АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Последния път, когато...

Генералният директор на “Максиъм България” Ралица Скорчева-Славова

...глобих някого.

Беше мой колега, Иван. Трябваше да дойде за среща в офиса в 10 сутринта. Факт е, че той има основателни причини да не става рано - работи по цяла нощ със заведенията, занимава се с промоции и събития. Страхотен професионалист е! Но след неколкократни уговорки в кой ден и час да се видим Иван дойде с няколко минути закъснение. Имаше сънен вид, миришеше на паста за зъби, на току-що избръснат и напарфюмиран мъж. Което означава, че не беше спукал гума, а просто преди малко се беше събудил... Така че влезе, пусна си паричките в касичката-Шрек и чак тогава седна.

Този симпатичен Шрек е подарък от приятели и вече няколко години в маркетинговия отдел го използваме именно за глобяване на закъснели. След което - горе-долу веднъж на година, взимаме парите от Шрек и си спретваме парти! А регламентът за глобите е прост. Който за-

къснее до 5 минути - 20 лева. Над 5 минути - 50 лева. Много е строго, но дава резултати.

 

 

...не бях облечена в черно.

Този цвят не ми е някакъв фетиш. От една страна, става дума за прагматизъм. Толкова е лесно да си вземеш връхна дреха, панталон, обувки, чанта и всичко останало в черно... Но има и по-дълбоко обяснение, разбира се. Заиграването ми с черното започна отчасти и като роля. Може да се каже, че бях собственият си бранд мениджър, исках да се отличавам с нещо. А и бях много малка, може би около 15-годишна, когато разбрах, че няма да стана Мис България. И че трябва да наблегна на нещо друго в развитието си - затова започнах и толкова да чета, да се интересувам от музика, филми, изкуство, човешки отношения, какво ли не. Трябваше също така да наложа някаква запазена марка във външния си вид. Може би тогава не съм го осъзнавала напълно, вероятно е било интуитивно... От 18-годишна започнах да нося само черни дрехи, като никога обаче не съм изглеждала като сицилианска вдовица или кахърен човек. Защото винаги имам страхотни бижута, червена коса, както се казва - китка в ухото! Аз също така се ожених в черно и никой не ме спря, най-малкото пък благоверният. Въобще аз имам най-добрия мъж на земята и ако имаше въпрос кога за последен път съм разбрала това, отговорът щеше да е: "Всеки ден". Ние сме толкова различни, а така идеално се допълваме. Той е метеоролог, физик, човек на точните науки и в същото време на предсказателното мислене. И не е вярно, че аз съм човекът, който носи парите в семейството. Моят мъж, откакто го познавам, работи на две места. По-популярното и забавното занимание е на метеоролог. Но той е и в бизнеса с недвижими имоти, откъдето всъщност доходите ни са доста стабилни. Не случайно съпругът ми винаги ме е подкрепял, повтарял ми е, че ако аз реша да сменя попрището си, ще имам спокойствието, времето и необходимите средства да си остана вкъщи, да обмисля следващите си ходове... Просто поради факта, че аз съм доста популярна, много "фру-фру", хората остават с впечатлението, че този човек някак си е намерил уюта и удобната възглавница в мен. А това въобще не е така.

 

...съпругът ми се изяви като мой личен метеоролог.

Той винаги ми подсказва какво да облека сутрин. Но по много смешен начин. Аз например го питам каква дреха да си взема - да ми посочи нещо конкретно, а той не ми отговаря просто: "Ето това сако". А примерно произнася тържествено: "Едни северни антициклони ще променят това и това..." Говори много сериозно, но в същото време има някаква закачка. По принцип е страшно удобно да си имаш метеоролог вкъщи.

 

...станах шеф.

На 18 април станах генерален директор на "Максиъм България". Това всъщност е вече официалното признаване на моята позиция тук, тъй като повече от 6 месеца, макар и още в ролята си на маркетинг директор, изпълнявах голяма част от функциите на управител. Но, честно казано, не очаквах да бъда направена генерален директор. Нито пък това е било въпрос на живот и смърт за мен... Да, всеки иска признание, няма какво да се лъжем. Първата ми емоция обаче беше изненада, защото хората, от които зависи това решение, имаха съвсем други планове. Идеята беше "Максиъм България", тази толкова интересна и просперираща фирма, да бъде оглавена от професионалист от чужбина. Човек от индустрията, с опит от други държави. Но ето че дойдоха нашите партньори и шефове от Амстердам, поканиха ме на разговор и казаха: "Ние много искаме ти да поемеш длъжността general manager, да си лидер на "Максиъм България"." Аз отвърнах: "Може ли да преброя до 10?" И наистина - с пръстчета - преброих до 10! След което казах "да". А докато броях, си мислех какво ли е станало, че така драматично да си променят решението шефовете ни... Предполагам, че са направили анализ на това как нещата се развиват последната една година в "Максиъм България". Задали са си въпроса защо така прогресираме. И са си дали сметка, че това е благодарение на хората. А те на свой ред са били водени, мотивирани от сърце, насърчавани от местен човек. Затова вероятно се е стигнало до решението да не се внася външен кадър.

 

...чух да ме наричат 3D (Демонична, Деспотична и Доминантна).

Трябва да е било преди броени дни. Интересно е как въобще се появи това определение за мен... Преди няколко години прочетох една много интересна книга на руски автор, в която се описваше тамошната действителност. И диагнозата беше, че в наши дни живеем в 3D реалност: дрога, денги, девочки. Влизайки в офиса, подхвърлих на колегите: "Хора, замисляли ли сте се, че и ние живеем в 3D реалност?". Говорех за обществото, за бизнеса. Натъртих, че всички сме едно 3D! И тогава един колега каза: "Да, а ти си демонична, деспотична и доминантна." Това много ме забавлява и в същото време ме кара да се чувствам горда. Аз приемам моите колеги като майка, като орлица, като сестра и приятелка... Браня ги от лошотиите и в същото време с цялата строгост на една справедлива майка ги гълча, поощрявам, унижавам, наказвам.

 

...използвах уменията си на психолог.

Ежедневно е. Страшно ми помага фактът, че съм завършила олигофренопедагогика. Сериозно говоря - мога даже да си покажа дипломата, тук в шкафчето ми е. Няма никаква ирония въпреки асоциациите, които поражда тази дума по принцип. Страшно тежко е това образование, с много четене, любов и сълзи. И с желание да се променят нещата. Аз даже работих една година като преподавател в помощно училище с целия си оптимизъм, романтизъм и младежка енергия. Тогава обаче нещата ми се сториха непроменяеми... Но въпросът беше как ми помага психологията сега. Просто е: аз съм избрала за себе си още преди години определен маниер на поведение в работата. С подчинените ми се държа като с деца - с цялата ми любов и строгост, затова и толкова се гордея с техните успехи. С равните на мен - като със съпруг, брат или сестра, демонстрирайки партньорско отношение. А с тези, на които аз рапортувам, се държа като към родители - те заслужават моето уважение, защото очевидно могат, знаят и са живели повече от мен. Това не пречи обаче аз да им се опълчвам, да си искам моето, да не ги слушам или да не споделям с тях всичко.

 

...се чувствах жена на годината.

Когато те нарекат "Жена на годината" в категория бизнес, това трябва да е голямата извинителна бележка, че не си дъщеря, съпруга или майка на годината. За мен е безкрайно ясно, осъзнато и прието, че ако си успешна жена в бизнеса, в работата въобще, ти не си толкова успешна в семейството. Да - имаме прекрасни отношения със съпруга ми, но представяш ли си цялата тази моя креативна енергия да беше насочена само към семейството? Та ние щяхме да живеем в рая! А конкретно, когато получих тази награда миналия декември, аз бях изненадана - просто сред петте номинирани дами имаше страшно силни кандидатури. Човек трябва да бъде реалист... Отидохме на церемонията със съпруга ми и когато казаха моето име, аз просто онемях.

 

...бях махмурлия.

Миналата неделя. В събота бяхме на рожден ден на наш приятел, а и новината за моето повишение беше съвсем прясна. Почерпихме се, танцувахме, много хора ми се обаждаха да ме поздравят... Неделя сутрин ми беше малко тежко. А като човек, който се занимава с алкохол, мога да дам най-ефикасния съвет - с каквото почвате, с това и свършвайте, като пиете. Никакво смесване на алкохола! В противен случай става драматично. А макар че съм заобиколена с алкохол, аз не пия често. Но когато реша да пия, пия много. Иначе поради спецификата на работата ми - от хората в алкохолния бизнес винаги се очаква да сме купонджии, много весели - понякога се налага да се преструвам, че пия. Има си трикове, но по-добре да не ги издавам.

 

...се разхождах по Алеята на славата.

Беше съвсем скоро. Отново минах, разгледах звездите с голямо чувство на удовлетворение. Алеята на известните българи е нещо, което ще остане и след нас, и след "Максиъм". Много се гордея с кампанията Be famous на Famous Grouse.

 

...попаднах на менте.

В заведенията, които посещавам, няма как да попадна на алкохол менте. От време на време обаче всички вносители на алкохол в България се сблъскват с проблема фалшив алкохол в бутилки на вносен. За такъв продукт си има процедура. Получаваме страхотна подкрепа от МВР за това. Този проблем съществува в България, но той не е огромен. А колкото до хората менте... Знаеш ли, аз уважавам дори и злодеите, и двуличниците, защото от тяхното поведение бихме могли да си вземем много поуки. Как иначе да имаме мерило? Как да знаем къде е мярката между добро и лошо, между предан човек и предател?

 

...четох цяла нощ.

Миналата седмица беше, понеделник срещу вторник. Прочетох на един дъх последната книга на Ваня Щерева "30 неизвинени". Много ми беше близка и интересна. Освен това нямам никакъв проблем след такава безсънна нощ да бъда работоспособна - мен словото и емоциите ме зареждат. Истина е, че чета страшно много, подхващам по няколко книги наведнъж. И през 3 дни примерно завършвам някоя. Цялото семейство сме така. Ние живеем като в библиотека! При това аз не чета само Орхан Памук, не си падам само по висока, сериозна литература. "Нападам" и еднодневки, криминалета, екшъни, научна фантастика, саги... Разбира се, интересувам се и от професионална литература.

 

...научих нещо от сина ни.

Слави е невероятен! Аз не съм му майка, той ме нарича Рали. Никога не съм искала да ми казва "мамо". Сега той е четвърти клас, а беше на година и половина, когато се запознах с баща му. Срещнах голямата любов на живота си, а тя дойде при мен... с attachment! Детето бе този прикачен файл, баща му беше в развод. Започна страхотната любов и стана изключително, безпощадно ясно как всеки си намира майстора в един момент. Дотогава аз бях една femme fatale, постоянно потопена в нощния живот и изведнъж срещнах този човек, с когото се оказахме две души, преследвали се. Та ние сме учили в едно училище, заедно сме били на бригади в университета, без да се познаваме! В един момент просто се намерихме. А от първия ден, когато разбрах колко сериозни стават нещата, аз държах да е ясно, че Слави си има една майка и един баща. А аз съм другото "бинго" в неговия живот. Аз ставам за приятел, за гледачка, за шофьор, за забавление... Иначе последното нещо, което научих от Слави, е какво са кръговете на Ойлер и диофантовите уравнения. Той е невероятен математик, ходи на състезания. До този момент въпросните понятия не ми говореха нищо!



назад съдържание напред





съдържание


Третият плик на Станишев
В стремежа си да закрепи кабинета премиерът хвърли вината на предшествениците си и направи реорганизация. Съдейки по ...


Интервю с работник
Майсторите в "Локомотивно депо София-Подуяне" преживяват ден за ден, но милеят за предприятието си. Банкет ...


Биогоривата зациклиха на кота нула
Бизнесът и държавата се срещнаха, поговориха и не се разбраха кой е виновен да не се изпълнява влязъл в сила закон ...


Протодякон Любомир Братоев: Ние сме в рая, но раят не е в нас
Интервю на Цветана Царева със светия отец за връзката между кръчмата и църквата, за съвременните чудеса и за мястото ...



...


МИС България
...

РЕКЛАМИТЕ В БРОЯ
М-ТЕЛ 
ГЛОБУЛ 
НАФТЕКС 
SUBARU 
БАНКА ДСК 
ОБЩИНСКА БАНКА АД 
TEACHER'S 
АКТАВИС 
CANTEK 
BRAVO RADIO 
FM+ 
РАДИО ВИТОША 
STAR RADIO 
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.