АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Медии

Произведено от Елена Йончева
Петя Бахарова

Документалните " филми от горещи точки на света продължават да са най-доброто показвано по родните тв в този жанр

  Мнозина сигурно си мислят, че Елена Йончева е един преуспял и талантлив български журналист, който без проблем успява да снима филмите си из света. Това обаче е далеч от истината, макар самата Йончева да не обелва и дума за перипетиите, които среща при организирането и финансирането на филмите си

Възможно ли е да чакаш 9 месеца, за да ти разрешат да влезеш в Северна Корея. Или пък да се простиш с мобилния си телефон, само и само да стъпиш на територията на тази страна. Мнозина категорично ще откажат да се подложат на такива изпитания. Най-популярната ни тв репортерка Елена Йончева изтърпя куп мъчителни процедури и премина през непонятни за нашите географски ширини перипетии, само и само да заснеме документалния си филм за азиатската държава. Заради големия зрителски интерес лентата ще бъде повторена по Канал 1 на 17 април.
"Все пак там пускат журналисти, макар достъпът да е твърде ограничен - разказва Йончева. - Знам, че и колегите ми от други страни чакат минимум девет месеца, за да влязат в страната. Престоят ни съвпадна с този на още два екипа - на Би Би Си и на американски новинари."
Всъщност още преди няколко години Елена прави опити да посети комунистическа Корея. Подава документите си в посолството на страната у нас. Съобщават й, че чакането е дълго, и тя се отказва да пътува. Втория път обаче е непреклонна в желанието си да стъпи в родината на Ким Ир Сен. Настоятелна е пред посолството на страната у нас, звъни им непрекъснато, подсеща ги. Постоянството й се увенчава с успех и нашата репортерка е пусната да пътува до източната страна в края на миналата година.
"Там нямаш право да стоиш повече от 10 дни - казва Елена, която има желание да остане в Северна Корея поне две седмици. - 14 дни е минимумът, за който можеш да снимаш един документален филм", обяснява тя.
В крайна сметка се примирява и с този кратък престой. Както и с факта, че още на летището трябва да се прости с мобилния телефон. "Веднага щом слязохме от самолета, съвсем учтиво ни помолиха да оставим телефоните си - съобщава репортерката. - Заключиха ги в сейф на самото летище и ни ги върнаха, когато си тръгнахме от страната. Това за мен е непонятно, защото в тази страна изобщо няма мобилни връзки."
Покрай разказа си за липсата на модерни комуникации в Северна Корея Елена се сеща за Ирак, където, макар и примитивни на вид, такива все пак съществуват. За Ирак Елена говори с особено чувство, тъй като бе единствената българска тв журналистка, която отразяваше войната там. Тя преживя американските бомбардировки в Багдад и се върна с уникални кадри.
"Правя този паралел между Северна Корея и Ирак, защото журналистическият телефон из такива горещи точки на света се възприема като потенциално средство за някакво разузнаване, да речем - продължава разказа си Йончева. - Все пак в Корея има стационарни телефони. Даваш поръчка и така успяваш да се свържеш."
Тук тя отново се връща на пребиваването си в Ирак, където по време на военните действия на журналистите е абсолютно забранено да ползват сателитни телефони. Причината е в джипиес устройството, което по време на войната може да служи за насочване на самолети. Такава била логиката на воюващите страни.
"Ако журналист бъде заловен с такъв телефон, веднага го принуждават да напусне страната", съобщава тя.

Държава с
най-голяма концентрация
на военна сила на планетата

- така Елена Йончева определя Северна Корея. Както и единствената страна, в която все още не е свършила студената война. Около 2 милиона бойци са разположени от двете страни на демилитаризираната линия между Северна и Южна Корея. Корейската война от 1950-1953 г. официално още не е завършила. И най-малкият инцидент може да провокира трета световна с вероятното използване на ядрено оръжие, телеграфно съобщава тя.
За Елена Корея е и страна, в която е изключително трудно да се работи с телевизионна камера. Причината е в традицията на самите корейци.
Там например е прието да се снимат само предварително подготвени за целта субекти. "Ако си с камера в Северна Корея и фиксираш с нея как един човек се разхожда по улицата, това е абсолютно забранено - разкрива местните традиции Йончева. - Този човек трябва да е добре подготвен за случая, да е специално облечен."
По този повод на Елена и на оператора с нея се налага да снимат и с втора камера.
"За да успееш да направиш филм в подобна ситуация, предварително трябва да си много добре подготвен - съобщава репортерката. - Аз лично говорих с хора, които са били, живели са там и имат информация за местните нрави."
Нери Терзиева е една от тези, които дават ценни напътствия на Йончева за ситуацията в Северна Корея. Известната ни тв журналистка и пресдиректор на експрезидента Петър Стоянов е посещавала източната страна преди десетина години. Докато била на фестивал, се натъква на странна ситуация. Забелязва, че по средата на най-оживената улица в Пхенян са поставени телефонни кабини. Хора влизат и говорят от тях. В един момент обаче се оказва, че от тези телефони е невъзможно да се обадиш, защото били бутафорни. Корейците обаче ги поставили, за да покажат на чужденците, които пристигали в страната, че имат градски телефони.
Тази история, научена от Нери, помага на Елена да се справи с подобна ситуация, която се разиграва при нейния престой в комунистическа Корея. А причината е във факта, че й забраняват да снима местните.
"Само си представи как би изглеждал един филм, в който няма хора, не си снимал какво става из улиците, как живеят - разказва документалистката. -

На третия ден
изпаднах
в паника

В този момент минавахме с колата покрай тяхната гара. Сетих се, че ако снимаме на гарата, можем да видим реални хора. Казах на тези, които ни придружаваха, че искам да снимам гарата. Те веднага ме попитаха защо точно това искам да правя."
Елена съответно съобщава, че намерението й е да покаже как изглежда средният кореец. Аргументът й обаче не върви пред придружителите.
Тогава нашето момиче ги успокоява, че иска да заснеме само корейски влак. Онези обаче отново се опъват. Тогава Йончева се сеща за историята с бутафорните телефони, научена от Нери Терзиева. Съобщава на придружителите си как в Европа се говорело, че в Северна Корея няма превозни средства и хората се движат само с колела. Та затова тя искала да покаже във филма си влак. "Вечерта ни разрешиха да снимаме влак, но не от гарата, а от един хълм - смее се днес на историята репортерката. - Тогава извадих аргумента, че в Европа се знаело за наличието в Корея на един-единствен влак, който се движел напред и назад, колкото да го показват на чужденците."
Едва тогава местните се съгласяват да пуснат българката на перона. Там обаче тя е спряна от началника на гарата, понеже наоколо имало хора, които щели да попаднат в кадрите. В този случай на тв екипа помага втората камера, с която все пак успяват да снимат обикновената корейска гара.

В Северна Корея живеят
през 94 година

- разказва Йончева. - А е така, защото летоброенето им започва от раждането на великия вожд Ким Ир Сен."
Става дума за идеологията на корейците Чучхе. Началото й е поставено след смъртта на Ким Ир Сен. Неговият син Ким Чен Ир в чест на своя баща променя летоброенето на Северна Корея и за първа година слага годината на раждане на мъртвия вожд. Така сега корейците са в 94 година, която е и началото на ерата Чучхе.
"Чучхе за корейците означава да се уповават на собствените си сили - уточнява Йончева. - Така на практика се изолират от целия свят."
Последният засега документален филм на Елена Йончева е от Азербайджан -

"Голямата игра"

- и бе излъчен на 15 март по Канал 1. В лентата става дума за горещата тема каспийски нефт, или така наричаното съперничество между Британската и Руската империя за контрола над богатствата в Средна Азия.
В "Голямата игра" зрителите видяха как нашата репортерка навлиза с оператора навътре в Каспийско море. Там са запечатали работата на нефтена платформа. Важна част във филма са и въпросите, които Елена поставя - дали през България ще преминават енергийните ресурси от Средна Азия, как ще се доразвият петролните находища и пр. Показани са и уникални архивни кадри как е започнал добивът на нефт в началото на миналия век, както и интервю с президента Илхам Алиев.
"Азербайджан е една от малкото страни в региона, където няма реална заплаха от радикални ислямистки организации и има светско управление - обобщава журналистката. - Самите инвестиции - над 20 млрд. долара, не само в петролопровода, но в разработката на находища, строителството на нефтени площадки, научноизследователски работи, терминали и т. н., са от най-големите европейски и американски компании. Това донякъде е гаранция, че на тази територия няма да бъдат допуснати ислямистки организации."
Мнозина сигурно си мислят, че Елена Йончева е един преуспял и талантлив български журналист, който без проблем успява да снима из горещи точки на света. Това обаче е далеч от истината, макар самата тя да не обелва и дума за перипетиите, които среща при организирането и финансирането на филмите си. Словоохотлива става, когато заговори за темите, които тепърва иска да реализира. Нейна стара страст са Балканите. "Много филми съм правила в този регион, който продължава да клокочи", аргументира се тя, като не забравя да спомене и идеята си отново да се върне с камера в Ирак.

 


Французин я снима
как бяга от горящ танк

 

 

 

 

Уникалната снимка, на която се вижда как Елена Йончева бяга с камера в ръка от горящ иракски танк, е правена от френски фоторепортер. Димящата бронирана машина е първата разбита в страната. Действието се развива 10 дни след като силите на коалицията приближават Ирак по суша.
Журналистите, които са в хотел "Палестина", разбират за бомбардирания танк и отиват да разберат какво става и съответно да снимат. "Бяхме около 20 души - уточнява Йончева. - За първи път реално можехме да видим някакви поражения на иракските военни сили в Багдад".
Докато новинарите разглеждат танка, до ушите им стига шум от двигателите на приближаващата американски авиация. Първото, което им хрумва, е, че самолетите идват да бомбардират останалите машини и, естествено, побягват.
В този момент нашето момиче е само, тъй като операторът му вече е отпътувал за България. Елена обаче снима собственоръчно, като едновременно с това бяга от горящия танк.
"Тичах и снимах - казва Йончева. - Тези кадри бяха страхотни, когато ги гледах след това."
Френският фоторепортер, който в този момент е запечатал Елена, я моли да не съобщава името му и агенцията, за която работи, защото нямал право да дава снимки.

 


назад съдържание напред



съдържание


Кой е истинският Исус?
Всяка година повече от 1500 нови книги се опитват да разгадаят тайната на личността, учението и посланията на ...


Изяж съюзника
Софиянски започна да примамва малките десни в коалиция, докато СДС затъва в противоречията между Стоянов и ...


Дони: Царят е просто един възрастен човек
По отношение на вътрешната политика посоката на Симеон е правилна, мен ме притеснява скоростта, казва един от ...


Темане
...


Нали и те са хора!
...


Температура
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.