АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Сцена

“Предложение” за Симеон
Пепа Витанова

Никой не знае какво точно си е мислил премиерът в камерната зала на Сатиричния театър. Два дни по-късно обаче той смени двама от своята трупа, които бъркаха стъпките на танца


  Момент от представлението. На преден план - актьорът Иван Бърнев (между другото, фен на трупата на Н. Калчев е и съгражданинът му Петър Стоянов)

24 януари бе един хубав ден за Сатиричния театър. Десетина минути преди 19 часа до главния вход на театъра се ръкуваха премиерът Симеон Сакскобургготски и експрезидентът Желю Желев. "Как сте? На театър ли?" - попита Симеон. "И вие ли? Аз съм за "Ловченският владика", ако са останали билети" - каза Желев, който наистина търпеливо чакаше охраната да провери дали ще се намери свободно място за един бивш държавен глава. Малко след това Желев се отправи към големия салон за постановката на Николай Поляков, а Симеон, придружен от режисьора Николай Калчев, влезе в камерната зала за 55-ото представление на "Предложение", по Антон Павлович Чехов.
Натрапчиво присъствие на охранителни елементи в театралните коридори нямаше, поради което височайшите зрители останаха незабелязани за мнозина от простосмъртните.

Шега в едно действие

Точно в 19 часа Симеон седна на 6-ия ред, между режисьора Николай Калчев и доц. Анда Палиева, заместник-министър на културата. Светлините угаснаха и от високоговорителите се чу гласът на режисьора: "Дами и господа, тази вечер сред нас е един скъп гост: (пауза) внучката на Антон Павлович Чехов. Това е чест за нас и ние много ще се стараем."
После на сцената се появиха "малките" герои на Чехов, с типичните им страхове и лутания между копнежа за любов, страха от самотата и неизкоренимата човешка алчност. Трима великолепни актьори (Стефан Стефанов, Албена Павлова и Иван Бърнев), трима "косачи" (студенти от НАТФИЗ) - явяващи се като своеобразен рефрен и една "Чехова внучка" сред публиката - медиатор от първия ред (актрисата Люба Прибегайлова), в рамките на един астрономически час ни убедиха в предимствата на Хомо-луденса пред Хомо-сапиенса (на играещия, забавляващия се пред скования от постулатите на разума човек). Накараха ни да се замислим какво точно означава Шега (Чехов е поставил подзаглавие на пиесата си "Шега в едно действие"), докъде може да ни доведе тя, единствено пистолетният изстрел ли е нещото, което е в състояние да смени правилата на играта...
Като повечето постановки на Калчев и "Предложение" е изключително елегантен и естетски спектакъл. (Не случайно е печелил награди в Санкт Петербург и Загреб.) Дидактиката е табу, поетиката е култ. В присъствието на премиера посланията на Чехов неминуемо се пренесоха и върху

текущия политически сюжет

в държавата ни. Кой на кого спретна шега преди година и половина - народът на своя цар или обратно? Какво става, когато някой се пошегува с надеждите? Ще издържат ли нервите на шегуващите се? В колко действия ще е Шегата? Трябва ли, ако някой ти подаде пистолет (след букета и преди чашите с шампанско), просто да го вземеш и да се гръмнеш, без да си опитал да спасиш остатъка от надеждите? И ако в един момент публиката (или актьорите) сменят словото с танц, алюзията с Ницше ли ще бъде ("Бих могъл да вярвам единствено в Бог, който умее да танцува") или с оня виц за везира, който качвал данъците, докато народът не го ударил на песни и танци? И какво да се прави с актьорите, които бъркат стъпките на танца? Не е ясно какво точно си е мислил Симеон, докато гледаше пиесата на Чехов и Калчев. Но факт е, че само два дни след това премиерът пристъпи към втората "шкурка" на кабинета си, искайки оставките на двама заместници на военния министър.

Зад завесите

След края на постановката Симеон остана насаме с актьорите за около 20 минути. "Първото нещо, което ме попита, е: "Как руснаците приеха спектакъла?" - разказа впоследствие за "ТЕМА" Николай Калчев. - Отговорих, че на руска сцена имахме най-голям успех. Симеон поздрави всички актьори, каза, че това е един необикновен Чехов, "много човешки и странен". Сподели, че е бил много изморен, когато идвал към театъра, но като започвало представлението, веднага се потопил в другата реалност и се разтоварил. Хареса сценографията, играта на актьорите и находката с "внучката" Чехова. Оказа се, че е виждал г-жа Прибегайлова по време на неделните служби в Руската черква в София".
Калчев и Прибегайлова разказали на Симеон, че руснаците също много харесали находката с "внучката", но на пресконференцията след постановката отново се намерили журналисти, които питали актрисата: "Вие от кой клан на Чехови сте?" Симеон много се смял на случката с руските журналисти.
Режисьорът и Симеон се познават от 1991 г. Тогава актьорът Николай Калчев за първи път се проявява като постановчик - заедно с Невена Коканова пишат пиесата "Последните 13 дни на цар Борис" по книгата "Корона от тръни" и мемоарите на царица Йоанна. Те са и режисьорите, и актьорите на спектакъла. "Когато Пейчинов направи прословутия си бал в Ню Йорк (толкова оплюван след това, макар че според мен Пейчинов беше искрен в желанието си да създаде българско лоби зад Океана), Невена и аз играхме пиесата пред Симеон, Маргарита, децата им и Мария-Луиза. Много се вълнувахме, за нас това беше като запознанство с истинските ни герои." Оттогава датира приятелството на Калчев и Симеон. "Царят тогава поиска да се срещне първо с нас, актьорите, а не с политиците. Попитах го дали му е мъчно за България. И Мария-Луиза попитах. Погледнаха ме изумени: "Ами как да не ни е мъчно? Ние страдаме за България, помним мириса на въздуха й."
При първото си посещение в България Симеон пак намерил време да посети спектакъла на Калчев "Третата дума" в Сатирата. Охранявал го сегашният генерал Бойко Борисов. "Симеон беше много въодушевен, след финала пак остана 20 минути с актьорския състав, задаваше въпроси, накара всеки да се почувства значим." За съжаление, царица Йоанна не успяла да види "Последните 13 дни на цар Борис", Симеон помолил да не я канят на представлението, когато тя бе в България, защото щяла много да се развълнува.
Отвъд театъра Николай Калчев и Симеон Сакскобургготски не поддържат връзки. "Не си звъним, не обядваме заедно" - казва Калчев. Питам го дали по някакъв повод Симеон е искал мнението му за министър Божидар Абрашев. "Никога. Симеон не понася в негово присъствие да се говори срещу други хора. Колкото до личното ми мнение за Абрашев, това не е моя работа, но не мисля, че той е най-удачното име за едно министерство на културата."



назад съдържание напред





съдържание


Вината
Пътеводител из българските изби Само някои вина отлежават в дъбови бъчви. Срокът на отлежаване се ...


Левица на ръба на нервна криза
Четири години след антивоенната кампания по време на косовската криза БСП съзря до парадоксален девиз, взет от ...


Армен Джигарханян: Аз съм мавър и трябва
В изкуството има имена, пред които има гръмки звания и титли, които сякаш прикриват истинската им стойност. Дори не ...


Темане
...


За топките в кочината
...


Температура
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.