АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Икономика

Курортна треска по български
Иванина Манчева

Основната инфраструктура и природата започнаха да поддават под напора на новите хотели. Но строителният бум ще продължи - сега в Слънчев бряг, догодина в други градове

 

 



Трудно е да се повярва, че туризмът дава само около 10% от БВП. Изглежда повече, ако се съберат всички амбиции, скандали и стотиците милиони евро предстоящи инвестиции в малкото свободни терени в курортните центрове. Макар и несигурни, фактите очертават мащабите на истински строителен бум, развил се за по-малко от четири години.
Според Министерството на културата и туризма само по морето туристическата база вече достига 190 хил. легла и това е двойно повече от капацитета през 90-те години. Същата цифра посочва и НСИ, но за цялата страна. Според други неофициални оценки леглата достигат 500 хиляди, ако се включат всички туристически обекти. Дори и официалната статистика е успяла да улови внушителния ръст в строителството на хотели, който се вижда с просто око, а за съжаление е осезаем и за по-нетърпеливите туристи в Златни пясъци и Слънчев бряг. До миналата година изглеждаше, че основният проблем, който създава курортната треска, са продължаващото строителство през май по морето и дефектите на бързата работа. Но увеличаването на легловата база умножи и проблемите.

 


Пренаселеност


Когато за първи път се заговори за свръхзастрояването по Черноморието, основното уравнение беше колко квадратни метра плаж се падат на един турист. Министерството на икономиката (което доскоро ръководеше туризма) и ресорният заместник-министър на регионалното развитие Савин Ковачев настояваха за единен норматив от 8 кв. м, който да бъде включен в бъдещия закон за Черноморието. След разгорещена дискусия, продължила цялото минало лято, проектът така и не напредна по пътя до парламента, а нормативите за плаж бяха творчески доразвити при актуализацията на устройствените планове. Така един от основните аргументи, който позволи удвояването на Слънчев бряг (без да смятаме не по-малко мащабното строителство на апартаменти в западната му зона), беше добавянето и на пространството около басейните към плажната ивица. Сега само в източната част на курорта са изградени хотели с 42 хил. легла, което категорично и за много години напред поставя Слънчев бряг начело в класацията по този показател. Всъщност толкова е и капацитетът на зона “Изток“ на курорта след поредната актуализация на плана му. Тази година ще бъдат пуснати още 5-6 хотела с не повече от 2500 легла, казва председателката на Съюза на собствениците на хотели в Слънчев бряг Елена Иванова. Нито тя, нито управата на курорта обаче знаят какво се строи в западната част, където ваканционните селища плавно преминават в жилищни сгради и обратно.
А информацията на община Несебър (която при това не е актуализирана с последните обекти, влезли в експлоатация) е, че базата на нейна територия предлага над 100 хил. легла. Но природата слага и други спирачки пред инвеститорските намерения. Авторите на проектозакона за Черноморското крайбрежие опитаха да ги направят задължителни, като предвидиха поне 50% зелени площи и 30% плътност на застрояване в т. нар. зона Б (до 2 км от морето). Проектът също трябваше да забрани изцяло строителството до 100 м от плажната ивица, което щеше да обърка доста сметките на инвеститорите, сдобили се със скъпи терени на първа линия.
Какви са сега тези показатели за големите комплекси, не е известно, но е видимо, че са извън нормата.
Не мисля, че има свръхзастрояване, след като министерството на регионалното развитие и общината са издали разрешенията, смело заявява Иванова. В отсъствието на ресорния заместник-министър Савин Ковачев служителите от строителното министерство отказаха информация, тъй като строителството в курортите... не било от тяхната компетенция.

 

Недостиг
на инфраструктура


Ако Слънчев бряг е топпримерът за пренаселеност, то Златни пясъци го изпреварва по проблеми на инфраструктурата. Пречиствателната станция в курорта, която обслужва и “Св. св. Константин и Елена“, е изчерпала капацитета си преди две години, канализацията също се нуждае от обновяване. Комплексният управител на “Иберостар“ Игнат Игнатов е склонен да сподели тези опасения. Случвало се е да се заливат мазетата в някои хотели, обяснява той. Съоръженията са разчетени да обслужват около 16 хил. легла, а те вече са два пъти повече (Златни пясъци вече надхвърля капацитета си от 24 хил. легла, но няма и пространство накъде да се разширява, освен във височина . За радост “Св. св. Константин и Елена“ още не е запълнил предвидените 10 хил. легла.) Впрочем и Слънчев бряг не е спасен от подобни проблеми - тамошната пречиствателна станция излива каналните води в морето, твърдят инженери.
Не са изключени и проблеми с електрозахранването, каквито вече преживя Банско след стремителното си разширяване през последните две години.


Криза за кадри


Един от страничните ефекти на курортната треска е, че развитието на материалната база изпревари осигуреността с кадри. Миналата година за първи път някои заведения за хранене по Черноморието не отвориха поради липса на персонал. “Не става дума за недостиг на кадри, въпросът е колко са квалифицирани“, уточнява обаче Игнатов.
Типично за образователната ни система тя подготвя предимно мениджъри, но доста по-малко готвачи, сервитьори, камериерки и въобще обслужващ персонал. Тези, които са развили добри умения, предпочитат да ги прилагат в страни с по-високо заплащане. А възнагражденията в туризма остават сравнително ниски (според НСИ под средната заплата за страната, колкото и да се съмняваме в нея). Не можем да дадем 1200 евро заплата на сервитьор, колкото получават на Запад, казва управителят на “Иберостар“.


На “зелено“


Българският морски туризъм не е само два комплекса, подчертава ресорният заместник-министър Димитър Хаджиниколов и дава за пример проектите за строителство на нови курорти “на зелено“. Той очевидно се надява, че те ще се развият по успешния пример на “Албена“ и ще бъдат избегнати грешките в разпокъсаните между много собственици и регулиращи органи Златни пясъци и Слънчев бряг.
Една от причините, поради които инвеститорите досега предпочитаха да строят във и около съществуващите курортни комплекси, беше, че там все пак имаше изградена инфраструктура - пътища, ВиК мрежа, дори собствени електроразпределителни дружества. Сега вече това предимство изглежда изчерпано, което е добре дошло за кметовете на недооценените морски общини. Стига да успеят да запазят ентусиазма и добрите си намерения до края на дългия път по организирането на ново курортно селище.
“Ние имаме 10 км плажна ивица с широчина 200-250 м. Такова нещо няма другаде в България“, казва Стефчо Стоянов, кметът на община Долни Чифлик, която преди година подхвана амбициозния проект за нов курорт в Шкорпиловци. Според устройствения план, чието одобрение от общинския съвет предстои, предвиденият капацитет на комплекса в завършен вид е 21 хил. легла. С актуализирането на застроителния план на Шкорпиловци-юг капацитетът ще нарасне до 35 хил. легла, което би го направило най-големия курорт по северното крайбрежие. “Може и да стане след години, сега няма почти нищо“, казва кметът и твърди, че голям проблем е окрупняването на частните терени в района. Те обаче са 30% от общата площ на бъдещия курорт, около 10% са общински парцели, а останалото са парцели от държавния горски фонд, които частни фирми искат да придобият. Курортът разчита и на чуждестранни инвеститори, но засега най-голям е интересът на ДЗИ Банк и на дружества на Емил Кюлев, които купуват терени в местността.
На любезното съдействие на земеделското министерство, което стопанисва държавния горски фонд, разчита и другият голям проект в региона - в комплекс “Камчия“. Всъщност и там става дума за множество инвеститори, но първенството безспорно държи дружеството “СОК Камчия“, което вече е придобило 120 декара за проекта. Миналата година фирмата, създадена от мениджърите на бившия приватизационен фонд “Холдинг Варна А“, беше продадена на правителството на Москва за 2.1 млн. USD. Тогава се появи амбициозният проект за вилно селище с 2000 легла, съпътстваща туристическа инфраструктура и хотелска част. Общият капацитет на комплекса по план трябва да достигне 10 хил. легла. Изпълнителният директор на “СОК Камчия“ Станка Шопова, която е по-известна като бившия първи секретар на комсомола, отказа информация за бъдещото строителство, като заяви, че тази година ще работи само хотел “Лонгоза“. Другият по-голям проект в тази местност зависи от плановете на Индустриален холдинг “България“, който придоби активите на три лесничейства, включени в “Камчийска гора“.
На юг предстои пускането на ваканционно селище с над 2000 легла в община Царево, като основни действащи лица в проекта на стойност 30 млн. евро са собственикът на “Понс холдинг“ Милко Милков и собствениците на шоколадовата фабрика “Победа“. Усилено се строи в района на Обзор, Бяла, при повечето къмпинги по Южното Черноморие, както и край Равда, където перлата ще бъде “Академика сий палас“ - поредната значителна инвестиция на “Сигма Капитал“ (чрез “Керко България“).
Известен доскоро предимно с младежкия център, Приморско също се превръща в средоточие на сериозен инвеститорски интерес след актуализацията на устройствения му план. В ход са два проекта на общината за изграждане на курортно селище и спортно-рехабилитационен център. Основен партньор на кметството в двете смесени дружества (“Спортни имоти Приморско“ и “Робинзон бийч“) е собственикът на Оптико-механичния завод и няколко машиностроителни предприятия Йордан Христов. Приморско обаче се прочу повече със споровете между кмета на общината и “Главболгарстрой“ по повод на купените от фирмата преди десетина години 600 декара край Аркутино, от които 100 декара дюни, а те са защитена територия. От фирмата на Симеон Пешов засега не издават инвестиционните си намерения.
Тази история насочва и към два други съпътстващи проблема - гаранциите за интересите на общината и защитените територии. Те се проявиха особено силно при плановете за развитието на нови курорти във вътрешността на страната. И ако кметството в Приморско все пак има контролно участие в едно от смесените дружества, всички останали партньорства на общините - от “Супер Боровец“ до Тетевен, отдават предимство на частния инвеститор. Колкото до навлизането в защитени територии, което предизвика протести на еколозите в Банско и Боровец, може би имат известно основание и онези, които наричат тези проекти “дърводобивни“, а не туристически.

 

 

Димитър Хаджиниколов, заместник-министър на културата и туризма
Не трябва да се строи, преди да е осигурена инфраструктурата

 

Господин Хаджиниколов, има ли опасност от свръхпредлагане в туризма?
- Туристическият пазар още в края на 70-те години на миналия век се трансформира от пазар на продавача в пазар на купувача, т.е. в пазар, на който капацитетът на предлагане е по-голям от този на търсенето. За да се “намесим на пазара“, трябва да имаме съответния капацитет. Преди десетина години България предлагаше само за морски туризъм около 100 хиляди легла и това беше минимумът, за да влезем на европейския туристически пазар. Един пример в това отношение - Турция до 1983 г. предлагаше 60 хил. легла, а днес - около 1 милион.
Знае ли се колко легла предлагат туристическите обекти у нас?
- За съжаление статистиката все още нe дaва достатъчно информация. По наша информация само на морето има над 190 хил. легла, които са категоризирани или са в процедура по категоризация. Това е информация към края на миналата година и едва ли дава пълната картина днес. Има много други средства за подслон, които не са отразени.
Друг проблем - все още няма система за отчитане на разходите за “внос на туристически услуги“. БНБ отчита разходите за пътувания в чужбина общо, независимо дали са с цел туризъм, обучение, посещение при познати или бизнес, а приходите са само за посещенията с цел туризъм и почивка. В резултат се получава една изкривена картина. Разработката на туристически баланс е важна и за подготовката на стратегията за развитие на туризма.
На какво се дължи прекаленото застрояване в някои туристически комплекси и имате ли представа колко нови обекта и с какъв капацитет ще бъдат пуснати това лято?
- По отношение на застрояването става дума за един процес, който се разви след приватизацията, започнала по-активно през 1997 г. Специално за Златни пясъци и Слънчев бряг тя се извърши на парче. През определен период тези, които приватизираха отделни хотели, не бяха собственици на земята под тях. Това правеше тези собственици закононарушители по отношение на извършените от тях реконструкция и модернизация на базата. Една от задачите през 2001 г. беше промяната на това положение и така започна откупуването на земята. В момента, в който инвеститорите придобиха правото на собственост върху тези 10 ,15 или повече декара, които се полагаха към приватизирания хотел, те предприеха и застрояване. Наредба №7 на МРРБ, която съдържа специфичните правила за строителство в курортните райони, се промени едва през миналата година. Тя въведе по-строги изисквания, като намали плътността на застрояване, въведоха се изисквания за минимален процент зелени площи и т.н. Но това беше малко закъсняло.
Каква е сега плътността на застрояване примерно в Слънчев бряг?
- Много над това, което се изисква. Но за заварените случаи наредбата няма обратно действие. Много от хотелите, които се дострояват сега, са започнати преди две години. На основание на Закона за устройство на територията Министерският съвет със свое решение определи селищните образувания с национално значение, но то влезе в сила едва тази година. Само разрешенията, които са получени тази година, са дадени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Всички други хотели са одобрени от органите на местното самоуправление и много от тях в момента се дострояват. В Слънчев бряг миналата година бяха спрени десетина хотела, за да може сезонът да започне нормално, сега те се завършват. Тази година също ще има замразени обекти, чието строителство ще продължи догодина.
Нормално ли е това разрастване на Слънчев бряг?
- Слънчев бряг вече не е курортен комплекс. (Въпреки че последното понятие не съществува в правния мир. Знаете, че преди две години лансирахме промени в Закона за туризма с цел да се определят параметрите и изискванията, на които следва да отговаря един национален туристически курорт. Не се прие.) Сега в Слънчев бряг наблюдаваме развитието на туристическата база на принципа “пазарът ще определи какво“. Разширяването му започна при капацитет от 28-30 хиляди легла, сега е значително по-голям. Допусна се застрояването да бъде с плътността на градски курортни зони. А и структурата на предлаганата леглова база все повече го приближава до характеристиките на морски град. Такива има много в Европа.
Но тук вече отговорността е на органите на местното самоуправление. Един морски курортен град изисква по друг начин да е структурирана общотехническата и общотуристическата инфраструктура. А това го няма особено в западната част на Слънчев бряг. Така наречената социална инфраструктура също тепърва ще се изгражда. Дори говорихме онзи ден с кмета на Несебър, че липсва база за крупните фестивални, конгресни и спортни прояви.
Каква е ролята на местните власти? Слуховете свързват засиленото строителство в Слънчев бряг с интересите на председателя на Общинския съвет в Несебър Димитър Янков, който има хотели там...
- Нека да имаме предвид, че той е на власт от последните местни избори. Много от завършващите се обекти са получили разрешение отпреди това. Миналата година след случките в Слънчев бряг и Златни пясъци се проведоха срещи с кметовете на другите крайморски градове. Някои общини въведоха свои регулации за плътност на застрояване, минимум изисквания за зелени площи, които се доближават до това, което бяхме записали в проекта за закон за Черноморието.
Една от посоките на развитие на туризма са т. нар. проекти “на зелено“ или развитието на нови туристически агломерации. Има няколко такива проекта и на юг от Варна, и на юг от Бургас - в региона Бяла - Обзор, в Царево, Приморско, Аркутино до “Гардения“. Те не се развиват на 10 декара, те са на над 100, което позволява изграждането на ваканционна инфраструктура. След една-две години това ще бъдат големите проекти по Черноморието. Тези терени позволяват един различен проект, по-добри възможности за менажиране и ще осигурят съвсем различен туристически продукт от този, който сега предлагат крупните селищни образувания.
Надхвърлен ли е показателят, който ограничава застрояването според капацитета на плажа?
- Основанията, които преди години се сочеха при промяната на устройствения план на Слънчев бряг за увеличаване на капацитета му, бяха, че туристите не идват само “за да лежат на плажа“. Така че включването на басейните в разчетите има своите основания. В момента специално за Слънчев бряг обаче се извършва градско застрояване. Там за разлика от Златни пясъци, който вече може да се разширява само “нагоре“, има възможност за разширяване и на Запад. Там са стигнали до Панорамния път. Но като говорихме с една от агенциите за недвижими имоти в района, те казаха: “Щом има хора, които плащат за тези апартаменти, и то немалко за кв. метър, значи пазарът го иска.“
Значи все пак сте склонен да се съгласите, че пазарът ще регулира нещата?
- Когато говорим за застрояване и инфраструктура, трябва да има и регулиране както от страна на държавата, така и от местните власти. Един пример - интересът на един инвеститор, който иска да завърши обекта си през юни, нарушава интересите на останалите собственици, защото те плащат неустойките.
Считам, че са необходими някои корекции в законодателството в това направление. Може да прозвучи утопично, като се има предвид независимостта на местните власти, но би било целесъобразно да се забрани издаване на разрешения за строителство, без да е предвидено съответното развитие на общата инфраструктура. Тук визирам не само Слънчев бряг-запад, но и развитието на някои селища като Банско и други.
Там ще строят нов водопровод, защото са на път да нараснат двойно...
- В Банско капацитетът на туристическата инфраструктура позволява около 10 хил. легла, включително в апартаментните комплекси. Тази цифра ще бъде достигната в много близко бъдеще. По данни на кмета в началото на летния сезон предлагането е било 5200 легла. Но за да се осигури това увеличение, трябва да се изгради инфраструктура, не само ВиК. Там се наложи да се намеси държавата чрез Министерството на енергетиката и скоростно се усили подаването на електроенергия. Имаше периоди на дисбаланс в електроснабдяването след пускането на лифта и новите съоръжения, които потребяват значително количество електроенергия. Общинската инфраструктура също изостава от развитието на легловата база.
Освен за “Супер Боровец“ предвижда ли се друг инвеститор в курортен комплекс да получи държавна подкрепа? Някои проекти са достатъчно големи, за да отговорят на изискванията за сертификат клас “А“...
- Според мен “Супер Боровец“ посочи правилен път на развитие. Мисля, че тези, на които бъде възложена държавната политика в туризма, е добре да се ангажират с подкрепа на подобни крупни проекти за изцяло нови комплекси.
В каква посока ще се търси уникалност на българските курорти? Например за Португалия се знае, че след влизането “ в ЕС се специализира в голфтуризма.
- Не е само Португалия. Но все пак голфът е частна инвестиция. Има седем-осем проекта у нас - и на север, и на юг по Черноморието, и във вътрешността на страната. Но за да говорим за голфдестинация, трябват ни четири-пет голфклуба - не само игрища, а клубовете с цялата инфраструктура. Идеята е човек, като пристигне в България, да може да играе поне на три различни игрища. Между другото и голфът както тенисът преди години постепенно престава да бъде толкова елитарен спорт. Около големите градове в Европа се изграждат само голфигрища за хората от средната прослойка. Така че масовизирането на този спорт е предизвикателство и за българския туристически бизнес.

 



назад съдържание напред





съдържание


Политическият театър
Как кандидат-депутатите се учат да играят ролята на хора от народа, които предлагат най-ефикасните рецепти за ...


“Икарусът” на промяната
Коалициите и градският транспорт си приличат по правилото, че винаги има място за още един пътник. Съзвездия от ...


Курортна треска по български
Основната инфраструктура и природата започнаха да поддават под напора на новите хотели. Но строителният бум ще ...


Илияна Йотова: Нашият основен опонент е НДСВ
Едно интервю на Руслан Йорданов с кандидата за народен представител от БСП за целите на ...



...


Циганин да се наричам
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.