АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





България

Съдбата на рейнджъра
Петя Бахарова

Мнозина вече са забравили, че преди 12 години контингент от 850 български войници присъства в Камбоджа под егидата на ООН. Жертвите от мисията ни там са 10 души

 

  Този руски вертолет е нает от канадската армия за участие в мисията на Канада в Камбоджа. Екипажът също е руски 

 

Смъртта на петимата български войници в Кербала нажежи докрай страстите в България. Десетки бяха споделените мнения за и против участието на нашия контингент в умиротворителната мисия. Както и изказаните на глас съмнения, че рейнджърите ни там пострадаха заради некадърността на родните генерали, "неспособни да обучат и да организират контрол и следене на обстановката час по час", както написа в писмо до родителите си загиналият лейтенант Николай Саръев.
В търсенето на истината за трагедията в Кербала се включиха политици, общественици, военни капацитети. Вдигна се толкова шум, че роднините на загиналите и обикновените хора вече загубиха нишката на станалото. А в по-голямата си част народът ни се пита какво изобщо правят българите там.
На този фон малцина сигурно си спомнят, че преди 12 години контингент от 850 български сини каски присъстваха в Камбоджа под знамето на ООН. Както и че жертвите от мисията ни там са 10.

Мисията ни в Камбоджа започва през 1992 година

"През януари 1993-а трябваше да извършим ротацията - разказва полк. Панчо Шушков, бивш началник-управление "Подготовка на войските и силите на Българската армия". Като такъв участва в подготовката и в извършването на ротацията на българския батальон и контрол на дейността му в Камбоджа през 1993 година. - Това значи да се върнат 500 човека оттам и да се пратят нови 500.
Конфликтът в Камбоджа в ония години е между правителствените войски и формированията на Червените кхмери на Пол Пот, подложили на геноцид собствения си народ, преди да бъдат изтикани в граничните области. Ето схематичното представяне на събитията в Камбоджа през погледа на Панчо Шушков: "Ако си спомняте, беше влязла една виетнамска дивизия, която уж трябваше да сложи ред. С нейна помощ създадоха някакво правителство, после започнаха да воюват помежду си и през 1992 година ООН се намеси. Така се стига до решението в Камбоджа да се прати контингент с войски за участие в умиротворителна операция. Онази операция беше различна от тази, която е в момента в Кербала", категоричен е полковникът.
Задачата на рейнджърите в Камбоджа, в това число и на българските, е да предотвратяват сблъсъци, да охраняват изборни пунктове и документи. Нашите военни имат и задачата да разпределят пристигащите помощи, да оказват медицинска помощ на местното население, както и да събират оръжие от тези, които вече не искат да воюват. Освен това българите задължително трябва да присъстват по време на провеждането на избори. С две думи - нашият контингент в Камбоджа има чисто охранителни, а не полицейски функции, и то само на определени обекти.

Батальонът ни е разположен около столицата Пном Пен

Територията, на която са дислоцирани нашите общо 850 войници, обхваща градчето Амеланг, както и населените места с имена Пумпрек, Рокакао и т. н.
Панчо Шушков, в качеството си на отговарящ за бойната подготовка на цялата армия, заминава за Камбоджа при ротацията на контингента ни. Пристигането му там води до вземането на някои доста сериозни мерки.
"Войниците ни не си бяха укрепили лагерите, където се намираха", ядосва се и днес той. Тогава батальонът ни в повечето случаи се подслонява в бараки или палатки. Шушков ги кара спешно да изградят инженерни съоръжения, или казано на цивилен език - да изкопаят окопи. "Само си представете, ако беше започнала престрелка между двете воюващи страни, какво щяха да правят войниците ни по средата - пита риторично той. - При такива случаи задачата им е да влязат в окопите, да не се показват и в никакъв случай да не участват в престрелката."
Полковникът е запечатал на видеокасети какви окопи копаят нашите и как действат при тревога.
В Камбоджа първо загиват четирима български войници. Има и пети, тежко ранен, който остава жив. Едното момче е простреляно, както се движело с бронетранспортьор. Улучен е от гранатомет и загива в БТР-а си. Другият е прострелян в гръб, както стои на поста. За късмет остава жив.
"При останалите трима, които загинаха, ситуацията беше странна", разказва полковникът. Драматичната случка се разиграва в района на Червените кхмери, където българите също имат постове. Един от нашите войници чества рожден ден. Пристига майор на Червените кхмери със свита от няколко човека.

Българите канят камбоджанците да влязат

черпят ги. Тук нашите нарушават едно основно правило в такива ситуации - пускат гостите си с оръжие в лагера, вместо да ги подканят да го оставят на специалната стойка на входа. Хапнали, пийнали и в момента, в който кхмерите си тръгват, един от тях се обръща и открива огън. Убива трима. В следващия момент нашите се окопитват. Добират се до оръжията си, но нападателите вече са изчезнали.
Трагичният инцидент става, след като е извършена ротацията и полковник Шушков се е върнал в България. Лично той, като представител на Генералния щаб, забранява на контингента ни да участва в престрелки. Освен ако нашите не бъдат пряко нападнати и не се налага самоотбрана.
Военните заповеди обаче се едно, а изпълнението им съвсем друго. Един от избирателните пунктове (охраняван освен от българи и от войници от други държави) е нападнат от Червените кхмери.

Престрелката започва привечер

Всички се скриват по окопите. Двама от нашите войници обаче се правят на ербап и стрелят по "врага". На другия ден на мястото на стрелбата войниците ни откриват следи от кръв."След няколко дни последва убийството на трите момчета, за които вече ви разказах, след още няколко дни убийството и на нашия войник с гранатомет - не пести истината полк. Шушков. - Това значи лоша дисциплина. Питам аз: как се стигна дотук, при положение че контингентът ни беше престоял вече 10-11 месеца."
Бившият военен шеф смята, че е малко вероятно двамата наши войници да са стреляли вследствие на психическо напрежение. "Абсолютно сигурен съм, че ако не бяха стреляли, това нямаше да се случи", казва той.
Всъщност престоят на Шушков в Камбоджа е 2 месеца. Там българският висш военен остава учуден от отсъствието на всякакъв държавен ред.
"Бяхме се събрали в една от нашите бараки и уточнявахме кой да се върне в България и кой да остане с втория контингент - разказва Шушков. - Изведнъж чуваме стрелба и тътен на бомби. Залягаме в окопите. Нашите обаче бързо хванаха стрелеца. Оказа се камбоджанец от правителствените войски, който през нощта бил на пост. Прибрал се вкъщи, вдигнал автомата и го изпразнил във въздуха, а двете бомби, които носел със себе си, просто изхвърлил. След това си легнал да спи."
Като цяло обаче камбоджанците са добродушни хора, подчертава полковникът. Приемат всеки, който се държи добре с тях.
Още повече че за преводачи българите използват местни хора, които са учили у нас. "Преводачите ни бяха представили в по-добра светлина и местните не ни приемаха като окупатори", уточнява Панчо Шушков.
Самата Камбоджа той описва така:

"Бедна страна, с
една жп линия

която минава през цялата държава. Тя беше така разрушена, че влаковете се движеха с 25 км в час. Едно беше и асфалтираното шосе в държавата, разбито на повечето места."
Покрай мисията ни в тази размирна страна у нас навлязоха доста екзотични животни като игуани, папагали, маймуни и питони. Някои от обитателите на столичния зоопарк например са именно от Камбоджа. А в България пристигат скрити в багажа на рейнджърите.
"Войниците се опитаха и оръжие да внесат, та какво да говорим за животни", разказва Шушков.
Той например е заснел на видеото си как от касетофона на наш рейнджър излиза питон. Войникът изтърбушил техниката и в празната кутия напъхал змията. Друг пък така успял да изнесе малка маймунка. Най-драстичен е случаят, в който наш рейнджър омотава кръста си с питон, отгоре облича ризата си и така се качва в самолета за България.

 

Полк. Панчо Шушков:


Нямаме работа в Ирак

 

Господин Шушков, колко български войници загинаха в Камбоджа?
- Ще чуете, че има десет загинали. Четирима са при престрелки. Останалите шест загинаха, ако мога така да го нарека, от лоша дисциплина. Един се самоуби, играейки си с пистолет, друг се удава при плуване в река. Останалите при катастрофи. В България имаше траур за убитите войници тогава.
Колко пари вземаха рейнджърите ни там?
- Първо започнаха с по 500-600 долара на месец. Но след вълнение на батальона заплатите на редниците бяха увеличени на 850 долара, на командира - на 1500, и останалите от командния състав от 850 до 1500 долара.
Българинът може ли да бъде наемен войник?
- Наемник може да бъде всеки, независимо от коя нация е. Това е чиста психологическа и индивидуална нагласа.
Сред тях има авантюристи по дух и такива, които отиват заради парите. Тези от българите, които тръгнаха заради пари, се отказаха след атентата в Кербала. Видяха, че там се умира, че там е война. Преминаването от цивилната нагласа към военната не е толкова проста работа.
Какви са разликите между мисията ни в Камбоджа и сегашната - в Кербала?
Първата и основна разлика е, че мисията в Кербала не е под егидата на ООН. България още не е член на НАТО, на прага сме да влезем, но това не е операция и на НАТО. Знаете, че много от натовските държави не участват в Ирак.
Лично аз смятам, че нямаме работа там.
Има обаче някои неща, които се набиват на очи. Ще ви говоря с дати. На 29 май 2003 година се взе политическо решение да участваме в конфликта в Ирак. На 3 юли това решение беше публикувано. То обаче не може да стане факт, докато не се ратифицира от Народното събрание. Този меморандум влиза в НС на 24 юли. И чак на 17 декември е ратифициран от парламента и е публикуван едва в днешния "Държавен вестник" (20 януари 2004 г).
Ето какво пише в "Държавен вестник". Разрешава се участието на Република България в четвъртата фаза на операцията в Ирак - стабилизиране и възстановяване. Изпращане на пехотен батальон от Българската армия и на отделни военнослужещи на територията на Ирак за участие в следвоенно възстановяване и стабилизиране. Общата численост на този батальон е определена до 500 души. И се поставя под централното командване на САЩ и на командването на многонационалните съвместни оперативни сили в Ирак. Ние конкретно сме под командването на Полша.
Вие спомняте ли си в нашата история някога да е пратена българска войска под командването на някоя държава за участие във война?
Но нали нашият контингент трябва да участва в стабилизирането и възстановяването на страната?
- Това е такъв витиеват начин на изразяване... Сигурно и вие го разбирате като да не воюваме.
Такова едно решение обаче разконцентрира вниманието на военното командване. Защото за така дефинирани цели могат да се наемат всякакви войници, стига да са физически здрави и да бъдат одобрени от службите за сигурност. Значи това може да са химици, сапьори, автомобилисти, пехотинци, танкисти.
С две думи, такива функции всеки добре обучен войник може да изпълнява.
Но при положение, че ние се включваме във войната, подготовката на българите трябва да е съвсем друга. По това, което се случи в Кербала, си правя изводи, че не е достатъчна. Нашите трябва да са подготвени за партизанската война, която водят иракчаните. Това е война срещу окупатори и няма какво да се заблуждаваме. Лошото е, че всичко се прикрива зад понятието тероризъм.
А не е ли така?
- Това в Ирак не е само тероризъм. Според мен е борба за национално освобождение. Те не искат окупатори.
В такъв случай нападението срещу нашата база в Кербала терористичен акт ли е или партизанска акция?
- Първо трябва да си отговорите на въпроса какви са войските там. И след като са окупатори, можете ли да наречете действията на местните тероризъм.
Вземете за пример партизанската съпротива срещу немците на територията на Франция, на Белгия или Италия. Нима не са взривявани жп линии, мостове...
Как ще коментирате непрекъснатото намаляване на числеността на армията ни?
- От чисто икономическа гледна точка може би не се нуждаем от тази 40-хилядна армия, която имаме в момента. Но защо никой от нашите съседи не си намалява армията? Примерно турците. Там обяснението е, че турската армия е преграда за ислямския фундаментализъм. С гръцката армия е същото - намаля, но с много малко.
Армията е като куче. Добрият стопанин трябва да има здраво и силно куче, което да му се подчинява. Когато съседът ти е силен и има много голямо куче, как се отнасяш към него? С внимание. А когато съседът ти няма нищо, всяка година му взимаш по една бразда от нивата, защото той няма как да се брани.
Какво ще посъветвате тези, които тепърва ще стават военни наемници?
- Първо да са готови психически за всичко. След като са решили да стават наемници, трябва да знаят, че може да им се случи и непоправимото. Второ, да направят всичко възможно и колкото им позволяват силите, да намалят вероятността да се стигне до трагичен край. А това може да стане, като повишават собствената си подготовка.
И другото е желязната дисциплина. На офицерския състав бих казал да нямат жалост и милост по време на тренировките и ученията.

 

 

 



назад съдържание напред





съдържание


Черният понеделник
Взрив в сградата на бившата силова групировка СИК разруши мита за недосегаемите. Така се е казвала разработката на ...


Спешно отделение за орли
За трудния живот на ястребите и пеликаните - ако не те гръмнат, ще те отровят, ако не те отровят, ще те ...


Д-р Желю Желев: СДС е виновен за провала на икономическия преход
Кой може да предложи истинска алтернатива на днешното правителство? СДС и БСП не могат. Те не могат да привлекат зад ...


Темане
...


Даже мутрите не живеят добре
...


Температура
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.