АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Тема на броя

За виното - с любов
Калин Първанов

Йорданка Голакова сънува цветни сънища в Лясковец и мечтае в България да се създаде туристически маршрут "По пътя на виното"

 

Йорданка Голакова: "Аз не пия вино, аз се любувам на виното, флиртувам с него, наслаждавам му се. Искам да го открия, а не да го изпия. Рядко изпивам цяла бутилка"

 

"Когато говорим за нещо, трябва да го документираме" - Йорданка Голакова отваря тежкия катинар на старата лясковска изба, строена в далечната 1934 година. Някога тук са отлежавали прочути вина. Сега избата е светая светих на Данчето, от нея ключ няма дори шефът на "Винарна - Лясковец" Иван Вълчев. 55-годишната жена е един от пионерите на винарския туризъм в България. Популярна е и далеч от пределите на градчето, в което живее. "Ето, Лясковец идва" е обичайната реплика на хората от винарския бранш, когато Голакова се появи на някое изложение или семинар.
"Бяло вино се пие, докато е младо, така както момата се люби, докато е млада", констатира Йорданка, докато отпива "Шардоне", реколта 1998 г. Виното е носител на сребърен медал от изложение в Париж и на бронзов от Шанхай и Португалия. Вече не е много младо обаче, което дава повод на Голакова да заключи, че "това е изключение, което доказва, че всяка възраст си има своето очарование". След малко опитва от "Каберне", обгръща чашата с длани, присвива очи, замълчава за кратко и отново се връща на връзката между гроздовата напитка и нежния пол:

"Червеното вино
е като жената

Трябва да го стоплиш и да го галиш, за да ти разкаже повече за себе си."
Грешите обаче, ако си мислите, че Йорданка свързва вината само с жените. "Мъжът е коркът. Ако тапата е некачествена, отива зян цялата бутилка. Няма лоша девойка, има лош корк." Въпросното "Каберне", реколта 1995 г., явно е случило на корк, защото Йорданка не се притеснява да го предлага и на гостите си.
Винените екскурзии в Лясковец з апочват от музея на винарната. В уютна малка зала са събрани десетки снимки, запечатали паметни моменти, и бутилки с еликсири, които в дългата история на избата са й донесли 130 медала от наши и международни изложения. Многовековна е историята на местното лозарство и винарство. За начало на съвременното отглеждане на лозя се счита 1863 година, когато е основано първото градинаро-лозарско дружество "Пчела". През 1921 г. то се преобразува в кооперация, в която се включват 1000 домакинства. 38 години по-късно в лясковската изба гръмва тапата на първата бутилка родно "шампанско".
Радостното събитие е свързано впоследствие и с големи неприятности. Виното излиза с етикета "Българско шампанско". По същото време американци, руснаци, чехи и унгарци също пускат на пазара подобни напитки, съдържащи наименованието на прочутата област Шампания. На французите това им идва в повече и завеждат дело в международен съд срещу петте държави. САЩ, България, Чехия и Унгария са осъдени. Французите ни опрощават паричните обезщетения, но настояват думата "шампанско" да бъде премахната от етикетите. Така лясковското пенливо вино е кръстено "Перла". Единствено руснаците не губят делото, след като доказват, че преди много години французи са пренесли сорта и технологията в Ялта и Крим. Така до ден-днешен в Русия се произвежда марката "Советское шампанское". През 1958 г. в Лясковец започва производството на естествено пенливо вино с търговската марка "Искра" - червено. По-късно и бялата "Перла" става "Искра".
Лясковец е първи с още нещо върху винената карта на България. Още в 1855 г. тук за първи път у нас е описана дегустация на вино - в повестта "Женитба" на възрожденския писател Цани Гинчев. Духовна атмосфера витае в градчето и в наши дни. От антични времена е известно, че най-хубавото вино се поднася с хубава поезия и Йорданка Голакова често прекъсва дегустациите си с рецитал на стихове. Няма начин да не започне с "Безсмъртие" на Стефан Поптонев, който също е лясковчанин:

По тия припеци,
по тия ниски хълмове от бяла глина
баща ми лозе е садил преди години.
А преди него лозе е садил баща му.
А преди туй...

Освен добър дегустатор Голакова е и запален краевед. Колкото знае за вината, толкова може да ви разказва и за историята на Лясковец. Любопитното в случая е, че тя не е родена тук, а в град Бяла, Русенско. Отгоре на всичкото допреди двайсетина години почти не е близвала вино и съвсем не е предполагала, че в един прекрасен ден ще свърже живота си завинаги с божествената напитка.
През 1967 г. възпитаничката на електротехникум Йорданка Голакова участва в самодеен театър в Горна Оряховица. Там среща бъдещия си съпруг - Енчо Голаков, пилот на изтребител МИГ-21, родом от Лясковец. Четири години прекарват в авиобаза Равнец, където Йорданка не стои със скръстени ръце. Организира театрална група в поделението, става зам.-председател на гарнизонния военен клуб и нещатен кореспондент на в. "Народна армия". През 1979 г. летецът се пенсионира и семейството му се връща в Лясковец. С ходатайство от страна на кмета Данчето започва работа във винпрома.
По онова време той дели мегдан само с военния завод "Аркус" по престиж в целия регион. Назначенията стават с конкурс или с връзки. Избирали персонала дори по красота. "Най-хубавите момичета работеха на линията за шампанско." Целта била посещаващите предприятието чужденци да ахнат не само от вината ни, но и от външния вид на тези, които ги произвеждат.
Самата Йорданка е назначена по профсъюзна линия като библиотекар, програмен ръководител на радиоточката и секретар на дамския камерен хор във винпрома. Записва курсове за библиотекар, по-късно взема диплома и за барман. Певиците съвместявали художествената самодейност с посрещането на гостите на винарната. Първите организирани туристи влизат във "Винпром" - Лясковец през 1985 година. Обадили се от "Балкантурист" и помолили руска група да бъде посрещната на чаша вино. С организацията естествено, се заела Данчето. Новата дейност в избата бързо се отчела като успех и се заредили дни, в които

Голакова посрещала
по 9 автобуса

Първоначално дегустациите били безплатни, но после шефовете на "Балкантурист" предлагат бизнесоферта. Това мотивирало шефовете на винпрома да повишат качеството на предлаганата услуга - направили музейната сбирка, заснели и филм за лозята и избите на Лясковец, като го превели на пет езика. За правенето на панорамните снимки наели дори самолет. На гостите раздавали рекламни брошури на винпрома и визитки на дистрибуторите на вината му в съответната държава. "Още тогава усетих, че един ден винарският туризъм ще стане индустрия", връща лентата Йорданка. За да е в крак с новата си функция, по това време тя започва да се образова допълнително със специализирана литература за виното.
Така неусетно идва 1990 година, когато първа жертва на прехода към пазарна икономика стават щатните профсъюзни бройки в предприятията. Данчето започва да се чуди как да оцелее. Първоначално намира призвание в снабдяването на работниците с дефицитни стоки. По това време складовете на заводите пращят от продукция, но магазините изненадващо се изпразват. Емблематична за времето става репликата на тогавашния премиер Димитър Попов: "За Бога, братя, не купувайте!". Йорданка товари ведомствена "Ниса" с вина и тръгва да обикаля предприятията в другите градове. В Пловдив разменя напитките за обувки, в Габрово - за дамско бельо. Репетиционната на вече закрития винпромски дамски хор се превръща в пробна.
"Още тогава бях готова за бизнесдама, ама мъжът ми не ми разреши, защото съм щяла да печеля на гърба на хората", смее се днес Голакова. С търговията, която завъртяла, още повече убедила шефовете си, че е безценен кадър на предприятието. Назначили я на новата за времето си длъжност "Връзки с обществеността", или както е модерно да се казва днес - "Специалист по PR". Основната й дейност да посреща групи обаче се запазила, даже работата се увеличила, особено през лятото, когато работният й ден продължава по 12 часа. РR-ката лично подготвя и мезетата за всички групи. През миналата година "Винарна - Лясковец" посрещнала 1500 гости, в някои дни те достигали до 100 (докато разговаряме, звъни мобилният телефон на Голакова и тя получава първата поръчка за 2004 година - група немци през април).
От 1985 г. до днес Йорданка е посрещала какви ли не хора в музея и дегустационната. Като се започне от обикновени скандинавски пенсионери и се стигне до президента Жельо Желев, председателя на 37-ото НС Благовест Сендов, натовски офицери, известни наши политици, писатели, артисти и посланици на чужди държави, сред които американските Уилям Монтгомъри и Ейвис Боулън.

Снимка на Данчето
с Жан-Клод ван Дам украсява
една от бъчвите

в старата изба. Освен със срещи с интересни хора, работата й е свързана с какви ли не невероятни истории. Веднъж датски турист записал с камера дегустацията. Като се върнал в родината си, прожектирал филма на акционерите във фирмата, в която работел. След месец в Лясковец се изтърсили 22-ма акционери заедно със съпругите си.
Друг път пристигнала претенциозна френска група. Докато Голакова развеждала гостите в музея, един от туристите, "изискан, с шалче и вид на барон", видял знаме със сърп и чук на една от снимките от 50-те години. Започнал да го сочи с пръст и да се смее на висок глас (впоследствие Йорданка научила, че през целия път към България французинът се присмивал на страната ни). Щом чула ехидния кикот, жената прекъснала представянето и се насочила към "барона". Казала му: "Господине, това е нашата история и ние не можем да се отречем от нея. Дори и да е имало грешки, по това време сме постигнали много. А нима във вашата революция всичко беше идеално? Да не би във Франция винаги да сте били безпогрешни? Какво ще кажете за гилотината?". Гостът останал като гръмнат. Втрещил се от отговора на обикновената жена от Лясковец, след което й стиснал ръката пред всички. Не се отлепил от Йорданка по време на цялата дегустация, поканил я във Франция и години наред й пращал честитки по празниците.
Като скъпи експонати в музея стопаните му пазят Указ № 517 от 1976 г. на Държавния съвет на НРБ с подписа на Тодор Живков, с който "Випром"-Лясковец, е награден с орден "Червено знаме на труда" (това е времето, в което България е на 4-о място в света по производство на грозде на човек от населението, на 6-о - по износ на вино, на 13-о - по абсолютно производство на вина, и на 14-о - по площ на лозята). Указ № 3897 от 1985 г. пък удостоява завода с орден "Народна Република България"- I степен. Даден е

за рекордни реколти
и производства

Тогава в избата се е работело на три смени и направо в двора са се товарели влакови вагони за Русия, Полша и Чехия.
В момента винарната плаща аренда на собствениците на реституираните лозя, които са над 7000 декара. Някога винпромът е засаждал върху тях маркови лози "Шардоне", "Каберне Совиньон", "Мерло", "Гъмза", "Памид", "Димят", "Мускат Отонел", "Траминер", "Ризлинг" и др. Винзаводът има и нови собствени лозя.
От няколко години винарната е приватизирана от РМД. Лясковчани твърдят, че това е едно от малкото истински работническо-мениджърски дружества, а не менте, зад което стои някой с много пари. Оттук идвали и проблемите, тъй като работниците още не са изплатили на държавата цената на предприятието. Това е причина да му отказват кредити по различните фондове и програми. Голакова недоумява защо се кредитират изби, които тепърва се строят на голо поле, а държавата отказва помощ на утвърдени производители. "Ако съм министър на земеделието, ще разглеждам всеки случай различно и няма да се придържам сляпо към наредбите", разсъждава Йорданка. Въпреки кризата в бранша винарната се държи на повърхността и изнася продукцията си в Англия, Германия, Япония, Дания, Канада и Латвия.
Размишлявайки върху държавната политика, Голакова открива в избата забравения си сценарий за празника на свети Трифон Зарезан, който в Лясковец традиционно се провежда пред паметника на гурбетчията-градинар (в наши дни много лясковчани са гурбетчии в Испания, но не като лозари и градинари, а като общи работници). Тази година ще открие тържеството със стихове на Евтим Евтимов. По същото време в далечна Австралия дъщерята на Йорданка Голакова - Елена, сигурно ще прави вино. Завършила е енология в Аделаида, намерила си е работа по специалността, а в останалото време развежда туристи из винарната, също като майка си в България.
Тайните на професията Данчето обобщава с думите: "Преди всичко трябва да си психолог, да усетиш на кого какво вино да предложиш, да заинтригуваш хората и да ги накараш да вземат активно участие в дегустацията. Лошо вино няма, също както за майката няма лоши деца. Има си вино за всеки човек, за всяка маса и за всяка компания. Важното е да го откриеш." Откриването на виното според Голакова също е фина работа. "Колкото повече ухажваш една жена, толкова по-сладка ти е победата. Така е и при виното. Колкото по-бавно и с финес го опитваш, толкова е по-голямо удоволствието. Това не е напитка за наливане." Ако види някой да пресушава чаша вино на екс или да го разрежда с лимонада, Йорданка отписва този човек от "позитивния си списък". Вади си заключението, че за него няма никакво значение какво слага в устата си, така че е по-добре да не хаби еликсира на боговете.
Според Йорданка Голакова в момента в България има голямо настървение към винарския туризъм. За съжаление много хора се втурват да го правят, само за да приберат парите на чужденците, без да разполагат с елементарни условия. Има обаче и много качествени обекти. Голямата й мечта е стойностните изби да се обединят и да направят национален маршрут "Пътят на виното". Данчето си го представя по следния начин: пристига чужденецът във Варна и след като морето му омръзне, тръгва на винарска обиколка из България за няколко дни. Лясковец, естествено, е основен пункт в маршрута и ще бъде един от "звездите в програмата.

 

Пътеводител на винения потребител

 

Михаил Марковски,
зам.-председател на Българската
асоциация на сомелиерите

 

Когато става дума за виното на България, трябва да се знае, че за първи път в Европа този еликсир е правен по нашите земи от древните траки. По-късно елините научават от тях тайната на божествената напитка и си присвояват пионерството в историята на производството й. В VI век пр.н.е. тракийските владетели правели "синпозиуми" - събирания, на които пиели вино и разговаряли за минали и бъдещи дела и битки. Доказателства за ритуали, в които виното е било главна част, има в открития храм на Дионис в град Перперикон - столица на владетеля на Родопите. Дионис е тракийски бог на виното и веселието, почитан в древна Елада. Сега ежегодно у нас се появяват нови винарни, бутикови изби и лозови насаждения. В България има производители, които стриктно следят качеството на вината, добре се налагат на вътрешния и на външния пазар и успешно конкурират световноизвестни марки. Отглеждат се както типично български сортове грозде за вино, така и най-добрите чужди сортове. Ето как изглежда лозовата палитра на страната ни:

 

МАВРУД е един от най-старите български сортове грозде, който е бил запазен само в асеновградските лозя. Маврудът е известен с виното, наречено "Станимашка малага", която освен в Асеновград са правили и монасите от Бачковския манастир. Сладко, гъсто и силно вино, опити за производството, на което се правят и в наши дни.
"Мавруд" е сухо червено, леко тръпчиво вино с аромат на къпини, малини и череши. Типичния за България мавруд ще пиете в Асеновград и Перущица - южни и топли български градове с гостоприемни хора, създаващи рубинено вино.

 

МЕРЛО е сред най-разпространените в момента червени сортове грозде у нас, който дава на виното аромат на сливи, череши и малини. Произхожда от Франция, заедно с "Каберне Совиньон", той е един от петте сорта, които присъстват във всички вина от района на Бордо. "Мерло" вече е разпространен в целия свят. У нас се отглежда в цялата страна, но като естествен център на сорта се очертава цяла Тракия - от Хасковско до Стара Загора и от Пазарджик до Бургас (в Тракийската низина се отглеждат около 70% от червените винени сортове грозде в България). Добро "Мерло" правят и в Свищов.

 

Само по поречието на река Струма се отглежда типичният български сорт ШИРОКА МЕЛНИШКА ЛОЗА или "Мелник". Това е град, в който известното мелнишко вино живее в тъмни изби, изкопани под къщи като крепости. Пясъчните пирамиди с вкопани в тях изби целогодишно са готови да предложат най-доброто! Пиринският край е известен с това вино с аромат на зряла череша, чер пипер, тютюн и кожа.

 

КАБЕРНЕ СОВИНЬОН е най-разпространеният сорт грозде за червено и розе вино. В родината си - Франция, се смята за най-престижния сорт за производство на червени вина. У нас той развива напълно технологичните си качества. Вино "Каберне" можете да опитате от избите в цялата страна, като продукцията на северните региони се отличава със свежест и плодовост, а на южните - с плътност и зрялост. Виното от този сорт е с аромат на горски плодове (боровинки, къпини, касис, ягоди). Класически вина от "Каберне Совиньон" се правят в Сливен, Ямбол, Карнобат, Пловдив, Свищов, Сухиндол, Лясковец и др.

 

Специално внимание в България се отделя на сорта ГЪМЗА, известен в Европа под името "Кадарка". Този сорт е много деликатен и чувствителен. В превод от арабски "гъмза" означава капризна жена. Виното е меко, тръпчиво, свежо, с аромат на череша и малина. Класическият регион на тези вина е Северна и най-вече Северозападна България. За съжаление голяма част от лозята там са застаряващи. Хубава "Гъмза" може да опитате във Видин, Ново село, Сухиндол и Плевен, където имаме Институт по лозарство и винарство с над 100-годишна история и Експериментална лозарска база.

"Гъмза" отлежава и в невероятната по красота пещера Леденика край Белоградчик.

 

МИСКЕТ е един от старите сортове, който вирее на доста места в България, и виното носи името на региона, където расте. Всеки регион дава специфичен аромат и вкус на виното. В Карлово ще опитате "Карловски мискет", във Враца - "Врачански", в с. Славянци - "Сунгурларски". "Врачански мискет" напоследък се бутилира във винзавода в гр. Лом. Това са свежи вина с приятен букет от круша, мед, стафиди и восък.

 

Типичният за България ДИМЯТ е сорт бяло грозде, известен на Балканите от древни времена. Говори се, че траките са правили вино от него. Отличава се с аромат на бели и жълти цветя, сено, може да има нюанси на кайсия и круша. Свежо и пивко вино. Най-добри реколти от "Димят" събират лозарите по Черноморието, главно във Варненско. Хубаво вино от този сорт се произвежда и в Шумен, Сливен, Сунгурларе, Поморие, Велики Преслав и др.

 

ШАРДОНЕ е сорт бяло грозде, внесено от Франция. Масово се отглежда в Бургундия и Шампания, името му се свързва с едни от най-престижните френски вина. Това е най-разпространеният в света сорт бяло грозде. "Шардоне" е добре аклиматизирано в България. Вината имат аромат на тревни тонове, свежо сено, бели цветя, масло, тропически плодове, ябълка, а след отлежаване в дъбови бъчви - и нюанси на ванилия. Най-добрите вина от този сорт се произвеждат в Източна България и Североизточна България - регионите на Шумен и Разград. Хубави лозя с "Шардоне" има край Поморие и Бургас, Преслав, Хан Крум, Търговище, Русе, Сливен и Славянци. В района на Сухиндол - Централна Северна България, също има много добро грозде от този сорт.

 

В България се отглежда и РОЗОВ ТРАМИНЕР, от който се произвежда качествено бяло вино. И той е внесен от Франция, от областа на Елзас. Родината му обаче е в областта Траминер в Южен Тирол, Австрия. У нас подобно на шардонето той също е разпространен основно в северо-източната част на страната в регионите на Преслав, Шумен, Хан Крум, Омуртаг и Търговище. Засадените с "Траминер" площи обаче са сравнително малко. Виното от това грозде е ароматно и свежо, с аромат на тропически плодове, роза, цветове на акация, дюля.
В България се отглеждат и други освен представените сортове лозя. Широко разпространен вид грозде е ПАМИД. У нас е отглеждан още от траките, в миналото е бил най-разпространеният сорт. От него се правят леки трапезни масови вина, които обаче не са особено трайни за отлежаване. Памидът е широко използван и за съставка (подложка) на някои вина, в които преобладава друг основен сорт.
От Франция са внесени още сортовете: АЛИГОТЕ - бяло грозде, използвано често за подложка, СОВИНЬОН БЛАН - отново бял сорт, подходящ за подложка, МУСКАТ - южен и ароматен бял сорт грозде, подходящ за подложка и за производство на сухи вина, и ПИНО НОАР - високозахарен сорт за червено вино с ограничено разпространение, предимно в Сливенско.
ИТАЛИАНСКИ РИЗЛИНГ е подходящо грозде за производството на качествени бели сухи вина, разпространено първо в лозята на изба "Евксиноград", а оттам главно във Варненско и Шуменско. От Германия е привнесен РИЗЛИНГ - качествен сорт за полусладки бели вина, разпространен в Североизточна България, а от Грузия РКАЦИТЕЛИ - силно плодовит бял сорт грозде, който се използва за подложка към пенливи вина или за производството на масови сухи вина без особена индивидуалност.
Безкраен е светът на виното и за да се ориентирате в него е хубаво да имате водач - сомелиер.
В повечето случаи изборът е подсказан от цената. Ако е така, бъдете готови за компромиси!
В този случай ще пиете някакво вино, което може би ще ви донесе само удовлетворението, че сте платили малко. Ниската цена на виното е привлекателна за някои ресторантьори и хотелиери, носи добри печалби, но еднократно. Такава цена и качество не прави добро впечатление дори и на клиенти, които не са ценители на виното.
Вината, предлагани в средна ценова група, са в по-добра комуникация с качеството. Сред тях възможността за избор е най-голяма. Тук проблемът кое точно да изберем в повечето случаи се решава или от етикетите, или от вече пробвана продукция на конкретна винарна. В тази група действа инерцията на традицията, модата, старата слава и страхът от риска да вземем нещо непознато. Обикновено изборът се пада на етикет, който е познат, без дори да се обърне внимание на годината на производство.
В групата на вината с по-висока цена колебанието в избора често е най-голямо. Това са вина, които са в малки серии, ограничени партиди и селекции, отлежали и стари, напитки с колекционна стойност, произведени по по-скъпа технология. Подобни вина заслужават специално внимание и си оправдават цената.
Често задаван въпрос е: "Кое е най-хубавото вино?". Точковата оценка за виното и разликата от 3-4 точки не говори много за качествата на питието. В този случай най-точното мерило е вашият вкус. Ако едно вино ви подканя да отпивате отново и една чаша е недостатъчна - това е вашето вино!
Повечето хора смятат, че всичките вина са еднакви на вкус и мирис, и това най-вероятно е заблуда, която идва и от начина на хранене. От престиж до навик - бутилка вино е най-добра комбинация с обяд или вечеря. Естествено, не се отказваме от спиртните напитки за аперитив, а някои консумират вино, за да потушат вкусовете на храната. В останалата част от света обаче храненето става, като ястието и виното се дъвчат едновременно. След като се преглътне, трябва да се помисли какви са ароматите и вкусовете на това, което консумираме. Такова хранене изисква малко повече време, отколкото сме свикнали да отделяме, но пък е доста здравословно!

 

 


Богдан Манджуков, експерт енолог:


Винарството е тънка работа и не е за всеки

 

Г-н Манджуков, продължават ли да са в криза лозарството и винарството в България?
- Най-същественото нещо е, че загубихме пазарите. От друга страна, лозарството ни се намира в полуизостанало състояние. Но има и радостни неща. Някъде са засадени прекрасни нови лозя с добри сортове.
С кои вина сме конкурентни на световния пазар?
- По този въпрос има две основни виждания. Едното е да се развиват пазарно ориентираните сортове - "Мерло", "Каберне Совиньон", "Шардоне" и др. Лично аз смятам, че напоследък доста стеснихме разнообразието на червените винени сортове и малко попрекалихме с "Мерло"-то и "Каберне"-то. Другото виждане е да се развиват сортовете с национално значение - "Мавруд", "Гъмза", "Димят", "Широка мелнишка лоза", "Мискет" и др.
Каква е основната причина за спада на продажбите ни в чужбина - качеството на вината или липсата на мащабни рекламни кампании?
- Определено влошеното качество. Ето, миналата година условията бяха чудесни, но на много места в страната започна ранен гроздобер, без да се изчака пълното узряване на гроздето. И отново трябваше да се повишава качеството на виното по технологичен път. Но това, което природата дава или отнема, и най-добрият технолог не може да го компенсира.
За съжаление с приватизацията на винарската промишленост в бранша навлязоха и много хора, които гледат на лозарството и винарството като на крава, която само се дои. А това е тънък занаят...
Има още един основен упрек към качеството на вината ни. Често от чужбина се чува обвинението: "Имате чудесни вина, но едно качество, което съм пил, догодина не се повтаря." А за да повтаряш качество и за да поддържаш ниво, трябва всяка година да береш гроздето от едно и също лозе. Трябва да създадеш физиономия на виното си, собствен почерк, така както всеки човек притежава неповторима, характерна само за него си физиономия.
В новата пазарна ситуация трябва да върнем лозята към най-добрите условия за производство на качествено грозде, а не на каквото и да е грозде. Приоритет трябва да бъде не толкова количеството, колкото качеството. Тук е нашата ниша, трудно вече можем да се преборим с масовото производство в по-големите страни.

 

 

Жажда за кислород

   Декантер "патица", сушилка за декантери, стопер с персонален трицифрен шифър и бутилка с термометър тип "етикет"

Трябва да се съгласим с Гьоте, че няма нищо по-трудно от това да правиш добро вино, освен това, да го изпиеш както трябва.
Един простичък експеримент, който преди година-две журналистите от списание "Psyhology Today" си направиха с познавачи от Бордо, показва ефекта от правилната артикулация на виното. На импровизирана в редакцията им дегустация те поднасят едно и също вино, налято в скъпа и в евтина бутилка. Склонността на хората (в това число и сомелиерите) да се поддават на предразсъдъци рефлектира в доста различната оценка, която то получава. Мит е обаче това, че елегантната чаша превръща лошото вино в добро, а доброто в превъзходно. Идеята на специализираната посуда е не да прикрива недостатъци, а да позволи максимално разкриване на добродетелите. С други думи, винопиенето е като любовна връзка между двама души - пиещ и пит. Започва или със случайна среща на рафта в супера и свършва с празна бутилка на сутринта, или пък е избор, дълго отлежавал в главата ти и в специалния шкаф в очакване на подходящия момент. Съжителстването с такъв шкаф означава обвързване почти на съпружески начала. Но вземеш ли решението веднъж, винаги си имаш добро вино подръка. "Малката таверна" е с прозрачна врата, която при някои модели се затъмнява при пряка слънчева светлина. Подсигурява три температурни пояса - за шампанско, червено и бяло вино, има и дигитален дисплей, с който се отчита за тази си дейност. И както малко от хубавите неща в живота ти, може да бъде само твоя - има си надеждна ключалка. Миниизбата обикновено стои достолепно като породисто куче край камината, но при силно желание и гарсониерни условия се свива елегантно между хладилника и пералнята в кухнята. Прототипът й - стилажите и етажерките, днес има повече декоративно, отколкото прагматично присъствие. С куфара-шкаф с вградени колелца и разтегаема дръжка пък се пресичат не само границите на родината, а и тези на стандартната винена екипировка.
Но да се върнем към сценария със случайната среща, който също може да има своя хепиенд. За целта на първо време е необходим тирбушон. Разбира се, той може да е класическа спирала - пет премерени завъртания надолу и... дядо вади ряпа. Именно този тип разбирачите наричат "професионални". Въпреки че имат значителни подобрения - ергономична фигура, гладка повърхност и двустепенни крачета, които се подпират в гърлото на бутилката, те си остават като ново издание на "Отнесени от вихъра". Модерни не само в дизайна, но и в метода си на работа са

пневматичните тирбушони

Игла като от шевна машина, но куха, пронизва тапата, а отгоре остава миниатюрната помпичка. Едно-две свивания са достатъчни, за да се "напомпи" бутилката и тапата сама изскача, като от разклатено шампанско. Самото шампанско пък освен с палец може да се отвори с т. нар. ключ - клещоподобни щипци, които безопасно свалят преградата между вас и пенливото удоволствие. Естествено най-лесният начин да отвориш бутилка вино е да нагърбиш с това някой друг, но с тирбушон с крикоподобен механизъм изборът спокойно може да падне и на децата ви. Табиетлиите обаче са малко или повече консервативни. За тях спиралата има авторитета едва ли не на шперц, а колкото до алтернативните тирбушони, "те не са чак толкова добри". Е, не че са ги пробвали лично, но така са им казвали.
След като поеме първата си глътка въздух, виното се налива... не, не в чашите. В "едно такова, леко полегнало", както обикновено новопосветените описват първия си декантер*.
И точно тук му е времето човек да се сети, че е пропуснал да темперира виното или поне да му измери температурата. Само преди секунди това нямаше да е фатално. Защото независимо дали бутилката е от личната ти изба или е току-що донесена от кварталната бакалия, тя може експресно да бъде охладена. Стига да не разчиташ за тази услуга на фризера. Точно както се пее в един стар сантиментален рефрен: "Не знаех, че търся любов, до момента, в който те открих". Така стои и въпросът с охладителя (който понякога може и да затопля) - оценяваш го едва когато се срещнете очи в очи. Един от най-изкусителните представители на посредниците в комуникацията с виното страшно прилича на тостер с полегнала бутилка вместо филийки. Пълниш резервоара с ледена вода, натискаш бутончето и имаш няколко минути, докато шишето се върти и облива, за да си помислиш с колко ли други

неосъзнати нужди

продължаваш да живееш. Повечето електрически охладители обаче приличат на първата руска ракета, но КПД-то им умилява естетите - ниско потребление на ток, дисплей, термостат. С тези модели вече не се налага да преследваш буца лед с шилото. Пък любителите на топлокръвни вина няма как да не се впечатлят от способността им и да повишават температурата. С тях, уверяват рекламистите, никога повече няма да се чудиш дали напитките в хладилника ще стигнат за цялото парти. Във всички останали вечери обаче най-вероятно ще си се чудиш дали не си натрупал прекалено много електрифицирани помагачи в кухнята.
Та, темперирана или не, отворената бутилка задължително се прелива в декантер. Така виното поема достатъчно кислород, необходим му за отделяне на ароматите. Фунийките от неръждавейка са достатъчно нахвалени. Те обаче спасяват само тези, които нямат точна ръка за преливане. Аериращите фунийки не само телепортират виното, но и го правят

*Гарафа за вино

по-добро. Вместо просто да стесняват струята, те я разпръскват по стените на декантера, като така позволяват на виното да диша с пълни гърди.
Любовта към виното е щедра и в това, че позволява на влюбения сам да избере тялото на своето възхищение - декантери с форма на колби или "патици", декорирани или чисти, с отворени или прави гърла, с плоски или овални дъна. "Който не обожава недостатъците на тази, която обича, той не може да твърди, че наистина е влюбен", споделя бароковият поет Педро Калдерон. А недостатъкът на декантера е трудното почистване. Затова табиетлията си има специално пригодена четчица, която позволява кристалът да се лъсне и там, където човешка ръка не може да проникне. А, разбира се, и персонална сушилка. Това просто устройство - пръчка, на която се нанизва съдът, или спирала, която се завърта в кръг около него - на неведомите би изглеждало като уред, изобретен от скъперник за изцеждане и на последната капка вино от гърлото на декантера.
А недопитото вино? Трудно е да си кажете довиждане, но не и сбогом. Веднъж отворено, дните му са преброени. Майсторлъкът на запазването е в това да му се спре дишането. Красивите колекционерски стопери с глави на животни, топки за голф и билярд или минималистичните стоманени с гумени уплътнители определено вършат повече работа от повторно върнатата тапа, но не са и най-ефикасният начин.

Вакуум стоперите

са тези, които връщат виното в покоите му. След поставяне на стопера въздухът се изтегля, което в значителна степен забавя последващото окисляване. По-непопулярният начин е с азот. Посредством пластмасов мундщук инертният газ се впръсква в шишето и така образува нещо като одеяло.
Чашите като че ли са най-скучната спирка по пътя на виното към устните. Височината на столчето е дизайнерско решение, но формата се определя от предназначението.
Почти сферична за бордо, малко по-вталена за бургундско, силно източена за шампанско и леко по-широка за бялото вино, "лале" за розето. Налива се до най-широката част, за да може виното да диша.
Пъстрота във все по-изчистения откъм декорации свят на чашите внасят шеговити решения като това комплект шахматни фигури да бъдат превърнати в кристални чашки. Червено вино за черните и бяло за белите. Усещане за веселие, лукс и... кич, внасят и бижутата за столчета. Малки пръстенчета и огърлици, прикрепяни с магнит, или обкичени с полускъпоценни камъчета спирали, които пълзят като гъсенички нагоре.
А всичко може да е и по-различно. Без тирбушони, охладители, декантери, стопери и петна по покривката. Дори без самото вино.
Преди няколко дни по здравните уебстраници се появиха съобщения за разработвани от учените таблетки, които ще позволят и на трезвениците да се възползват от лечебните ефекти на червеното вино...


 

 



назад съдържание напред





съдържание


За виното - с любов
Йорданка Голакова сънува цветни сънища в Лясковец и мечтае в България да се създаде туристически маршрут "По ...


Саддамизация на партийните каси
Скандалът с фантасмагоричните $ 150 млн. от бившия иракски диктатор за "Позитано" 20 още веднъж показа, ...


Димитър Абаджиев: Дилемата не е между Костов и Надежда, а между каузата и идеалите
Едно интервю на Валери Ценков с депутата от СДС за сътресенията в синята партия, за новите приоритети на ...


Темане
...


Барелене му е майката!
...


Температура
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.