на това българските рисувани персонажи изглеждат все по-истински, откакто имат запазена територия. Става дума за “Дъга“ - култовото списание за разкази в картинки от 80-те, което отново е на сергиите след дългогодишна пауза. Появата му предизвика логичния въпрос дали просто “една легенда се завръща“ или мъчително се ражда новата българска комикс-култура.
“Всяка рисунка в кадри минава за комикс у нас. Няма ясни критерии кое е качествено и кое - не“, заявява Константин Витков-Титис. Той произнася присъдата си над чаша кафе, димящо под носа му в 10 сутринта.
25-годишният художник и няколко негови връстници са първите автори в рециклираната “Дъга“. Пловдивчанинът Титис е сред най-опитните и амбициозните. Рисува комикси от дете. На 16 години прави собствено списание “Демо“, пристига в София, обикаля печатниците и го издава. С днешна дата обаче не се гордее особено с творбата си, защото му се струва аматьорска.
Не крие обаче дипломата си от конкурс в Япония.
“Пратих им един сайбър пънк комикс, по някаква причина са му се изкефили“, обявява скромно. Витков е

яростен противник
на супергероите

и затова създава техни “негативи“ (неговият Предпоследен самурай е карък, чиито опити да помага на обществото и неговите закъсали индивиди завършват трагикомично). Ако не чак ирония, в повечето комикси от ново поколение има интелигентен хумор (“ирландец с квадратна челюст и коефициент на интелигентност колкото номера на обувките ми“ - това брилянтно парченце диалог, дело на Момчил Карабулев, е част от историята за детектива М. Б. Куин).
Трябва да се отбележи обаче, че българският рисувач на картинки не се ограничава само със самураи, частни ченгета, средновековни сър-ове или сайбър мацки. Някои автори раждат дори гей-комикси. “Скоро един ми донесе подобни с надеждата за публикация, бяха много брутални“, мръщи се художественият редактор на “Дъга“ Владимир Мунтеану.
Той и колегите му не могат да се оплачат от наплив на желаещи да се докажат в отново проходилото списание. Интересът е обясним - и професионалистите, и аматьорите в жанра досега нямаха големи възможности за изява. Талантливите бяха приютени в “168 часа“, “Егоист“, “АZ“ и пр., а гениалните - в чужбина.

И ний сме дали Супермен
на света

Александър Mалеев е живото доказателство, че в някои случаи българската “линия“ е правилна. Живеещият от години в Щатите нашенец е сред най-уважаваните комикс-художници - под неговата ръка са излезли образите на Дардевил, Супермен, Гарванът. Преди да направи кариера зад океана, работел за списание “Рикс“.
В графата наша гордост попада и някогашният автор на “Дъга“ Румен Петков. Таткото на “Чоко и Боко“ сега е ангажиран плътно в анимационния канал Cartoon Network.

Създаването на комикс е дълъг процес - героите първо се рисуват с молив, след това с туш и чак накрая се оцветяват, обяснява авторът на “Радит“ Константин Витков-Титис

Вероятно малцина си спомнят, че навремето Сотир Гелев е рисувал комикси по “Властелинът на пръстените“ (и е стигнал някъде до разпадането на Задругата). Вероятността поредицата да бъде подновена обаче е малка. Заради вдигналия се шум около романите на Дж. Р. Р. Толкин ще трябва да се плащат тлъсти авторски права, които на този етап са непосилни за “Дъга“.
След време нещата обаче може и да се променят. Както в славната 1979-а, когато списанието стартира с тираж 150 000.
На десетата година от появата си то отчита 250 000 броя и купища изнервени фенове - защото излиза едва 4 пъти годишно. Тук е мястото да вмъкнем, че

у нас комиксите процъфтяват още от 40-те години

на миналия век
Тогава са превеждани приключенията на Флаш Горън (питайте баба си - вероятно го знае като Флаш Гордон с ударение на второто “о“).
Персонажите, естествено, са се променили с времето. Неслучайно днес на страниците на в. “168 часа“ шета супергероят Борис Бойков, чиято прилика с действителни лица никак не е случайна. В надвилите на масрафа си и престъпността общества в разказите влизат и звезди от шоубизнеса. На огромна популярност например се радват историите с членовете на “Кис“, милилитри от чиято кръв е смесена с червената боя върху страниците.
В тази връзка не може да се подмине името на Тод Макфърлейн - създателя на “Имидж комикс“, които лансират насилието в жанра. Основателят на издателството е бивш бейзболист, режисьор на клипа на “Корн“ към парчето Freek On A Leash и автор на рисувания Спайдърмен.
“Ние внимаваме с кръвта, все пак читателите ни са главно млади хора. Даже цензурирахме едни черва от брой втори“, заявява в тази връзка Владо Мунтеану.
Таргет аудиторията на ръководеното от него издание се намества в границите 11-18 години. Засега Владо и съмишлениците му са убедени, че преялите с компютърни игри тийнейджъри са оставили малко място и за комикси. Притеснява ги само реакцията на днешните 25-30-годишни читатели. Защото именно те са израснали с “Дъга“ и когато днес я отварят с треперещи от вълнение ръце, огромните им очаквания може би остават излъгани.

“Бат' Гошо“ - новият Бай Ганьо   Бат’ Гошо - героят на нова българска анимация, в профил и анфас     Бат’ Гошо e героят на едноименна анимационна поредица, работата по която стартира тези дни. “35-годишен хитрец от село, пристигнал в града да търси лично щастие. Изглежда комично - има коремче, слаби крака и ръце. Често си пощи мустака, навива го и го хапе. Вади дивиденти от всяка ситуация и предпочита елементарните удоволствия - поспиване, похапване и поглеждане на мадами“, обясняват сценаристите Борислав Огнянов и Маргарита Кулинска. Режисьори на рисуваното филмче са Антоний Демирев и Ивайло Панайотов. Първите 6 серии проследяват пристигането на Бат’ Гошо в големия град, срещата му с няколко крадливи клошари и с глутница кучета. Историята продължава с патилата му като рекламен агент, продаващ всевъзможни боклуци на наивни домакини. В последния епизод от първата част на поредицата Бат’ Гошо среща жената на своите мечти.