АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Археология

Гладиатори в хотел “Колизеума”
Ирина Вагалинска

Амфитеатър под витрина си е жива романтика, казва археологът Жарин Величков


  Дъгите на амфитеатъра вече се виждат ясно, остава да се разкрие и останалата част от античния паметник

"Аве, цезар, моритури те салути", изревава агитката веселяци в дъното на кафенето срещу Националния институт за паметници на културата. "Не салути, а салутант", въздиша примирено на влизане археологът

Жарин Величков

Откакто оглави разкопките на открития преди няколко седмици сердикийски амфитеатър в задния двор на НИПК, се учи да търпи закачки на тема гладиатори дори през обедната си почивка. Казва, че и журналистите се забавляват на негов гръб, но не им се сърди - веднага влиза в тон с уточнението, че е

вторият голям генерал
след Ръсел Кроу

и затова си носи пагоните в джоба. Иначе не е гледал нито "Гладиатор", нито "Троя", защото не обича бутафориите.
По 8-10 часа дневно е на обекта с 20-ина души екип от специалисти и общи работници. Денонощна въоръжена охрана пази античните зидове от набезите на иманяри, но от скучаещи любопитни граждани няма отърване. "Екстрасенси и други луди идват да ми обясняват какво копая, само че аз си знам и без тях. Един пиян без малко да обърка руините с тоалетна - добре, че навреме го спряхме", клати глава Жарин.

Все още
не е дочакал посещение от Божидар Абрашев

въпреки че амфитеатърът е на няколко преки от културното ведомство, а новината за откритието обиколи света чрез Ройтерс и международния видеообмен след репортажа на БНТ. Изглежда странно на фона на проявения от министъра ентусиазъм да катери подстъпите към Старосел и дори да моли за джип заради зачестилите си обиколки на археологически обекти - или се интересува само от траки, или не намира гъдел в това да стига лесно (без нова кола) до развалините от древни времена.
Затова пък доста дипломати се редуват да надничат в изкопа към дъгите на амфитеатъра. В България са открити останки само от още два - в Марцианопол (Девня) и Диоклецианопол (Хисаря). Първият е побирал около 3500 души публика, вторият - само 1000. Още не се знае дали сердикийският няма да се окаже по-голям. "Е, далече е от римския Колизеум с неговите 80 000 зрители, но и нашият заслужава внимание. Питат ме

дали и Константин Велики
не е сядал да гледа

ловни или гладиаторски игри тук - знае се, че много е обичал Сердика, че е лекувал подаграта си с минерална вода от местните извори. Аз, разбира се, не мога да знам това със сигурност, но защо не?", вметва археологът.
Най-старите находки от обекта са от IV век, но това не значи, че амфитеатърът е построен тогава. Предстои още доста работа, включително по реставрацията на намерения в "насипен" вид шлем. Щом специалистите сглобят 15-те фрагмента от тилната му част, ще може да се каже гладиаторски ли е бил, или не. Пак те ще определят кога горе-долу е правена стрелата, чийто железен връх е изскочил от пласт между IV и VI век.

Най-много сред
монетите

изровени с помощта на металотърсачи, са бронзовите от времето на Константин Велики (305-337 г.). Повечето са от емисия, сечена в Тесалоники. Има една от втората половина на IV век и няколко от V в., но с дребен номинал. Най-късна е монетата на Юстиниан от третата четвърт на VI век. Още тогава зидовете на амфитеатъра били използвани за строеж на жилища, по-късно експлоатирането му като кариера е продължило.
Днес по-важен изглежда въпросът ще се погрижим ли достатъчно добре за онова, което е оцеляло до наши дни. "Сградата на новия 6-етажен хотел, в чиито основи беше открит паметникът, ще го покрие - уточнява Жарин Величков. - Но ние с инвеститора вече мислим за стъкло върху част от амфитеатъра, така че подземната част да може да се вижда още от улицата и вечерно време

да грее, подходящо
осветена

Когато багерите се натъкнаха на античните зидове, шефовете на частната фирма строител бяха неприятно изненадани. Възприеха го като причина за бавене и оскъпяване. Наистина се налага цялостна преработка на проекта и тя вече се прави, но хората свикнаха с идеята, че амфитеатърът ще им донесе пари в бъдеще. Дори може да си кръстят хотела "Колизеума". Туристите ще идват в него именно заради романтиката на близостта с гладиаторската арена."
Разкопките ще продължат до пълното разкриване на останките от паметника. Засега на декар и половина парцел се вижда само 1/4 от него. Екипът има разрешение да минава и през основите на съвременни сгради. Но най-близките съседи от "Гьоте" институт няма защо да се безпокоят за своя дом - той се помещава в сграда, обявена за паметник на културата и не подлежи на събаряне.

 


Античният модел:


Тореадори подгряват
публиката за Бекъм

 

Всеки киноман може да изброи тримата най-известни гладиатори - Ръсел Кроу плюс двамата Спартаковци - Кърк Дъглас и Горан Вишнич. Малцина са онези, които знаят нещо за истинските бойци от арената.
Също като в борбата днес, и при гладиаторите имало категории. Най-леката била на рециариите, които излизали въоръжени само с тризъбец и мрежа. Логично и смъртността при тях била доста по-висока, отколкото при снабдените с мечове, брони, щитове и брадвички "тежки" мурмилони и хопломахи. Постепенно се оформила и още една група добре въоръжени гладиатори, наричани траки - вероятно след I в. пр. Хр., когато войници с такъв етнически произход започнали да попадат в плен на римляните и оттам - на арената. Те се славели като изключително свирепи смелчаци. Запазен е надгробен паметник на

гладиатор от тракийското племе беси,

удържал 20 победи

в амфитеатъра - рекорд, достоен за възхищение според древните автори. Дори Омир споменава отличните им физически качества, а Плутарх се изненадва, че докато гърците гладиатори се прощавали със семействата си в нощта преди боя, траките предпочитали да се възползват спокойно от богатото угощение, давано от организаторите на игрите.
Като такива се изявявали дори жени от високопоставени семейства. Все пак безплатните обществени зрелища били приоритет на императорите, като някои от тях стигали до доста кървави изстъпления. Знае се, че Клавдий искал непременно да режат гърлата на победените рециарии пред него, а Домициан си умирал да гледа как на арената загиват джуджета.

Комод стигнал още по-далеч

заповядвайки да издирят и пуснат в Колизеума всички еднокраки мъже в Рим, после лично хванал тежка сопа и разиграл "Херкулес избива гигантите". Калигула пък много завиждал на снажния хубавец Езий Прокул, наричан още Гиганта Купидон, затова един ден заповядал да го хвърлят на арената направо от зрителското място в амфитеатъра. Момчето се справило с рециарий, а след това и със секутор. Недоволният император обаче наредил да го екзекутират след края на игрите.
Смята се, че римляните възприели този тип зрелища от етруските. Първите сведения за гладиаторски битки са от 264 г. пр. Хр., а за начало на официалните игри в Рим се смята 105 г. пр. Хр. По принцип те се правели за омилостивяване душите на мъртвите с

проливане на човешка кръв

но постепенно смисълът се загубил нейде из политическите хватки на тираните за отвличане на общественото внимание. Макар повечето гладиатори да произхождали от средите на военнопленниците, престъпниците и робите, имало и свободни граждани, договарящи участието си в такива опасни забавления. Те сключвали договори, в които се съгласявали срещу неголеми суми да бъдат "бити, горени, оковани и убити с меч". Може би защото търсели начин да се прославят бързо. Най-добрите бойци на арената си имали фенклубове като Бекъм или Роналдо, а и доста красиви аристократки с вкус към екстравагантното били благосклонни към победителите. После на надгробните плочи почитатели, любовници или съпруги описвали с мъка храбростта на поредния паднал в битка Пардос (Пантерата), Скевас (Левака) или Феропс (Яростния боец). Обикновено преди да излязат гладиаторите, в ролята на подгряващ състав излизали

бестиариите - специалистите
по борби с животни

нещо като днешните тореадори. Въоръжени с ловджийско копие, палка или камшик, те се справяли с бикове, лъвове, мечки. Дразнели ги, като хвърляли отгоре им парчета плат, но преди това им наливали киселина в устата, за да не хапят. Вероятно такива ловни игри са се провеждали и у нас, макар че запазен посветителски надпис от Монтана разказва само за родни кафяви мечки и бизони, превозвани до Рим за нуждите на тамошните бестиарии.
В Италия гладиаторските игри се провеждали чак до първата третина на V в., макар че Константин Велики ги забранил през 325 г. Има сведения, че ловни зрелища с африкански животни са будели страстите на територията на Сердика поне до средата на IV в.



назад съдържание напред



съдържание


Къде са олигарсите
Едрите капиталисти приличат на политиците ни - част от членовете на първото бизнес сдружение Г-13 са извън играта, а ...


Розовите очила на властта
Правителствената информационна служба бори черногледството на българина с оптимистичен преглед на централния и ...


Огнян Минчев: Софиянски облагодетелства едни мутри за сметка на други
Едно интервю на Таня Джоева с политолога за мантрата "дясно обединение", за атаката срещу столичния кмет и ...


Темане
...


Властта като хоремаг*
...


Температура
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.