АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





България

Прякорите на елита
Пепа Витанова

или как политическата фауна се насели с Кинжали, Нубийци, Светулки, Паравани, Маузери и Кайзери

 

Емил Димитров - РевиЗоро

Александър Йорданов - Еднакво Видния Отвсякъде

Симеон Сакскобургготски - Горския

Александър Томов - вълка Лупи

 

Ако за нещо българинът си го бива, то е изкуството на лепване прякори на ближния. Лепва е точната дума, защото раждането на прякора предполага спонтанност - в един момент приятел или враг е осенен от прозрение, че еманацията на твоята същност е някое животно или прилагателно, изрича го пред аудитория и в зависимост от точността на попадението (лакмус е реакцията на околните), измисленото умира в следващите часове или моментално се тиражира и надживява собственото ти име.

 

Ако човек не харесва името, дадено му от родителите, може да го промени. Лепне ли му обаче социумът някакъв прякор - единственият начин да се избяга от него, често е само чрез смяна на географската ширина.

Този текст ще се опита да проследи как народният гений (понякога зъл) се проявява в раздела прякори на хората от политическия ни елит. Впрочем този роден талант избуя с началото на демокрацията, която бързо насели политическата ни фауна с Психотерапевти, Кинжали, Нубийци, Светулки, Батета, Татета, Шпаги и пр. Петър Младенов стана Пешо Танкиста, Тодор Живков изживя последните си земни години като Тато, а Баба Цола Драгойчева бе сменена от Кака Клара Маринова.

 

Първите лястовички

Социалните психолози правилно биха отбелязали, че с края на тоталитаризма дойде и смелостта на хората да прикачат прякори на своите избраници. Страхопочитанието към комунистическите властници бе толкова дълбоко закодирано, че всеобщият екстаз на прякоросването ги пропускаше или ги даряваше с гальовни родителско-роднински имена. Докато новите демократични попълнения бяха удостоени моментално с колоритни и пълни с живот прякорчета.

 

Сегашният конституционен съдия Георги Марков бе наречен Жоро Дантелата заради едно признание, че за разлика от червените плебеи той е повиван в дантелени пелени. Дядо Христофор Събев стана Фори Светулката заради нощните бдения със свещи, които предвождаше с цел прогонване на комунистическите духове. Възпълничкият Александър Йорданов бе повече популярен като Еднакво Видния От Всички Страни (или Видния Отвсякъде Сашко). Находката Васко Нубиеца се роди след едно шоу на "Ку-Ку", в което шегобийците разпитваха коя е столицата на Нубия и д-р Васил Михайлов се хвана на въдицата. Заради чепатия си характер и грандиозно самочувствие Свободка Стефанова получи приза Русенската перла и Желязната лейди. Земеделецът Георги Петров извади лош късмет - при значителна конкуренция някой набеди точно него за Тъпото и така си и остана до днес. Безкомпромисният към партийните врагове Едвин Сугарев бе наречен Сугаридзе и Клиноведа (заради многобройните му статии за клина, който ченгетата и бившите комунисти искат да забият в крехкото тяло на демокрацията.)

 

В същите тези години първото демократично правителство на Филип Димитров бе обозначено като кабинет на Психотерапевта (заради минали увлечения на премиера към груповата терапия). Съветниците му Константин Мишев, Евгений Михайлов и Георги Боздуганов и до днес са наричани Кинжали - име, появило се първо в несъществуващия вече в. "Ранно утро", който след падането на кабинета на Ф.Д. (друг вариант на обозначение на министър-председателя), разказа за някакви тайни нощни завери, на които господата съветници се клели над старинен кинжал как ще се върнат на власт. Докторът по образование и шеф на оръжейната комисия в кабинета на Филип - Георги Боздуганов, отнесе прякора Масажиста, тъй като го набедиха, че не е никакъв лекар и разбира само от масажи.

 

Кръстниците

Кои са авторите на прякорите находки? В повечето случаи - журналистите или поне те бяха набеждавани за това. Не е рядкост обаче съпартийци или партийни опоненти да подхвърлят идеята на пишещите братя с цел злепоставяне на колега, на когото имат зъб. Главното отличие на прякора, сътворен от враг, е, че е по адрес на модния мотив - тоя е ченге или обратен. Ровичкането в темата за досиетата извади на показ оперативни псевдоними като агент Николай, агент Сава и пр.

 

Журналистите нарекоха Стоян Ганев Жълтия плик заради това, че веднъж се появи в парламента с някакъв жълтеникав плик, за който твърдеше, че съдържал документи, които могат да преобърнат хода на демокрацията.

Пишещите братя преименуваха Христо Бисеров на Сивия Кардинал, макар че според много от съпартийците му това име е плод на известно надценяване.

Самите медийни босове понякога не устояваха на изкушението да се закичат с прякор - така Петьо Блъсков се нарече Създателя и Негово превъзходителство, а подчинените на Слави Трифонов го именуваха Дългия.

 

През детската възраст на демокрацията и прякорите бяха донякъде като в детската градина - визираха най-вече телесни особености и определено имаше нещо мило в тях.

Приватизацията като Муза

С обострянето на приватизационните апетити прякорите (подобно на слуховете) придобиха икономически оттенък.

 

Александър Божков се окичи с характеристиката Господин 10 процента. Той не се засегна, дори подметна, че понякога процентът е по-висок. Заради музикалните му наклонности Божков бе наричан и Диджей Ал. По същото време журналистите от "Капитал" родиха и брилянтната фраза: "На изток България граничи с Премянов." Надничането в канчето на депутата прикачи към Маргарит Мицев прозвищата Закуската, Пестеливко, Баничката. Йордан Цонев пък го кодошеха, че е Данчо Ментата.

 

Продължи и традицията на прякори, заимствани от детските приказки и анимацията. Жорж Ганчев бе наречен Буратино (заради дългия нос) и Шпагата (холивудското минало). Александър Томов бе именуван Лупи (вълкът от популярното анимационно филмче). Съпартийката му Клара Маринова стана Кака Клара, а Доган и до днес е известен с превода на фамилията си Сокола.

 

Не умряха и роднинските сюжети - Бакърджиев триумфира като Татето, Иван Славков си остана Батето, тогавашният шеф на БНТ Хачо Бояджиев - Дядото.

Хомонамеците също устояха като вечна тема. Йордан Соколов носеше галеното име Бебо, а Светослав Лучников - Голямата Берта (немско оръдие от Първата световна война). Мозер пък я нарекоха Маузер.

"Мутрите" продължиха също да си се кръщават и убиват и така, сред Мечки и Круши, си течаха дните.

Средата на 90-те години роди и понятието сини Мравки. Днес предводителят на сините отцепници Петър Марков е забравен от електората, но Мравките се множат във всички цветове и дори еволюираха до Въшки.

 

На Лидера с любов

При Жан Виденов обаче кръстниците удариха на камък. Той е пример за провала на всички опити да му бъде лепнат прякор. Не се получи с Жан Лебеда (заради дългата шия), с фиаско завърши и Малкия (заради ЕГН-то и теглото).

Неподатлив на прякори е и Симеон Сакскобургготски. През лятото неуспешно се пробва да пробие прякор Горския, прикачен към Царя - един вид като дойде Горския, всичко ще си дойде на мястото.

 

Без особени шансове за успех е и закачката Параванов, която се върти около новия президент Георги Първанов.

За сметка на това при Костов кръстниците удариха десетката - прякорът Командира е сред върховете в жанра, перфектно прилегна на властния и темерутски характер на премиера.

Прозвището Класната също отрази перфектно лимитирания политически потенциал на синята другарка Екатерина Михайлова.

 

От новата вълна в жанра най-добре се прие нарицателното юпита - за младите кадри в правителството на Симеон. Премиерата на филма "Хари Потър" преименува вицепремиера Николай Василев на Ники Потър заради големите му надежди и амбиции и факта, че само магьосник може да се справи с икономическия батак в страната. Бива си го и прякорът Кайзера на шефа на депутатите от НДСВ Пламен Панайотов (заради немското възпитание и авторитарния стил).

 

Доскорошният шеф на митниците Емил Димитров просто си плачеше за прякора РевиЗоро.

Бургаската депутатка Златка Бобева-Секса (заради признанието, че десетки избиратели са били готови да си легнат с нея, само и само да им реши проблемите), е сред малкото редови депутати от настоящото НС, удостоени с прякор. Което е поредното доказателство, че повечето от народните ни избраници този път са доволно безлични.

 

 

 

 

Маргарит Мицев:
С един прякор можеш да съсипеш кариерата на политика

 Бъдещите социални аутсайдери си личат по прякорите, твърди ексдепутатът,
наричан навремето Монархиста

 

 

Г-н Мицев, макар и никога да не сте имали постоянен прякор,  дефилирахте в медиите като Баничката, Закуската, Монархиста. Спомняте ли си кой тиражира изказването ви, че  сте спестили 3 млн. лв. от закуски?
- Имаше една журналистка, да не ґ споменавам името, тя го написа. Питаше ме за парите ми и аз на шега ґ разказах вица за Людмила Живкова - когато Радио Ереван я питало откъде брат й има пари, тя отговаря: ами той в голямото междучасие не закусва.  И изведнъж журналистите започнаха да се упражняват в остроумие, наричайки ме "известния като пестящ от закуски депутат".
 

Колко трябва да си прост, за да помислиш сериозно, че могат да се спестят  3 милиона лева от банички. Колко трябва да си низш духовно, за да го тиражираш това нещо? А и никога не съм казал, че съм пестил от банички - мигар само с банички се закусва? Абе простак, е заслуженият отговор, само с банички ли се закусва?
Една закуска по това време бе около 20 лв. Като разделиш 3 млн. лв. на 20 лв., се получават 150 хиляди сутрини, като ги разделиш на 365 дни, се получават 42 години, през които би трябвало да съм пестил, за да събера 3 милиона. А аз тогава бях само на 37 години. Е, колко трябва да си зъл и недобронамерен, за да твърдиш такова нещо?!
 

Прякоросването остроумна находка ли е, или проява на инфантилизъм?
- То е израз на една грандомания  и завист - защо той да е, а да не съм аз?  Нещо много типично за българина. Странен народ сме - с охота мием чинии в чужбина, но ако ни кажат тука - мий чинии, ще се обидим. Предпочитаме да умрем от глад тук, но не и да се хванем да правим нещо, което е "под нивото ни".
Много от създателите на прякорите вероятно са имали прякори през ученическите години, доста обидни по всяка вероятност.
Както една журналистка - Офелия Хаджиколева, писа преди време: "Нима само тези 240 души в парламента са най-лошите, а ние сме ангели?". Точно журналистите, които най-много пишеха за депутатските кюфтета,  се редяха на опашки за тях в парламента и си ги носеха дори вкъщи.  Аз съм карал шофьора ми Владо да ги снима. Тия хора нямат морално основание да злословят за депутатите.
Какво смешно има в прозвището Командира например? А нима главните редактори не са командири. Те са райхмаршали и  журналистите най-добре знаят какво значи да се съобразяваш за всеки написан ред с тях. А и няма нищо лошо в това да имаш доверие към човека, който ръководи. Отговорността никога не се носи от безименния редник, а от командирите.
Какво остроумно намирате в прякора Класната? Явно е измислен от хора, които са имали проблем с класната си. Аз лично много съм си обичал моята класна. Един човек, който е видял добро от училището, не може да влага лош контекст в тази дума. Учителят трябва да е нещо много свято за българина.

Как може един млад човек като Николай Василев да бъде наричан Ники Потър?


Не смятате ли, че поне изразът: "На изток България граничи с Премянов" може да бъде наречен находка?
- Преди всичко това не беше вярно, а просто послужи на някои хора да се разправят с Красимир Премянов.
Няма безобидни прякори, особено когато са измислени за хора от политиката. Всеки прякор малко или много съдържа ирония към носещия го. Дискредитира го и го слага в категорията на бъдещите социални аутсайдери или на политиците, които вече ги подготвят за такива. С един прякор можеш да пресечеш устрема на политика нагоре.
Никой от колегите депутати не се е подигравал с мен по повод  закачките със закуските. Напротив, казваха ми: "Ти, Мицев, с твоите изказваня им чупеше костите на комунистите."
Прякоросването почти никога не е свързано с добри чувства. Ние, българите, хабим страшно много енергия за измисляне на глупости. А сме много малко, за да си позволяваме лукса да се мразим и обиждаме взаимно.
Навремето г-жа Невена Крапчева, дъщерята на издателя Данаил Крапчев, по повод шегата със закуските се обади на майка ми и й каза: "Запомни, че това ще се използва много срещу Маргарит - първо, защото той хвърли голяма сянка върху много хора, и второ, защото българският народ е подигравчия ."
Посочете ми някоя друга нация, която с удоволствие да разправя вицове за пелтеци, за куцащи, за гърбави. Англосаксонците слагат прякори, които са градивни, хубави, те извисяват лидерите не ги принизяват - Айзенхауер става Железния Айк, Маргарет Тачер - Желязната лейди.


Винаги съм си мислила, че да наричаш Георги Петров - Тъпото е израз на високомерие. А и съм срещала много политици, на които повече подхожда това прозвище. Как се живее с един такъв прякор?
- Вероятно не е приятно. Но какво означава Тъпото? Кой пък е Острото? Да видим човека, който тиражира това в масовото пространство - той пък колко е Остър. И защо Острото да е по-полезно от Тъпото?  Камъните в устието на една река са остри, след дългия й път, при делтата, камъните вече стават тъпи. Всеки майстор знае, че за един градеж тъпите камъни са по-полезни от острите.
Не може така с широка ръка да се раздават присъди - кое е по-полезно. 
Колко често във вестниците е отпечатана снимка на ген. Никола Михов, а отдолу пише, че това е княз Кирил Преславски. Или се бъркат Теодор Рузвелт с Франклин Делан-Рузвелт. 
Имам приятел, който казва: "В България и Господ да дойде, хората ще го намразят след 6 месеца и ще искат да дойде Буда, и него ще намразят след 6 месеца и ще поискат Мохамед, но когато дойде Мохамед, той трудно ще си отиде от земите ни."
 

Следите ли какво става в СДС?
- Не съм член на СДС. Все още смятам, че много хора от тогавашното ръководство на СДС трябва да ми се извинят за това, че приеха декларация срещу мен, обвиняваща ме в някаква скрита приватизация на "Биохим". Как никой не ме защити, а всички знаеха, че е клевета? Един наскоро ми каза: "Г-н Мицев, аз самият бях пред отлюспване тогава, та вас ли да защитавам?"
Не си ценим политиците. Аз мисля, че хора като Иван Костов и Жан Виденов са полезни за държавата - може би не най-добрите политици, но изключително добри държавници. Честни и умни хора. В България нямаме чак толкова много изявени личности, за да си позволяваме с лека ръка да ги забравяме.
 

Вие бяхте първият, когото наричаха Монархиста.
- Употребяваха го като нещо, което да ме дискредитира. Когато започна 36-ото НС, само аз бях монархист.  Тогава 87 депутати ми поискаха монархически значки. А след това останахме само аз и г-н Лъчезар Тошев, които  не свалиха значките.  
СДС дълго лъга, че е с монархически уклон, за да печели избиратели. Уставът на партията ни го писа Петър Стоянов - той бе член на експертния съвет на партията. Но когато после му писаха политическата биография, той скри този факт.
 

Ако кабинетът на Симеон се провали, ще има ли повече шансове у нас монархическата идея?
- Царят има още много ходове. Той е най-големият институционален шанс за България.

 



назад съдържание напред



съдържание


Българските фалшификатори
Защо Америка се страхува от нашия долар. Митове и действителност за родните майстори на банкноти ...


Прякорите на елита
или как политическата фауна се насели с Кинжали, Нубийци, Светулки, Паравани, Маузери и Кайзери ...


Последният доклад на МВФ за България: Общество нетърпимост ескалира
На новото правителство му липсва най-вече съгласуваност, пише в документа ...


Петър Агов: Народът е безкрайно уморен и не оказва съпротива
СДС има по-широко присъствие в изпълнителната власт от левицата. Прекомерното самочувствие на БСП заплашва проекта ...



...


Кратка цинична пиеса
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.